РЕШЕНИЕ
№ 1418
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.а
Членове:Цветомира П. Кордоловска Дачева
Теодора И.а
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело №
20211100508471 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 258 и сл. ГПК.
С решение № 2009911/13.01.2021 г. на СРС 167 с - в, по гр. д. № 6698/2020 г. М.
Р. С., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на К. Г. Т., ЕГН: **********, на
основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, сумата от 1 086, 45 лв.,
обезщетение за имуществени вреди в периода 27.12.2019 г. - 04.02.2020 г., причинени
от неизпълнение на задължение по договор за наем от 29.12.2015 г. за апартамент в гр.
София, кв. „Слатина", ул. ****, от които: 300 лв. за посреднически услуги на „С.д."
ЕООД за намиране и наемане на ново жилище; 250 лв. - разликата за един месечен
наем между новонаетия апартамент (600 лв.) спрямо месечния наем по договора за
наем от 29.12.2015 г. (350 лв ); 480 лв. с ДДС за транспортно-товарителни услуги на
„П.-****" ЕООД по преместване на покъщнината на ищеца и 56, 45 лв., равняващи се
на заплатения месечен наем на процесния апартамент за 5 дни през м. 12.2019 г. (от
27.12 до 31.12), през които ищецът не е ползвал апартамента, поради преустановяване
на достъпа му от наемодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба - 07.02.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, като
искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 1 086, 45 лв. до пълния
предявен размер от 2 108 лв.
Със същото решение М. Р. С. е осъдена да заплати на К. Г. Т., на основание чл.
82 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, сумата от 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили през периода 27.12.2019 г. - 04.02.2020 г., причинени от
неизпълнение на задължение по договор за наем от 29.12.2015 г. за апартамент в гр.
София, кв. „Слатина", ул. ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на
1
исковата молба 07.02.2020 г. до окончателното заплащане, като искът е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 1 000 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. С
решението страните са осъдени съразмерно за разноски по делото.
Решението се оспорва от ищеца К. Г. Т., в частта, в която се отхвърлят исковете
за разликата до пълните предявени размери на исковете са обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. Излага множество съображения, че решението е
постановено в нарушение на материалния и процесуален закон в посочените части.
Оспорва изводите на СРС относно липсата на обзавеждане, което да се пренася и
относно обхвата на транспортната услуга. Поддържа, че нито в договора за наем, нито в
изходящ от ищеца документ е посочено, че апартаментът е нает обзаведен. Не се
установява впоследствие да е бил обзаведен от ответницата. Поддържа, че ищецът не е
признавал нивото на обзавеждане на апартамента, поради което сочи, че изводите на
СРС в тази посока са произволни. Излага съображения срещу изводите на СРС относно
цената на транспортната услуга необходима за изнасяне на покъщнината на ищеца от
наетия имот. Ищецът е организирал преместването на обзавеждането в гр.
Панагюрище, чрез дружество със седалище в гр. Пазарджик, защото част от него е
било ненужно в новонаетия от него апартамент и за това е трябвало да се складира в гр.
Панагюрище. Излага доводи, че СРС не е съобразил цените на товаро - разтоварните
услуги в периода и мястото, до което е следвало да се пренесе обзавеждането. По иска
да неимуществени вреди сочи, че присъденото обезщетение е неравностоен паричен
еквивалент на претърпените от ищеца вреди, от това, че към момента на прекратяване
на договора за наем, когато ответницата е заключила апартамента – на 27.12.2019 г.,
ищецът не е знаел дали ще запази социалните, трудови и институционални връзки в гр.
София. Поддържа, че съдът не е отчел битовите неудобства и промяната в личните
планове на ищеца, като определената от него сума от 1 000 лв. не може да обезщети
нервите, страховете и притесненията на ищеца от създадената ситуация. Съдът не
обсъжда множеството съображения в жалбата, които касаят определените от СРС
разноски, тъй като е налице произнасяне по тях с определение по реда на чл. 248 ГПК,
което не е оспорено. Моли да се отмени решението в оспорените части и да се уважат
исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди изцяло. Претендира
разноски. На възразява по разноските на насрещната страна.
Въззиваемата страна по тази жалба - ответницата М. Р. С., чрез представителя
си, я оспорва като неоснователна, в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че в
отхвърлителните части решението е съобразено с материалния и процесуален закон и е
обосновано. Сочи, че в производството е установено, че ищецът е действал
недобросъвестно, в качеството на наемател, като е изпаднал в трайна забава за
заплащане на месечния наем и консумативи за жилището и многократно е осуетявал
предаването на фактическата власт върху имота на наемодателя. Поддържа, че при
наемането имотът е бил ремонтиран и напълно обзаведен, включително с нови
електроуреди, печка, пералня, микровълнова печка и т. н. Обзавеждане и оборудване,
което е липсвало при предаване на имота след прекратяване на договора за наем. Като
преклудирани, направени за първи път във въззивното производство, и неоснователни
оспорва твърденията на ищеца, че е претърпял вреди, свързани с разходи за
транспортиране на вещите си до гр. Панагюрище. В исковата молба не са изложени
твърдения, че са направени разходи от ищеца за транспортиране на вещите му от гр.
София до гр. Панагюрище. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила както
причинната връзка на претендираното обезщетение с прекратяването на наемното
правоотношение, така и размерът на обезщетението за такива вреди. Сочи, че са
2
представени документи за транспортна услуга в гр. Пазарджик, докато в исковата
молба се твърди преместване в гр. София, а впоследствие, след възражението на
ответницата, става ясно, че се касае за транспорт от София до гр. Панагюрище.
Доказателствата за извършена транспортна услуга са оспорени. Поддържа още, че
твърденията на ищеца, че е „бездомен“ са спекулативни и недоказани. Моли да се
потвърди решението в оспорените от ищеца части. Претендира разноски.
От своя страна ответницата М. Р. С., чрез представителя си, е подала въззивна
жалба срещу същото решение в частите, в които са уважени исковете с правно
основание чл. 82 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. В жалбата излага доводи, че в
тези части СРС неоснователно е оставил без уважение възражението за недопустимост
на иска за неимуществени вреди от договорно неизпълнение. Поддържа, че се смесват
претенциите за вреди от договорна и деликтна отговорност, като не е ясно в какви
действия на ответницата се изразява евентуалния деликт. Сочи, че дори да се приеме,
че е допустимо съвместното разглеждане на двата иска, то те следва да са в
съотношение на евентуалност, тъй като никой не може да понесе два пъти отговорност
за вреди за едно и също неизпълнение. Необоснован е извода на СРС, че договорът за
наем не е надлежно прекратен на 29.12.2015 г. от ответницата - наемодател. Сочи, че
до ищеца е отправена покана за едностранно прекратяване на договора за наем поради
незаплащане в срок както на наемната цена, така и на консумативите за имота – чл. 3.
3., чл. 3. 7, вр. с чл. 6. 3 от договора. Неоснователно съдът приема, че в поканата от
19.07.2019 г. се визира само прекратяване на договора по взаимно съгласие, изразено
писмено. В поканата е посочено, че договорът се прекратява от 20.08.2019 г.
Поддържа, че при прекратяване на договора, съгласно чл. 6. 4., наемателят следва да
освободи веднага имота и да предаде държането на наемодателя. Оспорва се извода на
СРС относно връчването на изявлението за прекратяване на договора за наем по реда
на чл. 47, ал. 1 ГПК, като поддържа, че при връчване на нотариалната покана до ищеца
е спазена точно процедурата за връчване по този ред. Ищецът недобросъвестно не се е
явил в кантората за получаване на книжата. Оспорва сумите присъдени на ищеца като
обезщетение за вреди под формата на транспортни разходи за преместване, които са
недоказани. Поддържа липса на причинна връзка между прекратяването на договора за
наем и заплатеното от ищеца възнаграждение по договор за посредничество от 300 лв.
за наемане на ново жилище или със заплатения по - висок наем с последващия
наемодател. Тези плащания не са от категорията на т. н. „предвидими вреди“ за
наемателя. Не се доказват и търпени от ищеца неимуществени вреди, тъй като се
установява, че в началото на 2020 г. той безпроблемно е организирал преместването си.
Моли да се отмени решението в оспорената уважителна част. Претендира разноски,
съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ищецът К. Г. Т., в отговор по реда на чл. 263 ГПК, оспорва жалбата на
ответницата като неоснователна. Поддържа, че законосъобразно СРС е установил
претърпени от него имуществени и неимуществени вреди по смисъла на чл. 82 ЗЗД в
резултат от неизпълнение на задължения на ответницата по договора за наем. Сочи, че
наемодателят е бил недобросъвестен и е налице причинно следствена връзка между
претърпените от него вреди, свързани с търсене на ново жилище, разходи за пренасяне
и транспорт и стрес и неимуществени вреди. Поддържа, че при връчване на поканата за
прекратяване на договора са допуснати процесуални нарушения от нотариуса. По тези
и допълнителни съображения, моли да се потвърди решението в оспорената от
ответницата част.
3
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на
доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено
следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от доводите на страните в жалбите.
Решението е валидно и процесуално допустимо, постановено при изцяло
изяснена от СРС фактическа обстановка, която настоящият състав не намира за нужно
да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
Тъй като въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни,
следва, че решението се оспорва изцяло.
СРС е разгледал и се е произнесъл по обективно съединени искове за вреди,
имуществени и неимуществени, от договорно неизпълнение на наемодателя по
договора за наем - по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД.
По исковете за обезщетение за вреди по чл. 82 ЗЗД, въззивният състав намира
следното :
По общите правила на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, изправната страна може да претендира
от неизправната, в случай на изпълнение на своите задължения по договора, реално
изпълнение заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнение.
Следва да се посочи, че договорът за наем е неформален и консенсуален, като за
валидното възникване на наемното правоотношение е необходимо между страните, да
бъде постигнато съгласие за вещта, която наемодателят ще предостави за ползване на
наемателя и за възнаграждението, което наемателят ще заплаща за така предоставеното
му ползване.
Трайната практика на ВКС по въпроса за обезщетението по чл. 82 ЗЗД при
неизпълнение на договорно задължение приема, че то обхваща претърпяната загуба и
пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Според решение № 73 от 27.07.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., ТК, І Т. О. на ВКС, по
реда на чл. 290 ГПК, „претърпяната загуба“ е имуществена вреда, която се изразява в
намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Претърпените
загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на
актива на имуществото на кредитора. По претенцията за заплащане на обезщетение за
претърпени загуби кредиторът следва да докаже, че за него е настъпила реална вреда,
която е в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията на длъжника и че
такава вреда не би била налице, ако задължението беше изпълнено. Елементите на
фактическия състав на обезщетението за претърпяна загуба, което ищецът претендира,
включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която
може да се вмени във вина на длъжника и изправност на ищеца по договора.
Следователно, ищецът е този, който следва да установи, на общо основание по
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, първо неизпълнение на задължения на ответника по
договора за наем, в резултат от което е претърпял реална вреда – загуба или
неимуществени вреди, на следващо място - вида, характера и размера на тези вреди,
както и причинната им връзка с неизпълнението на задълженията на ответника -
наемодател.
В случая от представения поред СРС доказателства се установява, че страните са
4
сключили договор за наем на недвижим имот на 29.12.2015 г., по който ищецът К. Г. Т.
е наемател, а ответницата М. Р. С. - наемодател по отношение ползването на
апартамент, находящ се в гр. София, кв. „Слатина“, ул. ****, за срок от 60 месеца – 5
години (до 29.12.2020 г.), срещу месечна наемна цена от 350 лв., платима от 01 до 10
число на всеки календарен месец.
Съгласно т. 3. 3. от договора за наем, наемателят се задължил да заплаща всички
разходи, свързани с обикновеното ползване на имота (ТЕЦ, телефон, ел. енергия, вход,
асансьор и др. текущи разходи).
С клаузата на т. 6 от договора страните се договорили, че същият се прекратява в
следните случаи: при изтичане срока на договора, при взаимно съгласие, изразено
писмено с предизвестие от един месец, от наемодателя при неизплатени от наемателя
на наема и консумативите по т. 3. 3.
Не е спорно, че наемодателят е предоставил ползването на имота, след
сключване на договора за наем, както приема и СРС.
Установява се безспорно и обстоятелството, че от месец май 2018 г. ищецът е
плащал с различна степен на забава 9 месечни наемни вноски: наемът за м. 05.2018 г. е
заплатен на 18.05.2018 г. (със забава от 8 дни); наемът за м. 06.2018 г. е заплатен на
22.06.2018 г. (със забава от 12 дни); наемът за м.09.2018 г. е заплатен на 19.09.2018 г.
(със забава от 8 дни); наемът за м. 11.2018 г. е заплатен на 15.11.2018 г. (със забава от 5
дни); наемът за м. 12.2018 г. е заплатен на 12.12.2018 г. (със забава от 2 дни); наемът за
м. 01.2019 г. е заплатен на 16.01.2019 г. (със забава от 5 дни); наемът за м. 03.2019 г. е
заплатен на 12.03.2019 г. (със забава от 2 дни), наемът за м. 04.2019 г. е заплатен на
16.04.2019 г. (със забава от 6 дни) и наемът за м. 05.2019 г. е заплатен на 16.05.2019 г.
(със забава от 6 дни).
Неоснователно СРС е приел, че не е налице спор между страните относно
заплащането на консумативите на имота, тъй като в отговора на исковата молба
наемодателката изрично е посочила, че ищецът не е заплащал и разходи за
водоснабдяване, топлоснабдяване, електричество и др., които е конкретизирала към м.
07.2019 г.
Не е спорно между страните, че на 20.06.2019 г. ответницата М. С., чрез
упълномощен представител, е изпратила по електронен път до ищеца „нов вариант на
договор за наем" (л. 58-60 от делото на СРС), а на 02.07.2019 г. ищецът К. Т. е върнал
на М. С. по електронен път отговор, с който отказва предложението за сключване на
нов договор за наем (л. 61-62 от делото на СРС).
На 19.07.2019 г. наемодателят М. С. е отправила до наемателя К. Т. и нотариална
покана № 197, том 3, чрез нотариус М.И., вписана под № 260 в регистъра на
Нотариалната камара (л. 46 от делото СРС), с която го е поканила да се яви на
05.09.2019 г. в кантората на нотариуса за подписване на анекс към договора, с цел
актуализиране размера на наема. В поканата е отправено и предизвестие, в смисъл, че
ако наемателят не се яви в кантората, наемодателят ще счита договора за прекратен от
20.08.2019 г. Посочено е, че неявяването в кантората на нотариуса ще се приеме за
съгласие с прекратяването на договора за наем и наемателят следва да освободи имота
и да предаде владението на собственика на 21.09.2019 г., като му върне ключовете от
имота.
Поканата е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК на
20.08.2019 г. Представен е и констативен протокол от 05.09.2019 г. от нотариуса,
според който на посочената дата ищецът не се е явил в кантората на нотариуса.
5
Безспорно е също и се установява, както от протокола от 21.09.2019 г., така и от
показанията на свидетелят И.В., че наемодателят М. С. е била в имота на 21.09.2019г.,
където отново е отправила покана до ищеца да освободи наетия имот по прекратения
вече договор за наем, в срок до 10 дни от подписване на протокола, връчен при отказ
на ищеца. Обстоятелството е удостоверено с подписите на двама свидетели. Според
свидетеля В., на тази дата ищецът е присъствал, но е отказал да подпише протокола - т.
е. дори да не е уведомен за прекратяването посредством нотариалната покана, както е
приел СРС, безспорно ищецът е уведомен за волята на наемодателя да прекрати
договора към момента на подписване на протокола на 21.09.2019 г.
Също така между страните не е спорно, че на 27.12.2019 г. ответницата -
наемодател е преустановила достъпа на ищеца - наемател до процесния апартамент №
84, находящ се в гр. София, ул. ****, чрез подмяна на заключващия механизъм на
входната врата.
При така установените факти, въззивният съд, за разлика от СРС приема, че не е
установено неизпълнение на задълженията на наемодателя към наемателя, което да
обосновава право на последния да претендира имуществени и неимуществени вреди от
договора за наем.
В случая спорът касае валидното прекратяване на договора за наем от страна на
наемодателя - ответницата. СРС е приел, че направените от нея изявления с нотариална
покана от 19.07.2019 г. и покана в констативен протокол от 21.09.2019 г. не са
произвели действие, поради липса на предпоставки за прекратяване на договора от
страна на наемодателя.
Следва да се посочи, че законът не регламентира изрична възможност договор за
наем с определен срок, какъвто е процесния, да бъде прекратен въз основа на
едностранно изявление на наемателя или наемодателя, както това е уредено в чл. 238
ЗЗД по отношение на договор за наем без определен срок. На общо основание по чл. 20
а, ал. 2 ЗЗД обаче, няма пречка срочното наемно правоотношение да бъде прекратено
по взаимно съгласие на страните и преди изтичане на уговорения срок или при
настъпване на условията за прекратяване, уговорени от тях в самия договор.
Преценката за основанието, на което е прекратен договора се прави във всеки отделен
случай, съобразно установените обстоятелства.
В процесния случай страните са постигнали съгласие, че договорът може да бъде
прекратен без предизвестие и без на длъжника да се даде срок за изпълнение, в две
хипотези: при изтичане на срока (т. 6. 1. от договора) и от наемодателя - при
неизплатени от наемателя на наема и консумативи по т. 3. 3. (т. 6. 3. от договора).
Според т. 6. 2 от процесния договор, страните са постигнали изрично съгласие, че
могат да се откажат от наемно правоотношение с едномесечно писмено предизвестие
(извън случаите по т. 6. 1. и т. 6. 3.).
При така постигнатите от страните уговорки, неоснователно СРС е направил
извод, че наемателят не е имал основание да прекрати договора за наем преди изтичане
на уговорения в него 5 - годишен срок.
На първо място по делото е установена забава в плащането на наемните
задължения на ответника още преди изпращането на нотариална показа до него през м.
07.2019 г., както и на поканата, инкорпорирана в протокола от 21.09.2019 г. Дори да се
споделят изводите на СРС, че нотариалната покана от 19.07.2021 г. не е била редовно
връчена на ищеца при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, въззивният състав намира, че с
поканата инкорпорирана в протокола от 21.09.2019 г., ищецът – наемател ясно е
6
уведомен от наемодателя, че се иска прекратяване на договора и освобождаване на
имота.
Индиция, че ищецът е бил уведомен за желанието на наемодателката да
предоговори основни задължения по договора, респективно да прекрати договора, в
случай, че наемателят не е съгласен с това предоговаряне, се съдържа и в показанията
на свидетеля на ищеца Г.И., който е посочил изрично, че ищецът е знаел за
намеренията на наемодателката да повиши наема и го е споделил със свидетеля, от
който е търсил съвет по въпроса. Бил е направен проект на нов договор, но свидетелят
И. посъветвал ищеца да не го приема и той отказал този проект. Разговорите по този
въпрос са водени още през месец юни 2019 г.
Както се посочи и по - горе, при липса на пълно изпълнение на задълженията на
наемателя за плащане както на наема, така и на консумативите за имота, каквото е
предвидено и в чл. 6. 3 от договора, наемодателят има право да прекрати договора и
без да дължи даване на допълнителен срок на наемателя. Неоснователно СРС е
тълкувал волята на страните като е приел, че възможността за прекратяване обхваща
само пълно неизпълнение на задълженията на наемателя за заплащане на наем и
консумативи.
Въззивният състав намира, че доколкото нормите, касаещи отношенията по
договора за наем, са диспозитивни и зависят от уговорките на страните, не може да се
вмени задължение на наемодателя да търпи договорната връзка до изтичане на крайния
срок на договора, при липса на пълно и точно неизпълнение на задълженията на
наемателя по него за заплащане на наем и консумативи. Отделно от изложеното,
наемодателят има право да поиска и предоговаряне на наемната цена. Съдът приема, че
отказът на наемателят да подпише анекс за предоговаряне на цената, като продължава
да ползва имота, въпреки противопоставянето на наемодателя, не може да се тълкува в
него полза - т. е. да дава право на наемателя да извлича ползи от недобросъвестното си
поведение.
Предвид изложеното в съвкупност, за разлика от СРС, настоящият състав
приема, че наемадотелката е упражнила правото си да прекрати договора преди
изтичане на срока му и последният е бил прекратен още към 21.09.2019 г., а наемателят
е поканен да освободи имота - на основание чл. 233 ЗЗД. Последният е имал
достатъчно възможност да освободи имота и да го върне на наемодателката във вида, в
който е нает.
В заключение, не може да се сподели извода на СРС, че е налице виновно
неизпълнение на договорното задължение на ответницата - наемодател да осигури
ползване на наетото жилище за целия срок на договора за наем, от което наемателят е
търпял вреди - имуществени и неимуществени, които следва да бъдат обезщетени, на
основание чл. 82 вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД по вече прекратен договор за наем.
Доколкото въззивният състав намира исковете за недоказани, а от там
неоснователни, без правно значение за спора е да се обсъжда възражението дали е
допустимо да се претендират неимуществени вреди от договорна отговорност и какъв
би бил техния справедлив размер.
Поради несъвпадане на решаващите мотиви на настоящата инстанция с тези на
СРС, решението следва да се отмени в частите, в които исковете са уважени и исковете
да се отхвърлят. Решението следва да се потвърди в частите, в които исковете са
отхвърлени и ищецът е осъден за разноски в полза на ответницата.
Предвид промяната в изхода от спора, решението следва да се отмени и в частта,
7
в която са присъдени разноски в полза на ищеца за СРС, като в полза на ответницата
следва да се присъдят направените пред първоинстанционния съд разноски в цялост :
още 204, 24 лв. за адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора, право на разноски във
въззивното производство има ответницата. В нейна полза следва да се присъдят
разноски в размер на 41, 73 лв. държавна такса и 500 лв. адвокатски хонорар, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2009911/13.01.2021 г. на СРС 167 с - в, по гр. д. №
6698/2020 г., в частите, в които М. Р. С., ЕГН: ********** е осъдена да заплати на К. Г.
Т., ЕГН: **********, на основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, сумата от
1 086, 45 лв. - обезщетение за имуществени вреди в периода 27.12.2019 г. - 04.02.2020
г., от неизпълнение на задължение по договор за наем от 29.12.2015 г. за апартамент в
гр. София, кв. „Слатина“, ул. ****, от които: 300 лв. за посреднически услуги на „С.д.“
ЕООД за намиране и наемане на ново жилище; 250 лв. - разликата за един месечен
наем между новонаетия апартамент (600 лв.) спрямо месечния наем по договора за
наем от 29.12.2015 г. (350 лв.); 480 лв. с ДДС за транспортно - товарителни услуги на
„П.-****“ ЕООД по преместване на покъщнината на ищеца и 56, 45 лв., равняващи се
на заплатения месечен наем на процесния апартамент за 5 дни през м. 12.2019 г. (от
27.12 до 31.12), през които ищецът не е ползвал апартамента, поради преустановяване
на достъпа му от наемодателя, както и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили през периода 27.12.2019 г. - 04.02.2020 г., причинени
от неизпълнение на задължение по договор за наем от 29.12.2015 г. относно апартамент
в гр. София, кв. „Слатина“, ул. ****, ведно със законната лихва върху сумите от
подаване на исковата молба - 07.02.2020 г. до окончателното заплащане, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК - 418, 27 лв. - разноски за производството пред СРС и
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете, с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2
ЗЗД, предявени от К. Г. Т., ЕГН: ********** срещу М. Р. С., ЕГН: ********** за
заплащане на сумата от 1 086, 45 лв. -обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
периода 27.12.2019 г. - 04.02.2020 г., от неизпълнение на задължение по договор за
наем от 29.12.2015 г. за апартамент в гр. София, кв. „Слатина“, ул. ****, от които: 300
лв. за посреднически услуги на „С.д.“ ЕООД за намиране и наемане на ново жилище;
250 лв. - разликата за един месечен наем между новонаетия апартамент (600 лв.)
спрямо месечния наем по договора за наем от 29.12.2015 г. (350 лв.); 480 лв. с ДДС за
транспортно - товарителни услуги на „П.-****“ ЕООД по преместване на покъщнината
на ищеца, и 56, 45 лв., равняващи се на заплатения месечен наем на процесния
апартамент за 5 дни през м. 12.2019 г. (от 27.12 до 31.12), през които ищецът не е
ползвал апартамента, поради преустановяване на достъпа му от наемодателя, както и
сумата от 1 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили през периода
27.12.2019 г. - 04.02.2020 г., от неизпълнение на задължение по договор за наем от
29.12.2015 г. относно апартамент в гр. София, кв. „Слатина", ул. ****, ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба - 07.02.2020 г. до
окончателното заплащане на сумите.
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2009911/13.01.2021 г. на СРС 167 с - в, по гр. д.
№ 6698/2020 г., в частите, в които исковете, с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 2 ЗЗД, предявени от К. Г. Т., ЕГН: ********** срещу М. Р. С., ЕГН:
********** за отхвърлени за разликата над уважения размер от 1 086, 45 лв. до
пълния предявен размер от 2 108 лв. - за обезщетението за имуществени вреди и за
разликата над уважения размер от 1 000 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. – за
обезщетението за неимуществени вреди и ищецът е осъден за разноски в полза на
ответницата.
ОСЪЖДА К. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес по делото: гр. София, ул. ****,
чрез адв. Д., да заплати на М. Р. С., ЕГН: **********, с адрес по делото : гр. София, ул.
„****, партер, чрез адв. Ч., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски както следва : за
СРС - 204, 24 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, а за СГС – разноски от 41, 73
лв. държавна такса и 500 лв. адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9