Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№  104

гр.Пирдоп, 18.01.2021 година.

 

В      И М Е Т О      Н А    Н А Р О Д А

 

   Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на седемнадесети декември през  две хиляди и двадесета година,  в състав:

 

                                                                                            Председател: Симеон Гюров

                              

при участието на съдебния секретар: Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 119 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Постъпила е жалба от Ц.А.Л. с ЕГН **********  срещу  елекронен фиш /ЕФ/ серия К №3425612, издаден от ОДМВР-София с който, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,  му е наложена „глоба” в размер на 400,00(четиристотин) лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят развива доводи, изразяващи несъгласие с наложеното административно наказание, твърди, че скоростта е на друго МПС-пред нея е карал мотор с висока скорост, на втората снимка няма автомобил, който да е управляван от жалбоподателя, не ангажира доказателствени искания. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован,  чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, твърди, че жалбоподателя е санкциониран и е ангажирана административнонаказателната му отговорност в нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съгласно тази разпоредба, при нарушение, установено с автоматично техническо средство или система, се издава електронен фиш единствено и само в отсъствието на контролен орган, а в настоящия случай не са били налице условията за издаване на електронен фиш за ангажиране на отговорността на жалбоподателя.

Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.

Районна прокуратура-Пирдоп не взима становище по жалбата.

 

Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в изпратената в цялост и в оригинал от АНО, а именно: Жалба, Ел.фиш - серия „К" № 3425612-оригинал; Разписка от връчен фиш - оригинал; Снимков материал клип № 2787/06.09.2019 г. - оригинал, ксеро-копие на Протокол № 1-41-19 от проверка на мобилна система за видео контрол TFR-1M от 19.02.19 г, Заповед № 81213-172/29.02.2016 г. за утвърждаване образци на ел.фишове; писмо относно „Одобряване на типа средства за измерване“; удостоверение за одобрен тип средство за измерване; Протокол за използване на АТСС TFR1-M589 ведно с ДЗ-копия, както и не се спори от страните, че административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя е образувана по повод съставения  срещу жалбоподателя ЕФ за установено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, затова, че на 06.09.2019 г. около 11:06 часа в община Златица на ГП-I-6 194 км. + 700 м. с посока на движение гр. Бургас - гр. София, при ограничение на скоростта, въведено с  пътен знак В-26, с  МПС  Опел Астра с регистрационен № РВ1448МК, жалбоподателя е извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТС/ TFR1-M 589, като установената скорост е 85 км/час, при разрешена скорост-50 км/час, като превишаването на разрешената скорост е с 35 км/час. В ЕФ е отразен приспаднатия толеранс от 3 км/час. 

Изложената фактическа обстановка съдът приема въз основа на приложените и приети по делото писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи:

Подадената жалба е допустима, а разгледана по същество-неоснователна, по следните съображения:

Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания, сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно с процесуалните изисквания на ЗАННВъззивния съд е приел, че издаденият ЕФ съдържа всички необходими и законоустановени реквизити, съобразно изискванията на ЗДвП,  като в достатъчна степен са описани обстоятелствата на нарушението, същото е установено с технически изправно мобилно автоматизирано средство, монтирано и пуснато в действие на л.а. Опел Астра, видно от приложените докладна записка, протокол за използване на АТТС и протокол №1-41-19 г. Процесният ЕФ е издаден изцяло в съответствие с нормата на чл. 198, ал. 4 от ЗДвП, както и че към датата на нарушението, няма задължение за означение на мястото на контрол- арг. чл. 165, ал. 2, т. 7 и т. 8 от ЗДвП. ЗДвП дава възможност ЕФ да се издава и в случаите, в които нарушението е установено с мобилно техническо средство, като наложеното на жалбоподателя наказание е правилно определено. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“, се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие- арг. чл. 189, ал. 11 ЗДвП, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Поради това, в процедурата по издаване на ЕФ, при наличие на предпоставките за това, не важат общите правила за издаване на АУАН. Настоящият въззивен състав намира, че в случая няма допуснати съществени нарушения при издаването на процесния ЕФ, свързани с факта на установяване на нарушението- чрез мобилно автоматизирано средство, монтирано и пуснато в действие върху л.а. Опел Астра, доколкото законът изрично предвижда възможността ЕФ да бъде издаден и след заснемане с мобилно техническо средство. Единственото ограничение в тази насока се съдържа в нормата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съобразно която, в случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС, във време на движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната им отговорност за извършеното нарушение; за нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават. От приложената по делото адм. преписка- протокол за използване на автоматизирано техническо средство, рег. № 3475р-7254/10.09.2019г, се установява, че към момента на установяване на нарушението- 06.09.2019 г., в 11,06ч., използваното техническо средство- TFR1 М 589, е било в стационарен режим на измерване, поради което настоящият състав намира за несъстоятелни и неоснователни твърденията на жалбоподателя, както в жалбата за наличие на др.МПС, което не се доказа в производството пред настоящата въззивна инстанция, така и в пледоарията на процесуалния му представител. Неоснователно е и оплакването за нарушаване на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, респ. твърдението, че в случая не следвало да се издава електронен фиш, а да се пристъпи към съставяне на АУАН. Отново следва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата, за измерване на скоростта от мобилно АТСС се използват служебни автомобили или мотоциклети, движещи се в пътнотранспортния поток или работещи на място за контрол, или АТСС се разполага временно на участък от пътя. Ал.2 на разпоредбата визира случаите, при които контролът с мобилно АТСС се осъществява във време на движение, но противно на твърденията, настоящият случай не е такъв. Обстоятелството, че АТСС е поставено върху полицейски автомобил не означава, че осъществяваният с него контрол е такъв във време на движение. Следва в тази връзка да се посочи, че в съставения Протокол за използване на АТСС изрично е отразен режимът на измерване, а именно - стационарен. По делото е представена заснетата снимка, на която освен автомобила и неговия регистрационен номер, са отразени GPS координати, датата и часа на заснемане, посоката на движение, въведеното ограничение на скоростта, измерената скорост на движение и установената превишена такава. Няма спор по отношение собствеността на заснетото МПС.

Във връзка с горното, настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства.

Настоящият състав намира, че наложената на жалбоподателя глоба по реда на чл.189, ал.4, вр.чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП,- за нарушение на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е правилно определена.

 

 Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, елекронен фиш /ЕФ/ серия К №3425612, издаден от ОДМВР-София с който, на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП,  на Ц.А.Л. с ЕГН **********  е наложена „глоба” в размер на 400,00(четиристотин) лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.

 

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд София – Област по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: