№ 137
гр. София , 18.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000500011 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от С. Ф. Х.
против определение № 265 637 от 04.12.2020 г., постановено по гр.д. .№ 12 960/20 г. по
описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 брачен състав, с което е върната
на С. Ф. Х. с ЕГН ********** искова молба с вх. № 292 512/25.11.2020 г. по описа на
Софийски градски съд, като недопустима и е прекратено производството по гр. дело №
12960/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, V брачен състав.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакуваното. В тази връзка
се твърди, че съдът е направил неправилни изводи за недопустимост на исковата молба. В
тази връзка твърди, че липсва процесуална пречка исковете за установяване на произход и
иска за оборване по исков ред наличният произход, установен с акта за раждане, с
предположението по чл. 61 или с припознаване да бъдат съединени в едно производство.
Ето защо моли съда да постанови акт, с който да се отмени атакуваното определение.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в частната жалба и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 265 637 от
04.12.2020 г., постановено по гр.д. .№ 12 960/20 г. по описа на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, 5 брачен състав, с което е върната на С. Ф. Х. с ЕГН **********
искова молба с вх. № 292 512/25.11.2020 г. по описа на Софийски градски съд, като
недопустима и е прекратено производството по гр. дело № 12960/2020 г. по описа на
Софийския градски съд, Гражданско отделение, V брачен състав.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че
производството е образувано по молба вх. № 292 512/25.11.2020 г. по описа на Софийски
1
градски съд от С. Ф. Х. е ЕГН ********** срещу Е. П. Я., Ф. О. Х. и С. С. А.. Видно от
обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищцата за установяване на
действителния произход от бащата и иск за оспорване на наличният произход, установен с
акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване. В петитума същите са
съединенипри условията на кумулативното съединяване, като първи е посочен иска за
оспорване на наличният произход, установен с акта за раждане, с предположението по чл.
61 или с припознаване.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК когато съдът при проверка на
исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба
(прекратява производството по предявен недопустим иск), т.е. изпълнявайки задълженията
си съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на предявените искове. С атакуваното
определение № 265 637 от 04.12.2020 г., постановено по гр.д. .№ 12 960/20 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 брачен състав, съдът е върнал на С. Ф. Х. с
ЕГН ********** искова молба с вх. № 292 512/25.11.2020 г. по описа на Софийски градски
съд, като недопустима и е прекратил производството по гр. дело № 12960/2020 г. по описа
на Софийския градски съд, Гражданско отделение, V брачен състав.
Видно от обстоятелствената част на подадената частна жалба в нея са
инвокирани твърдения за неправилност на изводите на съда по отношение на допустимостта
на предявеният иск. Релевирани са възражение, че законът допуска съединяване на двата
иска в едно производство. Така наведените доводи, настоящият съдебен състав намира за
неоснователни по следните съображения:
Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.71, изр.2 от СК исковете за
установяване на произход и припознаване и иска за оспорване наличният произход,
установен с акта за раждане, с предположението по чл. 61 или с припознаване могат да
бъдат съединени в едно производство. Допустимостта на иска за установяване на произход
от бащата (чл. 69 от СК) се предпоставя от оборването на наличния произход, установен с
акта за раждане, чрез е иск по чл. 62, ал. 2 или ал. 4 от Семейния кодекс, т.е. за да бъде
допустим така предявеният иск следва да бъде оборен установения произход.
Презумпцията за бащинство може да бъде оспорена само по съдебен ред чрез
предявяване на иск при условията и в сроковете, предвидени в чл. 62 СК. Искът е личен, а
срокът за предявяването му е преклузивен. Правото да оспорят презумпцията за бащинство
принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти - лицата, обвързани от
родствената връзка по силата на установената в чл. 61 СК презумпция за бащинство, като
всеки един от тях следва да разполага с възможността да вземе решението дали да предяви
иска по свое вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното
решение ще рефлектират върху гражданскоправния му статут. В конкретния случай с
2
предявеният иск ищцата оспорва вписания в акта за раждане произход от бащата. Така
предявеният иск е недопустим, тъй като е предявен след изтичането на предвидения в закона
преклузивен срок от една годино от навършването на пълнолетие на детето. С оглед на
което настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд по
отношение недопустимостта на така предявеният иск.
Като недопустим следва да се приеме и втория обективно съединен иск с првано
основание чл.69 от СК. Съобразно императивната разпоредба на чл. 71 СК, законодателят е
въвел забрана да се предяви иск за установяване на произход или да се извърши
припознаване, докато не бъде оборен по исков ред наличният произход, установен с акта за
раждане. С оглед на изложеното по отношение на допустимостта на предявеният иск с
правно основание чл.62, ал.4 от СК, което е положителна процесуална предпоставка за
допустимост на иска с правно основание чл.69 от СК, настоящият състав споделя изводите
на първоинстанционния съд по отношение на допустимостта на втория обективно съединен
иск.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното
определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Видим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265 637 от 04.12.2020 г., постановено по гр.д. .№ 12
960/20 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 5 брачен състав, като
законосъобразно и правилно.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщението за изготвянето пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3