Решение по дело №7790/2019 на Районен съд - Русе

 Р Е Ш Е Н И Е № 260615

гр.Русе, 01.11.2021г.

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 12-ти октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7790 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищците И.С.И. и Л.Т.И. твърдят, че по време на брака си придобили чрез договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 46, т. ХІ,  дело № 3307/1995 г. по описа на нотариус при РРС следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.15.472 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК с адрес на имота: гр. Р., местност Х. М., с площ 1606 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята при неполивни условия:6, номер по предходен план: 15472, при граници- 63427.15.750, 63427.15.751, 63427.15.478, 63427.15.476, 63427.15.475, 63427.15.471, 63427.15.465, 63427.15.467, 63427.15.732, 63427.15.480. Заявяват, че правото на собственост върху имота е било възстановено с Решение № 111/09.06.1994 г. на Поземлена комисия Русе на техния праводател С. И. Г., както и че те и техният праводател винаги са упражнявали пълноценно правото си на собственост въру процесния имот като са го стопанисвали, управлявали и обработвали през годините след възстановяване на правото на собственост.Твърдят, че  ответниците по иска са признати за собственици на процесния имот по давност с НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 189, том 2 , рег. № 6324, дело № 222/2013 г. по описа на нотариус Ц. М. и вписан при Службата по вписванията гр. Русе вх. рег. № 11891 от 19.08.2013г, акт № 89, том 30, дело № 5887/2013г. Ищците предявили установителен иск за собственост, като решението по образуваното гр.д.№1838/2018г. по описа на РРС било обезсилено с решение по в.гр.д.№310/2019г. по описа на РОС и делото било върнато за разглеждане от друг състав на РРС. През периода 07-30.07.2019г., И.И. посетил своя имот и установил, че същия бил ограден с мрежа, което препятствало владението му. Тъй като ищците владеели постоянно, спокойно и непрекъснато процесния имот от датата на придобиването му, а ответниците са отнели по скрит начин владението на имота, считат, че е налице правен интерес от предявяване на иск с пр.осн.чл.76 ЗС. Поради това молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да им предадат владението на гореописания недвижим имот. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищците в исковата молба фактически обстоятелства, на които основават претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.76 ЗС във вр.с чл.356 и сл. ГПК.

Ответниците Д.Д.Д. и И.И.Д. оспорват изцяло предявения иск, като недопустим и неоснователен. Твърдят, че ищците никога не са владели процесния имот, а оградата била построена от тях преди 20 години.

От  фактическа страна:

По делото се установява, че с НА № 46, т. ХІ,  дело № 3307/1995 г. по описа на нотариус при РРС/л.6/, С.И.Г.е продал на И.С.И./по време на брака му с Л.Т.И./ имот с номер на парцела 15472., представляващ лозе с площ 1605кв.м., който имот безспорно е идентичен с процесния/вж.скица-л.11/.Няма спор и че ищците в настоящото производство са предявили срещу ответниците отрицателен установителен иск, за признаване за установено, че последните не са собственици на процесния имот. Решението по образуваното гр.д.№1838/2018г. по описа на РРС е обезсилено с решение по в.гр.д.№310/2019г. по описа на РОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РРС.

От приетата и неоспорена от страните съдебна експертиза/л.51 и сл./ се установява наличие на ограда в процесния имот.

Ищцовите свидетели Д.Г. и В.Д. установяват, че многократно са посещавали имота на И. през различни години/от 1991г. до 2019г./, като мястото било буренясало, необработвано, нямало ограда. Наличието на ограда е установено в края на м.07.2019г.

Ответните свидетели С.К. и М.Д. твърдят, че знаят за имот на ответниците на ул.“Х. М.“, който те ползвали от 1969г. и до момента. Сочат, че мястото се обработвало от 1973г., имало ограда.    

От правна страна:

По допустимостта на иска.

От данните по делото е видно, че преди предявяване на владелческия иск е предявен от ищците отрицателен установителен иск по отношение на ответниците. По този иск няма да се установява правото на собственост, респективно правото на владение на ищците, а правото на собственост на ответниците, поради което забраната на чл.359 ГПК не е налице и настоящият иск подлежи на разглеждане/в.т.см. Решение № 733/04.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2009 г., I г. о., ГК/.

