О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр.Ш., 27.10.2021г.
Административен съд - град Ш., в закрито
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Административен съдия: Снежина
Чолакова
като разгледа докладваното от съдията АД № 359 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Ш., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на
чл.256, ал.1, във вр. с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), въз основа на
Искова молба рег.№
ДА-01-2618/04.10.2021г. по описа на ШАдмС, депозирана
от Е.И.П. с адрес *** и Д.И.Д. с адрес ***, бул.С. № 17, представлявана от
Кмета на Общината, съдържаща искане да бъде осъден Кмета на Община Ш. да
приключи с изричен акт преписка, образувана по повод жалба с вх.№ ЖГ-00-070 от
14.05.2021г. за проверка на законността на сгради, построени в УПИ XIV-221 по плана на гр.Ш., като бъде определен 30 дневен
срок за издаването на административния акт, считано от постановяване на
решението.
Доколкото оспорващите
са депозирали жалбата си в съда в нарушение на изискванията на чл.152, ал.1 от АПК, във
вр.с чл.256, ал.1 от АПК, по реда
на чл.152, ал.4 от АПК съдът е указал на административния орган да комплектова
административната преписка,
образувана във връзка с жалба с вх.№ ЖГ-00-070 от
14.05.2021г. по описа на Община Ш..
С Молба
рег.№ ДА-01-2727/15.10.2021г. по описа на ШАдмС ответната страна е
комплектовала административната преписка,
без да изложи аргументи по допустимостта
и основателността на исковата
претенция.
Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните,
представените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Е.И.П. и Д.И.Д. се
легитимират като съсобственици на УПИ ХIII-221 от кв.21 по плана на гр.Ш., с административен адрес гр.Ш., кв.Д.., ул.Т.П.№
17А, ПИ 83510.682.220 по КК на гр.Ш., видно от постановление за възлагане на
недвижим имот вх.рег.№ 7112/27.09.2013г., Акт № 28, том 21, дело № 3468, имотна
партида 25829 по описа на Служба по вписвания-гр.Ш. и скица №
15-64013-28.01.2019г. по описа на СГКК-гр.Ш..
С жалба с вх.№ ЖГ-00-070 от
14.05.2021г. по описа на Община Ш. Е.И.П. и Д.И.Д. *** с искане да бъдат
предприети необходимите действия за извършване на проверка относно наличието
или липсата на необходимите строителни документи на сградите, изградени в УПИ IV-221, кв.21 по плана на гр.Ш. (съседен на УПИ ХIII-221 от кв.21), като при наличие на такива да се извърши
проверка на място дали тези сгради отговарят на издадената документация и дали
е регистрирано въвеждането им в експлоатация. Искането си жалбоподателите
аргументирали с факта, че в съседния имот има изградени постройки на общата
граница с техния имот, като част от постройките са с едноскатни
покриви, а други със стрехи, навлизащи с 40-60 см в имота им и оттичащи се в
него. Посочили са също, че постройките не са поддържани, намират се в лошо
състояние и мазилката им се събаря на големи парчета.
Във връзка с жалбата от страна на
служители на Община Ш. била извършена проверка на място и по документи, при
която било констатирано, че по отношение на постройките в имот УПИ IV-221, кв.21 по плана на гр.Ш. са налице Разрешение за
строеж № 80/29.11.1985г. за изграждане на „Гараж и селскостопанска постройка“;
Удостоверение за търпимост на „Пристройка към съществуваща жилищна сграда“ от
21.07.2005г.; Разрешение за строеж № 119/30.05.2011г. за Надстройка над съществуваща жилищна сграда с
пристройка – само покритие“ и Удостоверение № 69/29.06.2011г. за регистриране и
въвеждане в експлоатация на строеж „Надстройка над съществуваща жилищна сграда
с пристройка – само покритие“. Установено е също, че сградите, явяващи се на калканна стена с имота на жалбоподателите, не се поддържат
добре и следва да бъдат отремонтирани, като се
измажат и поддържат в добро техническо състояние и добър външен вид от
собственика на имота, а навлизащите части от покрива, както и дъждовните води,
следва да се отведат и отводнят извън чуждия имот.
Направените констатации са
описани в писмо изх.№ ЖГ-00-070 от 13.10.2021г. по описа на Община Ш., издадено
от Кмета на същата и изпратено на Е.И.П. и Д.И.Д., с копие до Ц.К.К.–
собственик на УПИ IV-221, кв.21.
Междувременно, преди изготвяне на
въпросното писмо, Е.И.П. и Д.И.Д. депозирали настоящата искова молба в
Административен съд-гр.Ш. с твърдение, че в качеството си на компетентен орган
съгласно чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, в законоустановения
съгласно чл.57, ал.5 от АПК едномесечен срок Кметът на Община Ш. е задължен по
силата на закона да извърши визираните в чл.223 от ЗУТ и чл.225а от ЗУТ
фактически действия, а именно въз основа на инициираното от заинтересовано лице
искане да бъде констатирано наличие на незаконен строеж от служители по чл.223,
ал.2 от ЗУТ, въз основа на чиито констатации кметът да издаде заповед по чл.225а от ЗУТ. Посочено е,
че неизпълнението на визираните действия представлява бездействие по смисъла на
чл.256, ал.1 от АПК, поради което е отправено искане съдът да приеме за разжглеждане исковата молба и на осъди Кмета на Община Ш. да
приключи с изричен акт преписката, образувана по повод жалба с вх.№ ЖГ-00-070
от 14.05.2021г. за проверка на законността на сградите, построени в УПИ IV-221, кв.21 по плана на гр.Ш., като му бъда определен 30
дневен срок от постановяване на съдебното решение да издаде своя
административен акт.
При така установените обстоятелства, от правна страна съдът приема, че исковата претенция е процесуално
недопустима, поради което следва се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на
същата съдебно производство - прекратено, поради следните съображения:
По същество исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство, обективира искане по чл.256 от АПК, изразяващо се в
твърдения за бездействие на Кмета на Община Ш. да изпълни задълженията си по
чл.225а от ЗУТ и да довърши процедурата по премахване на незаконен строеж със
съответния индивидуален административен акт.
Видно от разпоредбата на чл. 256,
ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се
прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни
актове, а съгласно ал. 2 на същия член неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14 – дневен срок от подаването на искане до органа за
извършването му. Разпоредбата на цитираната ал. 1 на чл. 256 от АПК
е относима към бездействията на
административния орган, когато задължението за съответното действие произтича
пряко от нормативен акт. На задължението на административния орган, произтичащо
пряко от закона, следва да съответства по силата на същия закон субективно
право на гражданин. Тоест, правото на гражданин да може да бъде
реализирано директно по силата на правната норма, чрез фактическо действие, без
да е необходимо издаването на административен акт.
Исканията, отправени до органа,
компетентен да премахва незаконни строежи, за извършване на проверка и
предприемане на действия по издаване на административен акт за премахване на
такъв строеж, винаги следва да се квалифицират само като сигнали. Издаването на
заповед за премахване на незаконен строеж се извършва единствено по преценка на
компетентния орган и мълчанието на органа по такова сезиране не представлява
нито мълчалив отказ да се издаде акт за премахване на строежа, нито има
характер на бездействие по задължение, произтичащо
пряко от нормативен акт (чл. 256, ал. 1 от АПК), нито пък представлява противоправно неизвършване на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона (чл. 256,
ал. 2 от АПК). Това е така, тъй като не съществува правна
норма, която да задължава кмета да се произнася по сигнали на
граждани и юридически лица за премахването на незаконни строежи. Този
административен орган упражнява определените в чл. 223 и чл. 225а от ЗУТ правомощия служебно и чрез провеждане на административно
производство, финализирано с индивидуален административен
акт за премахване на незаконен строеж, който е годен предмет на обжалване. В
случая такъв акт изобщо не е издаван. Напротив, от съдържанието на писмото,
изпратено от Кмета на Община Ш. до оспорващите, става ясно, че по отношение на
намиращите се в имот УПИ IV-221, кв.21 по плана на гр.Ш. постройки
са налице строителни книжа, изключващи възможността за издаването на заповед по
реда на чл.225а от ЗУТ.
Неиздаването на заповед по
чл.225а от ЗУТ не представлява фактическо, а правно бездействие, докато предмет
на иска по чл.256 от АПК е неоснователно бездействие чрез неизпълнение на
произтичащо от закон или друг нормативен акт за извършване на фактическо
действие. Затова защитата по този ред в случая е изначално недопустима, което
обосновава извода за недопустимост на исковата претенция.
За пълнота на изложението и с
оглед изложените в Жалба вх.№ ЖГ-00-070 от 14.05.2021г. доводи, че постройките,
разположени на общата граница с имота на оспорващите, не се поддържат и не са в
добро състояние, следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че административният
орган е сезиран с искане по чл.195, ал.1 от ЗУТ, непроизнасянето му по реда на
чл.195, ал.4, 5 или 6 от ЗУТ също не съставлява бездействие по смисъла на
чл.256 от АПК, тъй като законът не задължава кмета да извърши проверка и да издаде такава заповед,
по сигнал на гражданин или юридическо лице, каквото представлява искането, поставило началото на административното производство, а същият действа в условията на
оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не съответния
административен акт,
без да
е обвързан с исканията на граждани и юридически лица за това, като наред с това при констатиране
на предпоставките в цитираните правни норми административният орган се
произнася с властническо волеизявление, а не дължи извършване на фактически
действия, пряко произтичащи от нормативен акт.
По същите съображения непроизнасянето по въпросното
искане не съставлява и мълчалив отказ да се издаде ИАА
на цитираните правни
основания, нито евентуалният
изричен отказ може да представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност,
независимо от това дали са налице материалноправните
предпоставки, визирани в чл.195, ал.5 от ЗУТ, респ. в чл.225а от ЗУТ.
В обобщение на изложеното съдът
намира, че подадената искова молба се явява процесуално недопустима, поради
което същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на
нея съдебно производство - да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание
чл.159, т. 1 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба
на Е.И.П. с адрес ***
и Д.И.Д. с адрес ***, съдържаща искане да бъде осъден Кмета на Община Ш. да
приключи с изричен акт преписка, образувана по повод жалба с вх.№ ЖГ-00-070 от
14.05.2021г. по описа на Община Ш. за проверка на законността на сгради,
построени в УПИ XIV-221, кв.21 по плана на гр.Ш.,
като бъде определен 30 дневен срок за издаването на административния акт,
считано от постановяване на решението.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 359/2021г. по описа на Административен съд - гр.Ш..
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7 - дневен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
Административен съдия: