Решение по дело №676/2024 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от Р. А. И., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000245/01.03.2024 г. издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с която на Р. А. И. за управление на моторно превозно средство /МПС/ след употреба на наркотични вещества или техните аналози е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водача, но за не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят твърди, че процесната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Оспорва резултатите от извършения полеви тест. Сочи, че след по-малко от 24 часа е направил изследване в лаборатория „К.“, като резултатът е отрицателен, т.е. в организма му не са открити наркотични вещества. Въз основа на тези съображения е отправено искане за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и моли съда да отмени процесната заповед. Претендира присъждане на направените в производството разноски и възнаграждение за един адвокат.

Ответникът – Полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, не се представлява в съдебно заседание. В депозирано от гл. юрисконсулт Г. писмено становище са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Сочи, че при прилагането на процесната ПАМ органът е действал в условията на обвързана компетентност при наличието на регламентираните в чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предпоставки. Счита, че за установяване на законосъобразността на приложената ПАМ не е относим резултатът на химико-токсикологичното изследване, а той е относим към въпроса с отговорността на лицето, защото от този момент отпада основанието за прилагането й. Поради тези съображения се иска отхвърляне на жалбата. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът е установил следните факти:

Съставен е Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 957487/01.03.2024 г. от младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, от чието съдържание се установява, че Р. И. на 01.03.2024 г. в 01:00 часа в [населено място], [жк] между бл. / и бл. / посока на движение I-во основно училище „Св. Княз Борис I“, е управлявал лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], собственост на З. Д. И., след употреба на наркотични вещества или техни аналози при извършена проверка с DRUG TEST 5000 с номер ARPK-0014, като проба с номер 303 отчита положителен резултат на метанфетамин, след което е издаден Талон за медицинско изследване № 0165271 за ВМА - Варна. Посочено е, че с поведението си И. виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Иззето е СУМПС [номер].

Талон за медицинско изследване № 0165271 е връчен на жалбоподателя на 01.03.2024 г. в 02:18 часа.

От Докладна записка рег. № 819р-6984/01.03.2024 г. издадена от Х. Г. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, се установява, че Р. А. И. е придружен до медицинското заведение за даване на кръвна проба.

По преписката е приложена и мотивирана резолюция № 24-0819-[рег. номер]/05.03.2024 г. на Началник група в ОД на МВР – Варна, с която е прекратено административнонаказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия GA № 957487/01.03.2024 г., издаден на Р. И., поради образувано Досъдебно производство № 63/2024 г. по описа на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.

Издадена е ЗППАМ № 24-0819-000245/01.03.2024 г. от полицейски инспектор, сектор „ПП“ при ОД на МВР - Варна, в която са посочени следните фактическите установявания: Р. А. И. на 01.03.2024 г., около 01:00 часа, управлява л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер] в [населено място], [жк] между бл. / и бл. /, посока на движение I-во основно училище „Св. Княз Борис I“, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен №RРК-0014, с проба № 303, което е отчело положителен резултат на метамфетамин, за което на водача е издаден талон за медицинско изследване № 0165271. Наложена му е принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане не СУПМС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС [номер].

В писмо рег. № В-изх-1019/02.05.2024 г. от началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София е изложено, че във връзка с талон за медицинско изследване № 0165271/01.03.2024 г. на Р. И. е взета кръвна проба във Военна болница – Варна, но към момента не е изготвен резултатът. Наличен към момента е единствено първоначален резултат от проведени скринингови тестове, който е положителен за наркотични вещества, но резултатът има ограничена достоверност и няма доказателствена стойност.

След повторно изискване на резултата от химико-токсикологичния анализ на постъпилите биологични проби от Р. И., с писма рег. № В-изх-1401/26.06.2024 г. и рег. № В-изх-2040/24.09.2024 г. от началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София е посочено, че поради драстично и системно претоварване на лабораторията с аналогични задачи анализът все още не е готов и изследването на биологични проби за установяване на употреба на наркотични вещества по Наредба № 1 е приблизително с 18 месеца закъснение, като се извършва по реда на тяхното постъпване.

Жалбоподателят е направил за своя сметка изследване на кръвта на 01.03.2024 г. в 17,42 часа. Представено е лабораторно изследване с № 3089358 от 01.03.2024 г., извършено в Медицинска диагностична лаборатория „К.“, ведно с превод на български език, в което резултатите от изследване на амфетамин /включително метамфетамин/, барбитурати, бензодиазепин, тетрахидроканабинол, кокаин и опиати са отрицателни.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл.168 от АПК съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 19.03.2024 година. Жалбата е депозирана на 19.03.2024 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на акта, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

В настоящото производство предмет на контрол за законосъобразност е индивидуален административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Определени от министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в движението, по арг. от чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ал.2, т.2 на същата правна норма регламентира, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и задържат документи по т.1, както и да отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи, а т.3 на чл.165, ал.2 от ЗДвП задължава служби за контрол на движение по пътищата да не допускат управлението на моторно превозно средство от водач, който не притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол, с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози.

Принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по арг. от чл.172, ал.1 от ЗДвП.

С т.1.8 от Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г. на Директор на О. М. – Варна във връзка с т.1.3 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма, в чието съдържание са описани фактите и обстоятелствата, въз основа на които е издадена, при спазване изискванията за форма. Налага се извод, че не е налице основанието за отмяна на оспорената заповед по чл.146, т.2 от АПК.

Съгласно чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

От Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества от 01.03.2024 г. /л.14 от преписката/ се установява употреба на наркотични вещества – метанфетамин. Проверката е извършена с устройство Drаger Drugtest 5000 с идентификационен № ARРК-0014. Същото е минало проверка и срокът на валидност е 12 месеца – Протокол за сервизна проверка № *********-10000/30.10.2023 г. /л.16 от преписката/, т.е. до 30.10.2024 година. Жалбоподателят е оспорил резултата от полевия тест, поради което му е издаден Талон за изследване № 0165271 и е съпроводен до МБАЛ – Варна при ВМА от мл. инспектор Х. Г., където му е взета кръвната проба, при спазване на чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Нормата на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи. В случая има наличие на кръвна проба, която не е изследвана, по причини независещи от жалбоподателя. При издаване на ПАМ по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП ответникът няма оперативна самостоятелност, т.е. при наличие на посочените факти в нормата следва да издаде административен акт. При оспорване на пробата от дрегер, фактите от значение за издаване административен акт по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП са: налице ли е управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена чрез изследване от кръвна проба.

Изследване от кръвна проба започва с представяне на кръвната проба, съгласно чл. 23, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. В случая представяне на кръвна проба е направено на 01.03.2024 г., то е част от процедурата по изследване на кръвната проба, поради което изследването е започнало, но не е приключило с протокол за химико-токсикологично изследване за определяне употреба на наркотични вещества или техни аналози, който се съставя на основание чл. 24, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 година. При наличие на представена кръвна проба и започнала процедура по изследването й, административния орган задължително е следвало да установи резултата от изследването преди да наложи ПАМ, съгласно чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. В този смисъл е и нормата на чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г., която предвижда кога може да се използва резултата от техническо средство /дрегер/ - Концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В случая предпоставките по чл.6, ал.10 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. не са налице, поради което резултатът от техническото средство не е годно доказателство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Изследването на кръвната проба не се осъществява от ответника и същия няма контрол над органите, които са компетентни да го извършат, но това не води до извод, че отпада изискването въведено с чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно, че при оспорване резултата от дрегера изследването от кръвната проба е определящо.

След като е нормативно установено, че резултатът от кръвната проба е определящ, когато резултатът от дрегера е оспорен, е необходимо фактът – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, да е установен с надлежно доказателство – протокол за химико-токсикологично изследване, за да се наложи ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Поради това е неоснователен довода на ответника, че за установяване законосъобразността и правилността на МАП не е относим резултата от химико – токсикологичното изследване, а той е относим към въпроса с отговорността на лицето, защото от този момент отпада основанието за прилагането му. Действително при наличие на химико-токсикологично изследване, с отрицателен резултат последицата би била преустановяване на ПАМ и съответно при положителен резултат последицата е преустановяване на ПАМ и ангажиране на наказателната отговорност на лицето по чл.343б, ал.3 от НК. При евентуален отрицателен резултат за наркотици в кръвта, в случая се получава от 01.03.2024 г. до настоящия момент неоснователно отнемане на СУМПС, поради което задължително преди издаване на ПАМ е следвало да има резултат от химико – токсикологичното изследване.

На основание чл.172, ал.3 от ЗДвП - в случаите по чл. 171, т. 1, букви "б", "д", "е" и "ж" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение, но временното отнемане на СУМПС се осъществява със заповед по реда на чл.171, ал.1, б. „б“ от ЗДвП, поради което не може да се приеме, че след като изземването на СУМПС е на годно правно основание, то и временното отнемане също следва да се счита законосъобразно.

Съгласно чл.23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Налагането на ПАМ по ЗДвП не е обусловено от налагане на административно наказание, поради което съставеният АУАН в случая служи само за потвърждаване на установените факти. В АУАН е посочен фактът, че жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, което е установено чрез техническо средство, но не е посочен резултат от изследване от кръвна проба, което е от значение с оглед оспорване резултата от техническото средство. Следва, че факт от значение за спора не е установен с нужното доказателство, за да се счита, че АУАН има доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.

В случая фактът, че жалбоподателят е управлявал след употреба на наркотични вещества или техните аналози не е доказано с надлежните доказателства, с това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната на процесната заповед.

Това процесуално нарушение е довело до неправилно приемане от ответника, че е налице доказателство за факта, че жалбоподателят е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Процесната заповед е издадена в нарушение на чл.171, т.1, б. “б“ от ЗДвП, защото не са налице всички факти за налагане на ПАМ.

Целта на закона е временно да се отнеме СУМПС, за да не се управлява МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. Нарушени са чл.22 от ЗАНН и чл.6, ал.1 и 2 от АПК, тъй като не е безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение и е необходимо да му се наложи ПАМ за предотвратяване извършване на друго такова по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Оспорената заповед е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната й съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.

При този изход на делото своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноските и възнаграждение за адвокат е основателно. Жалбоподателят е заплатил държавна такса 10 лева и възнаграждение за адвокат в брой в размер на 700 лева, видно от Договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г., сключен между жалбоподателя и адв. М.. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатското е неоснователно, тъй като то е под предвидения минимум от 1000 лева по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Делото не е с фактическа и правна сложност, но по него са проведени три съдебни заседания, тъй като не е представен резултата от химико – токсикологичното изследване и в тежест на ответника е било да осигури това доказателство. На основание чл.143, ал.1 от АПК следва Областна дирекция на МВР - Варна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 710 /седемстотин и десет/ лева.

Предвид изхода на спора по аргумент на противното на чл.143, ал.3 от АПК искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съдът го оставя без уважение.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0819-000245/01.03.2024 г. издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Варна да заплати в полза на Р. А. И., [ЕГН], сумата в размер на 710 /седемстотин и десет/ лева, представляваща направените в настоящото производство разноски и възнаграждение за адвокат.

Решението е окончателно.