Решение по дело №165/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 28
Дата: 15 декември 2021 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Георги Димитров Чолаков
Дело: 20211800900165
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900165 по описа за 2021 година
Гаранционен фонд е предявил срещу В. Г. Д. от с. Г., Софийска област, ул. „Р.“ № 45, с
ЕГН **********, иск с правно основание чл.558, ал.7 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ
за заплащане на сумата от 48 547.55 лева, от които :
1. 20 000 лева, съставляващи изплатено от ищеца на М. А. Б. с ЕГН ********** по
щета № 210072/15.02.2017 год. на Гаранционен фонд обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 21.06.2016 год. в с. Г., Софийска
област, причинено по вина на ответника при управление на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, без регистрационни номера и без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите;
2. 20 000 лева, съставляващи изплатено от ищеца на М. А. Б. обезщетение за
неимуществени вреди, причинени при горното ПТП, присъдено й допълнително с влязло в
законна сила решение № 5017/24.07.2018 год. на СГС по гр.д. № 9624/2017 год.;
3. 3 573.76 лева, съставляващи изплатена от ищеца на М. А. Б. законна лихва върху
главницата от 20 000 лева – присъдено обезщетение с решение № 5017/24.07.2018 год. на
СГС по гр.д. № 9624/2017 год., дължима за периода от 02.03.2017 год. до 04.12.2018 год.
4. 4 973.79 лева, съставляващи заплатени от ищеца такси и разноски по гр.д. №
9624/2017 год. на СГС и направени разходи във връзка с изплащането на сумите по
образуваното изп. дело № 20188380405870 по описа на ЧСИ М. Б.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 27.08.2021
1
год., до окончателното й заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане на възнаграждение
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК за представителство от юрисконсулт.
Ищецът твърди, че при ПТП, настъпило на 21.06.2016 год. в с. Г., Софийска област,
причинено по вина на ответника при управление на МПС – лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, без регистрационни номера и без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, са били причинени телесни
увреждания на участник в ПТП – М. А. Б. с ЕГН **********. Твърди се, че по образуваната
щета № 210072/15.02.2017 год. на Гаранционен фонд ищецът на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а“
от КЗ определил и заплатил на пострадалата при горното ПТП обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева. Твърди се, че с влязло в законна сила
решение № 5017/24.07.2018 год. на СГС по гр.д. № 9624/2017 год., водено между страните
във връзка със същото ПТП, на пострадалата било присъдено допълнително обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно със законна лихва за периода от
02.03.2017 год. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът бил осъден да заплати и
държавни такси на осн. чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на СГС и разноски за определено по
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство по делото, както и такси и разноски по впоследствие образуваното изп.
дело № 20188380405870 по описа на ЧСИ М. Б. – суми в общ размер на 4 973.79 лева.
Общият размер на всички суми, заплатени от ищеца на М. А.Б., на адв. В. Н. от САК, по
сметка на СГС и по соченото изпълнително дело, възлизал на 48 547.55 лева, които ищецът
претендира от деликвента на осн. чл.558, ал.7 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника с
указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е подал писмен
отговор на исковата молба, с който е признал предявения иск в частта му за заплащане на
следните суми в общ размер на 43 573.76 лева :
1. 20 000 лева, съставляващи изплатено от ищеца на М. А. Б. по щета №
210072/15.02.2017 год. на Гаранционен фонд обезщетение за претърпени неимуществени
вреди;
2. 20 000 лева, съставляващи изплатено от ищеца на М. А. Б. обезщетение за
неимуществени вреди, присъдено й с влязло в законна сила решение № 5017/24.07.2018 год.
на СГС по гр.д. № 9624/2017 год.;
3. 3 573.76 лева, съставляващи изплатена от ищеца на М. А. Б. законна лихва върху
главницата от 20 000 лева, дължима за периода от 02.03.2017 год. до 04.12.2018 год.
С отговора се оспорва по основание и размер предявения иск за разликата от 43
573.76 лева до пълния му предявен размер от 48 547.55 лева – за сумата от 4 973.79 лева,
съставляващи заплатени от ищеца такси и разноски по гр.д. № 9624/2017 год. на СГС и
направени разходи във връзка с изплащането на сумите по образуваното изп. дело №
20188380405870 по описа на ЧСИ М.Б.. Сочи се, че с разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ
2
изрично е посочен обема на регресното право, което има ищецът и са посочени кои от
платените суми могат да бъдат предмет на регрес спрямо прекия причинител на вредите, а
именно – изплатеното обезщетение заедно с лихвата и разноските, които Гаранционният
фонд е направил за определяне на размера на дължимото обезщетение. Сочи се, че разходите
по чл.558, ал.7 от КЗ са само тези, които Гаранционен фонд е направил за определяне и
изплащане на обезщетенията в процедурата, провеждана пред него и в тези разходи не се
включват такива, направени в съдебното и в изпълнителното производство, които се
провеждат след приключване на процедурата пред Гаранционния фонд. Сочи се, че тези
суми не са пряк резултат от действия или бездействия на прекия причинител на вредата, а от
поведението на самия ищец, който не е престирал своевременно дължимите обезщетения на
пострадалото лице, поради което тези разходи следва да останат в негова тежест.
Ответникът също претендира присъждане на разноски по делото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представеното с и.м. протоколно определение от 29.12.2016 год. на РС – Е.
П.по НОХД № 470/2016 год., със същото съдът е одобрил на осн. чл.382, ал.7 от НПК
постигнато споразумение по чл.381 от НПК, с което е признал подсъдимия В. Г. Д. –
ответник по настоящия иск, за виновен в извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„а“,
предл.2-ро във вр. с ал.1, б.„б“, предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК – за това,
че на 21.06.2016 год. около 22.30 часа в с.Г., Софийска област, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, без регистрационни
номера, с прекратена регистрация, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.5, ал.2, чл.40, ал.1 и 2, чл.139, ал.1, т.1 и чл.150 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
на М. А. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясната бедрена
кост с последица трайно затрудняване на движението на десния долен крайник за срок
повече от тридесет дни, като деецът е управлявал МПС без да има необходимата
правоспособност, поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.„а“, предл.2-ро във вр. с ал.1, б.„б“,
предл.2-ро във вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изпълнение на
осн. чл.66, ал.1 НК е било отложено да срок от три години.
Протоколното определение, с което е било одобрено споразумението, е влязло в сила
на същата дата – 29.12.2016 год.
Доколкото към датата на ПТП – 21.06.2016 год., автомобилът, управляван от
подсъдимия, е бил без регистрационни номера и с прекратена регистрация, между страните
не се спори, че същият е нямал към този момент сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
С определение в о.с.з. на 07.12.2021 год., съдът с оглед направеното признание с
отговора на исковата молба от ответника на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК е обявил за
3
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване признатите с отговора на и.м.
обстоятелства – че ищецът е изплатил на М. А. Б. по щета № 210072/15.02.2017 год. на
Гаранционен фонд сумата от 20 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в същия
размер, присъдено й с влязло в законна сила решение № 5017/24.07.2018 год. на СГС по
гр.д. № 9624/2017 год., както и законна лихва от 3 573.76 лева върху главницата от 20 000
лева, дължима за периода от 02.03.2017 год. до 04.12.2018 год.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :

Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието – относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
В настоящия случай за съда, който разглежда гражданските последици от деянието –
причиненото от ответника на 21.06.2016 год. ПТП, при което на пострадалата М. А. Б. са
били причинени неимуществени вреди, въпросът за вида на нанесената телесна повреда,
описана в одобреното от РС – Е. П. по реда на чл.381 от НПК споразумение по НОХД №
470/2016 год., е непререшаем по силата на разпоредбата на чл.300 от ГПК. Между страните
са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване и признатите с отговора на и.м. от
ответника обстоятелства – че ищецът е изплатил на пострадалата сумата от 20 000 лева по
заведената пред него щета, както и обезщетение за неимуществени вреди в същия размер,
присъдено й с влязло в законна сила решение № 5017/24.07.2018 год. на СГС по гр.д. №
9624/2017 год., заведено от пострадалата, ведно със законна лихва от 3 573.76 лева върху
главницата, дължима за периода от 02.03.2017 год. до 04.12.2018 год.; за дължимостта на
горните суми в общ размер от 43 573.76 лева ответникът е направил изрично признание на
иска в тази му част. С оглед на горното и доколкото :
- ПТП е настъпило на територията на Република България и виновният водач е нямал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /чл.557,
ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ/,
- при ПТП са били причинени неимуществени вреди вследствие на телесни
увреждания,
- обезщетението за причинените неимуществени вреди е било определено с влязъл в
сила съдебен акт и
- обезщетението по ал.1 е било изплатено от ГФ на пострадалата /чл.558, ал.7/,
съдът намира предявеният иск за доказан по основание и до горния признат от
ответника размер, поради което на осн. чл.558, ал.7 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 43 573.76 лева, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска, 27.08.2021 год., до окончателното й
заплащане.
4
Искът следва да се отхвърли за разликата от 43 573.76 лева до пълния му предявен
размер от 48 547.55 лева като неоснователен. Тази разлика от 4 973.79 лева съставлява
заплатени от ищеца такси и разноски по заведеното от пострадалата гр.д. № 9624/2017 год.
на СГС и направени разходи във връзка с изплащането на сумите по впоследствие
образуваното изп. дело № 20188380405870 по описа на ЧСИ М. Б.. Горните заплатени от
ищеца суми не са дължими от ответника по реда на чл.558, ал.7 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.
„а“ от КЗ, доколкото ищецът е могъл да изплати на пострадалата пълния размер на
впоследствие определеното от съда обезщетение преди завеждане на иска по чл.557, ал.1,
т.2, б.„а“ от КЗ срещу него и съответно да не изпадне в забава в плащане на сумата и да не
понесе разноските и таксите, дължими за образуваните съдебни и изпълнителни дела.
В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в размер на 1
941.90 лева, съставляващи заплатена държавна такса. Тъй като ищецът е бил представляван
по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение,
определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, следва да се определи от
съда в минималния размер от 100 лева поради съображения за ниска фактическата и правна
сложност на делото; същото в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на
сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 150 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата от 1 877.58 лева, съставляваща
направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт
съразмерно с уважената част от иска.
В хода на производството по делото ответникът не е направил разноски, поради
които такива не следва да му се присъждат на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.558, ал.7 във вр. с чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ ВЛ. Г. Д. от с. Г.,
Софийска област, ул. „Р.“ № 45, с ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд сумата
от 43 573.76 лева /четиридесет и три хиляди петстотин седемдесет и три лв. и седемдесет и
шест ст./, от които :
1. 20 000 лева, съставляващи изплатено от Гаранционен фонд на М.А.Б. с ЕГН
********** по щета № 210072/15.02.2017 год. на Гаранционен фонд обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 21.06.2016 год. в с. Г.,
Софийска област, причинено по вина на ответника при управление на МПС – лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, без регистрационни номера и без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
2. 20 000 лева, съставляващи изплатено от Гаранционен фонд на М. А. Б.
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при горното ПТП, присъдено й
5
допълнително с влязло в законна сила решение № 5017/24.07.2018 год. на СГС по гр.д. №
9624/2017 год. и
3. 3 573.76 лева, съставляващи изплатена от Гаранционен фонд на М. А.Б. законна
лихва върху главницата от 20 000 лева – присъдено обезщетение с решение №
5017/24.07.2018 год. на СГС по гр.д. № 9624/2017 год., дължима за периода от 02.03.2017
год. до 04.12.2018 год.,
ведно със законната лихва, считано от 27.08.2021 год. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск В ЧАСТТА му за разликата над 43 573.76 лева до пълния
му предявен размер от 48 547.55 лева, съставляваща заплатени от Гаранционен фонд такси и
разноски по гр.д. № 9624/2017 год. на СГС и направени разходи във връзка с изплащането
на сумите по образуваното изп. дело № 20188380405870 по описа на ЧСИ Милен Бъзински,
ведно със законната лихва върху разликата от 4 973.79 лева, считано от 27.08.2021 год. до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ВЛ. Г. Д. от с. Г., Софийска област, ул. „Р.“
№ 45, с ЕГН **********, да заплати на Гаранционен сумата от 1 877.58 лева /хиляда
осемстотин седемдесет и седем лв. и петдесет и осем ст./, съставляваща направени по
делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6