№ 863
гр. Бургас, 27.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20242100500138 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК и е образувано по повод
частната жалба на Р. М. С. от гр. *** ,чрез процесуалния му представител
,против определение № 7073/14.12.2024 г. постановено по гр.д. № 6512/2023
г. по описа на Бургаския районен съд ,с което е прекратено производството по
делото пред БРС и делото – изпратено по подсъдност на РС-Велико
Търново.
Сочи се в частната жалба ,че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно .Макар мястото на работата на ищеца да не е било
изрично уговорено в трудовия му договор с работодателя-ответник ,от
характера на работата му на осн.чл. 66ал. 3 КТ за място на работа следвало да
се приеме гр. Бургас ,където изпълнявал преимуществено трудовите си
задължения ,разполагал с офис на сочен адрес в гр. Бургас ,който ползвал
възмездно въз иснова на договор за наем .докато е траел трудовия му договор
никога не е изпълнявал трудовите си задължения в седалището и адреса на
управление на ответното дружество в гр. Велико Търново ,а мястото му на
работа е било в гр. Бургас ,откъдето стопанисвал и управлявал склад ,в който
се съхранявала предвидената за продажба и дистрибуция в област Бургас
продукция на ответникаНа регионалното представителство в Бургас са
изпращани и елекронни заявки ,в изпълнение на които редовно са се
получавали доставки от централния склад във Велико Търново .За всяка от
1
продадените стоки жалбоподателят в качеството на ръководител на офиса е
съставял фактури ,като представителството е имало и касов апарат.При
пътуванията си в страната началната точка винаги е била гр. Бургас .В офиса
в Бургас е имало назначени и други служители ,които са изпълявали трудови
функции.
Затова се моли за отмяна на определението за прекратяване и изпращане
на делото по подсъдност в гр. Велико Търново и продължаване на
производсвото гр. Бургас.Представят се доказателства .
В отговор на частната жалба ответникът по нея ,чрез адвокатския си
представител , я оспорва и счита ,че атакуваното определение е правилно и не
са допуснати визираните в частната жалба процесуални
нарушения.Местоработата на жалбоподателя е била в гр. Велико Търново
,където се намира производствената и търговската база на дружеството След
преминаването от длъжността „раководител,отдел по продажбите „ в
длъжност „склададжия“ ищеът е бил уведомен да се яви на адрес в гр. велико
търново за изпълнение на трудовите си задължения ,от което ставало ясно
,че трудовите му задължения се изпълняват по седалището на дружеството
.Моли се за оставяне на жалбата без уважение.
След преценка на приложените в молбата съображения,Бургаският
окръжен съд счита частната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 6512/2023 г. по описа на РС-Бургас е било
образувано по предявени искове от Р. М. С. от гр. *** против „Хигиенно –
медицинска индустрия „ ЕООД ,със седалище гр. Велико Търново за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за незаконно
задържане на трудовата му книжка в размер на 4735,43 лв. за сочен в исковата
молба период ,ведно със законната лихва върху сумата от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане ,както и присъждане на
направените разноски по делото .
В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
процесуалния си представител е направил възражение за местна подсъдност
на делото ,като е посочил ,че мястото на работа на ищеца е било в
седалището на дружеството ,където се намира производствената и
търговската му база и където от 27.07.2023 г. ищецът е изпълнявал обичайно
2
трудовите си задължения .
За да уважи така направеното възражение за подсъдност
,първостепенният съд е посочил ,че в случая твърденията на насрещните
страни относно обичайното място на работа на ищеца са
противоречи.Доколкото в трудовия договор на ищеца и допълнителното
споразумение към него от 27.07.2023г- не е посочено конкретно мястото на
работа ,съдът е приел ,че ищецът е бил с място на работа в гр. Велико
Търново ,където е и седалището на ответника ,поради което е е прекратил
производството по делото пред себе си и го е изпратил по подсъдност в
Районен съд –гр. Велико Търново .
Частната жалба е предявена в срока по чл. 275 от ГПК ,от лице ,имащо
правен интерес да обжалва определението за прекратяване и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество ,както бе казано по-горе , според настоящия
съдебен състав ,същата е ОСНОВАТЕЛНА .
Без възражение е ,че делото е висящо по трудов спор .
Нормата на чл. 114 ГПК предоставя в полза на работника специална
местна подсъдност като възможност да предяви иска си в мястото, където
обичайно полага труда си /а не където е управлението или седалището на
работодателя/. Целта на предоставения избор е да се облекчи защитата на
икономически по-слабата страна, като й се предостави възможност да
реализира правата си в по-удобния за нея съд. Съдържанието на използвания
от законодателя в нормата на чл. 114 ГПК термин: място, където работникът
"обичайно полага своя труд" е различно от това на употребения от ответника
в отговора му по чл. 131 ГПК и възражението му за местна подсъдност
"място на работа". Съгласно чл. 66, т. 1 КТ "мястото на работа" е
задължителен елемент от съдържанието на трудовия договор и в случая в
сключения между страните по делото трудов договор липсва посочване на
място на работа ,каквото липсва и в сключеното допълнително споразумение
към трудовия договор с ищеца от 27.07.2023 г. Под място, където работникът
"обичайно полага своя труд" се има пред вид мястото, където работникът
реално престира работната си сила. Когато по делото има данни, че това
място е различно от посоченото в сключения трудов договор място на работа
и работникът е упражнил законово предоставена му възможност за избор на
3
подсъдност, съдът при направено възражение за неподсъдност съобразява
всички ангажирани доказателства /включително и косвени такива/, за да
прецени дали е компетентен да реши спора.С други думи-подсъдността по
исковете на работника срещу работодателя по мястото, където работникът
обичайно полага своя труд се определя от действителното място, в което се
осъществяват трудовите функции, което може да не съвпада с уговореното
място на работа. За него може да съществуват писмени доказателства или то
да бъде установено с всички допустими по закон доказателства
Както бе казано по-горе ,задължителен елемент от договорното
съдържание на трудовия договор е определяне на мястото на работа, където
работникът или служителя ще предоставя работната си сила и където ще
полага труда си. Това е мястото, където работникът или служителят ще
изпълнява трудовите си задължения. В случая обаче , липсва посочване на
място на работа в трудовия договор /респ. в допълнителното споразумение
/на жалбоподателя.От събраните по делото писмени и гласни доказателства
се установи че докато ищецът е заемал длъжността „ръководител ,отдел
продажби „ в ответното дружество /по силата на безсрочен трудов договор от
06.03.2023 г. / за място на работата му следва да се приеме офис в гр. Бургас
,с адрес – ул.“Одрин „ № 16,където обичайно и преимущественото е
изпълнявал трудовите си задължения,в който офис са работили още трима
служители на ответното дружество ,изпълнявайки трудовите си функции/в
този смисъл показанията на свид. А./.От разпита на свид. А. се установява
,че от м. март 2023 г. /когато е сключен трудовия договор на ищеца / до
прекратяване на договора с ищеца те двамата ,заедно с още двама служители
,са работили именно в този офис в гр. Бургас ,с нормално работно време
,където е било обичайното им местопребиваване .През този период
свидетелката е изпълнявала длъжност“началник-склад“/вж. представения
трудово договор /,като отговаряла за склада и стоките ,намиращ се пак в гр.
Бургас .Офисът е бил ползван от ответното дружество въз основа на
сключвани договори за наем /някои от които са приложени по делото / и
никога през този период нито ищеца ,нито свидетелят са изпълнявали
трудовите си функции другаде освен в гр. Бургас .На същия адрес е
стопанисван и управляван склад с предвидената за продажба и дистрибуция
в област Бургас продукция на ответното дружество и от този офис са
изпълнявани и множество заявки за доставка на стоки в областта .Това
4
обичайно местоизвършване на трудовите му функции не се променя от
обстоятелството ,че ищецът е пътувал до други офиси в страната ,тъй като
пътуванията са се осъществявали с начална точка – гр. Бургас –мястото на
изпълнение на трудовите задължение на ищеца . При подписването на
допълнителното споразумение от 27.07.2023 г. към трудовия договор с
ищеца за промяна на длъжността му от „ръководител,отдел продажби „ на
длъжността „склададжия“не е било изменено мястото на работата му и то е
продължило да бъде в Бургас. Още повече ,че от свидетелката А. се
установява ,че склад има и на територията на гр. Бургас ,т.е. складовете не се
намират само в гр. Велико Търново ,както се твърди от ответника.
Затова следва да се направи извод ,че допълнителното споразумение с
ищеца ,с което същият е преназначен на друга длъжност ,доколкото в него не
е посочено изрично смяна на обичайното местоизпълнение на трудовите му
функции ,т.е. смяна на мястото на работата ,не води до промяна на основния
елемент от съдържанието на трудовия му договор ,какъвто се явява мястото
на работата му и по-специално – обичайното местоположение на изпълнение
на трудовите му функции/още повече ,че при новата длъжност не се налага
да бъдат извършвани пътувания до други офиси извън тези в гр. Бургас / .
Ето защо ищецът има право да предяви иска си в мястото ,където
обичайно е полагал труда си ,избирайки възможността ,предоставена му от
нормата на чл. 114 от ГПК и определението ,с което е прекратено делото
пред БРС и изпратено по подсъдност на РС-Велико Търново да се отмени и
делото да бъде върнато на РС-Бургас за продалжаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното ,Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7073/14.12.2023 г. постановено по гр.д. №
6512/2023 г. по описа на Бургаския районен съд за прекратяване на
производството по делото и изпращане на същото по подсъдност на Районен
съд – Велико търново и ВРЪЩА делото на Бургаския районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6