Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 04.10.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на четвърти
септември две хиляди и осемнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРАСИМИРА БОЖАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
292 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, разглеждано
по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, чрез процесуалния
си представител твърди, че на 29.11.2016 г. Н.П.П. в качеството на кредитополучател
сключил договор за потребителски паричен кредит № 2513345 с „УК.К.Ф.“ ЕАД, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание общите
условия, при които „УК.К.Ф.“ ЕАД предоставяло потребителски кредити. Общите
условия били неразделна част от договора за кредит. С подписването му,
кредитополучателят удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация от страна на банката, получил екземпляр от общите ѝ условия, запознат
бил с тях и безусловно ги приемал. При условията на договора за потребителски
паричен кредит, кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски
паричен кредит в размер на 5 000.00 лева, която сума била преведена по
посочената от кредитополучателя банкова сметка ***.11.2016 г. Съгласно
сключения договор страните постигнали съгласие, че главницата или общия размер
на кредита бил 5 539.70 лева, която сума представлява сбора от следните
компоненти: чиста стойност на кредита 5 000.00 лева, такса за разглеждане на
кредита 190.00 лева и застрахователна премия 349.70 лева. Таксата за
разглеждане на кредита и застрахователната премия, кредитополучателят се
задължил да заплати на кредитора на 60 броя равни части, които били включени в
размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. Подписвайки договора за
кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да
я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията,
указани в договора, на вноски, чийто брой, размер и падежи били посочени в
погасителен план, неразделна част от договора за кредит. Посоченият в
погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включвал съответна
част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на
предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план били посочени и падежът на
изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на
сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвявала с възнаградителна лихва, месечния размер на която бил
фиксиран за целия срок на договора и която се начислявала от датата на
отпускане на кредита, като страните договорили годишен лихвен процент в размер
на 16.99 %. Страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на
договора да бъде в общ размер на 2 728.90 лева. Общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне при сключване на договора за кредит
била в размер на 8 268.60 лева, платима на 60 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 137.81 лева, като първата погасителна вноска била
дължима на 21.12.2016 г., а последната била с падеж на 21.11.2021 г., съгласно
погасителния план. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
бил 21.11.2021 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план), но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не изпълнявал
задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Общите
условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно който кредиторът имал
право да обяви всичките си вземания по предоставения кредит, в т.ч. изтекли и
непогасени вноски, остатъчна главница и остатъчни лихви, лихви за забава, такси
и комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две
последователни погасителни вноски по кредита (главница и лихва). От страна н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД до кредитополучателят било изпратено писмено уведомление, с което му било
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора всички вземания по него били изискуеми изцяло и в пълен размер,
считано от 20.07.2017 г. (датата на прехвърляне на вземането). Съгласно
разпоредбите на приложимите към договора за кредит общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължал на кредитора
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в
размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на
забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание,
на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ
размер на 137.78 лева за периода от 21.12.2016 г. до датата на подаване на
заявление по чл. 410 от ГПК в съда. Кредитополучателят не заплатил изцяло
дължимия паричен заем към кредитора. Сумата, която била погасена до момента,
била в размер на 0,10 лева, с която била погасена възнаградителна лихва. На
20.07.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., сключен между „УК.К.Ф.“ ЕАД,
ЕИК ****** и „А.з.с.н.в.“ ЕАД с ЕИК ******, по силата на което вземането на „УК.К.Ф.“
ЕАД срещу Н.П.П., произтичащо от договор за потребителски кредит №
2513345/25.11.2016 г., било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Общите условия на
„УК.К.Ф.“ ЕАД съдържали изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. На длъжника било изпратено уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2513345 от 27.07.2017 г. по смисъла на чл.99 от ЗЗД, с
уведомление и за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението, с обратна
разписка, като било отбелязано от служителя, че адресатът бил преместен.
Направен бил и втори опит на длъжника да бъдат връчени двете уведомления с
уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2513345/4.10.2017 г., като на обратната
разписка към него също било отбелязано, че адресатът бил преместен. В този
смисъл за надлежното уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, следвало да направи преценка на положените усилия по
откриване на длъжника в зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен
случай. При предприетия начин на уведомление фактическо връчване не било
осъществено поради бездействие от страна на получателя. Независимо от това, в
конкретния случай кредиторът положил необходимите усилия да изпълни
задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да
обяви предсрочната изискуемост на кредита. Моментът на предсрочната изискуемост
на кредита следвало да се определи към момента, в който волеизявлението на
банката се считало за съобщено на длъжника. Алтернативно моли да се приеме като
доказателство към настоящата искова молба - уведомлението за извършената цесия
и настъпила предсрочна изискуемост на задължението с изх. №
УПЦ-П-УКФ/2513345/27.07.2017 г., което да бъде връчено на длъжника ведно с
исковата молба и приложенията към нея. В случая следвало да се има предвид, че
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството си на цесионер била оправомощена от името на
цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия. В тази връзка з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД възникнал правният
интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д.
№1678/2017г. била издадена заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Н.П.П. дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД: сумата от 5 539.70
лева (пет хиляди и петстотин тридесет и девет лева и 70 стотинки) – главница,
представляваща дължима сума по договор за потребителски паричен кредит №
2513345 от 25.11.2016 г., сключен с „УК.К.Ф.“ ЕАД, като впоследствие вземането
е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия);
сумата от 582.93 лева (петстотин осемдесет и два лева и 93 стотинки) –
възнаградителна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г.; сумата от
137.78 лева (сто тридесет и седем лева и 78 стотинки) – обезщетение за забава
за периода от 21.12.2016 г. до 26.10.2017 г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК –
26.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 1095 от 02.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ЧГрД № 1678/2017 г. по описа на Районен съд К.. Претендира за
разноските по исковото и заповедното производство.
Ответникът Н.П.П. чрез назначения от съда
особен представител, оспорва иска. Сочи, че произходът на вземането на ищеца
бил прехвърлено вземане на УК.К.Ф. ЕАД, произтичащо от договор за предоставяне
на потребителски кредит № 2513345 с длъжник - ответника Н.П.П. на цесионер -
ищецът А.з.с.н.в. ЕАД. Размерът на прехвърленото вземане включвал: главница по
договора за кредит 5 539.70 лева, (в т.ч. 5 000 лева - сума на кредита, 190
лева - такса за обработка и 349.70 лева - еднократна застрахователна премия),
582.93 лева - възнаградителна лихва до датата на прехвърляне на вземането и
137.78 лева - обезщетение за забава до подаване на заявление по чл. 410 ГПК. Съгласно
чл. 13, ал. 3 от Общите условия за отпускане на потребителски кредит при
наличие на основание за обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 13, ал. 2
кредиторът изпращал известие на длъжника. С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тьлк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в т. 18 било прието, че вземането,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника,
вземането ставало изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но
и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Съгласно рамковия
договор от 20.12.2016 г. и договора от 20.07.2017 г., цесионерът се смятал за
изрично упълномощен за уведомяване длъжниците, чиито вземания се прехвърляли
съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение на тези пълномощия били изпратени и
двете уведомителни писма, които били представени с исковата молба. Съставлявали
ли те обаче надлежно по смисъла на закона и в духа на цитираното тълкувателно
постановление обявяване на предсрочна изискуемост. Счита, че отговорът на този
въпрос е отрицателен. Съдебната практика допускала да се фингира недоставеното
или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено единствено в
случай че договорът между страните предвиждал определени предпоставки и/или
фактически констатации, при наличие на които щяло да се счита, че била положена
дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора,
че е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В случай че
договорът за кредит не обективирал такава уговорка, уведомяването на длъжника
следвало да бъде надлежно удостоверено посредством уредените в чл. 37-58 ГПК
способи за връчване на книжа.В Решение № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008
г., II т. о., и Решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г., II т. о.,
ВКС приемал, че уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост на
задължението не настъпвала автоматично с факта на неплащане на вноски с
настъпил падеж, а с упражняване на правомощието на банката да направи кредита
предсрочно изискуем. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тьлк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, ставало изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Волеизявлението на банката —
кредитор следвало да бъде обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които давали право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В
писмения документ кредиторът можел да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следвало да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
изискуемост на вземането настъпвала от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. При липса на
уговорка в договора относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от
външна страна и съответно достигнал до длъжника бил документ, който му бил
предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от
нотариус (чл. 50 ЗННД), или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При
връчване по възлагане в посочените случаи се прилагали правилата на чл. 37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.
47 ГПК се удостоверявали от длъжностното лице, а съобщенията се считали за
връчени. В случай че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез
пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за
пощенските услуги условията за доставянето на пощенските пратки се определят
според Общи правила, приети с Решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за
регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението
има осъщественото връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която
била доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите
правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на
адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите
правила). В чл. 5, ал. 3 на Общите правила били разписани действията, които
следвало да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка
не била предадена при посещение на адреса. Пощенският оператор удостоверява, че
пратката не била доставена на адреса и същата била върната на подателя съгласно
изричното указание в чл. 14 от правилата. Общите правила и чл. 36, ал. 2 от
Закона за пощенските съобщения не въвеждали фикция, че при липса на фактическо
връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл. 5,
ал. 3, пратката ще се счита за доставена на получателя. При уговорка в
договора, кредиторът да можел да извърши уведомлението с препоръчана пощенска
пратка, следвало връчването да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2
на Общите правила, приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения.
Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за
неявяването в пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не
презюмирала недобросъвестното поведение на получателя (например укриване или
отказ за получаване или узнаване на съдържанието на съобщението), тъй като
последният не бил страна по договора между подателя и пощенския оператор. Така
в духа на цитираната практика счита, че кредиторът не е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем, при наличие на основание за това. Той не
бил уведомил длъжника за това свое правомощие, а пристъпил към прехвърляне
(цедиране) на своето вземане от длъжника. Упълномощаването цесионерът да
уведоми длъжника за прехвърлянето не можело да се приеме за равнозначно на
уведомяване за предсрочна изискуемост на целия дълг, затова защото страна по
договора за потребителски кредит бил кредиторът и негово било задължението да
обяви на длъжника предсрочната изискуемост. Той не можел да делегира тези свои
задължения на трето лице. Т.е. смятал, че кредиторът бил задължен да обяви на
длъжника предсрочната изискуемост преди да прехвърли своето вземане. Като не
сторил това, кредиторът прехвърлил вземането си в състоянието, което то било
към датата на прехвърлянето. От своя страна цесионерът не би могъл да обяви
предсрочна изискуемост на вземането, тъй като не бил страна по договора за
потребителски кредит. Или към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК размерът на задължението бил до неплатените месечни вноски, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за потребителски кредит. В тази
връзка оспорвал основателността на иска в частта, над дължимите към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК вноски, по приложения погасителен
план.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Установява се от представения договор и
общи условия към него, че на 29.11.2016 г. между „УК.К.Ф.“ ЕАД и ответника Н.П.П.
бил сключен договор за потребителски паричен кредит № 2513345 за сумата от
5 000 лева, която „УК.К.Ф.“ ЕАД, в качеството на кредитор, предоставил на П.
– в качеството на потребител (длъжник), като ответникът се задължил да върне
сумата на кредитора на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 137.81 лева,
платими на 21-во число на съответния месец и съгласно уговорен между страните
погасителен план.
В адресната част, ответникът е посочил своя
постоянен и настоящ адрес, както и адрес за кореспонденция – село Васил Левски,
ул. 1-ва № 25. Електронен адрес не е посочен. В договора са уговорени точния
размер на таксите за разглеждане на документи, застрахователната премия и
дължимата лихва. Съгласно чл. 13, ал.2, б. а от договора, кредиторът има право
да прекрати едностранно кредитното правоотношение с потребителя и да обяви
всичките си вземания по предоставения кредит, в това число изтекли и непогасени
вноски, остатъчна главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и
комисионни за предсрочно изискуеми в пълен размер при допуснато неплащане на
две последователни погасителни вноски по кредита, при условие че неплатените
вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на
вноската. В чл. 13, ал.3 от договора е уредено, че в 15 дневен срок от
получаване на известието за предсрочна изискуемост, длъжникът следва да заплати
цялото задължение. Съгласно ал. 6, кредиторът по всяко време може да прехвърли
правата си на трети лица, като уведоми писмено длъжника, включително на
електронен адрес, ако такъв е посочен в договора.
Неразделна част от договора са: подписаният
от страните погасителен план, от който
се установява, че падеж на първата погасителна вноска е 21.12.2016 г., а на
последната – 21.11.2021 г.; медицински въпросник за застраховка, съгласие за
директен дебит и декларация за съгласие за обработка на лични данни, подписани
от ответника като кредитополучател.
На 20.12.2016 г. между „УК.К.Ф.“ ЕАД в
качеството на цедент и ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД като цесионер е сключен рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания, като в същия е уредено
ежемесечно страните да сключват индивидуални договори за цесия, с предмет
вземания на цедента. Срокът на рамковия договор е уреден 31.12.2018 г.
На 20.07.2017 г. между „УК.К.Ф.“ ЕАД в
качеството на цедент и ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД като цесионер е сключен
индивидуален договор за цесия № Д-17-00158-1 от 20.07.2017 г., по силата на
който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания от необслужвани от
длъжниците вземания с период над 180 дни, подробно описани в приложение 1 към
договора. От представеното приложение се установява, че задължението на
ответника е включено във вземанията, предмет на индивидуалния договор. По
делото е представено и потвърждение за извършената цесия.
