Р Е Ш Е Н И Е
№ 470 11.04.2022г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тридесет и
първи март две хиляди двадесет и втора година, в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА НИКОЛОВА
Секретар: Д. Д.
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Димитров КАНД номер 428 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на началника на РДНСК – Бургас, чрез главен експерт юрист
Костова против решение № 1058/29.12.2021 г. постановено по а.н.д. № 3867/2021
г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № Б-1/14.01.2021г., издадено от началника на РДНСК Бургас, с
което за нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и осъществен състава на чл.232, ал.2
от ЗУТ, на основание чл.232, ал.2 от ЗУТ на Т.С.З. се налага административно
наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
В
касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, необосновано и противоречи на закона и събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание,
касаторът редовно призован, се представлява от ю.к. К., която поддържа
касационната жалба, на основанията изложени в същата.
Ответникът по касация
– Т.С.З. се представлява от адв. Т., която оспорва касационната жалба и пледира
за оставяне в сила решението на Въззивната инстанция.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище, че съдебното решение е неправилно
и незаконосъобразно, а НП като доказано и законосъобразно счита, че следва да
бъде потвърдено.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
обжалваното решение отговорността на ответника Т.С.З. е ангажирана за това, че
във функциите си на участник в строителството - възложител, съгласно нотариален
акт № 162, том IІІ, дело № 3015 от 30.04.1998 г. за собственост на офис от 75
кв.м. в партерен етаж и апартамент от 82356 кв.м. на първи жилищен етаж в
сграда на ул. Александър Стамболийски №14, е допуснал извършването на незаконен
строеж, представляващ „преустройство, изразяващо се в обединяване на офис с
идентификатор 07079.613.57.1.14 и апартамент с идентификатор 07079.613.57.2,
чрез изпълнен отвор в разделящата двата обекта стоманобетонна плоча с размери
на отвора 1,00м./2,40м. в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ – без разрешение за
строеж и без промяна предназначението на имотите. Според НП датата на извършване
на нарушението е в период 23.07.2020г. - дата на входиране на жалба в Община
Бургас - 16.09.2020г. - дата на извършване на служебната проверка и
констатиране на спорното обстоятелство от органите на РДНСК намясто.
За
извършената проверка е съставен констативен протокол, като за установеното е
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на
който е издадено процесното НП.
За да
постанови оспореното съдебно решение Районен съд – Бургас е приел, че НП е
издадено от оправомощено за това лице, съгл. чл.239 от ЗУТ, а АУАН е съставен
от компетентен орган по смисъла на чл.238, ал.2 от ЗУТ. Въпреки това съдът
намира, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения, които са
опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно
наказателно постановление. За да обоснове този си извод, съдът е посочил че
безспорно жалбоподателят притежава качеството на възложител по смисъла на чл.
160, ал.1, вр. чл.161, ал.1 ЗУТ, но самото му качество не обосновава
персоналната му административнонаказателна отговорност без да бъде доказано
извършването на деянието в негово лице. Посочва се, че обстоятелството, че в
имота е извършен незаконен строеж не означава автоматично, че собственика на
имота е допуснал извършването на този строеж. Според съда органът не е
изследвал нито кога, нито кой е извършил строежа, като не е изследвано и
обстоятелството дали същия е съществувал към датата на построяването, респ.
придобиването на имота от страна на ответника по касация, като според събраните
по делото гласни и писмени доказателства, според съдебния състав се обосновава
извод за съществуването на стълбищният отвор между двата обекта още към дата на
придобиване на имотите от страна на З..
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
С
оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която
да завърши с издаване на законосъобразен акт.
Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени
датата и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават.
Посочване
на точната дата на нарушението е задължителен реквизит на НП, има съществено
значение при индивидуализация на нарушението, в същото време е и предмет на
доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му резултира в ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице. Освен това, датата на извършване на
нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН - чл. 42, т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, чиято липса или недоказаност съществено засяга правото на
защита на наказаното лице. Касационният състав изцяло споделя изложените от
РС-Бургас мотиви, относно начина, по който административнонаказващия орган е
определил датата. В настоящия случай, не може да бъде установен безспорно
момента на изграждане на незаконния строеж. Този факт не е установен и от
административнонаказващия орган. Липсата на установена по съответния за това
ред дата на нарушението, в конкретния случай – липсата на установяване на
началния момент на „допустителството“ от
страна на ответника, освен че е нарушение относно реквизитите на акта и
наказателното постановление, но също така прави обективно невъзможно и
изчисляването на сроковете относно възможността за образуване на
административнонаказателното производство. Налице е съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на изискванията на чл.34, ал.1, предл.2 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1, предл. второ от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, в този смисъл, релевантен е
моментът на извършване на нарушението, който не е установен.
Наред
с горното, съдът намира за правилен и извода на първоинстанционния съд, че не
се доказва по безспорен начин, че именно ответника З. следва да носи
административнонаказателна отговорност. Това, че същият е собственик на двата
свързани чрез незаконния строеж имота, не може да обоснове извод, че той е
участник в нарушението, както изисква нормата на чл.232, ал.2 от ЗУТ. Няма доказателства,
че именно З. след като е придобил двата обекта в качеството на възложител е
реализирал или разпоредил реализирането на процесния строеж.
На следващо място правилно е ценен представения
като веществено доказателство снимков материал сочещ на съществуване на
стълбищният отвор още преди да бъде премахната компрометираната на места подова
настилка.
Предвид
изложеното, безспорно липсата на посочване на съставомерни факти в НП и АУАН,
не може да се преодолее с обобщен извод, че санкционираното лице е „участник в
строителството – възложител“, без реално да са налице доказателства, които да
го правят такъв. Не са изследвани и обстоятелствата дали въпросния стоеж е
съществувал още по времето на изграждането, респ въвеждането му в експлоатация,
доколкото част от писмените доказателства - екзекутивни протоколи навеждат
подобен довод. При тези установени съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, правилно Районен съд – Бургас е
приел, че процесното НП следва да бъде отменено, тъй като момента на извършване
и авторството на деянието са останали недоказани. В производството по постановяването на оспореното
съдебно решение не са допуснати твърдените в касационната жалба нарушения на
закона, с оглед което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1058/29.12.2021
г. постановено по а.н.д. № 3867/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.