ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 381 18.02.2021 година
град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД БУРГАС, XIХ-ти състав, в закрито заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО
ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Ч.
Димитров частно касационно административнонаказателно дело номер 21 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Н.Н. с ЕГН **********
със съдебен адрес ***, офис №2 адв. К., против определение №260076/14.09.2020г.
по а.н.д. № 2735/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е оставил
без разглеждане жалбата му против електронен фиш серия К № 3040694/27.09.2019г.
на ОД на МВР Бургас, с който на жалбоподателя било наложено административно
наказание глоба в размер 400,00 лева.
В жалбата се излагат аргументи, че както
частната касационна жалба, така и тази против електронния фиш не са просрочени,
обяснява, че същата е породена от отказ на адм. орган сам да отмени фиша, който
според жалбоподателя не бил надлежнообективиран в индивидуален административен
акт, подлежащ на оспорване, а с просто писмено уведомление, което създало
объркване у жалбоподателя, кой адм. акт следва да оспори. Иска се разглеждане
на касационната жалба по същество и отмяна на определението за прекратяване на
производството, както и връщането му на въззивната инстанция с указания за
произнасяне по съществото на правния спор.
Административен съд Бургас, ХІХ-ти състав,
като взе предвид изложените в жалбата доводи, становището на ответната страна и
съобрази събраните по делото доказателства и закона намира следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена
от надлежна страна и в предвидения от закона срок, тъй като видно от
приложеното на л.36 от въззивното дело уведомление, прекратителното
определение, предмет на касационно разглеждане е било връчено единствено на
учреждението, чийто служител се явява АНО, но не и на жалбоподателя или на
неговия процесуален представител. Разгледана по същество обаче, жалбата се
явява неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното определение, постановено по
а.н.д. № 2735/2020г. Районен съд Бургас е приел, че подадената пред него жалба
срещу електронен фиш серия К № 3040694 от 27.09.2019г., издаден от служител при
ОД на МВР Бургас, с който на Д.Н.Н. *** е била наложена глоба в размер на 400
лв., е недопустима, тъй като е просрочена. Такапостановеното определение
насоящият съдебен състав намира за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП, „при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение“. Между страните
липсва спор, че се касае за такава хипотеза. Според ал.4 на същата норма „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето
по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните
лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване
на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението,
и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“ Според
разпоредбите на ал.6 и ал.7 на същата норма, в 7-дневен срок от получаването на
електронния фиш може да се направи писмено възражение пред директора на съответната
структура на Министерството на вътрешните работи. В този случай, директорът е
задължен да разгледа възражението и да прецени доказателствата в 7-дневен срок от
постъпването му. Законът предвижда издаденият електронен фиш да бъде анулиран, ако
от събраните доказателства е установено, че моторното превозно средство е било обявено
за издирване и/или нарушението е извършено с моторно превозно средство със специален
режим на движение.
Според ал.7 на чл.189 ЗДвП, „Директорът на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи
уведомява собственика на превозното средство, а когато то е собственост на юридическо
лице - неговия законен представител, за решението си по ал. 6 в 7-дневен срок от
датата на анулирането, съответно - на отказа за анулиране на фиша“.
При комплексно граматическо и систематическо тълкуване
на горните норми съдебният състав достига до извод за предвидени от страна на
закона два способа за анулиране на електронен фиш, издаден против собственика
на заснетото МПС. Единият предвижда подаване на декларация по чл.189, ал.4 от
страна на собственика, придружена с копие от свидетелството за управление на
декларираното като управлявало собственото му МПС лице. Налице е достатъчно
ясна правна логика, в това, когато собственик предоставя личното си МПС на
трето лице, което по време на управление може да допусне нарушение, подлежащо
на регистрация с техническо срество, собственикът да притежава възможността да
получи личните данни, вкл. копие от свидетелството за управление на това лице,
за да разполага с тях в случай на необходимост. Или при отказ тези данни да му
бъдат предоставени, собственикът да откаже да предостави личното си МПС на това
лице.
Вторият способ за анулиране на издадения фиш е чрез
депозиране на писмено възражение пред директора на съответната структура на Министерството
на вътрешните работи по чл.189, ал.6 ЗДвП.
Видно от събраните по делото доказателства, в срока за
реакция сестрата на жалбоподателя – Божидара Николова на база генерално
пълномощно с нотариална заверка подписа на титуляра, на 25.03.2020г. е
депозирала до ОД на МВР Бургас „Заявление“, вх.№ 769000-в588/25.03.2020г. Т.е.
същата към релевантния и срочен момент е реагирала по реда на чл.189, ал.6, а
не по този на ал.4 – чрез подаване на декларация. Със заявлението пълномощникът
на жалбоподателя се домогва да докаже, че не той е собственик на МПС-то, а
трето лице, поради което електронният фиш неправилно е издаден срещу Д.Н..
Такапредставеното доказателство е негодно по естеството си да докаже настъпване
на транслативен ефект върху правото на собственост на процесното МПС, тъй като
се касае за облигационен договор с нотариална заверка на подписите, при който
жалбоподателят поема задължение за првехвърли собствеността върху МПС-то след
изплащане на пълната му цена, Нещо повече, в самият договор именно
жалбоподателят прави декларативно изявление, че е единствен собственик на
процесното МПС, а видно от постигнатото между страните съгласие с клаузата на
чл.8 от коментирания предварителен договор, продавачът е упълномощил купувачът
да заплаща дължимите ..“глоби ...“ във връзка с управлението на МПС-то, като
във вътрешните отношения между страните тези глоби „ще са за сметка на
купувача“. , т.е. уговорено е било напрактика, че макар глобите да се издават
срещу собственика, те ще бъдат заплащани от купувача.
Доколкото срочната реакция на сестрата на Н. е избрано
да е по реда на чл.189, ал.6 ЗДвП, в тежест на директора на ОД на МВР Бургас е
било да извърши преценка в 7-дневен срок от постъпване на възражението, като
при постановен отказ за анулиране е бил длъжен в 7-дневен срок от формиране на
това правнорелевантно волеизявление, да информира собственика на МПС-то за това,
като моментът на уведомяването му е важен, тъй като той бележи началото на
изтичане на 14-дневния преклузивен срок за оспорване на електронния фиш по
съдебен ред.
В конкретния случай, по повод на представеното
възражение била изготвена докладна справка до Директора на ОД на МВР – Бургас,
в която дл. лица след извършена служебна проверка са установили, че с
възражението не било представено копие от СУМПС на соченото като управлявало
МПС-то лице, както и това, че същото лице към датата на нарушението е било
неправоспособно, тъй като е придобило правоспособност 3-месеца по-късно, на
27.12.2019г. Направено било предложение електронният фиш да не бъдел анулиран.
За реализиране на таканаправената преценка за
неоснователност било изведено надлежно уведомление рег. №
251000-6443/01.04.2020г., с което жалбоподателят чрез надлежния си пълномощник
бил уведомен за отказа на Директора да анулира електронния фищ. Датата на
получаване на това уведомление е начална дата за отброяване и на срока за
оспорване на електронни фиш пред БРС.
Липсват данни за датата на връчване на това
уведомление на жалбоподателя, но от доказателствата пред АС Бургас се
установява, че в 7-дневния срок от изходирането му, пълномощникът на жалбоподателя
е депозирала жалба пред БРП с искане за съдействие „за разрешаване на случая
й“. Жалбата е изпратена на 06.04.2020г., като по същата е постановено
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, изх. №
3641/10.08.2020г.
Доколкото самият жалбоподател чрез пълномощника си е
отправил жалбата си до БРП и последната институция е разгледала същата жалба,
не може да се възприеме становището, че се касае за жалба против електронния
фиш неправилно изпратена на неподведомствен орган.
Отделно от горното, на 10.06.2020г. процесуалният
представител на жалбоподателя е депозирала за пръв път декларация пред ОД на
МВР Бургас, РУ Созопол, с която е изпълнила всички предпоставки на чл.189, ал.5 ЗДвП.
Така представената декларация обаче настоящия съдебен
състав преценя като депозирана извън срока по чл.189, ал.8 ЗДвП, който е
преклузивен и не подлежи на спиране и прекъсване. Същият е изтекъл най късно на
20.04.2020г., а доколкото същият ден е неприсъствен, срокът следва да се счита
изтекъл на 21.04.2020г.
Дори да се приеме, че субсидиарно следва да бъде
приложена нормата на чл.140, ал.1 АПК и с оглед непосочване в уведомлението до Д.Н.
на срокът за оспорване на ел. фиш, същият да бъде считан за двумесечен от
уведомяване на жалбоподателя, този срок е изтекъл на 06.06.2020г., като са
липсвали пречки и прегради за депозиране на жалба против електронния фиш пред
съдебните инстанции по-рано, където събраните от прокуратурата доказателства са
могли да бъдат обсъдени и взети предвид по съществото на спора. Като е
пропуснал този срок и е изпратил жалбата си против НП в БРС на на 15.07.2020г.
жалбоподателят е пропуснал срокът за оспорване на електронния фиш, поради което
правилно въззивната инстанция е преценила същата като недопустима и е
прекратила производството по делото. Единственият начин за представяне и
преценка на събраните от страна на прокуратурата писмени доказателства е по
реда на инзвънредния способ за отмяна на влязло в сила НП, предвиден в
разпоредбата на чл.70 и следващите от ЗАНН.
Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК Бургаският
административен съд, XIX състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №260076/14.09.2020г. по а.н.д.
№ 2735/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е оставил без разглеждане
жалбата на Д.Н. *** против електронен фиш серия К № 3040694/27.09.2019г. на ОД на
МВР Бургас, с който на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба
в размер 400,00 лева за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.