№ 8541
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110176036 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца М. К. К., ЕГН
**********, с адрес: *****, чрез адв. Л. Б., срещу ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ №
3, ет. 10, представлявано от ***, обективно съединени в условията на евентуалност
установителни искове с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността
на Договор за потребителски кредит **** г., поради противоречието му със закона, а
при условията на евентуалност – ако бъде отхвърлен първия иск, установителен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 6 от Договор за потребителски кредит **** г.,
предвиждаща заплащането на неустойка, като противоречаща закон, евентуално на
добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза.
Ищцата М. К. К. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит **** г., по
силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 2000 лв.,
при фиксиран лихвен процент 40,06 % и ГПР 48,29 %. Кредитът бил разсрочен на 12
месечни погасителни вноски в размер на 205 лв. всяка, която сума включва главница и
лихва. В последствие към задължението била начислена и сумата от 1608 лв.,
представляваща неустойка за неосигурена гаранция. Ищецът счита сключеният
договор за кредит със соченото съдържание за нищожен поради противоречието му
със закона, тъй като не спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
и чл. 12, т. 7-9 ЗПК. В тази връзка излага, че уговореният фиксиран лихвен процент от
40,06 % е прекомерен, поради което неговият размер противоречи на добрите нрави.
По отношение на посочения ГПР в размер на 48,29 % се твърди, че при изчисляването
му не е включена дължимата неустойка, поради което не е посочен действителния
размер на ГПР, т.е. липсва такъв и не е разписана ясна методика за изчисляването му.
Излагат се съображения относно клаузата за неустойка, че от една страна същата
противоречи на закона, доколкото надвишава посочения размер в чл. 32, ал. 4 ЗПК, и
1
от друга страна противоречи на добрите нрави, доколкото същата излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Поради тези
съображения предявява иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, а при
условията на евентуалност, ако не бъде уважен този иск – иск за прогласяване
нищожността на клаузата, с която е предвидено начисляването на неустойка в
посочения размер.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът признава
обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ****
г. със съдържанието, посочено в исковата молба, както и, че в посочения в договора
ГПР не е включена дължимата неустойка, а е включена единствено възнаградителната
лихва. Оспорва обаче да е начислил и претендирал неустойка по чл. 6 от договора.
Излага подробни съображения, че предвидената в договора неустойка не следва да
намира отражение при изчисление на размера на ГПР, тъй като в същия не се
включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за кредит. Счита, че не е необходимо посочване на методика за
изчисляване на ГЛП, тъй като в договора е уговорен фиксиран лихвен процент. Сочи,
че доколкото не е предоставено обезпечение по кредит, то предвидената неустойка не
излиза извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като преследва законна цел да
обезщети вредите от неизпълнението на въпросното задължение, без да е необходимо
да се доказват. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски и прави възражение
за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит ****
г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер на 2000 лв., при
фиксиран лихвен процент 40,06 % и ГПР 48,29 %; както и че в договора е предвидено
заплащането на неустойка в размер на 1608 лв. при неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да представи гаранция по кредита, както и че в посочения в
кредита ГПР не е включен размерът на уговорената неустойка.
По делото е представен договорът за кредит, като видно от съдържанието му
кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит
под формата на заем в размер на 2000 лева. В чл. 1, ал. 2 е посочено, че
кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на договора да върне
предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по
кредита съгласно уговореното в договора. Съгласно чл. 3, ал. 1 кредитополучателят е
длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 27.04.2025 г. на
вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора. Съгласно чл. 11, ал. 1
от договора кредитополучателят се задължава да заплаща на кредитора като
възнаграждение годишна лихва в размер на 40,06 % от главницата по кредита. В чл.
11, ал. 4 е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е в размер на
48,29 % от заетата сума.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит, в срок до края на следващия ден от
сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора
гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по
договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова
институция, трябва да бъде за сума в размер на 2460 лева със срок на валидност до
28.04.2025 г.
По делото от страна на ответника са представени ОУ към договора за кредит,
2
като в т. 3.2.1 от същите е посочено, че в срок до края на следващия ден от
сключването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят е длъжен да
представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде банкова гаранция,
издадена от банка, оперираща на територията на Република България; гаранция,
издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република
България или двама поръчители. С т. 3.2.2 от ОУ са уредени изискванията към
банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, а
именно да отговаря на изискванията на закона за нейното издаване и да съдържа
неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати което и да
е свое парично задължение по договора, гарантът ще заплати всички дължими суми в
първия работен ден след получаване на първо писмено искане от страна на
дружеството. С т.3.2.3 от ОУ е определено, че поръчители могат да бъдат дееспособни
физически лица, които трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават
минимум 1500 лева брутно месечно възнаграждение, както и да нямат кредити с
повече от 30 дни просрочие. Уредено е, че в рамките на срока по т. 3.2.1 /деня след
сключване на договора/, поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството
и да предоставят информация за своята кредитоспособност. Според т. 3.2.5
дружеството не е длъжно да приеме предложените от кредитополучателя поръчители,
а преценява тяхната надеждност и платежоспособност.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, в случай че кредитополучателят не
представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения
срок и съгласно условията, предвидени в общите условия на договора, той дължи на
дружеството неустойка в размер на 1608 лева, като неустойката се начислява на месец,
считано от изтичането на срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Според чл. 6, ал. 5
начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
кредита съобразно уговорения погасителен план.
Между страните няма спор, че ищцата не е предоставила надлежно обезпечение
съгласно условията на договора.
Видно от погасителния план, обективиран в договора за кредит /чл. 11, ал. 2/
кредитът е погасим на 12 месечни вноски, всяка в размер на 205,00 лв., включваща
главница и възнаградителна лихва, като общият размер на лихвата възлиза на 460,00
лв., а общата подлежаща на връщане сума – 2460,00 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото
писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за
потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9
от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по
настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е
използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя,
то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а
представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се
3
подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално
съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от
задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22
ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж
СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66
от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Република
България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС
отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички
разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на
кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се
включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е
задължително условие за получаване на кредита или получаването му при
предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед
разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по
смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, ГПР представлява
общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия
размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19,
параграф 2.
В конкретния случай и видно от представения договор за кредит, кредиторът е
посочил, че ГПР по кредита е 48,29 %. Същевременно в погасителния план към
договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита, като сбор от главница и
лихва е 2460 лв., като в погасителния план не са посочени дължимите вноски при
начислена неустойка /при непредоставено обезпечение/, а такава съгласно чл. 6, ал. 1
от договора е дължима в размер на 1608 лв. Като съобрази съдържанието на
цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор неустойка представлява разход
по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, а това не е сторено. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10
пункта). За да достигне до този извод, съдът изходи от дефиницията на понятието
„общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
4
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено
от заплащането на неустойката. Същевременно съдът съобрази, че компенсаторната
неустойка санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното
задължение на кредитополучателя по договора, и се дължи независимо от това, дали
кредитополучателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни
дати. Обезпечението на кредита няма самостоятелно значение извън неговата функция
да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и
вредите, които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от
невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако
кредитополучателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и
се дължи независимо от това, дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не
може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер възлиза на
почти 80 % от размера на заетата сума и надхвърля почти 3 пъти договорената
възнаградителна лихва. Включвайки размера на начислената неустойка в ГПР, същото
далеч надвишава посочения в договора размер на ГПР.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извод, че с
предвиждане на процесната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а
оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на
неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза,
предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Следователно
процесната неустойка има характера на „общ разход по кредита за потребителя“ по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в годишния процент
на разходите. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно
възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване
на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване
на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно
разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 48,29 % годишно. При
това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката,
каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да
изпълни своето предназначение, не е правно валиден.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че твърдението на
ответника, че процесната неустойка не е начислена, както и че не е претендира от него,
остана недоказано. Освен това според настоящия съдебен състав обстоятелството, че
такава клауза /предвиждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на
обезпечение/, е част от съдържанието на сключен между страните договор, би
предоставила право на ответника да претендира същата във всеки един момент.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да
намери нормата на чл. 22 ЗПК, поради което процесният договор за кредит е изцяло
недействителен.
Доколкото тази порок се покрива с противоречие на закона и същият е най-
тежкият, уважаването на иска за нищожност на договора за кредит на това основание,
не предполага произнасяне по останалите евентуално предявени искове за нищожност
на друго основание.
5
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Последният претендира
такива, за което представя и своевременно списък по чл. 80 ГПК, за държавна такса в
размер на 162,72 лв.
Процесуалният представител на ищеца – адв. Л. Б. е претендирал адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца на основание чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗАдв. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите по ал. 1 на чл. 38 ЗА, ако
в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът като
съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, приключването му в
рамките на едно съдебно заседание, конкретно проявената процесуална активност на
адвоката и защитавания материален интерес по предявения иск, определя адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на ищеца в размер на
400,00 лв. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно практиката
на СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът,
след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
22 ЗПК вр. с чл. 10 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит **** г.,
сключен между страните, по предявения от ищеца М. К. К., ЕГН **********, с адрес:
*****, чрез адв. Л. Б., срещу ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10,
представлявано от И. Христова – Станкова, иск.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, представлявано от И.
Христова – Станкова, да заплати на М. К. К., ЕГН **********, с адрес: *****, чрез
адв. Л. Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 162,72 лв. – сторени разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10, представлявано от И.
Христова – Станкова да заплати на адв. Л. К. Б., САК, с адрес на упражняване на
дейността гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311 на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 от ЗАдв. сумата от 400,00 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена на
ищеца безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7