№ 8087
гр. София, 01.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110124840 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Г. В. В. срещу „Вестник Телеграф“
ЕООД, с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати
на ищеца 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от следните
изрази в статия, отпечатана във вестник „Телеграф“ на 25.02.2023 г. –
„килърът В.“; твърдението, че съдел И. Г.; описването му като „пременен като
дон Корлеоне“ и това, че е „в ролята на мафиот“, като „от Холивудска
продукция“; твърдението, че водел множество дела срещу държавни
институции, че делата били заради причинен нервен срив; квалификацията на
основанието на претенцията на ищеца като „липса на желание за живот“;
твърдението за това, че ищецът бил част от „бандата на Килърите“, и
публикуването на снимката му без негово съгласие, както и законната лихва
върху посочената сума от 25.02.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е в затвора от 21.10.2010 г., но в
лично качество водел редица съдебни дела, като при влизане или излизане от
съдебната зала при позволение давал изявление за медиите. На 25.02.2023 г. в
броя на вестник „Телеграф“, издаван от ответника, била публикавана статия
със заглавие „Килърът В. съди Г., пременен като дон Корлеоне“, която
ищецът смята за обиждаща го, тъй като го описва като „килър“, а той нито
бил извършвал убийство, нито бил член на банда, освен това се правело
внушение, че води множество безсмислени дела, а това не било така, и се
осмивал начинът му на поява, което сериозно го обиждало. Претендира и че
снимката му е направена без позволение. Поради това твърди, че е претърпял
неимуществени вреди, за които иска обезщетение от 25 000 лева, както и
1
законна лихва от датата на публикацията.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Вестник
Телеграф“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като неизяснен и
неоснователен. Твърди се, че в исковата молба не се описвало кое физическо
лице е извършило непозволено действие и това пречело на вестника да
установи защо се ангажира отговорността му. Поддържа се, че искът е
неоснователен, тъй като статията не съдържа неверни твърдения за ищеца,
отразява въпрос от обществена значимост. Твърди, че употребените изрази са
журналистически похвати и нямат обидно съдържание. За името на групата
„Килърите“ поддържа, че същото е взето от официални публикации и няма
как да носи отговорност за него. Твърди, че ищецът не е претърпял вреди,
което се извлича и от съдържанието на исковата му молба, че бил доволен от
снимката.
В съдебното заседание ищецът поддържа, че откакто е осъден, според
него несправедливо, страда от подобни посегателства върху честта му, като
казва, че от протоколите по наказателното дело срещу него може да се
разбере, че е осъден без доказателства. Чрез адвоката си поддържа, че е
претърпял множество вреди и промени в поведението си и отношението на
другите в затвора към него, поради което иска уважаване на иска. Ответникът
иска отхвърляне на иска и претендира разноски.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 39 – 49 от делото Присъда
№29/20.12.2012 г. по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 303/2011
г. на Окръжен съд – Шумен, влязла в сила на 01.12.2017 г. в частта относно
ищеца, като потвърдена с Присъда № 12/04.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 184/2015
г. на Аплеативен съд – Варна, и с Решение № 234/01.12.2017 г. по наказателно
дело № 407/2017 г. на Върховния касационен съд, ищецът е осъден за
подбуждане към убийството на 25.03.2009 г. на П. И. Л.; към убийството на
03.07.2009 г. на Румен Александров Ранчев; към причиняване на лека телесна
повреда на 18.07.2008 г. на П. И. Л.; към причиняване на средна телесна
повреда на 17.10.2007 г. на А. С. А. С. – всички гореописани извършени в
изпълнение на решение на организирана престъпна група; за държане на
боеприпаси без надлежно разрешение до 21.10.2010 г., както и за отпускане
на парични заеми без лиценз в периода 2000 – 2009 г., като му е определено
общо наказание – доживотен затвор без право на замяна, което съгласно
справка на лист 52 от делото от Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ ищецът изтърпява от 2010 г. Присъдата е и за престъпления,
извършени от П. С..
От изискан по реда на чл. 187 ГПК печатен материал (на лист 83 – 84 от
делото) от вестник „Телеграф“ се установява, че броят на вестника от
25.02.2023 г. съдържа на 11 страница редакционно каре, в което като издател
е посочено дружеството-ответник, а на страница 32 е отпечатана статия със
заглавие: „Килърът В. съди Г., пременен като дон Корлеоне“, към която има
2
снимка, за която не се спори, че е на ищеца, в която същият е обграден от пет
униформени полицаи, има на главата си шапка с периферия, носи черни
очила, в устата е с пура, носи сако, дънки, колан, тениска с изображение на Че
Гевара и е с белезници, като снимката е озаглавена „Г. В. в ролята на
мафиот“. Текстът на статията е: „Появилият се пред Темида като мафиот от
холивудска продукция доживотен затворник Г. В. е завел куп дела срещу
държавните институции, научи „Телеграф“.
Той е предявил отделни парични искове срещу прокуратурата на
Република България в лицето на главния прокурор И. Г., Министерството на
финансите, Висшия съдебен съвет и МВР по Закона за вреди причинени на
граждани от държавата и общините (ЗОДОВ). В. е категоричен, че тези
институции са му причинили неврен срив, безпокойство, стрес и липса на
желание за живот. Делото му е разпределено в Административен съд –
София по компетентност, където В. се появи под конвой с пура в уста,
тъмни очила и с тениска на Че Гевара. Визията му скандализира мнозина в
социалните мрежи. В. лежи в затвора за поръчителството на убийството
на великотърновския адвокат П. Л. и на шуменския бизнесмен Румен Рачев
като част от бандата на „Килърите“ с лидер П. С. – С..“
Съгласно представено на лист 116 писмо от Българската телеграфна
агенция по искане на последната на 23.02.2023 г. министерството на
правосъдието чрез пресцентъра си е дало следната информация: „Лицето на
снимката е лишеният от свобода Г. В., който изтърпява наказание
лишаване от свобода „доживотен затвор“. Днес е конвоиран от служители
на Главна дирекция „Охрана“ до Административен съд – София-област за
представяне в съдебно заседание. В. има множество заведени дела срещу
лица, държавни служители и различни институции. Именно в тази връзка
конвоирането му днес е с усилено строг конвой, което е свързано с
характера на наложеното му наказание. По отношение на въпросите за
тютюневите изделия и очилата, те фигурират в списъка на разрешените
вещи и предмети, които лишените от свобода имат право да притежават и
държат у себе си. Пурата в устата на лицето ясно показва
демонстративното търсене на провокация и търсенето на обществено
внимание, което характеризира поведението на лишения от свобода. И явно
ефектът в настоящата ситуация е постигнат.“
В съдебното заседание на 31.01.2024 г. е разпитан свидетелят В. В. – син
на ищеца (на лист 125 – 126 от делото), който дава показания, че знае за
статия със снимка на баща му от ходене на последния в Административния
съд в София, като тя засегнала ищеца, тъй като го описвала като „мафиотски
бос“, „килър“, „ръководител на страховита група“ и други. Свидетелства, че
знае за присъдата му, но мисли, че тя не е за участие в организирана
престъпна група. Признава, че визията на баща му (ищеца) е била и с цел
провокиране на общественото внимание, защото ищецът искал да бъде
интервюиран от журналисти, но такива не били допуснати до него в затвора.
Дава показания, че според ищеца обвинението срещу него било политическо,
тъй като министърът на вътрешните работи лично се интересувал от делото.
Описва, че ищецът възприел статията не като носеща информация, а основно
3
като провокативна – с цел да го опозори. Ищецът разбрал, че статията била
видяна и от надзирателите в затвора. Дава показания, че има връзка с ищеца,
като си говорят за животите си, откъдето разбрал, че ищецът намалил
храненията си в затвора и контактите със свидетеля след статията.
Свидетелства, че ищецът бил поискал право на отговор, но не му било дадено
такова.
Съдът кредитира като цяло показанията на свидетеля, но намира, че в
голямата си част те пресъздават субективни усещания на ищеца, а отчасти – и
становища за отношението му към присъдата, поради което следва да се
ценят като данни за преживявания на ищеца. Показанията не се кредитират
относно изразите в статията, тъй като същата е налична по делото и не
съдържа думите „бос“ и „ръководител на страховита група“.
В съдебното заседание на 31.01.2024 г. е разпитан и свидетелят на
ищеца Д. Б. (на лист 126 – 127 от делото), който дава показания, че е в същото
крило като ищеца в затвора в Ловеч. Познава последния от времето преди
присъдата му, когато бил известен като бизнесмен, работел за развитието на
Велико Търново. Свидетелства, че прочели статията, описана по-горе, на
ищеца, докато затворниците се разхождали в каре, като статията я прочел
друг затворник – Р., а на ищеца му прималяло и поискал вода. Започнали да
говорят за статията в затвора. Статията засягала честта на ищеца, защото в
нея пишело, че е убиец. Дава показания, че ищецът води дела срещу
затворническата администрация във връзка със случаи, в които смятал, че са
нарушени правата му. Свидетелства, че затворниците започнали да наричат
ищеца с различни имена – „дон Корлеоне“ и „Санчо Панса“, и започнали по-
рядко да общуват с него. Дава показания, че и затворническата
администрация говорела за статията пред ищеца.
Показанията няма да бъдат обсъждани, защото не са необходими при
преценка на изхода на спора.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени за осъждане на
ответника да заплати неимуществени вреди за извършена от негов служител
работа – публикуване на евентуално незаконно направена снимка и обидно
съдържание, както и за законна лихва, с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във
връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 НК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че по възлагане на
ответника е публикувана статия, която съдържа обидно за ищеца съдържание
(квалификацията като обидно е обективна и се прави не според субективните
разбирания на ищеца), което е нанесло на ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания, и тези вреди са причинени от статията, като вината на
журналиста се презумира. Ответникът обаче би бил освободен от
отговорност, ако установи, че статията му има за цел да информира
обществото, отговаря на стандартите за обективно отразяване на обществени
събития и се базира на проверена информация, или ако установи, че използва
думи и изрази на други издания.
4
На първо място, не се спори, а това се установява и от съдържанието на
вестника, че последният е издаден от ответника чрез лица, на които
последният е възложил работа.
За да може обаче да се ангажира отговорността на ответника,
поведението на служителите му следва да може да се квалифицира като
противоправно. В контекста на това, че ответникът издава вестник,
противоправността зависи от три фактора – на първо място, описаното във
вестника следва обективно да може да засегне доброто име и честта на ищеца
– блага, защитени от чл. 38 от Конституцията; на второ място, доколкото
ролята на вестниците е да информират, изразите, ползвани от ответника, са
защитени от свободата на изразяване на мнение по чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1
от Конституцията; на трето място – изразените мнения отразяват както факти,
така и оценки. Това разграничение е въведено в практиката на Европейския
съд за правата на човека („ЕСПЧ“) по прилагане на чл. 10 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция
за правата на човека“, „ЕКПЧ“), която съгласно практиката на
Конституционния съд служи и като насока за тълкуване на съответните права,
уредени в българската Конституция (вж. за чл. 40 – 41 от Конституцията
Решение № 7/04.06.1996 г. на Конституционния съд по конст. дело № 1/1996
г.) – в решението по дело Lingens с/у Австрия, жалба № 9815/92, §§ 45 – 46,
08 юли 1986 г., е прието, че становища, които не извеждат твърдение за
факти, а представляват оценка на факти или личности, не подлежат на
съдебен контрол, освен в изключителни случаи – при обективна обида, която
не цели да се предаде информация, както и при призиви към забранени
действия.
За да направи преценка по тези критерии, съдът ще разгледа цялата
статия израз по израз, тъй като ищецът се оплаква от нея в цялост.
На първо място, снимката на ищеца не е оспорена – тя изобразява него,
при това на публично място – пред съдебна сграда, където не се изисква
разрешение за снимане – чл. 13, ал. 2, т. 1 ЗАПСП, поради което няма как
сама по себе си да се приеме за накърняваща честта и достойнството на
ищеца, доколкото изобразява собствения му избор на дрехи и начин на
поведение, за което други лица няма как да носят отговорност.
Коментарът до снимката – ищецът „в ролята на мафиот“, и това, че в
заглавието на статията ищецът е определен като „пременен като дон
Корлеоне“, а в текста – като „появил се ... като мафиот от холивудска
продукция“, отразяват оценка на автора на статията за начина на обличане на
ищеца, която не може да бъде определена като обиждаща или уронваща
нечий престиж. В най-лошия случай тези изрази могат да се определят като
обвинение в лош вкус, по което съдът не се произнася, а единствено ищецът
може да има право на отговор, което не е предмет на делото. Действително,
ищецът твърди, че е поискал да отговори на статията, но искът му не се
основава на този факт и затова съдът няма да обсъжда дали му е дадена тази
възможност.
По отношение на това, че в статията е записано, че ищецът е
5
„доживотен затворник“ и „лежи в затвора за убийството“ на двама души
„като част от бандата на „Килърите“ с лидер П. С. – С.“, съдът намира, че тези
изрази отразяват влязла в сила присъда срещу ищеца, която е задължителна за
гражданския съд по отношение на авторството на извършеното престъпление
съгласно чл. 300 ГПК, поради което съдът не може да обсъжда твърденията в
исковата молба дали ищецът е бил справедливо осъден. В статията фактите са
отразени правилно – ищецът е осъден на доживотен затвор като подбудител
на две убийства, извършени от престъпна група, в която участва и друг
осъден с имена П. С.. Оценката на тези факти – че става въпрос за „банда“,
която е наречена „килърите“, обаче не е очевидно обидна – става въпрос за
журналистически израз, който може да се оцени като добър или лош, но не
може да води до отговорност, тъй като и двете думи се използват за
назоваване на, съответно, престъпна организация и убиец. Оценката на
ищеца, че същият не бива да бъде наричан убиец, защото не бил осъден за
физическо извършване на убийствата, не може да служи за мащаб на
преценката в публичната реч, тъй като съгласно Наказателния кодекс всички
съучастници се наказват с едно и също по вид наказание, а размерът се
определя спрямо приноса им в престъпната дейност. В статията правилно е
отразено, че ищецът не е осъден като извършител на убийства, а като
подбудител (точният използван израз е „поръчителство на убийство“), поради
което съдът няма право да коментира стилистиката на журналистическата
статия, доколкото използваните изразни средства правилно да отразяват
установените с присъдата факти, което в случая е така.
Останалата част от статията се отнася до това, че ищецът е завел редица
дела срещу държавни институции, включително и срещу прокуратурата, за
която е казано, че е представлявана „в лицето на главния прокурор“ – тогава
И. Г.. Самият ищец посочва, че завеждането на съдебни дела е правомерно
поведение, поради което няма как да води до засягане на честта на бранещия
твърдените си права в съда. В тази част статията също правилно отразява
фактите – сам ищецът в исковата си молба посочва, че води множество дела
срещу държавни органи, които смята, че накърняват правата му. Този факт е
от съществено обществено значение – отразява дейност на държавата, поради
което описването му в статия във вестник не може да е противоправно.
По отношение на твърденията, че ищецът бил посочил, че институциите
„са му причинили нервен срив, безпокойство, стрес и липса на желание за
живот“ и в тази част няма нищо, което да е годно да засегне честта и
достойнството на едно лице, което иска обезщетение от съда. Действията на
институциите могат да предизвикат у даден човек всяко едно от тези
състояния, доколкото става въпрос за упражняване на държавна власт, и това
е обществено известно и не може да се приеме за обидно. Реакциите на
действията на държавата при всеки засегнат са различни и никой не може да
бъде укоряван, ако се чувства така от намесата на държавни органи в живота
му.
Последната част от статията – че делото е било разпределено в
административен съд в София, където ищецът се е явил с пура, тъмни очила и
тениска с Че Гевара, отговаря напълно на направената снимка и не се отрича
6
от ищеца. Подобно облекло определено може да бъде определено като
провокативно в тази ситуация, като самият ищец, както и свидетелят В.,
сочат, че това са ефекти, желани от ищеца, за да може да се разгласи
положението му в обществеността. В случаите, когато едно лице само
провокира общественото внимание, то не може да се ползва от защита срещу
коментари на поведението или облеклото си, ако последните са важни за
обществения дебат – така е приел ЕСПЧ в решението по дело Axel Springer с/у
Германия [ГК], жалба № 39954/08, §§ 83 – 84, 07 февруари 2012 г. В случая
ищецът иска да привлече вниманието към себе си, като твърди, че е жертва на
действията на държавните институции, за което води съдебни дела – сама по
себе си това е дейност, която е част от обществения дебат, за което е облякъл
тениска с лика на Че Гевара – личност, която се свързва с призиви за бунт,
революция и промяна на социалния ред. Следователно същият е можел
разумно да очаква да бъде обрисуван като бунтар в медиите и като личност,
която се опитва да разчупи социалните стереотипи. В това отношение и
бележката, че облеклото му е скандализирало хора в социалните мрежи, е
очаквана възможна реакция.
Поради изложеното следва да се приеме, че в цялата публикувана от
ответника статия няма изрази, които обективно да могат да се приемат за
нещо различно от допустима интерпретация (макар и критична) на
поведението на ищеца, поради което липсва първия елемент от фактическия
състав за уважаване на исковете за обезщетение за непозволено увреждане –
противоправно поведение, и исковете следва да се отхвърлят изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 2640 лева – адвокатски хонорар
по договор от 19.07.2023 г. (на лист 120 от делото) и платежно нареждане за
плащане по банков път (на лист 123 от делото), поради което следва да му се
присъдят общо 2640 лева разноски. Възражението за прекомерност на
възражението е неоснователно, тъй като делото е с правна сложност – отнася
се до преценка на няколко твърдения като засягащи или не доброто име, като
цената на иска, за която адвокатът носи отговорност за добросъвестно водене
на делото е 20 000 лева, което напълно оправдава разноски в размер на 2200
лева по делото, върху които е начислен и ДДС, който адвокатът дължи.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. В. В. искове с правна квалификация чл.
49 ЗЗД във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 НК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждане на „Вестник телеграф“ ЕООД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Неделчо Бончев“ № 10, ет. 5, да плати на Г. В. В., с
ЕГН: **********, с адрес: Л., ул. „М“ № *, сумата от 20 000 лева (двадесет
хиляди лева) – обезщетение за неимуществени вреди от отпечатана във
7
вестник „Телеграф“ на 25.02.2023 г. статия със заглавие: „Килърът В. съди Г.,
пременен като дон Корлеоне“ и снимка към нея.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. В. В., с ЕГН: **********, с
адрес: Л., ул. „М“ № *, да плати на „Вестник телеграф“ ЕООД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Неделчо Бончев“ № 10, ет. 5,
2640 лева (две хиляди шестстотин и четиридесет лева) – адвокатски хонорар
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8