Р Е Ш Е
Н И Е
№224
град Велико Търново, 11.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на девети
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
При
участието на секретаря В.Г.и прокурора от ВТОП Светлана И., като разгледа
докладваното от съдия Калчев адм. дело №
571/2016 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 176 от АПК
вр. § 2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по молба вх.
№ 2045/10.04.2018 г. на жалбоподателя „Спринк“ ЕООД чрез адв. И. Д., с която се
иска съдът да допълни решението си по делото с диспозитив по реда на чл. 194,
ал. 3 от ГПК по направеното оспорване истинността на Заповед № 7463/01.12.2014
г. /л. 348 по делото/, като документът бъде изключен от доказателствата по
делото и бъде изпълнена процедурата по чл. 194, ал. 3, изр. 2 от ГПК.
Ответникът - директор на Дирекция
„ОДОП“ Велико Търново чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. моли
жалбата да бъде оставена без уважение, като намира искането за неоснователно.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на
Великотърновска окръжна прокуратура взема становище за неоснователност на
молбата.
От фактическа страна се
установява, че с Решение № 146 от 28.03.2018 г. по адм. дело № 571/2016 г.
съдът по жалба на „Спринк“ ЕООД е обявил за нищожни Ревизионен акт №
Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. и Ревизионен акт за поправка №
Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по приходите при ТД
на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново
при ЦУ на НАП. В хода на съдебното производство жалбоподателят е оспорил
истинността на представената Заповед № 7463/1.12.2014 г. /л. 348 по делото/ при
твърдения, че документът е антидатиран, неверен и неавтентичен, като производството
по чл. 193 от ГПК е открито с определение на разглеждащия състав от о.с.з. на 13.12.2017
г. В мотивите на решението по делото съдът е изложил доводи за неистинността на
документа и че оспорването на същия е успешно, като липсва произнасяне в
диспозитива на решението.
Последното е
връчено на жалбоподателя на 28.03.2018 г., а молбата за допълване на решението
е подадена на 10.04.2018 г.
Във връзка с тази
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Молбата за допълване на
съдебното решение е подадена от страна в производството по делото и в срока по
чл. 176, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 176, ал. 1 от АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по
искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява
допълнително решение. В разглеждания случай, настоящият съдебен състав намира,
че не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата за постановяване на
допълнително решение. Непълно е решението, което не изчерпва предмета на делото
и след постановяването му част от спора остава висящ, респ. решението не
обхваща целия спорен предмет - липсва формирана воля на съда относно част от
спорното право. Предмет на делото са
разпоредените с административния акт субективни права и задължения и
субективното право на отмяната им. В този смисъл непълно е решението, което не
съдържа произнасяне по съществуването и отменяемостта на оспорените разпоредени
права/задължения. В настоящия случай предмет на спора е законосъобразността на
установените задължения на „Спринк“ ЕООД с РА № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016
г. и РАПРА № Р-04000416076795-003-001/28.04.2016 г. По този предмет на делото
съдът се е произнесъл с диспозитив, прогласяващ нищожността на тези
административни актове и не е налице спор, който е останал висящ.
Предвид изложеното
неоснователно се претендира непълнота на съдебния акт във връзка с изхода от
откритото производство по оспорване истинността на посочената заповед за отпуск. Изводите на съда във връзка с производството по чл. 193
от ГПК са от значение за зачитане или не на правните последици на писмения
документ и преценка значението му за изхода по правния спор, предмет на делото.
Произнасянето по чл. 194, ал. 3, изр. 2 от ГПК не
представлява задължителен елемент от съдебното решение, а е последица от
произнасянето на съда, с което писмен документ е признат за неистински. Съгласно чл. 194, ал.2 и ал.3 от ГПК съдът
дължи произнасяне по истинността на оспорения документ като разполага с избор
да направи това с изрично определение или с решението си. Във втория случай
произнасянето може да намери място в диспозитива, който в тази си част има
характер на определение или в мотивите при зачитане или не на доказателственото
значение на оспорения документ /така напр. Определение № 251 от 20.06.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 3506/2013 г., II г. о., Определение № 236 от 12.06.2013
г. на ВКС по гр. д. № 3088/2013 г., II г. о. и др./. Именно така е процедирал
съдебния състав, обсъждайки в мотивите на решението истинността на оспорения
документ, като правилността на тази преценка може да бъде контролирана от
касационната инстанция чрез обжалване на самото решение по съществото на спора, но не е основание за допълване на
постановения съдебен акт. Само за пълнота също така следва да се посочи, че
делото е разгледано с участието на прокурор, а препис от решението е изпратен
на ВТОП, с което е осъществена сигналната функция на съда.
По горните
съображения искането за допълване на постановеното решение следва да се
отхвърли като неоснователно.
При този изход
на настоящото съдебно производство, в полза на ответната страна - Дирекция
"ОДОП гр. Велико Търново, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, е в
размер на 100 лева.
Водим от
горното и на основание чл. 176 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ искането на „Спринк” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ. В.
Търново, Стопански двор, подадено чрез адвокат И.Д., за допълване на Решение
№ 146 от 28.03.2018 г. по адм. дело № 571/2016 г. по описа на Административен
съд – Велико Търново. ОСЪЖДА „Спринк” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Беляковец, общ. В. Търново,
Стопански двор да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП разноски в размер на 100 лв. /сто лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: