Р Е Ш Е Н И Е № 5

гр. Сливен, 11.09.2020  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,   в публичното заседание на дванадесети август

през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СЛАВ БАКАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря                Радостина Желева                                              и с участието на прокурора       Христо Куков                                                               като разгледа докладваното от   председателя                                         КАД № 235        по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е касационно и намира основанието си в чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по подадени касационни жалби от адв. Е.Д., като о. п. на М.Д.И. и от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, против Решение № 19 от 12.02.2020 г., постановено по административно дело № 230/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на М.Д.И. обезщетение в размер на 1400 лева за причинени неимуществени вреди в резултат на престоя й в помещение в З. – С. за периода 11.06.2014 г. до 01.11.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.06.2019 г., като е отхвърлен иска в останалата част. Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати разноски по делото в полза на М.Д.И..

В касационната жалба, подадена от адв. Д. се твърди, че решението на Административен съд – Сливен е неправилно. Счита, че по безспорен начин е установено бездействието на служителите на ответника. Твърди, че неправилно е отхвърлен искът относно настаняването на М.Д.И. да съжителства в стая с непушачи, неосигуряване на санитарни материали, качествени продукти и качествено приготвена храна. Счита, че това представлява у. и н. условия, на които не би следвало да бъдат подлагани л. от с. Моли съда да постанови решение, с което осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати обезщетение като удовлетвори претенцията за посочената сума от 111 000 лева.

С касационната жалба, подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, счита решението на Административен съд - Сливен за неправилно поради несъответствие с материалния закон, за недоказано в частта в която е осъдена да заплати сумата от 1 400 лева. Твърди, че съдът не е преценил правилно събраните доказателства изцяло. Заявява, че липсва причинна връзка между бездействието и действието на администрацията и причинените вреди. Заявява, че неправилно са ценени свидетелските показания. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, евентуално да редуцира до минималния размер.

В съдебно заседание представителите на страните поддържат подадените от тях касационните жалби, като считат жалбата на другата страна за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подадена от с. з. на ищцата. За основателна намира жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София. Обезщетението от 1400 лева, което било присъдено, ако се разхвърли на месеците за които е присъдено, се падало по 100 лева. Пенсиите за положен труд и възраст през този период са били около 200 лева. Тези неблагоприятни условия са оценени на половината на една пенсия, с които трябва да живее един човек. Пенсията се получава от лица, които имат общ принос в обществото за 30-40 години трудов стаж, а тук едно лице, което нямало никакъв принос в живота си, да иска такова обезщетение намира за несправедливо. Счита, че решението е незаконосъобразно, като са налице условия да бъде отменено.

Настоящият съдебен състав на Административен съд Сливен, приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред Административен съд Сливен се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с  чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, уточнена с молба от 31.07.2019 г., подадена от М.Д.И. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение в общ размер на 111 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди в периода от 09.06.2014 г. до 10.06.2019 г., настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. С., ведно със законната лихва, считано от началната дата на всяко едно от твърдените увреждания до окончателното изплащане на сумата. Претърпените неимуществени вреди се изразявали в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в к., поради което през нощта била принудена да ползва за физиологичните си нужди п. к. в к., а през останалото време от денонощието е била принудена да ползва за физиологичните си нужди общо санитарно помещение, в което не е имало врати; не са ѝ били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в местата за престой на открито; не ѝ е била осигурена топла вода за достатъчно дълъг период от време, за да може да поддържа личната си хигиена, не са ѝ били осигурени хавлии за баня и пособия за дентална хигиена, достатъчно количество превръзки и прах за пране, не и били осигурени хигиенични спални помещения, поради наличие на мухъл по стените и таваните, не било осигурено редовно и адекватно подновяване на библиотечния фонд със съвременна литература и нормативи от българското законодателство, не било осигурено помещение, предназначено за готвене, във всяко отделение и подходящи продукти в лавката на з., не ѝ били осигурени качествени продукти и качествено приготвяна храна в кухнята на з. и з. лавка, била настанена в стая заедно с пушачи, въпреки че е непушач, не ѝ била осигурена подходяща работа и администрацията не е обявявала на видно място свободните работни места, не ѝ била осигурена възможност за изтърпяване на н. по местоживеене, което затруднявало посещенията на нейните близки и се е отразявало на връзката ѝ с тях, в ситуации на конфликт, в които е била единствено потърпевша и не е извършвала нарушение, са ѝ били наложени седем броя наказания; извършвани са ѝ били обиски по нерегламентиран начин; била е настанена за лечение в СБАЛЛС – Л., въпреки несъгласието ѝ; администрацията не е издавала изрядни по съдържание и външен вид изходящи номера на кореспонденцията ѝ, администрацията не зареждала редовно лавката със стоки със задоволително качество и на разумни цени, били и нанасяни от служители на администрацията удари по р. и к. без необходимост. Ищцата посочва, че в резултат на условията, при които е била поставена, е изпитвала с., б., н., с., д., у., с., о. от в. с. и р. ж.; имала е у. на здравето, б. и с., д.; увеличена е била продължителността на престоя ѝ в з.

От фактическа и правна страна съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения и е приел всички претенции на ищеца за неоснователни, с изключение на тази вреди в резултат на престоя ѝ в помещение в З. С., в което не е имало санитарен възел и течаща вода, за периода от 11.06.2014 г. до 01.11.2016 г. (от които: за периода от 11.06.2014 г. до 10.09.2014 г.; за периода от 27.02.2015 г. до 11.09.2015 г. и за периода от 30.12.2015 г. до 01.11.2016 г.). Решаващият състав е посочил, че е налице нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС, чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Съдът е приел, че през част от периода ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно н. и у. отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на н. л. от с.

Административният съд е счел предявения иск за частично доказан по основание, а по отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си с нормата на чл. 52 от ЗЗД и по справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 1400 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 111 000 лева.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на И. се явява доказана по отношение на неосигуряването на достъп до санитарен възел и течаща вода за част от исковия период, а именно от 11.06.2014 г. до 01.11.2016 г.  и за недоказана в останалата й част. В посочения период лицето е било настанено в к., в която няма изграден санитарен възел с течаща вода.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. Налице е незаконосъобразно бездействие от страна на з. администрация. Установено е, че претърпените негативни преживявания са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия, в които е била поставена И. в периода от 11.06.2014 г. до 01.11.2016 г. при изтърпяване на наложеното и н. Неоснователен е касационният довод на ГДИН, за недоказаност на претърпените вреди.

ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на изтърпяване на н. л. от с., правата на л. от с. по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на н. "л. от с.".

Мотивирана е преценката на съда, че липсата на санитарен възел в обитаваната в периода от 11.06.2014 г. до 01.11.2016 г.  к., съставлява нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС и представлява по своята същност незаконосъобразна дейност на з. администрация на З. в г. С., довела до причиняване на неимуществени вреди именно в така посочения период.

От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията при които е пребивавала в З. С. При преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото негова обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

Касационната инстанция намира за правилно решението и в частта, с която искът е отхвърлен по повод останалите твърдения обективирани в исковата молба на И.. Мотивите за недоказаност на същите се споделят от настоящият състав. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на някоя от страните с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 4 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно обема на изпълнението е приел за доказани и недоказани твърдени в исковата молба факти. Тези мотиви са подробни и обосновани, поради което касационната инстанция не следва да ги приповтаря съгласно чл.221 ал.2 изр.последно от АПК.

Решението е постановено при съобразяване националната правна уредба, практиката на ЕСПЧ и СЕС, ангажираните писмени и гласни доказателства и фактите по делото.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението е правилно и обосновано, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса искането на касатора Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Сливен

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 19 от 12.02.2020 г., постановено по административно дело № 230/2019 г. по описа на Административен съд - Сливен.

ОСТАВЯ без уважение искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за присъждане на разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

2.