По делото са представени уведомително писмо
с изх. № УПЦ-П-УФК/2513345 от 27.07.2017 г. и уведомително писмо с изх. №
УПЦ-С-УФК/2513345 от 04.10.2017 г., двете адресирани до ответника, съдържащи
уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на „УК.К.Ф.“ ЕАД, за
сключения договор за цесия, за размера на задължението и покана за доброволно
плащане. Двете писма са изпратени на адреса на ответника, посочен в договора за
кредит. Първото писмо е изпратено чрез Български пощи чрез известие за
доставяне, което е върнато с отбелязване –„преместен“, второто писмо е
изпратено по куриер и е върнато с отбелязване, че клиентът не отговоря на
посочения телефонен номер и го няма на адреса.
Представено е по делото пълномощно, по
силата на което „УК.К.Ф.“ ЕАД е делегирало на ищеца права да уведомява, на
основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД длъжниците за извършената цесия.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение прави следните
изводи от правна страна:
Не се спори и се доказа по несъмнен начин
посредством представения договор за потребителски кредит, че ответникът като
кредитополучател е получил „УК.К.Ф.“ ЕАД кредит в размер на 5000 лева, който се
задължил да върне на 60 равни месечни вноски в срок до 21.11.2021 г. Не са
ангажирани доказателства, ответникът да е погасил изцяло задължението си в
уговорените срокове към първоначалния кредитор.
Искът е
предявен за цялото вземане, като ищецът го основава на настъпилата предсрочна
изискуемост. Такава първоначалният кредитор не е обявявал по уредения в чл. 13,
ал.2-6 от договора ред. Няма изпратено уведомление на длъжника, не е посочена
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, размерът на цялото задължение
– отделно и по пера. Въпреки твърденията в тази насока, цедентът не е
упълномощил цесионера да осъществи тези права – а именно – да обяви
предсрочната изискуемост по установения в договора ред. Делегирани са
единствено права за уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия. Това
безспорно е сторено, но преди за цедента да възникне правото да потърси изцяло
вземането си по договора за кредит в пълен размер.
Съгласно
константната практика на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна изискуемост
на кредита, ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че кредиторът
счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване, не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение, доколкото съобразно т. 11.б от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е недопустимо в исковото
производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение
(в този см. решение № 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС,
решение №161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение
№77/10.05.2016г. по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.).
В случая
неприложима е постановката на т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тьлк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото нито се твърди, нито се доказва да е
налична клауза за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост. Страните
ясно са договорили, че първоначалният кредитор следва да я обяви по установения
в чл. 13 от договора ред, който съдът посочи по-горе.
В настоящия
случай заявлението по чл.410 ГПК е подадено с позоваване на
настъпила предсрочна изискуемост за цялото вземане, т.е. с твърдение за
настъпил към подаване на заявлението падеж за всички вноски и съпътстващи ги
плащания, а производството по чл.422 ал.1 ГПК следва да има идентичен
предмет с предмета на заявлението. Следователно, преценими като предмет на иска
са всички вноски, но само поради настъпил към момента на заявлението падеж, като
последица на предсрочната изискуемост. Отричането на предсрочната изискуемост изключва
като допустим предмет на производството тези вноски, не е настъпила към
подаване на заявлението. Последното не съдържа подобно позоваване, следователно
и не е с такъв предмет. Разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК не може да се
приложи, когато страната са основава на факти, които не са релевантни за
спорното право, очертано със заявлението по чл. 410 от ГПК, респективно –
исковата молба.
По изложените
мотиви искът сле9два да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Ответникът не претендира
разноски и такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Л., ет. *,
офис *, законен представител – Н.Т.С.и М.Д.Д.за признаване за установено по
отношение на Н.П.П. с ЕГН ********** ***, че Н.П.П. дължи н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД: сумата
от 5539.70 лева (пет хиляди и петстотин тридесет и девет лева и 70 стотинки) –
главница, представляваща дължима сума по договор за потребителски паричен
кредит № 2513345 от 25.11.2016 г., сключен с „УК.К.Ф.“ ЕАД, като впоследствие
вземането е прехвърлено на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия); сумата от 582.93 лева (петстотин осемдесет и два лева и 93
стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 21.12.2016 г. до 20.07.2017 г.;
сумата от 137.78 лв. (сто тридесет и седем лева и 78 стотинки) – обезщетение за
забава за периода от 21.12.2016 г. до 26.10.2017 г., ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК
– 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед № 1095 от 02.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 1678/2017 г. по описа на Районен съд К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