П Р О Т О К О Л                  

гр. Свищов, 24.02.2020 година

 

РАЙОНЕН СЪД СВИЩОВ в публично съдебно заседание на 24.02.2020 година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при участието на секретаря Таня Луканова и прокурор ЛЮБОМИРА МИНКОВА сложи за разглеждане ЧНД № 50 по описа за 2020 година докладвано от съдията.

На именно повикване в 11:30 часа се явиха:

 

         Р.П.С. редовно призована, се представлява от прокурор ЛЮБОМИРА МИНКОВА.

 

         Обвиняемият Б.Д.Д. се води.

        

         В залата се явява адв. Р.И. от ВТАК, упълномощен.

 

Съдът разяснява на страните правото им на отводи на състава на съда.

 

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за отвод.

         АДВ.  И. – Нямам искания за отвод.

Обвиняемият Б.Д. – Не правя искания за отвод.

        

         По даване ход на делото.

 

         ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.

         АДВ. И. – Да се даде ход на делото.

Обвиняемият Б.Д. – Да се даде ход на делото.

 

         Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Съдия, представям и моля да приемете пълномощно, постановление за привличане на обвиняем и разпит на обвиняем, които следа да се приложат към досъдебното производство.

 

         Снема самоличността на обвиняемия, както следва:

Б.Д.Д. – роден на *** ***, ****, български гражданин, с основно образование, работи, разведен, осъждан, ЕГН **********.

 

Обвиняемият Б.Д. – Разбирам за какво е делото. Не съм обжалвал и съм се съгласил със задържането си.

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Съдия, поддържам направеното искане за вземане по отношение на обвиняемия постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“.  

 

АДВ. И. – Уважаема госпожо Съдия, оспорваме предложението на прокуратурата. Нямам доказателствени искания.

 

Обвиняемият Б.Д. – Поддържам казаното от адвоката ми.

 

         ПРОКУРОРЪТ – Да се приемат доказателствата.

         АДВ. И. – Да се приемат доказателствата.

 

По доказателствата съдът,

 

                                     ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА И ВЛАГА в делото материалите по ДП № 25/2016 година по описа на РУ Свищов, както и днес представените пълномощно, постановление за привличане на обвиняем и разпит на обвиняем.

 

         ПРОКУРОРЪТ – Други доказателства няма да соча.

         АДВ. И. – Други доказателства няма да соча.

 

С оглед изявлението на страните, че няма да сочат други доказателства, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ – Уважаема госпожо Съдия, в искането адресирано до Вас съм изложила подробно аргументите защо Р.п.С. счита, че по представеното Ви досъдебно производство са налице правни основания за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Б.Д.Д. на основание чл. 64, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, предл. 2, вр чл. 63, ал. 1 от НПК. Действително законодателят е приел, че реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление или да се укрие е винаги налице, когато деянието е извършено при условията на опасен рецидив, какъвто е настоящият случай, но аз ще изложа само накратко още няколко аргумента. В случая са налице наистина и другите изискуеми предпоставки от законодателя, а именно, че ако съдът не вземе в днешното съдебно заседание на Б.Д. постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, същият ще се укрие и ще извърши друго престъпление. Следва да отбележа, а и на Вас е представеното постановление за привличане на обвиняем, предявено на Д., от което е видно, че същият е обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 3 до 10 години. Опасността Д. да извърши друго престъпление може да извлечете след преглед на свидетелството за съдимост на същия, от което е видно, че той до настоящия момент има 20 осъждания за извършени умишлени престъпления на територията на цялата страна. Престъпната деятелност на Д. започва в ранната му детска възраст и е продължила без прекъсване до датата на напускането на територията на Република България с обсебения автомобил, предмет на настоящото деяние. По делото е приложена характеристична справка на Д., от която е видно, че същият има дълго криминално минало, принадлежност към криминалния контингент, множество осъждания и изтърпяване на наказания лишаване от свобода. Следва да отбележа, че последното осъждане на Д. е по НОХД № 211/2010 г. на Районен съд Попово – присъда, която е влязла в сила на 13.10.2010 г., с която е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 год. и 6 месеца. Наказанието той е  изтърпял на 28.08.2015 г., тоест недълъг период от време преди да извърши престъплението, което е предмет на настоящото наказателно производство. Отделно от това следва да се отбележи, че периодът на изтърпяване на наказанието е в значително време след влизане в сила на присъдата, което означава, че към момента на влизането и в сила Д. не е започнал незабавно да изтърпява наказанието, а се е отклонил. Следва да отбележим, че и в случая се разследва и друга престъпна деятелност на Д., касаеща отнемане на превозно средство Нисан Кашкай, собственост на свидетеля М. Д. М., който успял сам да преустанови престъпната дейност на Д.. Всички тези обстоятелства говорят категорично, че в случая е налице реална опасност Б.Д. да извърши друго престъпление, ако не му бъде взета най-тежката мярка за неотклонение. Считам, че са налице предпоставки той да се укрие от наказателно преследване, най-малкото защото деянието е извършил при условията на опасен рецидив и е тежко престъпление, предполагащо ефективно изтърпяване на наказанието. Видно от свидетелството за съдимост на Д., същият е извършил престъпление на територията на множество съдебни райони, което показва неговото придвижване далече на територията на Република България, далеч от населеното място, на което е постоянното му местопребиваване. По делото са събрани несъмнени доказателства, че незабавно след обсебване на автомобилите Нисан Кашкай и Шкода Рапид, Д. е напуснал пределите на Република България и се укривал за период повече от 4 години до установяването посредством Европейска заповед за арест. По делото са приложени множество докладни записки, от които е видно, че по местоживеене Д. отдавна не пребивава, нито той, нито членове на семейството му, и няма никаква причина, като трудова заетост или грижа за член на семейството, която да задържи Д. на територията на Република България. С оглед на горното считам, че доказателствата по делото налагат безспорния извод, че в случая са налице всички предпоставки за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на Б.Д.Д..

 

АДВ. И. – Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Прокурор, като защитник на обвиняемия Б.Д., ще си позволя да не се съглася с тезата, която се развива от представителя на държавното обвинение. Аз ще се опитам да изложа своите доводи в няколко направления, за да мога да Ви уверя в несъстоятелността на предложението на РП – Свищов и да помоля Почитаемия съд да не уважава искането и да бъде определена мярка за неотклонение „Домашен арест“ или „Парична гаранция“. Мотивите ми за това са следните: На първо място, след разговор с клиента си Д., същият ми заяви, че в петък в 10:00 часа е бил предаден на българските власти, тъй като му е връчена и заповедта за 72-часовото му задържане за довеждането му пред съд. Ако направим една кратка преценка дали тези часове не са изтекли към момента, би следвало да формират извод, че същият не би следвало да бъде тук с белезници. 72 часа са минали, тоест заповедта би следвало да няма онази сила, която се опитва да и бъде предадено. Това са данните на моя подзащитен в колко часа е бил предаден на българските власти. Логично е чешките власти с предаването на задържаното лице да започват да текат 72 часа, издадени от българските власти в лицето на българската прокуратура. Така, че ще Ви моля да обърнете внимание на този факт, който ми беше съобщен от моя клиент и държеше да го изложа пред Вас, защото ако тези факти са така, тази заповед и искането на Районна прокуратура да се обявят за нищожни, за невалидни. На следващо място Уважаема госпожо Председател, моля да имате предвид следното, че изразявам несъгласие със становището на държавното обвинение, че има опасност да се укрие, или да извърши ново престъпление. Следва да имате предвид, че тази вероятност да се укрие или да извърши ново престъпление трябва да бъде реална, а не хипотетична. Ако в делото имаше справка, че той има други дела на производство, тогава бих могъл да се развия или пък да се съглася със становището на прокуратурата, че има една каскада от дела. Но в случая от 2016 г. спрямо него няма никакви дела, няма заведени преписки, няма заявителски материал, което опровергава по един начин това, което беше изложено от представителя на държавното обвинение. На следващо място предложих да бъде взета мярка за неотклонение „Домашен арест“, тъй като същият има постоянен адрес ***, когато е в България. Ние не посочваме адреса в Чехия, където е бил установен последните 4 години, но когато той е в България има постоянен адрес, на който трайно е установен да живее. Това, че е осъждан многократно не води автоматично правото на съда да го задържа, без онзи внимателен деликатен анализ, който заслужава подобно обвинение отпреди 4 години. Не може да не ви направи впечатление, че искането е на държавното обвинение е по смисъла на чл. 63, ал. 1, вр. ал. 2, т. 1 от НПК, тоест всички други хипотези по т. 2, 3 и 4 държавното обвинение не ги възприема и не ги ползва като основание за искането за задържането на моя подзащитен, тоест единствено по ал. 1 държавното обвинение приема, че е налице обосновано предположение, че е извършил престъплението и има реална опасност за се укрие или да извърши ново престъпление. Аз за тази алинея първа изразих своите доводи по същество. По отношение на ал. 2, т. 1 няма спор, че обвинението е извършено при условията на опасен рецидив, но не бива да лежим на стари и минали осъждания, особено когато последното е отпреди 10 години, Вие да формирате извод за тази реална опасност той да се отклони, когато за мен тази опасност не съществува. Това са моите съображения, считам, че са достатъчно основателни и категорични и за това ви моля да не уважавате искането и да постановите мярка за неотклонение „Домашен арест“ на посочения в личната му карта адрес *** градище, където е трайно установен да живее. Приемете, че „Домашният арест“ е един аналог на „Задържането под стража“, при което обвиняеми също ще бъде лишен от възможността, както да се отклони от обитаваното жилище, така и по никакъв начин няма да може да дискридитира разследването или да го осуети по някакъв начин. Дали ще бъде в дома си, или ще бъде в ареста, разликата е в условията, но иначе целите, които се преследват, са еднакви, а именно той да бъде на разположение, когато бъде нужен на органите на разследването. Това са моите съображения и въпреки, че държавното обвинение направи някаква ретроспекция на доказателствата по делото, аз ще се въздържа от такава, тъй като в днешното съдебно заседание смисъла на това производство е единствено да се установи дали правораздаването има нужда обвиняемият да бъде задържан под стража, или може с друга, по-лека мярка да се обезпечи правилното протичане на наказателния процес и провеждане на едно качествено разследване. Тъй като не сме в ход на делото по същество, не следва да бъдат правени анализ на доказателства, които са по делото. Затова Ви моля да уважите моите съображения, да уважите искането ми за друга, различна от „Задържане под стража“ мярка за неотклонение. Благодаря Ви за вниманието.

 

ПРОКУРОРЪТ реплика – Възразявам срещу изложеното съображение, че са изтекли повече от 72 часа от вземането на мярката 72 часа до довеждане пред съда, тъй като видно от акта, който съм постановила, задържането в рамките на този период започва от постъпването на Д. в следствения арест в гр. Велико Търново. Считам, че  Европейската заповед за арест, която  сама по себе си ограничава правото за свободно предвижване на обвиняемото лице в един момент може да бъде използвана за приспадане на времето, през което е текла тя, до довеждането на лицето в ареста, където е започнало да търпи съответната мярка за неотклонение, тъй като в задачите на придружаващите лица на летището в гр. Прага, не е имало задължение за връчване на задържането, а изпълнението на взаимната договореност между Република България и Република Чехия за предаване на лице, по отношение на което има данни за извършване на тежко умишлено престъпление на територията на Република България, не оттогава е започнала да тече мярката на прокурора, най-малкото, защото би трябвало да бъде осъществен от това превеждане на лицето на територията, за да могат по отношение на него да започнат да текат правните последици на българските закони. Що се касаят за другото възражение за непосочването на всички точки на чл. 63, ал. 2 от НПК, считам, че е достатъчно да е налице една от тях, за да приемем, че в случая са налице предпоставките и същите могат да се предполагат, че той ще извърши друго престъпление, или ще се укрие с оглед на предходната му съдимост.

 

Обвиняемият Б.Д. лично – На мен ми беше разяснено в съда, в Чехия последният път, че Европейската заповед спира изпълнението, когато чешката страна ме предаде на българската полиция. Спира изпълнението като предаване, така ми го обясниха. Там съм дал обяснения също. Аз съм на 65 години, връщаме се към миналото, но аз съм се отделил и съм отишъл да работя да мога да помагам на децата, въпреки, че са големи вече, защото майка им си живее нейния живот, без да се замисли за децата и внуците. На тези години да хукна и да се укривам, няма как да стане. На мен живота си ми отива. Поддържам мнението на моя защитник, оставям съда да преценява.

 

Съдът се оттегля на тайно съвещание, след което обяви приложеното определение.

 

 

         Съдът, като взема предвид становището на страните и съобрази събраните по делото доказателства намира следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК за вземане на мярка „Задържане под стража” по отношение на обвиняемия Б.Д.Д. – обвиняем по ДП № 25/2016 година по описа на РУ Свищов.

В съдебно заседание предложението се поддържа от представителя на държавното обвинение.

Обвиняемият Д. и неговият защитник пледират за неоснователност на искането.

Видно от предложението на РП Свищов с постановление от 07.07. 2016 г. лицето Б.Д. е  привлечен като обвиняем за това, че на 19.06.2016г.-20.06.2016г. в гр.Свищов и в гр.Оряхово при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел - товарен автомобил “Шкода Рапид” номер на рама **** с peг. номер ****на стойност 18 505,01 лв., собственост на ****. Постановлението не е предявено на обвиняемия.

С постановление на наблюдаващия прокурор от 25.09.2018г. на основание чл.25, ал.1, т.1 от НПК досъдебното производство е спряно, поради неустановяването на Б.Д. на територията на Република България. С постановление от 24.01.2020г. досъдебното производство е възобновено. Посочено е, че с Постановление от 16.01.2020 г. на Районна прокуратура- гр.Свищов на Д. е определена мярка за неотклонение „Задържане до 72 часа до довеждане пред съда” считано от установяването му с ЕЗА, а на 17.01.2020г. е издадена Европейска заповед за арест на Б.Д.Д. с оглед наличните сведения, че същия се намира на територията на Р Чехия. След установяване на обвиняемия и довеждането му пред разследващите български органи, постановлението за привличането в качеството му на обвиняем е предявено на 24.02.2020г. в 10,00ч.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража” се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с Лишаване от свобода, или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност същият да се укрие или да извърши престъпление. В чл. 57 от НПК са посочени целите, които се преследват с вземане на мярката за неотклонение, а именно: да се пречи на обвиняемият да се укрие, да извърши престъпление, или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда.

При изпълнение на тези задължения настоящият състав на съда се ограничава до първоначален преглед и анализ на наличните доказателства, като единствено преценява дали от тях може разумно да се предположи, че е възможно обвиняемият да е ангажиран в престъпната дейност. Задачата на това произнасяне не е да се установи вината на обвиняемия, а само дали съществува подозрение против него. Това произнасяне има значение само и единствено за нуждите на производството по задържането и няма отношение към евентуален краен съдебен акт.

На Д.  е повдигнато обвинение за престъпление по чл.206 ал.3, пр.2, вр. ал.1, пр.1 и чл.29 ал.1 б.“а“ от НК, за което предвиденото наказание е от три до десет години лишаване от свобода. От събраните материали, в частта която подлежат на горепосочената преценка - протокол за разпит на обвиняемия, протоколи за разпити на свидетели, протоколи за разпознаване на лица и предмети,  може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършител на инкриминираното престъпление, за което е привлечен в това качество.

Съдът намира, че е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка – опасност обвиняемият да се укрие или извърши и други престъпления. Първо налице е реална опасност обвиняемият Д. да се укрие, предвид установените данни, че през последните години същият не е пребивавал на територията на Република България, като по делото не е представил актуален адрес в чужбина, като са налице данни за пребиваването ме  в няколко държави. От справката му за съдимост се установява, че  същият е осъждан на двадесет пъти, като последното му осъждане е със влязла в сила присъда на 13.10.2010г. Настоящото обвинение е престъпление извършено през 2016г., т.е. пет години и половина след влизане в сила на последното му осъждане, който период не се явява голям. Тези данни сочат реална  опасност  да извърши и друго престъпление. Същевременно, дори и от доказателствата по делото да се установява противното на по-горе изложеното,  по отношение на обвиняемия е налице законовата  презумпцията на 63, ал. 2, т.1  от НПК. Според тази норма, когато лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено в условията на опасен рецидив, реалната опасност от укриване или извършване на друго престъпление се предполага. В случая обвинението, за което е привлечен обв.Д. е за обсебване, извършено в условията на опасен рецидив.

По отношение  на направеното възражение, че са изтекли повече от 72 часа от задържането на обвиняемия до довеждането му пред съда, същото е неоснователно.

Горните обстоятелства обосновават извода за вземане по отношение на обвиняемия Б.Д.Д. предложената от прокуратурата мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Този вид мярка в случая е най-адекватна и единствено може да постигне целите на мярката за неотклонение по чл.57 от НПК, като попречи на обвиняемия да извърши друго престъпление или да се укрие. Поисканата от обвиняемия и неговия защитник по-лека мярка, предвидена в НПК, съдът намира за неподходяща.

Поради което и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НПК и чл. 64, ал. 5 от НПК съдът

 

                                               ОПРЕДЕЛИ:

 

ВЗЕМА по отношение на обвиняемия Б.Д.Д. с ЕГН ********** мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”.

 

         Определението подлежи на жалба или протест в 3-дневен срок от днес пред Окръжен съд гр. В. Търново.

 

В случай на жалба или протест насрочва делото пред Окръжен съд  Велико Търново за 02.03.2020 година от 14:00 часа, за която дата страните уведомени от днешно съдебно заседание, като явяването на обвиняемия пред Окръжен съд Велико Търново следва да бъде подсигурено от органа, изпълняващ задържането.

 

         Препис от определението да се изпрати на ОС „ИН” гр. Велико Търново, за сведение и изпълнение.

 

         Препис от определението да се изпрати на Р.О. ***.

        

         Заседанието приключи в 12:10 часа.

         Протоколът изготвен в съдебно заседание.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                        Секретар: