МОТИВИ
по Решение по НАХД №65/2021г. по
описа на Оряховски районен съд, изготвени на 18.01.2022г.
Производството е по
реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК – “Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” -
чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК.
Образувано е по
постановление на Районна прокуратура – гр.Оряхово, с което се предлага
обвиняемият по ДП №5/2020г. по описа на ГПУ - гр.Козлодуй / ДП №527/2020г. на РП
- Оряхово – Н.В.Т., ЕГН:********** ***, да бъде освободен от наказателна
отговорност за извършено престъпление по чл.345, ал.1, алт.2-ра от НК и да му
бъде наложено административно наказание, за това, че на 11.07.2020г. около
07.50 часа, в гр.Оряхово, обл.Враца на ГКПП – Оряхово
за влизане в страната, при управление на МПС – товарен автомобил влекач марка „
Даф “, модел „ ХФ 460 ФТ “, с номер на рама ***************, собственост на ДСК ЛИЗИНГ – клон Варна АД, с
ЕИК:1314137490026, си е служил с контролни знаци, неиздадени от съответните
органи – от сектор „ Пътна полиция “ при ОД на МВР – Варна, а именно с предна
регистрационна табела рег.№*******, монтирана на влекача, изработена от метален
лист със сиво - бял цвят, с изписани изпъкнали букви и цифри с надпис *******.
С разпореждане
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане по реда на "особените
правила" на Глава ХХVІІІ (чл. 375 и сл.) от НПК.
В съдебно заседание
Районна прокуратура – гр.Враца, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият Н.В.Т., редовно
призован, не се явява.
В хода на ДП обвиняемият се признава за
виновен да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, обсъди събраните по делото доказателства,
съобразно нормите на чл. 13,
чл.
14 и чл.
18 от НПК, намира за установено следното:
По фактическите
обстоятелства и по доказателствените материали:
Обвиняемият Н.В.Т. е
роден на ***г***, обл.Разград, ул.„ Трети март “ №60,
българин, български гражданин, женен, реабилитиран, ЕГН:**********.От
приложената към делото характеристика за обвиняемия е видно, че същият по
характер е спокоен и уравновесен, че е семеен с едно дете, както и, че към
момента на изготвяне на справката работи като шофьор на товарен автомобил в
Западна Европа.
Съдът има данни, че
против Н.В.Т. са постановени влезли в сила присъди, както следва:
1.По
НОХД №27/1998г. по описа на РС – Разград, за деяние по чл.343в, ал.1 от НК,
извършено на 13.01.1998г., на основание чл.54, ал.1 от НК, Т. е осъден на „
Лишаване от свобода „ за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „ лишаване от свобода
„ за срок от три години.
Присъдата
е влязла в сила на 19.03.2008г..
В
справката за съдимост за това му осъждане е отбелязана реабилитация по право на
основание чл.86, ал.1 от НК.
2.По
НОХД №87/2005г. по описа на РС – Разград, за деяние по чл.216, ал.1 от НК и по
чл.325, ал.2, вр.ал.1 от НК, извършени на 21.01.2005г.,
на основание чл.23 от НК Т. е осъден на „ Пробация „,
със следните пробационни
мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година,
задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от 1 година и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200
часа за срок от 1 година.
Присъдата
е влязла в сила на 07.02.2005г..
3.По
НОХД №16/2006г. по описа на РС – Кубрат, за деяние по чл.343а, ал.1, б.“ А „,
пр.1-во, вр.чл.343, ал.1, б.“ Б „, пр.1-во, вр.чл.343, ал.1 от НК, на основание чл.54, ал.1 от НК, Т. е
осъден на „ Лишаване от свобода „ за срок от една година, като на основание
чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание „
лишаване от свобода „ за срок от три години, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от три месеца.
Присъдата
е влязла в сила на 08.12.2006г..
На
11.07.2020г., около 07.50 часа, обвиняемият Т. управлявал МПС – товарен
автомобил влекач марка „ Даф “, модел „ ХФ 460 ФТ “,
с номер на рама ***************, собственост на ДСК ЛИЗИНГ – клон
Варна АД, с ЕИК:1314137490026, с което МПС спрял за проверка в гр.Оряхово – на
ГКПП – Оряхово за влизане в страната.На процесния влекач била монтирана предна
регистрационна табела рег.№*******, която табела не била издадена от
съответните органи, а била изработена от метален лист със сиво - бял цвят, с
изписани изпъкнали букви и цифри с надпис *******.
По същото време и на
същото място на работа бил полицейския служител при РПУ – Козлодуй – св.М.А.М.,
който в изпълнение на служебните си задължения приемал и обработвал слезлите от
ферибота автомобили, включително и управлявания от обвиняемото лице влекач.По
време на извършване на проверката на процесното МПС,
на св.М. му направило впечатление, че монтираната на влекача предна
регистрационна табела видимо не изглеждала като тези, издадени по предвидения в
закона ред.Полицейският служител разпоредил на обвиняемия да отбие и да изчака,
след което уведомил за случая ОД ГПУ – Козлодуй, за да може по него да вземе
отношение следствено – оперативна група.
Обвиняемото лице
доброволно предал инкриминираната табела с надпис *******на полицейския
служител В.В., за което бил съставен протокол за
доброволно предаване от същата дата.В протокола обвиняемия вписал обяснение, че
табелата е взел от Белгия.
За констатираното
престъпление полицейския служител В. изготвил справка, в която отразил, че от
обвиняемото лице е снето сведение, в което същия заявил, че 3-4 месеца преди
процесната дата е изгубил предната регистрационна табела във Франция - в
условията на лошо време / силен вятър / е ударил конус и предполага, че именно
в тази ситуация е изгубил табелата, след което в Белгия закупил и поставил
процесната регистрационна табела.
На основание чл.212,
ал.1 от НПК било образувано настоящето досъдебно производство.
От приложената по
делото справка от Централна база – КАТ, се установява собственика на процесното МПС, а именно - ДСК ЛИЗИНГ – клон Варна АД, с
ЕИК:1314137490026.
В досъдебното
производство е била назначена и изготвена техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че процесната
табела с рег.№*******не е издадена от компетентен орган и не отговаря на
изискванията на Наредба №I-45 на МВР от
24.03.2000г..
След установяване на
фактическата обстановка по досъдебното производство, на 19.03.2021г., Т. бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено престъпление по чл.345, ал.1, пр.2 – ро от НК.
Така възприетите от
настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен
и категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие
допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и
събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието
обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл.
378, ал.2 НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на
непосредственост по чл. 18 НПК – самопризнанието на обвиняемия, подкрепено от събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства - показания на свидетеля М.А.М. /
л.31 от ДП /. Посочените показания са последователни, логични и кореспондиращи на
направеното от обвиняемия самопризнание в хода на досъдебното производство.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства,
събрани на досъдебното производство, както следва:Справка
/ л.5, л.6 от ДП /; Протокол за доброволно предаване / л.11 от ДП /; Техническа
експертиза / л.33 – л.37 от ДП /; Справка от централна база - КАТ / л.42 от ДП
/; Характеристична справка / л.45 от ДП /; Справка за съдимост / л.65 – л.67 от
ДП /.Всички
писмени доказателства взаимно кореспондират помежду си, както и на събраните
гласни доказателства, като подкрепят поотделно и в съвкупност установената
фактическа обстановка.
Събраните доказателства са
непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло
като обективни, логични и неопровергани от цялостния доказателствен материал.Същите
се подкрепят и от направеното във фазата на досъдебното производство
самопризнание на обвиняемия, който е признал вината си и също така не е оспорил
описаната в постановлението на РП – Оряхово и възприета от настоящия съдебен
състав фактическа обстановка.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си Н.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.345, ал.1, предл.
2-ро от НК, за това, че на 11.07.2020г. около 07.50 часа, в гр.Оряхово, обл.Враца на ГКПП – Оряхово за влизане в страната, при
управление на МПС – товарен автомобил влекач марка „ Даф
“, модел „ ХФ 460 ФТ “, с номер на рама ***************, собственост
на ДСК ЛИЗИНГ – клон Варна АД, с ЕИК:1314137490026, си е служил с контролни
знаци, неиздадени от съответните органи – от сектор „ Пътна полиция “ при ОД на
МВР – Варна, а именно с предна регистрационна табела рег.№*******, монтирана на
влекача, изработена от метален лист със сиво - бял цвят, с изписани изпъкнали
букви и цифри с надпис *******.
Касае се за
престъпление по транспорта.
От обективна страна,
обект на престъплението са обществените отношения, свързани с осигуряване
безопасността на транспорта.Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие,
като при управление на МПС деецът си служил с контролни знаци, неиздадени от
съответните органи – от сектор „ Пътна полиция “ при ОД на МВР – Варна.Обвиняемия Т. е поставил на процесното МПС,
регистрационна табела, която не е била издадена от компетентен орган и не
отговаря на изискванията на Наредба №I-45 на МВР от
24.03.2000г., т.е. налице е втората форма на изпълнителното
деяние по чл. 345, ал.1, пр.2 от НК - служене с контролни знаци, неиздадени от
съответните органи.Деянието е извършено
именно с това действие, доколкото престъплението е резултатно и
престъпният резултат се изчерпва с окачването на нередовния знак.
От субективна страна
деянието е осъществено с пряк умисъл.Изведено от неговите действия, деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, искал ги е и ги е допуснал.Обвиняемият Т. е съзнавал, че табелата, която е монтирал на
влекача, не е издадена по предвидения от закона ред, но е целял използването й,
въпреки че е разбирал, че с това нарушава въведени с нормативен акт правила.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият Т. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.345, ал.1,
пр.2 – ро от НК.
По приложението на чл.78а от НК:
От приложената по
досъдебното производство справка за съдимост на обвиняемия Т. е видно, че
същият е бил осъждан.По горепосочените осъждания обаче са налице условията за
настъпила реабилитация - по право на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК за
първото осъждане и по чл.88а от НК за другите две осъждания, която реабилитация
по чл.88а от НК е настъпила още към 2014г..Т.е. към датата на извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение по настоящето дело - 11.07.2020г.,
обвиняемият е бил реабилитиран.
Водим от горното, към
датата на деянието, предмет на настоящето разглеждане – 11.07.2020г., обвиняемият
Т. се е считал за реабилитиран, при което последиците от осъждането му са били
заличени.От справката за съдимост също така е видно, че след датата на
изтърпяване на наложеното наказание по горепосочените присъди до датата на
извършване на процесното деяние, обвиняемият Т. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел
четвърти, Глава осма от НК.Съгласно Постановление №7/04.11.1985г. по
н.д.№4/85г. „ От наказателна отговорност по чл.78а от НК могат да се освобождават
и лицата, които са осъждани, но са реабилитирани „.
За престъплението по чл.345, ал.1, пр.2 – ро
от НК е предвидено наказание „ лишаване от свобода „ до една година или
глоба от 500.00 до 1000.00 лева.Обвиняемият към датата на деянието е бил
реабилитиран за престъпление от общ характер, и няма данни да е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на Раздел четвърти, Глава осма от НК.Настоящия
състав на съда намира, че нормата на чл. 78а от НК е материалноправна и като
такава има действие към датата на извършване на престъплението. Разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 НК
изисква да се приложи законът, който е бил в сила по време извършване на
престъплението – 11.07.2020г.. Разпоредбата на чл.78а, ал.1 НК / изм.ДВ, бр.26/2010г.
/ е в сила от 09.04.2010г., т.е. преди датата на извършване на престъплението
и предвижда административно наказание
глоба в размер от 1000.00 до 5000.00 лева.
С извършеното от обвиняемия като пълнолетен деяние
не са причинени имуществени вреди. При тези данни съдът, не разполага с
възможност да прави преценка относно това дали да приложи или не разпоредбите
на чл. 78а НК по отношение на обвиняемия,
доколкото същите са императивни. Ето защо намира, че са налице условията на
чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При
индивидуализирането на административното наказание „ Глоба „, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия обстоятелството, че е
съдействал за разкриване на обективната истина, признанието на вината и чистото
му съдебно минало, предвид настъпилата реабилитация.Поради това и като отчете
степента на обществена опасност на деянието и дееца, настоящият състав счете,
че е справедливо размерът на наложената му глоба, да бъде определен при превес
на смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер,
като счита, че глоба в размер на 1000 лева ще съдейства
в достатъчна степен за осъществяване предупредителното и превъзпитателно
действие на наказанието и ще бъде достатъчна като размер, за постигане целите
на същото.
Съдът намира, че
следва да отбележи, че действително, съгласно чл.78а, ал.5 от НК на дееца може
да се наложи административно наказание „ глоба ” в размер под минималния,
визиран в чл.78а, ал.1 от НК / 1000.00 лв. /.Това е възможно обаче само в
случаите, в които законодателят в специалната част на НК е предвидил за дадено
престъпление наказания „ глоба ” / и то в размер, по - нисък от 1000.00 лева. /
или глоба и друго по - леко наказание.Настоящият казус не е такъв.В
разпоредбата на чл.345 от НК законодателят е предвидил за това престъпление
наказания „ лишаване от свобода ” или „ глоба „. Наказанието „ лишаване от
свобода ” безспорно е по - тежко от наказанието „ глоба ”.В системата на наказанията по българския НК лишаването от
свобода е по - тежко наказание от глобата, затова подсъдимият не може да се
ползва от привилегията по чл. 78а, ал.5 от НК.По - леки наказания от глобата са
тези по чл.37, т.6 – т.11 от НК: лишаването от права, от почетни звания, военни
звания и общественото порицание.Ето защо в случая разпоредбата на
чл.78а, ал.5 от НК е неприложима.Приложима е общата разпоредба на чл.78а, ал.1
от НК, съгласно която минималният размер на административното наказание „ глоба
” е 1000.00 лева.
Причини и условия за
извършване на конкретното престъпление са незачитането на установения правов
ред и слабите морално -волеви задръжки на подсъдимия.
Ето защо съдът
определи и наложи на обвиняемия административно наказание " глоба " в
размер на 1000.00 / хиляда / лева, като именно така определеният размер на
глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе за постигане
целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.
С оглед изхода на
делото съдът осъди обвиняемия Н.В.Т. да заплати по сметка на ОД на МВР - Враца
направените по делото разноски за изготвяне на техническа експертиза в размер
на 140.78 лева / сто и четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки /, а на
основание чл.53, ал.1, б.„ А „ от НК постанови отнемане в полза на държавата на
следните веществени доказателства по делото – 1бр. регистрационна табела с
надпис *******, бяла на цвят с букви и цифри в черен цвят със синя лента с бели
букви BG.
При горните мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………
Н.Крумова