Р Е Ш
Е Н И Е
№ ............
гр. В. Търново, 18.07.2019
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският районен съд,
четиринадесети състав, в публично заседание на 26.06.2019 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от
съдията Емил Бобев НАХД № 903 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от П.С.К. с ЕГН **********,***, против НП № 24-0000125/10.05.2019
год., издадено от Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация"
(ОО "АА") – В. Търново, с което за извършено от К. нарушение по чл. 58,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Със жалбата се
излагат доводи относно незаконосъобразността на атакуваното НП, като се моли
пълната му отмяна.
В съдебно
заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. А.М. *** - редовно упълномощена. Същата не представя нови доказателства. В
предишно съдебно заседание преви искане за събиране на доказателства относно компетентността
на наказващия орган. Съдът уважи това искане и изиска от въззиваемата страна
доказателства в тази насока, които бяха представени. По същество адв. М.
поддържа изложените в жалбата доводи, като допълнително излага доводи в
подкрепа на тезата за маловажност на случая и приложението на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН и моли за пълната отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата
страна ОО "АА" – В.Търново – редовно призована, се представлява от Й.И.
- Началник ОО" АА" - В. Търново, надлежно упълномощен. Същия счита,
че НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено
изцяло. Към придружителното писмо на въззиваемата страна е представено писмено
становище от Началника на ОО "АА" - В. Търново, в което се излагат
доводи относно правилността и законосъобразността на процесното НП, които се
поддържат и в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 03.05.2019 год., около 13:50 часа екип от контролни органи при ОО
"АА" - В. Търново в състав А.Д.М. - инспектор и Й.Д.Й., са извършвали
контрол на Първокласен път І-5 Габрово - Русе при км 108.450, на отбивка след
разклона за гр. Дебелец. Около 13:50 ч. контролните органи са спрели и са
извършили проверка на товарен автомобил "Скания Р480" с peг. № ******,
с прикачено към него ремарке "Векон АВ3218 13" с peг. № ******,
управлявано от жалбоподателя П.С.К. с ЕГН ********** ***. При
извършената проверка контролните органи установили, че с процесното ППС се извършва международен превоз на товари -
консервени кутии от Р. България до Румъния, което е било видно от CMR от
03.05.2019 год., притежаващ лиценз на Общността №********* валиден до
02.10.2026 год. на "******" ЕООД. При извършената проверка
контролните органи изискали от водача документи, като същия не представил валидно
удостоверение за психологическа годност. Същият към момента на
проверката представил удостоверение за психологическа годност
валидно до 20.12.2018 година. Контролните органи извършили и справка в база
данни на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр.
София, при което се установило, че К. няма ново валидно към датата на
проверката удостоверение за психологическа годност, а в базата данни е било налично
само това, което той представил.
При така
установеното св. А.М. в присъствието на св. Й.Й., както и в присъствието на П.К.,
съставил срещу последния АУАН № 261539 от 03.05.2019 год., затова, че на 03.05.2019
г. около 13.50 ч. на главен път І-5 Габрово - Русе км. 108,450, отбивка след
разклон Дебелец, при извършена проверка на товарен автомобил "Скания
Р480" кат. N3 peг. № ****** с ремарке "Векон АВ3218 13" кат. 04
с peг. № ******, като извършва международен превоз на товари - консервени кутии
от Р. България до Румъния видно от CMR от 03.05.2019 год., притежаващ лиценз на
Общността №********* валиден до 02.10.2026 год. на "******" ЕООД, е
установено следното административно нарушение: Водачът К. по време на
проверката не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, същият
представя удостоверение за психологическа годност № 264098 валидно до
20.12.2018 година.
Като нарушена в АУАН е посочена
разпоредбата на чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТ за международен
автомобилен превоз на пътници и товари.
АУАН е бил връчен на К. по съответния
ред, който го е подписал доброволно. В графата за възражения същия саморъчно е
записал: "Нямам възражения".
В законоустановения 3-дневен срок
по чл. 44 от ЗАНН, пред наказващия орган не са били депозирани допълнителни
писмени възражения от К..
Въз основа на описания АУАН от
Началника на ОО "АА" - гр. Велико Търново е издадено и атакуваното
наказателно постановление № 24-0000125 от 10.05.2019 год., с което за извършено
от П.К. нарушение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС,
на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т.1 от Закона за автомобилните
превози (ЗАвПр), му е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 2 000 (две хиляди) лева. НП е било връчено лично на К. на 17.05.2019
год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
При така установеното от
фактическа срана, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е
от активно-легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59 от ЗАНН.
По същество жалбата се явява неоснователна по следните причини:
От правна страна настоящия
съдебен състав приема, че в хода на административно наказателното производство
не са допуснати нарушения на административно производствените правила. АУАН е
изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен
орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Съдът
счита, че процесното нарушение е напълно доказано от обективна страна и
инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява административно нарушение по
чл. 58 ал. 1 т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС за международен
автомобилен превоз на пътници и товари. Това се установява от показанията на
разпитаните свидетели - А.М. (актосъставител) и Й.Й. (свидетел при установяване
на нарушението, съставяне и връчване на АУАН. Обстоятелството, че П.К. не е представил
валидно удостоверение за психологическа годност към момента на извършване на
проверката не се оспорва и от самия него и от процесуалния му представител.
Съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата доводи, че процесния АУАН бил написан бледо и нечетливо,
поради което жалбоподателят няма възможност да разбере за какво точно нарушение
се твърди, че е извършил. Както от показанията на актосъставителя, така и от
тези на свидетеля по акта се установява, че след като АУАН е бил съставен, то К.
е бил запознат със съдържанието му от актосъставителят, като акта му е бил
предявен по съответния ред. В тази насока е и обстоятелството, че К. сам е
изписал в графата за възражения, че няма такива, което води до извода, че същия
е разбрал добре за какво нарушение е санкциониран.
Съдът намира за неоснователни и
доводите изложени в жалбата, че в АУАН и НП не била посочена точната законова
разпоредба, която се твърди, че е нарушена, както и доводите, че е нарушена
разпоредбата на чл. 178в ал. 5 от ЗДвП.
При анализа на приложимата
нормативна уредба, съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 год. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията,
съгласно която водачът на превозно средство, извършващо международни превози на
пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението
по пътищата, а именно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от
От представените по делото
писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че към 03.05.2019 год. жалбоподателят
П.К. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, доколкото
е притежавал единствено удостоверение за психологическа годност, валидно до
20.12.2018 година. Следващото удостоверение за психологическа годност на К. е
издадено на 08.05.2019 год., като в периода от 20.12.2018 год. до 08.05.2019 год.
същият не е се явявал на психологическо изследване, респективно не му е
издавано удостоверение за психологическа годност.
Като е управлявал моторно
превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари на 03.05.2019
год., без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност,
жалбоподателят П.С.К. е осъществил от обективна страна състава на нарушението
по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и
съобщенията.
От субективна страна нарушението
е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът съзнателно е
предприел управлението на моторно превозно средство, за което е знаел, че
осъществява международен превоз на товари, въпреки липсата на удостоверение за
психологическа годност.
Следователно правилно е била
ангажирана отговорността на Н. А. Д. за нарушение чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и
товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Неоснователно е възражението, че
в случая приложима е разпоредбата на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, явяваща се
по-благоприятна за дееца, доколкото чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари,
издадена от министъра на транспорта и съобщенията е подзаконов нормативен акт
по приложението на Закона за автомобилните превози, а не на Закона за движение
по пътищата, поради което е недопустимо за нарушение на конкретна разпоредба от
посочената наредба да се приложи санкционна норма на Закона за движение по
пътищата. Ирелевантно е обстоятелството дали жалбоподателят някога е притежавал
валидно удостоверение за психологическа годност, тъй като изтичането на срока
на валидност на удостоверението е равнозначно на липса на издадено такова.
На основание чл. 152, ал. 1, т. 2
от Закона за движението по пътищата е издадена Наредба № 36/2006 год. за
изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. Що се касае обаче при международен превоз, конкретните задължения
и условия са предвидени в Наредбата по чл. 7, ал. 3 от ЗАвПр. Конкретни
задължения на субектите се съдържат в друг подзаконовия нормативен акт, а
именно Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на
пътници и товари, в случай, че нарушението е осъществено при извършен
международен превоз на товари. В конкретния случай в АУАН и в атакуваното НП
като доказателство се сочи СМR, което по същество представлява международна
товарителница за автомобилен превоз, респ. международен превоз на товар.
Предвид изложеното, съдът приема, че се касае за изискването за психологическа
годност за международния превоз, което е вменено с нормата на чл. 58, ал. 1, т.
3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Разпоредба на чл. 152, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, е изначало препращаща към други нормативни актове от вторичната правна
уредба и по силата на изрична законова делегация ще вмени едно такова
задължение и то диференцирано съобразно конкретния вид на транспортна
дейност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват на действителното положение и от
събраните доказателства се установява, че водачът на посочената в акта и НП
дата е извършвал превоза и при направената му проверка не е представил
удостоверение за психологическа годност, с което е допуснал нарушение на чл.
58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
В случаят административно
наказващия орган правилно и законосъобразно е приел, че е осъществено нарушение
по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС. По безспорен
начин е установено, че към момента на проверката, жалбоподателят е извършвал
обществен международен превоз на товари с CMR. В тази насока са показанията на
актосъставителя и свидетелят при съставянето на акта, чиито показания съдът
кредитира в цялост като обективни, непротиворечиви и съответстващи на събраните
по делото писмени доказателства, като сочените от последните обстоятелства по
извършване на проверката и направените в тази връзка констатации не се оспорват
и от жалбоподателят.
Съдът намира, че с оглед
извършеното нарушение правилно е ангажирана административно наказателната отговорност
на жалбоподателят на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, която норма
предвижда, че "Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно
издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със глоба 2000
лв. - при първо нарушение;".
Съдът не споделя направените с
писмените бележки възражения, че в настоящият случай са налице условията на чл.
28 от ЗАНН. Установените от наказващия орган обстоятелства не сочат на
маловажност на нарушението, поради което не може да се приложи разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН за
прилагане на хипотезата на маловажен случай следва нарушението, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, да сочи на по - ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая липсват
доказателства за наличие на каквито и да било други факти, в това число и
смекчаващи отговорността обстоятелства, които въз основа на преценката дали се явяват
изключително или многобройни такива, да обосновават липса или по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид, което сочи, че процесното деяние не представлява и не може да бъде
квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По делото не са представени доказателства, че към момента на проверката от
страна на жалбоподателя е била инициирана процедура по издаване на ново
удостоверение за психологическа годност. Действително по делото е прието и
вложено като доказателство приложеното към жалбата копие от Удостоверение за
психологическа годност № 531539 издадено на 08.05.2019 год., но не може да се
изключи обстоятелството, че от крайната дата на валидност на представеното от
жалбоподателят към момента на проверката удостоверение за психологическа годност
(20.12.2018 год.) до денят на проверката /03.05.2019 год.) са изминали повече
от четири месеца. Това обстоятелство навежда на извода, че до момента на
проверката – 03.05.2019 год. К. е управлявал ППС без удостоверение за
психологическа годност повече от четири месеца. С оглед изложеното съдът намира
искането за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за неоснователно.
При така установеното, съдът
намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя П.К. за извършеното от него нарушение.
АУАН и НП са издадени от
компетентен орган в установените законови срокове по чл. 34 ЗАНН и съдържат
всички изискуеми от закона реквизити по чл. 42 ЗАНН във вр. с чл. 57 ЗАНН.
Спазени са всички процесуални правила и срокове, не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на санкция на
жалбоподателя. По отношение на наложената санкция, в разпоредбата на чл. 93,
ал. 1 т.1 от Закона за автомобилните превози, изрично е установен размера на
наказанието "Глоба" – 2 000 (две хиляди) лева при такова нарушение, т.е.
същото е определено в случая от наказващия орган към предвидения в закона точен размер и не може
да бъде намалявано или увеличавано. Наложеното наказание е съответно на
извършеното нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед на гореизложените съображения
съдът счете, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно
и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0000125 от 10.05.2019 год., издадено от
Началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. В. Търново,
с което на П.С.К. с ЕГН **********,***, за извършено от него нарушение по чл. 58,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 год. на МТС, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т. 1 от Закона за автомобилните превози, му е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 (две хиляди) лева – като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок
от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(
Емил Бобев )