По основателността на иска.

Този иск защитава не само владението, но и държането на недвижими имоти. В хипотезата на текста не се изисква владението или държането да е продължило определен период от време. Достатъчно е тяхното установяване, макар и само за един момент. Аналогично на защитата по чл.75 ЗС, без значение е на какво основание почива владението или държането и дали същите са правомерни или не, а за владението – дали е добросъвестно или недобросъвестно. Защитата на чл.76 може да бъде предоставена срещу всеки, чието поведение се квалифицира по посочения в закона начин, включително и срещу собственик. За уважаване на иска е достатъчно да се докажат факта на владението, респ. държането и на нарушението – чл.357, ал.1 ГПК. Предмет на доказателствената тежест е фактът, че ищецът има качеството на владелец или държател на имот към момента на твърдяното отнемане, което може да се установи с всякакви доказателствени средства. Трябва да се докаже, че ответникът е отнел вещта или имота чрез насилие или по скрит начин към определен момент. За тези обстоятелства отново са допустими всякакви доказателствени средства. Спор между страните, кой е собственик следва да се реши в производство по чл.108 ЗС, но не и в производство по чл.76 ЗС.

Съдът  намира, че по делото е доказано, че за периода от 05.06.1995г., ищците Иванови/по силата на НА № 46, т. ХІ,  дело № 3307/1995 г./ са владяли процесния недвижим имот. Това се  установява, както и от горепосочения НА, така и от другите писмени доказателства-удост., изх. от Общ.Русе, Д“МДТ“ и от показанията на свидетелите Д.Г.и В.Д., които категорично сочат, че са посещавали процесния имот, който не бил обработван и който до м.07.2019г. не е бил ограден. Без да смята за дискредитирани показанията на ответните свидетели, съдът приема, че същите не установяват факта, че ответниците са владели процесния имот от 1969г. до сега. Свид. Кънева сочи за имот с площ от 1 дка, като процесния е с площ от 1,605 дка, а свид.Д. твърди,  че е запознат с имота и ползването му  от 1969г., когато е бил 7 годишен, факт даващ основание на съда да не кредитира напълно показанията му. Единствено евентуално доказателство за владение от страна на ответниците на процесния имот може да бъде констативния НА за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 189, том 2 , рег. № 6324, дело № 222/2013 г. по описа на нотариус Ц. М.. Същият обаче не е приложен по делото/споменава се в ИМ по гр.д.№1838/2018г. на РРС/. Освен това формалната доказателствена сила на констативните нотариални актове обаче може да бъде оборена във всяко едно съдебно производство- ТР № 11/ 21.03.2013г. по тълк.дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС. По изложените съображения съдът намира, че е налице първата предпоставка на иска по чл.76 ЗС, а именно владението на ищеца върху процесния имот. Съдът намира за доказана и втората предпоставка на чл.76  ЗС, а именно, че през периода 07-30.07.2019г., владението на И. е било отнето от ответниците по скрит начин чрез поставяне на заграждения.

Поради гореизложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за уважаването на предявения иск по чл.76 ЗС, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да предадат на ищците владението на процесния недвижим имот.

На основание чл. 361 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.

На осн. чл. 78, ал.1  ГПК ответниците  следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 925.10 лв. разноски за настоящото производство, съгласно представения списък по чл.80 ГПК-л.76

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** и И.И.Д., и двамата с адрес: ***, да предадат на И.С.И., ЕГН ********** и Л.Т.И., ЕГН **********,***, владението на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 63427.15.472 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. Р., местност Х. М., с площ 1606 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята при неполивни условия:6, номер по предходен план: 15472, при граници- 63427.15.750, 63427.15.751, 63427.15.478, 63427.15.476, 63427.15.475, 63427.15.471, 63427.15.465, 63427.15.467, 63427.15.732, 63427.15.480.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта за предаване на недвижимия имот.

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН ********** и И.И.Д., и двамата с адрес: ***  да заплатят на И.С.И., ЕГН ********** и Л.Т.И., ЕГН **********,*** сумата от 925.10 лв –разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Русе.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: