Решение по дело №3116/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Димчо Генев Димов
Дело: 20192330103116
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2019 г.

Съдържание на акта

                                                Р Е Ш Е Н И Е №229/2.6.2020г.

  

02.06.2020 год.                                                                                           гр. Ямбол

   В ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболски районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през 2020 г., в следния състав:                                       

                                                                        

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ

 

 

при участието на секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов

гражданско дело № 3116 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Мелон България“ ЕАД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В. чрез пълномощник – юриск. С.Д. против А.М.А. с ЕГН: **********, с посочен адрес ***.

С исковата молба се твърди, че между „Първа инвестиционна банка“ АД, в качеството и на кредитор и ответника, в качеството му на кредитополучател е бил сключен договор за издаване на револвираща кредитна карта с чип и предоставен овърдрафт по разплащателна сметка № ***г., по силата на който банката е предоставила на ответника кредитополучател и същият е усвоил  в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 1000 лв. Твърди се, че ползваният от длъжника банков кредит тип овърдрафт е бил предсрочно обявен за изцяло предсрочно изискуем от страна на ищеца на основание чл. 13.1.1 от Общите Условия. На следващо място се твърди, че на 02.04.2018г. между „Първа инвестиционна банка“ АД  и ищцовото дружество е бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия), с който банката била прехвърлила своето вземане, заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по процесния договор.

Твърди се, че ответника е уведомен  за сключилото се прехвърляне на вземането чрез ЧСИ И.Х., рег. № *** на ЧСИ с район на действие ОС – Я. след залепване на уведомления на настоящият и постоянен адрес на 27.03.2019г. Сочи се, че в рамките на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК ответника не се е явил да получи документите. Подържа се, че с оглед на това и на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, във връзка с ал. 1 от ГПК, уведомлението за цесия, следва да се счита връчено. Твърди се още, че въпреки поетите с процесния договор задължения, длъжникът не обслужвал кредита и не е изпълнявал своите задължения и не е извършвал плащания за погасяване на дълга от 20.04.2015г., от която дата било направено последното плащане.

Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1766.20 лв. от която : 1000 лв. просрочена главница, 426.67 лв. – договорна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 11.04.2019г., 267.20 лв. –  наказателна лихва по чл. 9 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 11.04.2019г., сумата от 33.33 лв. – изчислена законна лихва за периода от 11.04.2019г. (датата на изискуемост на вземането) до 05.09.2019г. ( датата на входиране на исковата молба), както и сумата от 39 лв. – дължими такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й издължаване.

Претендират се разноски, включващи държавна такса в размер на 70.65 лв. и юрисконслутско възнаграждение в размер на 300 лв.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от назначения от съда особен представител на ответника, с който се поддържа, че предявеният иск е допустим, но по същество се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че липсват данни дали изобщо има валидно сключен договор за кредит, както и  реално от коя дата ответника е изпаднал в забава.

На следващо място се поддържа, че уведомяването на ответника по отношение на извършената цесия и предсрочната изискуемост на кредита не са надлежно извършени. Твърди се, че уведомленията за предсрочна изискуемост на кредита, както и за извършената цесия не са достигнали до ответника. В тази насока се твърди, че ответника не може да бъде считан за редовно уведомен, чрез връчване на исковата молба и приложенията на особения представител, тъй като в случая не се касае за процесуално представителство, произтичащо от закона или по силата на Договора. Сочи се, че видно от протокола за невръчено съобщение от ЧСИ ответника не е бил намерен, поради което и следва да се счита, че същият не е редовно уведомен, чрез залепване на уведомлението по чл. 47 ГПК, тъй като  от сведения на съседи същият явно бил извън страната. В обобщение се поддържа, че цесията не е породила действие в отношенията между ищеца и ответника. Последният не е бил надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, поради което не е изпаднал в забава по договора за кредит. Сочи се, че към настоящият момент не е ясно кога са постъпвали средства по картата, в какъв размер, липсва ли захранване на същата, от кога е последната вноска, има ли към настоящият момент наличност и в какъв размер по тази сметка. Евентуално се поддържа, че дори вземането да е станало изискуемо, то липсват доказателства, че същото е ликвидно. Липсвали и доказателства кога ответника е изпаднал в просрочие, от коя датата се дължат претендираните договорни и наказателни лихви, коя точно е датата на изискуемост на вземанията.

Иска се от съда да отхвърли иска, като неоснователен.

За ищеца в съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител, с депозирана по делото писмена защита и на основанията изложени в нея се поддържа, че е налице договорна обвързаност между страните и неизпълнение на задължението за връщане на кредита от страна на ответника. Претендира се да бъде уважена исковата претенция, претендират се и разноски като се представя списък на същите по чл.80 ГПК.

За ответника в съдебно заседание се явява в качеството на особен представител, назначен от съда, адв. Б. ***, чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че не е установена датата на изпадане в забава на длъжника, не са събрани доказателства относно уведомяването за предсрочната изискуемост, за извършената цесия, тъй като особения представител няма право на материално правни волеизявления, както и за недоказаност на дължимата лихва, главница, наказателна лихва. Претендира се исковата молба да бъде отхвърлена.

След преценка твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.03.2015 год. ответникът е подал пред „Първа Инвестиционна банка“ АД искане за издаване на кредитна карта с кредитен лимит 1000 лева.

На същата дата, 16.03.2015 год., между ответника и „Първа Инвестиционна Банка“ АД е бил сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит в размер до 1000 лева /овърдрафт/ по разплащателна сметка *** год. С т.5 от Договора ответникът се е съгласил и задължил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина съгласно Общите условия на Банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa. Между страните по договора са били  уговорени последиците от непогасяване в пълен размер на дебитното салдо по сметката, както и адреса на който ще се води кореспонденцията между страните. В случая за ответника – гр.Я. ул.“***.

Видно от представения с исковата молба протокол за получаване на международна револвираща кредитна карта с чип MasterCard YES без депозит, ответникът е получил издадената му кредитна карта и е декларирал, че е запознат с Общите условия на Банката за издаване на револвиращи международни кредитни карти.

Видно от представените по делото Общи условия, носещи подписа и имената на ответника, както и деклариране, че приема същите, Банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем – чл.13.1, след  писмено уведомление на титуляря, в срок определен от Банката, при наличие на някое от условията посочени в т.13.1.1 до 13.1.7, както и при наличието на някое от обстоятелствата посочени в т.13.2 от Общите условия.

Видно от представяния с исковата молба договор и приложение № 1 към него, на 02.04.2018 год. „Първа Инвестиционна банка“ АД е прехвърлила вземането си към ответника на ищцовото дружество - „Мелон България“ ЕАД.

Съгласно чл.2, ал.1 от Договора за прехвърляне на вземания от 02.04.2018 год., цедентът прехвърля на цесионера, срещу заплащане от страна на цесионера, вземанията си срещу длъжниците посочени в приложения №1 и № 2, към договора, с ефект считано от датата на влизане в сила на договора. Вземанията се прехвърлят към цесионера в състоянието им и с принадлежностите им към относимата дата. Вземанията посочени в приложение № 1 и № 2 преминават върху цесионера с привилегиите, обезпеченията, с изключение на издадените записи на заповед, и другите им принадлежности, включително с изтеклите лихви.

Съгласно чл.7, ал.1 от Договора за прехвърляне на вземания от 02.04.2018 год., с подписването на настоящия договор цедента дава съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми длъжниците от негово име, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, за извършеното по силата на договора прехвърляне на вземанията.

Видно от представеното по делото пълномощно, „Първа Инвестиционна Банка“ АД е упълномощила ищеца „Мелон България“ ЕАД, във връзка със сключения между тях договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018 год., да представлява упълномощителя, като в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 ЗЗД, да уведоми всички юридически и физически лица – длъжници по договорите за издаване на кредитна карта и ползване на овърдрафт по разплащателна сметка, за извършеното прехвърляне към „Мелон България“ ЕАД на вземанията на „Първа Инвестиционна Банка“ АД произтичащи от договорите за издаване на кредитна карта и ползване на овърдрафт по разплащателна сметка, предмет на договора за прехвърляне на вземания от 02.04.2018 год.

Видно от представеното по делото уведомление, „Мелон България“ ЕАД е изготвила и изпратила до ответника А.М.А. писмено уведомление, с което уведомява последния: първо че на основание чл.99, ал.3 ЗЗД „Първа Инвестиционна Банка“ АД на 05.04.2018 год. е прехвърлила всички свои вземания и права по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка *** год. и второ че на основание разпоредбите от договора за кредит във връзка с Общите условия към договора за кредит обявява ползвания кредит за изцяло и предсрочно изискуем.

Видно от представените по делото писмо от ЧСИ И.Х. рег.№ *** с район на действие Окръжен съд Я. до „Мелон България“ ЕАД и два броя съобщения по чл.47 ГПК, уведомлението на „Мелон България“ ЕАД до ответника А.М.А. е връчено при условията на чл.47, ал.5 ГПК – чрез залепване на входната врата на 27.03.2019 год., на адреси: гр.Я. ул.“*** и ул.“***.

Видно от представения по делото протокол за невръчено съобщение от 25.03.2020 год., съответния връчител при ЧСИ е издирвал на известните му нему адреси адресата и е установил, че последния със семейството си е в Г.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно счетоводна експертиза видно от заключението на вещото лице по която се установява, че размерът на усвоената и непогасена главница по процесния договор за кредит е в размер на 1000 лева: 200 лева на 20.03.2015 год. и 800 лева на 21.03.2015 год.; Към датата на сключване на договора за цесия между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „Мелон България“ ЕАД – 02.04.2018 год., размерът на задължението, включващо главницата и начислените от Банката лихви и такси, е в размер общо на 1 666,74 лева, от които: 1000 лева – просрочена главница; 322,34 лева – договорна лихва; 305,40 лева – наказателна лихва и 39,00 лева – годишна такса за обслужване на кредита за 2016 год.; Договорната лихва за периода 05.09.2016 год. – 11.04.2019 год. е в размер на 426,67 лева; наказателната лихва за периода 05.09.2016 год. – 11.04.2019 год. в размер на 267,20 лева, а законната лихва за периода от 11.04.2019 год. до 05.09.2019 год. в размер на 33,33 лева; Дължимата годишна такса за обслужване на кредита за 2016 год. е в размер на 39,00 лева.

Към датата на подаване на исковата молба – 05.09.2019 год. дължимите суми по договор *** год. са в размер на общо 1 766,20 лева, от които: 1000 лева – просрочена главница; 426,67 лева - Договорната лихва по чл.8 за периода 05.09.2016 год. – 11.04.2019 год.; 267,20 лева - наказателната лихва по чл.9 за периода 05.09.2016 год. – 11.04.2019 год.; 39,00 лева – такса за обслужване на кредита за 2016 год. и 33,33 лева – законна лихва за периода 11.04.2019 год. /датата на изискуемост на вземането/ до 05.09.2019 год. /датата на исковата молба/.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Исковите претенции на ищеца са с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, същите са процесуално допустими, но разгледани по същество неоснователни, на следните съображения:

Въведеното и поддържаното от ищеца основание за основателност на исковата претенция е настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит овърдрафт по разплащателна сметка *** год., сключен между ответника и „Първа Инвестиционна банка“ АД, както и прехвърляне на вземането на Банката чрез договор на ищеца „Мелон България“ ЕАД.

В конкретния случай, от представените по делото доказателства, се установява, че правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е извършено от новия кредитор, а не от стария такъв. Следва да се посочи, че с цесията цесионерът придобива вземането, но не става страна в правоотношенията между цедента и длъжника, и поради обстоятелството, че правото на цесионера да иска предсрочно изпълнение на задължението по сключения договор за кредит произтича от вътрешните отношения между цедента и длъжника, то не преминава автоматично при цесионера с прехвърлянето на самото вземане съгласно чл.99, ал.2 ЗЗД, а следва да бъде изрично уредено в договор и да бъде съобщено на длъжника.

Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните, което трябва да достигне до знанието на другата страна. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж, като това е моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Уведомяването на кредитополучателя за обявяването на предсрочната изискуемост на договора за кредит представлява елемент от фактическия състав, без който не може да настъпи предсрочната изискуемост на съответния договор.

Цесионерът може да изменя договорното правоотношение между цедента и длъжника, само в случаите, при които това право му е изрично делегирано или е прехвърлено с договора за цесия и цялото правоотношение по договора за кредит, т.е. имаме заместване на една от страните по правоотношението. В случая не е налице нито една от двете хипотези, тъй като на първо място подробно е описан предмета на договора за цесия, като липсва уговорена възможност и не е било делегирано право на цесионерът да съобщава предсрочна изискуемост по договора за кредит предмет на цесиония договор, а единствено за извършеното прехвърляне на вземането, липсва и заместване на страна в правоотношението. Това заместване е фигура, която задължително предпоставя уведомяването и съгласието на длъжника. Освен, че в договора за цесия липсва съчетаване с института на замяната на страна по правоотношението, но липсва и уведомяване и съгласие на длъжника. При това положение съдът намира, че последиците на предсрочната изискуемост няма как да настъпят.

С оглед гореизложеното се налага извода, че процесните вземания не са изискуеми в заявения размер и не са възникнали на предявеното от ищеца основание – предсрочна изискуемост на вземанията за главница, както и за договорна лихва, наказателна лихва, законна лихва и такса за обслужване на кредита, която да е настъпила преди образуване на настоящото производство.

Ето защо исковите претенции подлежат на отхвърляне.

По разноските:

При този изход на делото, право на разноски има ответника, но тъй като липсва искане в тази насока, а и няма доказателства за действително сторени такива, съдът не дължи произнасяне.

По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол

                                            

                                            Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Мелон България“ ЕАД, с ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Мария Луиза“ № 100, ет. 3, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., чрез пълномощник – юриск. С.Д. за осъждането на А.М.А. с ЕГН: **********,***, да заплати на „Мелон България“ ЕАД, сумата от 1766.20 лв., от която : 1000 лв. - просрочена главница, 426.67 лв. – договорна лихва по чл. 8 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 11.04.2019г., 267.20 лв. –  наказателна лихва по чл. 9 от Договора за кредит, дължима за периода от 05.09.2016г. до 11.04.2019г., сумата от 33.33 лв. – изчислена законна лихва за периода от 11.04.2019г. (датата на изискуемост на вземането) до 05.09.2019г. ( датата на входиране на исковата молба), както и сумата от 39 лв. – дължими такси за обслужване на кредита, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното и издължаване.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: