Р Е Ш Е Н И Е № 260108
ПЛОВДИВ 11.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ- ти състав, в публичното заседание на
единадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря
РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 502 по описа за
2018 година и констатира следното:
Предявен е иск от „Юробанк България“ АД ЕИК ********* със съдебен
адрес ***
– адв.Х.И. против Т.Н.Ч., ЕГН **********,*** със съдебен
адрес ***, адв. В.К. – особен представител при условията на чл. 47 ал.6 ГПК с
правна квалификация чл.430 ТЗ.
Твърди се, че на 17.09.2008г. по силата на Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL38817 „Юробанк България“ АД е предоставила на Ч. заем в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 75 200 евро по курс купува за
швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита както следва:
-
Равностойността в швейцарски франкове на
21 990 евро в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот;
-
Равностойността в швейцарски франкове на
53 210 евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания;
Съгласно чл.28 ал.1 от договора страните са се уговорили, че във всеки
един момент от действието на договора Банката може да прехвърли вземанията си,
произтичащи от този договор на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД.
На 14.11.2008г. между „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД и „Юробанк
България“ АД /с предишно наименование
„Юробанк и Еф Джи България“ АД/ е сключен договор за прехвърляне на вземания,
като Банката е прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД правата си по
Договор за кредит от 17.09.2008г.
С Договор от 25.02.2015г. „Бългериън Ритейл Сървисис“ АД е прехвърлило
на „Юробанк България“ АД вземанията си спрямо Т.Ч., произтичащи от Договор за
кредит от 17.09.2008г.
С Допълнителни споразумения от 11.10.2010, 16.06.2011, 21.12.2011,
23.12.2011, 31.08.2012, 15.02.2013г. и 17.12.2013 Ч. се е съгласил Банката
служебно да преоформи съществуващите, но неплатени към момента на сключване на
всяко едно от споразуменията просрочени вноски чрез натрупването им като
редовна главница по кредита, както са и уговорени периоди на облекчено
погасяване.
Към датата на подаването на исковата молба ответникът е извършил
следното погасяване:
-2214.17 франка главница за периода 09.11.2008 – 29.12.2016
-37 698.32 франка погасена лихва за периода
09.11.2008-10.01.2015
-2603.28 франка такси за периода 10.01.2009 –
29.12.2016 и
-265.44 франка имуществени застраховки за периода
15.02.2013-17.12.2013 г.
Банката е направила разходи за връчване на
уведомлението за превръщането на кредита в предсрочно изискуем и разходи по
подновяване на ипотеката в размер на 278.40 лв.
Поради неизпълнение на задълженията на Ч. да заплаща дължимите
погасителни вноски по кредита – вноска с падеж 10.06.2014г. Банката е обявила
остатъка от задължението за предсрочно изискуемо, за което Ч. е уведомен на
09.02.2018г. Иска се да се осъди Ч. да заплати на „Юробанк България“ АД:
- сумата 59 048.90 швейцарски франка главница, представляваща
част от общо дължимата по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL38817/17.09.2008 г. главница от 128 306.51 швейцарски франка,
ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното
изплащане
-сумата 278.40 лева нотариални такси.
С допълнителната искова молба се твърди, че в договора е посочено, че
годишната лихва съставлява сбор от базовия лихвен процент на Банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове и надбавка от 1.2 пункта. Посочва се, че базовият
лихвен процент е величина, обвързан от комплекс фактори, като промяната му не
зависи от преценката на Банката. Твърди се, че всички допълнителни споразумения
са направени в съответствие с Наредба № 9 от 03.04.2008г. С тези допълнителни
споразумения кредитополучателят се е съгласил Банката служебно да преоформи
неплатените задължения чрез натрупването им към редовната главница.
Преоформянето се е осъществило не чрез прибавянето на задълженията към
главницата, а чрез погасяването им посредством усвояването на допълнителни суми
по банковата сметка. Оспорва се възражението за изтекла погасителна давност и
възражението за недължимост на нотариалните такси.
Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК от ответника чрез особения му представител при
условията на чл.47, ал.6 ГПК адв.К. е постъпил отговор на исковата молба в
следния смисъл: оспорва се основателността на иска, като се твърди, че ищецът
няма вземане спрямо ответника по посочения договор за кредит и допълнителните
споразумения. Прави се възражение за нищожност на клаузите по договора на
основание чл.143 ЗЗП и нелоялна търговска практика на ищеца по отношение на
чл.2, ал.2, 3 и 4, чл.3, чл.4, чл.5, чл.6, ал.2,3,4, чл.12, чл.18, чл.20, чл.21,
чл.22, чл.28, възражение за нищожност на всички допълнителни споразумения, тъй
като съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП и представляват
нелоялна търговска практика. Прави се възражение, че неправилно са отклонявани
вноски на длъжника за такси, каквито не се дължат. Прави се възражение за
погасяване по давност на главница, лихви и такси. Ответникът не дължи заплащане
на нотариална такса като разход за изпратена нотариална покана, тъй като
задължение на ищеца е да уведоми длъжника при цедиране на вземането. Клаузите в
договора и допълнителните споразумения са нищожни като договорени във вреда на
кредитополучателя, тъй като само върху него са възложени неизгодните
икономически последици и нарастването размера на задължението. В договора не се
съдържат онези обективни критерии – механизъм и методология за промяна на
базовия лихвен процент, които обстоятелства да са уговорени от страните. При
липсата на ясни критерии и методология за промяна на базовия лихвен процент не
може да се направи преценка при какви условия Банката ще повиши размера на
лихвата, респективно ще намали същия. Неравноправна е и клаузата, даваща
възможност на Банката да промени едностранно условията на договора.
Твърди се, че уговорките не са формулирани по ясен и недвусмислен
начин, така че потребителят да получи информация как търговецът може
едностранно да промени цената ,а кредитополучателят да се откаже от договора
при преценка, че промяната е неизгодна за него.
Липсва конкретна формула за определяне на възнаградителната лихва.
Не са заложени ясни критерии и методология в договора за изменение на
размера на банковите такси.
При прехвърляне на вземането по неясен начин без посочване на
методология са уговорени клаузи за служебно преоформяне от кредитора на
плащанията чрез натрупване на редовно усвоената и непогасена част от
главницата, при което се предвижда начисляване на лихва върху лихва.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
С Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL38817/17.09.2008г. „Юробанк
България“ АД /с предишно
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД/ е предоставила
на Ч. заем в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 200 евро
по курс купува за швейцарския франк към евро в деня на усвояване на кредита
както следва:
-
Равностойността в швейцарски франкове на
21 990 евро в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот;
-
Равностойността в швейцарски франкове на
53 210 евро в деня на усвояване на кредита за други разплащания.
Крайният срок за
погасяване на кредита е 420 месеца, считано от момента на усвояването му.
Кредитополучателят се е съгласил да погасява кредита чрез месечни вноски,
включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, посочен в погасителен
план, неразделна част от договора. Уговорено е в чл.6 от договора, че кредитът
се погасява в швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главница и/или лихва кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или
евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши от
Банката освен във валутата на кредита и в лева или евро след служебното
превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава на Банката
за деня на плащането, за което кредитополучателят с подписване на договора дава
своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката.
Според чл.23
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към български лев/евро може да има за последица, включително в случаите по
чл.6, ал.2, повишаване размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в евро/лева, като напълно поема да носи за своя сметка риска от такива
промени, както и че е съгласен да поеме всички вреди, произтичащи от промяната
на валутните курсове.
Уговорено е в чл.4
от договора кредитополучателят да заплаща еднократна такса за управление при
усвояване на кредита от 1.5% от размера на разрешения кредит еднократно и
месечни комисиони (такси) за управление на кредита в размер 0,03 % от размера
на непогасената главница, считано към датата на падежа. Падежът на таксите за
управление съвпада с този на месечните погасителни вноски.
Уговорено е в чл.13
кредитополучателят да учреди ипотека в полза на Банката за обезпечаване на
вземанията ѝ по договора за кредит, вписването на която се подновява на
всеки 10 години. Разходите за вписване, заличаване и подновяване на ипотеката
са за сметка на кредитополучателя. Според чл.14, ал.3 от договора с
подписването му кредитополучателят дава съгласие и упълномощава Банката, а
последната приема да застрахова от негово име и за негова сметка предоставения
като обезпечение по договора недвижим имот, съответно според ал.4 Банката
приема от името и за сметка на кредитополучателя да заплаща необходимата
ежегодна застрахователна премия.
Съгласно чл.18 от
договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита Банката може да
направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. С Приложение №1 към
договора страните са се споразумели, че към датата на усвояване на кредита
приложимият курс „купува“ на швейцарския франк към евро е 1,58253917, а
размерът на предоставения кредит в швейцарски франкове по чл.1 от договора е
119 007 швейцарски франка.
С Допълнително споразумение от 11.10.2010 г. страните установяват, че
към момента на сключване на допълнителното споразумение задължението е в размер
на 117 624.35 швейцарски франка и е
въведен период на облекчено погасяване за шест месеца, като през този период се
начислява фиксирана годишна лихва от 4.19% и се заплащат вноски през този
период от 410 швейцарски франка; след
изтичането на периода на облекченото погасяване върху задължението се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След
натрупването на лихвата се начислява годишна лихва от сбора на действащия към същата дата БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 0.15 пункта.
С Допълнително споразумение от 16.06.2011 г. страните установяват, че
към момента на сключване на допълнителното споразумение задължението е в размер
на 119 157.01 швейцарски франка и е
въведен период на облекчено погасяване за дванадесет месеца, като през този
период се начислява фиксирана годишна лихва от 4.83% и се заплащат вноски през
този период от 480 швейцарски франка;
след изтичането на периода на облекченото погасяване върху задължението се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.
След натрупването на лихвата се начислява годишна лихва от сбора на действащия към същата дата БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 0.41 пункта.
С Допълнително споразумение от 21.12.2011 г. е прекратено действието
на въведеното облекчено погасяване на задължението, като върху задължението се натрупва начислената,
но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След натрупването на
лихвата се начислява годишна лихва,
равна на договорената между страните за периода след изтичането на
облекченото погасяване на задължението.
С Допълнително споразумение от 23.12.2011 г. страните установяват, че
към момента на сключване на допълнителното споразумение задължението е в размер
на 121 661.72 швейцарски франка и е
въведен период на облекчено погасяване за шест месеца, като през този период се
начислява фиксирана годишна лихва от 2.47% и се заплащат вноски през този
период от 480 швейцарски франка; след
изтичането на периода на облекченото погасяване върху задължението се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След
натрупването на лихвата се начислява годишна лихва от сбора на действащия към същата дата БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 0.52 пункта.
С Допълнително споразумение от 31.08.2012 г. страните установяват, че
към момента на сключване на допълнителното споразумение задължението е в размер
на 123 012.06 швейцарски франка и е
въведен период на облекчено погасяване за дванадесет месеца, като през този
период се начислява фиксирана годишна лихва
в размер на действащия към същата дата БЛП на Банката за жилищни кредити
в съответната валута, намален с 2.96 пункта и се заплащат вноски през този
период от 435 швейцарски франка; след
изтичането на периода на облекченото погасяване върху задължението се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. След
натрупването на лихвата се начислява годишна лихва от сбора на действащия към същата дата БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 0.89 пункта.
С Допълнително споразумение от 15.02.2013 г. страните установяват, че
към момента на сключване на допълнителното споразумение задължението е в размер
на 125 038.71 швейцарски франка и е
въведен период на облекчено погасяване за шест месеца, като през този период се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на действащия към същата дата БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 4.06 пункта и се
заплащат вноски през този период от 300 швейцарски
франка; след изтичането на периода на облекченото погасяване върху задължението
се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване
лихва. След натрупването на лихвата се начислява годишна лихва от сбора на действащия към същата дата БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка
в размер на 0.95 пункта. Към датата на сключването на споразумението БЛП на
Банката в швейцарски франкове е в размер на 6.95%.
С Допълнително споразумение от 17.12.2013 г. страните установяват, че
към момента на сключване на допълнителното споразумение задължението е в размер
на 128 299.38 швейцарски франка;
кредитополучателят се е съгласил да внесе еднократно сума от 500 швейцарски
франка и е въведен период на облекчено погасяване за дванадесет месеца, като
през този период се начислява фиксирана годишна лихва в размер на действащия към същата дата БЛП на
Банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 2.64 пункта и се
заплащат вноски през този период от 460
швейцарски франка; след изтичането на периода на облекченото погасяване
върху задължението се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва. След натрупването на лихвата се начислява годишна
лихва от сбора на действащия към същата
дата БЛП на Банката за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна
лихвена надбавка в размер на 1.34 пункта. Към датата на сключването на
споразумението БЛП на Банката в швейцарски франкове е в размер на 6.95%.
Установява се, че с
Договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит от 14.11.2008 г.
кредиторът „Юробанк България“ АД е прехвърлил на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД,
ЕИК ********* всички свои вземания по договори за жилищни и потребителски
кредити, обезпечени с ипотека. В Приложение № 1 към договора за цесия е
включено вземането, произтичащо от Договор HL38817/17.09.2008г.
В периода от 14.11.2008
г. до 25.02.2015 г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД и ответника са сключени
няколко последователни допълнителни споразумения към договора за кредит от 17.09.2008
г., с които са констатирани просрочени задължения по договора от страна на
кредитополучателя и са уговаряни облекчени условия за погасяване на кредита,
като са подписвани и нови погасителни планове.
Установява се, че
на 25.02.2015 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит, с който „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД, ЕИК ********* прехвърля на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД всички свои вземания, произтичащи от договори за ипотечни
кредити, както и от всички анекси към тези договори с длъжници, изброени в
приложение към договора за цесия, между които и вземанията по Договор за кредит HL38817/17.09.2008г.
От приложената по
делото Нотариална покана от 07.02.2018 г. се установява, че ответникът е
уведомен за цесиите от пълномощник на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД и „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД на 08.05.2018 г. при условията на чл.47, ал.1 ГПК. Със
същата покана на ответника е съобщено, че поради неизпълнение на договорните му
задължения за плащане на погасителните вноски по кредита, конкретно поради неиздължаване на вноската с падеж 10.06.2014
г., кредиторът обявява вземанията по договора за незабавно изискуеми.
От заключението на ССЕ, което Съдът кредитира като неоспорено, се
установява, че датата на усвояване на кредита е 08.10.2008 г. и приложимият
курс „купува“ за швейцарския франк на Банката е 1.58253915 с оглед на което
усвоеният кредит е в размер на 119 007 швейцарски франка.
На 09.10.2008 г. сума в размер
на 118 941 швейцарски франка е постъпила по сметка с титуляр Т.Ч. с основание
за плащане „усвояване на кредит“.
От счетоводните записвания на Банката се установява, че на Т.Ч. по
Договор за кредит от 17.09.2008 г. е начислена главница в общ размер от 130
519.63 швейцарски франка, формирана от усвоена главница 118 491 швейцарски
франка и извършени капитализации на начислени и непогасени лихви в общ размер
от 12 028.63 швейцарски франка. Погасената главница по процесния договор е в
размер на 2 213.12 швейцарски франка. Сумата 2 213.12 швейцарски франка се
формира от 1570.72 швейцарски франка - реално извършени вноски от длъжника и
642.40 швейцарски франка - погасени главници от служебно извършените от Банката
капитализации.
Върху усвоената и непогасена главница за периода 10.11.2008 г. -
26.06.2018 г. е начислена лихва в общ размер 78 820.03 швейцарски франка, в
това число лихва върху редовна главница в размер на 77 520.21 швейцарски франка
и лихва върху просрочена главница в размер на 1 299.82 швейцарски франка.
От начислените лихви в размер на 78 820.03 швейцарски франка в
счетоводството на Банката са отразени плащания в общ размер 37698.32 швейцарски
франка. След приспадане на погасените от начислените лихви остават неплатени
лихви от 41 121.71 швейцарски франка ; 37698.32 швейцарски франка са формирани
от 27 032.76 швейцарски франка - реално платени от длъжника и 10 665.56 швейцарски
франка - платени след капитализация.
Начислени са за периода 09.01.2009 г. - 09.06.2018 г. такси в размер
от 4 786.28 швейцарски франка, платени са 4 496.33 швейцарски франка и непогасени
289.95 швейцарски франка.
Дължими са и имуществени застраховки в размер на 317.31 швейцарски
франка.
Непогасеното задължение е в размер както следва:
-128 306.51 швейцарски франка главница
-41 121.71 швейцарски франка договорна лихва за периода 10.02.2015 г.
- 26.06.2018 г.
-289.95 швейцарски франка такси от 08.09.2014 г. - 09.06.2018 г.
-317.31 швейцарски франка застраховки от 11.11.2014 г. - 30.10.2017 г.
или общо 170 035.48 швейцарски франка и 278.40 лв нотариални такси.
За периода 08.10.2008 г. - 28.12.2016 г. са направени вноски в общ
размер 33 527.72 швейцарски франка.
От сумата 33 527.72 швейцарски франка :
-главница 1 570.72 швейцарски франка
-лихва 27 032.76 швейцарски франка
-такси 4 496.33 швейцарски франка
-застраховки 427.91 швейцарски франка.
При
тези доказателства Съдът приема, че между страните е сключен договор за банков
кредит на 17.09.2008 г. Към датата на сключване на процесния договор за кредит
е приложим Закона за защита на потребителите (в сила от 10.06.2006 г.).
Доколкото процесният договор има характер на потребителски договор, за него са
приложими разпоредбите на чл. 143
- 146 от ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието
на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза
в потребителски договор. Предвид характера на спора Съдът следва да се произнесе
по валидността на договорните клаузи и след това да разглежда дължимостта на
сумите по договора за кредит.
В
чл.1, ал.1 от договора е уговорено, че Банката предоставя на кредитополучателя
кредитен лимит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 200 евро
по курс "купува" за швейцарския франк към евро на Банката към деня на
усвояване на кредита, в чл.6, ал.2 е уговорено, че кредитът се погасява във
валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
Съгласно
чл.23 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от Банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към евро, както и превалутирането по чл.21 от договора
може да има за последица повишаване размера на погасителните вноски по кредита,
изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от
такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяна на валутните курсове и
новите лихви, приложими по превалутирания кредит, т. е. уговорено е, че
кредитополучателят приема изцяло риска от повишаването на валутния курс на
швейцарския франк спрямо българския лев/евро, както и че изцяло разбира
икономическия смисъл и последици на тези изменения (чл. 23, ал.2). Съдът
намира, че доколкото с последната клауза върху ответника се възлагат
последиците от изменение на курса на валутата, в която е уговорен договорът и с
оглед защитата на интереса му, в качеството му на потребител, на преценка за
неравноправност подлежи чл.23 от договора.
Съгласно
чл.145, ал.2
ЗЗП не може
да бъде извършвана преценка за неравноправност на клауза от основния предмет на
договора в случай, че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да
са изразени на ясен и разбираем език следва да се приема като налагащо
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се
отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм
и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди
въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици. Т. е., изискване за "ясен и разбираем език" включва яснота
и разбираемост на клаузите не само от формална и граматическа гледна точка, но
прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията
на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици /в тази връзка
Решение № 98/25.07.2017 г., постановено
по т. д. № 535/2016 г. по описа на ВКС/. Банката следва да предостави като
минимум информация за влиянието върху вноските на обезценяването на валутата на
държавата, в която се намира местожителството или седалището на
кредитополучателя, както и за възможните промени в обменните курсове и
рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално,
когато потребителят кредитополучател не получава доходите си в тази валута, като по този начин даде възможност на
средния, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения. В конкретния
случай в чл. 23 от договора се посочват по най-обобщен начин неблагоприятните
последици от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо българския лев,
респ. евро. Не са ангажирани доказателства на потребителя да е била
предоставена достатъчна информация за рисковете от сключване на договор за
кредит във валута, различна от тази, в която получава доходите си, възможните
промени във валутните курсове и тяхното конкретно количествено отражение върху
вноските му по договора, която да му даде възможност да прецени потенциално
значимите за него икономически последици. Предвид това не може да се приеме, че
клаузата на чл.23 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин и по тази
причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
Преценката
за неравноправност се прави към момента на сключване на договора, като в
конкретния случай негативните последици за потребителя възникват в по-късен
момент. Следва да се отчетат обаче всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които са от
естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена
договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване
на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата
по сключване, респ. изпълнение на договора, носи елемент на риск. В случай на
повишаване на стойността на чуждестранната валута кредитополучателят би понесъл
вреди, изразяващи се в увеличаване на стойността в местната валута, респ. евро,
нужна за снабдяване с швейцарски франкове, с които да бъдат погасяване вноските
по кредита. В същото време Банката би се обогатила с разликата в стойността на
швейцарския франк към еврото към деня на сключването и към деня на
изпълнението. Следва да се отчете експертната компетентност и познания на
продавача или доставчика – в случая Банката – ищец, относно възможните промени
в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна
валута. Банката, предвид нейната техническа и експертна обезпеченост и
принадлежността ѝ към международна група за предоставяне на финансови
услуги, има възможност в много по-голяма степен от отделния потребител да
предвиди движението в стойността на различните валути една спрямо друга.
Сключването на договор с ясно изразен елемент на риск между Банка и потребител,
който поначало е непрофесионалист, Съдът намира, че влиза в противоречие с
принципа на добросъвестност.
Съобразно
изложеното и предвид установените рискове и възможни съществени неблагоприятни
последици за потребителя от промяната на валутните курсове Съдът намира, че разглежданата
клауза е уговорена във вреда на потребителя и създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, тъй
като прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ответника.
Съществен
елемент от договора за кредит е размерът на лихвата за ползването на кредита,
доколкото лихвата представлява цената на услугата, предоставена от Банката. По
отношение на процесния договор клаузата на чл.3, ал.1 и ал.5 от договора, в
частта даваща възможност на Банката да променя БЛП следва да се разглежда в
контекста на чл.143, т.10
ЗЗП (ДВ 99/2005 г.).
Хипотезата,
предвидена в чл. 143, ал.
1, т. 10 ЗЗП,
сочи, че неравноправна клауза е налице, когато позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на
непредвидено в него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент
поради промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина, посочена в
договора, поради което е неравноправна. Липсва яснота относно методика или
математически способ за формиране на едностранно променената лихва. Ето защо
предвиденото изменение отговаря на условието на чл. 143, т.
10 ЗЗП -
клаузата в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
Ето
защо и съобразявайки горните критерии, Съдът намира, че клаузите на чл.3, ал.1
и ал.5, чл.6, ал.2, разглеждани във връзка с чл.1, чл.2, чл.20, чл.21 и чл.23
от договора са неравноправни и в този смисъл на основание чл. 146 от
ЗЗП –
нищожни, което налага извод, че дължимата от ответника сума в резултат на
курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаваща се от номинала
към момента на сключване на договора, както и всички дължими въз основа на
служебно извършеното превалутиране такси и комисионни са недължими, както и
лихвите, определени на изменението на БЛП.
За
основателността на исковата претенция от значение е обстоятелството дали
сключените договори за цесия от 14.11.2008 г. и 25.02.2015 г. са породили
действие спрямо длъжника. За да произведе цесията действие спрямо длъжника с
оглед разпоредбата на чл. 99, ал. 3
и ал.4 ЗЗД, предишният кредитор (цедентът)
трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на
задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е
длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни
задължението си точно, като плати на лице, което е носител на вземането. Правно
релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от
предишния кредитор (цедента), но не и съобщението, извършено от новия кредитор
(цесионера). Възможно е предишният кредитор (цедентът) да упълномощи новия
кредитор (цесионера) да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник,
но в случая не е налице упълномощаване.
В
случая ответникът (кредитополучателят) е уведомен, за извършените цесии на 08.05.2018
г.
Необходимо
условие за уважаване на предявените искове е да се установи, че длъжникът е
"неизправна страна" по договора за банков кредит, т. е. че не е
изпълнил задълженията си по чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ да върне в уговорения срок заетата
сума пари заедно с дължимите лихви в уговорените срокове.
Не
се спори между страните, че Банката е изпълнила задължението си по договора и е
предоставила на кредитополучателя уговорения кредит, като ответникът от своя
страна не е изпълнил поетото задължение да върне изцяло предоставения му
кредит, ведно с таксите и начислените лихви.
С
оглед указанията по т.18 Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ Съдът следва да изследва настъпване на
изискуемостта на претендираното вземане, като отчете извършени ли са от
кредитора действия по упражняване на правото му да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в договора е уговорено
настъпване на предсрочна изискуемост при определени обстоятелства кредиторът
следва да е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди
подаване на исковата молба. За да настъпят правните последици на предсрочната
изискуемост за длъжника обаче е необходимо това потестативно право на кредитора
да бъде упражнено с изрично изявление, което да достигне до длъжника.
Предсрочната изискуемост се счита настъпила на датата, на която това
волеизявление на кредитора е достигнало до длъжника (в този смисъл т. 18 от ТР
№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В случая ответникът е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на 08.05.2018 г.
От
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че последното плащане по договора е от 09.10.2014 г. Т. е., към
датата на уведомлението до длъжника е налице обективното условие за настъпване
на предсрочна изискуемост съгласно чл. 18, ал. 2 от договора - неиздължаване на
три последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично.
По
отношение сключените допълнителни споразумения Съдът приема следното: в
допълнителните споразумения е посочено, че с тях се преследва цел - да се
постигнат облекчени за длъжника условия по разплащане на дълга. С тези
допълнителни споразумения са уговорени периоди на облекчено погасяване – шестмесечен
и дванадесетмесечен, уговорени са по-малки месечни вноски в тези периоди, както
и намален БЛП, но само за тези периоди - периодите на облекчено погасяване на
задължението. След изтичането на тези облекчени периоди е предвидено, че върху задължението
се натрупва начислената, но непогасена през този период лихва. Следователно, по
този начин се постига увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви
и начисляване върху тях на възнаградителни лихви. В случая не се постига
облекчаване изпълнението на задълженията на длъжника, а се утежнява неговото
състояние чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на
главницата посредством прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които
от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Ето защо уговорките в
допълнителните споразумения към договора за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представляват анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, поради
това са нищожни на основание чл.26, ал.4
във връзка с чл.10, ал.3 ЗЗД ( този
смисъл Решение № 66/29.07.2019 г., постановено по т. д. № 1504/2018 г. по описа
на Върховен касационен съд на Република България, II т. о.). Анатоцизъм е
допустим само в изрично предвидените в Закон или в Подзаконов акт на БНБ
случаи. Съгласно чл.294, ал.2 ТЗ
уговарянето на лихва върху лихва е допустимо само между търговци, но в
настоящия случай ответникът е физическо лице.
При
съобразяване на констатираната нищожност на клаузите в допълнителните споразумения,
водещи до анатоцизъм, както и неравноправния характер на клаузите в договора за
промяна едностранно от Банката на базовия лихвения процент, който участва при
формирането на възнаградителната и наказателната лихви, както и неравноправния
характер на клаузите на чл.23 от договора, Съдът приема, че задължението на
ответника следва да бъде изчислено, като се вземат предвид уговорените
месечните вноски към момента на усвояване на кредита по погасителния план, без
да се съобразяват настъпилите след този момент изменения, обективирани в
допълнителните споразумения, както и последващо едностранно изменение на
главницата и на базовия лихвен процент.
С
оглед заключението на ССЕ размерът на главницата, определен към момента на
предоставяне на кредита, е 119 007 швейцарски франка, като върху посочения размер не
следва да рефлектират уговорените последващи изменения на главницата поради
приемането им за нищожни; от така определения размер следва да се приспадне
сумата 1 570.72 швейцарски франка, представляващи направени вноски за
погасяване на главницата, т.е. ответникът дължи 116 920.28 швейцарски
франка главница. В случая ищецът претендира сумата 59 048.90 швейцарски франка главница,
представляваща част от общо претендираната по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL38817/17.09.2008
г. главница от 128 306.51 швейцарски франка, ведно с обезщетение за забава
от подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Доколкото Съдът
приема, че ответникът дължи главница в размер на 116 920.28 швейцарски франка, то искът за
заплащане на сумата 59 048.90 швейцарски франка главница,
представляваща част от общо претендираната по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL38817/17.09.2008
г. главница от 128 306.51 швейцарски франка е основателен и следва да се
уважи в заявения размер, като се присъди и обезщетение за забава от подаването
на исковата молба до окончателното изплащане.
Исковата
молба е подадена в канцеларията на Съда на 28.06.2018 г. с дата на пощенското
клеймо 27.06.2018 г. и прекъсва процеса на погасителната давност по отношение на всички анюитентни
погасителни вноски от главницата, дължими след 27.06.2013 г., съгласно
разпоредбата на чл. 116, б.
"б" ЗЗД, защото не се касае за периодично задължение, а за
задължение, което се погасява на вноски и е приложима общата петгодишна
давност, като началото на давностния срок започва да тече от падежа на
съответната вноска. Ето
защо следва да се приеме, че не са погасени по давност
погасителните вноски за главницата за периода от 27.06.2013 г. до 27.06.2018 г.,
а с оглед заключението на ССЕ последната вноска по кредита е направена на
09.10.2014 г., поради което не може да бъде споделено направеното от ответника
възражение за погасяване на главницата поради изтичане на давностен срок.
От приложените по
делото доказателства се установява, че ищецът е направил разноски за връчване
на нотариална покана до ответника, с която кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, както и разноски за подновяване на ипотека, които са в общ размер 278.40
лв. Разходите във връзка с подновяване на ипотеката са дължими от
кредитополучателя съгласно чл.10, т.3 от договора, а тези във връзка с поканата
съставляват разноски във връзка с неизпълнението на договора, които също са
дължими от длъжника по силата на общото правило на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради
което искът се явява основателен и следва да се уважи в заявения размер.
Съдът не обсъжда
останалите доказателства като неотносими за спора с оглед възприетата от Съда
нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2, разглеждани във връзка
с чл.1, чл.2, чл.20, чл.21 и чл.23 от договора.
При
този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се
осъди да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 12 073.82 лв.
При
този изход на спора ответникът следва да се осъди да заплати на Окръжен съд –
Пловдив сумата от 150 лв, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Ето защо Съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Т.Н.Ч., ЕГН **********,***
със съдебен адрес ***, адв. В.К. – особен представител при условията на чл. 47,
ал.6 ГПК да
заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със съдебен адрес *** – адв.Х.И.
:
-сумата 59 048.90
швейцарски франка /петдесет и девет хиляди и четиридесет и осем шв.р. и 90
сантима/, представляваща част от общо претендираната по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL38817/17.09.2008 г. изискуема главница от 128 306.51 швейцарски франка, ведно с обезщетение за забава в
размер на законна лихва от датата на подаването на исковата молба – 227.06.2018
г. до окончателното плащане;
-сумата 278.40 лв /двеста седемдесет и
осем лева и 40 ст/, представляваща разноски, в т.ч. разходи за подновяване на
договорна ипотека, адвокатски хонорар и нотариални такси, платени по повод
уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита
ОСЪЖДА Т.Н.Ч., ЕГН **********,***
със съдебен адрес ***, адв. В.К. – особен представител при условията на чл. 47
ал.6 ГПК да
заплати на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със съдебен адрес *** – адв.Х.И.
сумата 12 073.82 лв /дванадесет
хиляди и седемдесет и три лева и 82 ст/ разноски по делото
ОСЪЖДА Т.Н.Ч., ЕГН **********,***
със съдебен адрес ***, адв. В.К. – особен представител при условията на чл. 47
ал.6 ГПК да
заплати на Окръжен съд – Пловдив сумата 150 лв /сто и петдесет лева/ разноски
за възнаграждение на вещо лице
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните
СЪДИЯ: