Решение по дело №13178/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 894
Дата: 23 февруари 2023 г.
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20221100513178
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 894
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100513178 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13178/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А.П. Н“ ООД
гр.София ЕИК **** срещу решение №20030295 от 15.04.2022 г постановено по гр.д.
№24592/21 г на СРС , 128-ми състав , поправено с решение №20063346 от 24.10.2022 г по
същото дело, с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.54 ал.2
ЗКИР срещу Столична община да се признае за установено , че е собственик на основание
покупко-продажба с нотариален акт №82 нотар.дело №524 от 07.10.2002 г на нотариус №274
Р.Д. и евентуално въз основа на придобивна давност ; на имот с проектен идентификатор
№04234.6908.1748 с площ от 4252 кв.м. съгласно скица проект №15-1125484 от 10.12.2019 г
представляваща неразделна част от решението на СРС ; при граници по скицата-проект :
имот №04234.6906.1933 , имот №04234.6908.29 , имот №04234.6908.25 , имот
№04234.6908.1792 , имот №04234.6908.1912 и имот №04234.6908.40 .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Имоти
№04234.6906.1933 и №04234.6906.1912 са записани в действащия нотариален акт като
второстепенни улици . За имот №04234.6908.46 ответникът не е изложил относими
възражения , а той е записан в кадастралния план без основание като общинска собственост
. СРС не е разгледал иска с основание придобивна давност , а имотът е владян трайно и
непрекъснато . Имотът на въззивника е бил извън застроителния , регулационен и
кадастрален план одобрен 1993 г , включително и имот №04234.6908.46 . По делото не е
1
доказано , че имоти №04234.6906.1933 и №04234.6906.1912 съответстват на улиците по
регулационния план . На място има само черен път без трайна настилка , без банкет и
тротоар и не може да се установи реалното местоположение на пътя . Изводите на
първоинстанционния съд са необосновани и противоречат на събраните доказателства .
Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Законосъобразно имотът на ищеца не е нанесен в действащия кадастрален план , защото в
плана няма непълнота . Още при внасянето си в ТКЗС имотът е граничил с път и общинско
място и имотът на ищеца не е бил засяган . СРС правилно е съобразил наличните
доказателства .
Въззивната жалба е допустима. Решение на СРС е връчено на въззивника на 11.05.2022 г и е
обжалвано в срок на 19.05.2022 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на
решението на СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи служебно
за дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че е предявен иск за установяване на непълнота в
кадастралната карта /чл.54 ал.2 ЗКИР/, като имотът на ищеца въобще не е нанесен в нея . С
нотариален акт №82 нотар.дело №524 от 07.10.2002 г на нотариус №274 Р.Д. ищецът е
закупил от И.К. и Н.К. имот пл.№1140 к.л.774 по плана на с.Бистрица м.Герено от 4250 кв.м
. Титулът на продавачите – респ.на ищеца - произтича /след предходни сделки/ от
възстановяване на бивш земеделски имот по ЗСПЗЗ в полза на Й.И.К. с решение №10768 от
23.10.1997 г на ПК-Панчарево. Това решение на ПК-Панчарево и скицата послужила за
издаване на констативен нотариален акт не са представено по делото , но не са оспорено от
Столична община .
Според СРС датата на влизане в сила на решението на ПК-Панчарево е релевантният
момент , към който „да се установят правата“ на възстановените собственици . В случая при
възстановяване на имота „не е бил съобразен действащия застроителен , регулационен и
кадастрален план за местността от 1993 г“ , в който са били заснети улици и общинско място
, поради което има застъпване на имоти . По делото липсват доказателства СО да е завзела
части от имота на ищеца и да ги е обособила като улици и общинско място т.е. няма
непълнота в кадастралната основа . Възможно е при попълване на кадастралния план с
реституиран по ЗСПЗЗ имот границите да не съвпаднат , но „трябва да се съблюдават и
изискванията за териториално устройство“ .
2
Решението на СРС е валидно , но частично недопустимо . Правилно
първоинстанционният съд е констатирал , че процесният имот не е нанесен в действащия
кадастрален план , като ищецът твърди , че е налице непълнота на същия . От друга страна
СРС не е съобразил , че с оглед особения предмет на иска по чл.54 ал.2 ЗКИР и фактът , че
процесния имот попада не само върху имоти на ответника Столична община , ищецът
няма правен интерес да установява правата си срещу ответника по отношение на целия
имот с проектен идентификатор №04234.6908.1748 с площ от 4252 кв.м. Такъв интерес е
налице само по отношение на тези части от имот с проектен идентификатор
№04234.6908.1748, които попадат/застъпват се с имоти на Столична община. Според
заключението на приетата пред СРС СТЕ това са имот №04234.6908.46 от 189 кв.м. , който
попада изцяло в границите на имот с проектен идентификатор №04234.6908.1748 ; както и
35 кв.м. от имот №04234.6906.1933 по точки 1-2-3-4-1 от скицата към заключението на
вещото лице Р.К. и 83 кв.м от имот №04234.6906.1912 по точки 3-4-5-6-7-8-3 от скицата към
заключението на вещото лице Р.К. , които попадат частично в границите на имот с проектен
идентификатор №04234.6908.1748 .
За останалата част от имот с проектен идентификатор №04234.6908.1748 – същите не се
застъпват с имоти на СО , а с имоти на други лица или за тях няма спор/възражение от
СО . Като се е произнесъл и за тази част от имот с проектен идентификатор
№04234.6908.1748 СРС принципно е постановил частично недопустимо решение поради
липса на правен интерес . В тази част решението на СРС поначало би следвало да се
обезсили и производството по делото да бъде прекратено . В този смисъл са решение №247
от 13.10.2014 г по гр.д. № 3003/2014 г, ГК, І ГО на ВКС , решение №120 от 15.10.2018 г по
гр.д.№4912/17 г на ВКС , I ГО и др.
В случая след указания на настоящия съд с разпореждане от 19.12.2022 г , с молби от
10.01.2023 г и от 17.02.2023 г ищецът заяви , че не поддържа , респ.се отказва от исковете
си по отношение на частта от имот с проектен идентификатор №04234.6908.1748 с площ от
4252 кв.м. съгласно скица проект №15-1125484 от 10.12.2019 г представляваща неразделна
част от решението на СРС ; при граници по скицата-проект : имот №04234.6906.1933 , имот
№04234.6908.29 , имот №04234.6908.25 , имот №04234.6908.1792 , имот №04234.6908.1912
и имот №04234.6908.40 ; която част е извън имот №04234.6908.46 от 189 кв.м. ; извън 35
кв.м. от имот №04234.6906.1933 по точки 1-2-3-4-1 от скицата към заключението на
вещото лице Р.К. ; и извън 83 кв.м от имот №04234.6906.1912 по точки 3-4-5-6-7-8-3 от
скицата към заключението на вещото лице Р.К. ; която скица е неразделна част от
настоящото решение .
Решението е недопустимо и в частта , с която е отхвърлен иска на основание придобивна
давност , като мотиви ще бъдат изложени по-долу .
В частта по основния иск , в която е допустимо , решението на СРС е неправилно .
Ищецът е представил нотариален акт за собственост №82 нотар.дело №524 от 07.10.2002 г
на нотариус №274 Р.Д. , с който се легитимира като собственик на имот пл.№1140 к.л.774
по плана на с.Бистрица м.Герено от 4250 кв.м, който е идентичен с имот с проектен
3
идентификатор №04234.6908.1748 според приетата пред СРС СТЕ на вещото лице Р.К. .
Ответникът е оспорил правата на ищеца със следните доводи . Уличната регулация одобрена
1993 г е приложена , независимо , че имот пл.№1140 к.л.774 по плана на с.Бистрица
м.Герено е бил извън нейния обхват . Улиците са публична общинска собственост , като за
тях по чл.56 ал.2 ЗОС не се съставя акт за общинска собственост . Имотът на ищеца е
възстановен след образуване на улица с регулационния план от 1993 г , но не е съобразен с
уличната регулация. Според § 5 ал.1 ПЗР на ЗКИР регулационните граници по приложен
дворищно регулационен план се отразяват като имотни граници . Дворищно-регулационния
план има непосредствено отчуждително действие за частите „придадени към съседни
парцели“ .
При наличните доказателства основателни за оплакванията във въззивната жалба , че
решението на СРС е необосновано в частта , в която е отхвърлен основния установителен
иск за собственост / с основание за придобиване на собственост покупко-продажба/ по
отношение на имот №04234.6908.46 от 189 кв.м. , който попада изцяло в границите на имот
с проектен идентификатор №04234.6908.1748 ; както и 35 кв.м. от имот №04234.6906.1933
по точки 1-2-3-4-1 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. и 83 кв.м от имот
№04234.6906.1912 по точки 3-4-5-6-7-8-3 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. ,
които попадат частично в границите на имот с проектен идентификатор №04234.6908.1748 .
Ищецът се е легитимирал и е доказал правата си като собственик с посочения по-горе
нотариален акт за покупко-продажба .
Възраженията на Столична община са неоснователни и не намират опора в уредбата в
ЗСПЗЗ , както и в трайната съдебна практика . За възстановяване на бивш земеделски имот
по ЗСПЗЗ поначало е без значение какъв е регулационният му статут – особено ако
съответният план е одобрен след датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991 г , така в
решение №28 от 13.05.2019 г по гр.д.№2212/18 г на ВКС , II ГО / . Допустимо е да се
възстановяват бивши земеделски имоти върху имоти предвидени за обществени
мероприятия , включително за улици . В случая безспорно към 1991 г върху имота на
праводателя на ищеца не е било предвидено наличие на улици , още по-малко такива са
били реализирани на място . Не е доказано твърдението на СО , че планът за обществено
мероприятие улица е бил „приложен“ . Приложимата материалноправна норма е чл.10б ал.1
ЗСПЗЗ , която изключва възстановяването на земеделските земи, които са застроени или
върху които са проведени мероприятия от категорията на примерно изброените в § 1в от
ДР на ППЗСПЗЗ .
В случая не са представени доказателства от СО , че върху имота на ищеца да са били
изпълнени каквито и да е обществени/комплексни мероприятия към 01.03.1991 г , като към
тази дата дори не е имало одобрен ЗРП , включително и за обществено мероприятие
„улици“. Улици не са съществували на място и цялата територия в района на имота на
ищеца е била неурегулирана и земеделска.
Според обясненията на вещото лице Р.К. в о.с.з на 29.03.22 г пред СРС на място и към
4
момента има само черен път без асфалтова или каменна настилка , тротоари и
съпътстващи съоръжения , като не е ясно точното местонахождение на пътя и дали то
напълно съответства на предвидено в плана .
Нови доказателства за наличие на пречки за възстановяване на бившия земеделски имот по
чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ във вр. § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ не са представени от СО и след
дадените указания от настоящия съд с разпореждане от 12.01.2023 г .
Липсват данни за отчуждаване от страна на Столична община на части от имота на ищеца за
улици по реда на чл.63 и сл. ЗТСУ /отм./ , като с аргумент от чл.110 ЗТСУ /отм./ в частта за
предвидените обществени мероприятия одобрения по реда на ЗТСУ /отм./ към 1997 г
ЗРП няма непосредствено отчуждително действие / решение №52 от 19.04.2021 г по гр.д.
№2551/20 г на ВКС , I ГО и решение №221 от 23.10.2014 г по гр.д. № 843/2014 г, ГК , І ГО
на ВКС . Към датата на издаване на решението на ПК-Панчарево на праводателя на ищеца
не е в сила чл.21а ЗТСУ /отм./ относно одобряване на първа регулация за неурегулирани до
момента имоти . Отделно , имотът на ищеца въобще не е бил отразяван в одобряваните за
местността планове . Дори да имаше придобиване на части от имота от СО , то същото е
заличено с реституционните последици , които настъпват при очевидната липса на
реализирано на място обществено мероприятие .
Напълно неотносима е уредбата за придаване на части от имот към съседен имот доколкото
става въпрос за предвиждане на обществено мероприятие , а не за упълномеряване на имоти
по реда на по-старата редакция на чл.28 ЗТСУ /отм./
Следва да се отбележи , че за имот №04234.6908.46 от 189 кв.м. , който по действащия план
не е част от улици ответникът не е релевирал никакви относими възражения , нито е
представил доказателства , че имотът е общински . От своя страна ищецът е доказал
претенцията си с представения нотариален акт за покупко-продажба .
С оглед уважаване на предявения иск с правно основание покупко-продажба , евентуалният
иск с основание придобивна давност не подлежи на разглеждане . В тази част решението на
СРС трябва да се обезсили и искът да се остави без разглеждане .
С оглед изхода на делото - частично уважаване на главния иск и заявен отказ от по-голямата
част от исковете - разноски по компенсация пред СРС и СГС се дължат от ответника СО .
Присъждането на разноски пред СРС в полза на СО трябва да се отмени , а разноските , на
които има право СО трябва да се приспаднат от тези на ищеца , които са в по-голям размер .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20030295 от 15.04.2022 г постановено по гр.д.№24592/21 г на
СРС , 128-ми състав , поправено с решение №20063346 от 24.10.2022 г по същото дело в
частта , с която са отхвърлени исковете на „А.П. Н“ ООД гр.София ЕИК **** с правно
основание чл.54 ал.2 ЗКИР срещу Столична община да се признае за установено , че е
5
собственик на основание покупко-продажба с нотариален акт №82 нотар.дело №524 от
07.10.2002 г на нотариус №274 Р.Д. ; и евентуално на основание придобивна давност; на
частта от имот с проектен идентификатор №04234.6908.1748 с площ от 4252 кв.м. съгласно
скица проект №15-1125484 от 10.12.2019 г представляваща неразделна част от решението на
СРС ; при граници по скицата-проект : имот №04234.6906.1933 , имот №04234.6908.29 ,
имот №04234.6908.25 , имот №04234.6908.1792 , имот №04234.6908.1912 и имот
№04234.6908.40 ; която част е извън имот №04234.6908.46 от 189 кв.м. ; извън 35 кв.м.
от имот №04234.6906.1933 по точки 1-2-3-4-1 от скицата към заключението на вещото
лице Р.К. ; и извън 83 кв.м от имот №04234.6906.1912 по точки 3-4-5-6-7-8-3 от скицата
към заключението на вещото лице Р.К. ; която скица е неразделна част от настоящото
решение ; и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част поради отказ от исковете
.
ОТМЕНЯ решение №20030295 от 15.04.2022 г постановено по гр.д.№24592/21 г на СРС ,
128-ми състав , поправено с решение №20063346 от 24.10.2022 г по същото дело ; в частта ,
с която е отхвърлен иска на „А.П. Н“ ООД гр.София ЕИК **** с правно основание чл.54
ал.2 ЗКИР срещу Столична община да се признае за установено , че „А.П. Н“ ООД е
собственик на основание покупко-продажба с нотариален акт №82 нотар.дело №524 от
07.10.2002 г на нотариус №274 Р.Д. на част от имот с проектен идентификатор
№04234.6908.1748 с обща площ от 4252 кв.м. съгласно скица проект №15-1125484 от
10.12.2019 г представляваща неразделна част от решението на СРС ; при граници по
скицата-проект : имот №04234.6906.1933 , имот №04234.6908.29 , имот №04234.6908.25 ,
имот №04234.6908.1792 , имот №04234.6908.1912 и имот №04234.6908.40 ; която част по
действащия план представлява имот №04234.6908.46 от 189 кв.м. ; 35 кв.м. от имот
№04234.6906.1933 по точки 1-2-3-4-1 от скицата към заключението на вещото лице Р.К.
; и 83 кв.м от имот №04234.6906.1912 по точки 3-4-5-6-7-8-3 от скицата към
заключението на вещото лице Р.К. ; която скица е неразделна част от настоящото решение
; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „А.П. Н“ ООД гр.София ЕИК **** с правно
основание чл.54 ал.2 ЗКИР срещу Столична община , че „А.П. Н“ ООД гр.София е
собственик на основание покупко-продажба с нотариален акт №82 нотар.дело №524 от
07.10.2002 г на нотариус №274 Р.Д. на част от имот с проектен идентификатор
№04234.6908.1748 с обща площ от 4252 кв.м. съгласно скица проект №15-1125484 от
10.12.2019 г ; при граници по скицата-проект : имот №04234.6906.1933 , имот
№04234.6908.29 , имот №04234.6908.25 , имот №04234.6908.1792 , имот №04234.6908.1912
и имот №04234.6908.40 ; която част по действащия план представлява имот №04234.6908.46
от 189 кв.м. ; 35 кв.м. от имот №04234.6906.1933 по точки 1-2-3-4-1 от скицата към
заключението на вещото лице Р.К. ; и 83 кв.м от имот №04234.6906.1912 по точки 3-4-5-
6-7-8-3 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. , която скица е неразделна част
от настоящото решение .
ОБЕЗСИЛВА решение №20030295 от 15.04.2022 г постановено по гр.д.№24592/21 г на
6
СРС , 128-ми състав , поправено с решение №20063346 от 24.10.2022 г по същото дело ; в
частта ; с която е отхвърлен иска на „А.П. Н“ ООД гр.София ЕИК **** с правно основание
чл.54 ал.2 ЗКИР срещу Столична община да се признае за установено , че „А.П. Н“ ООД е
собственик на основание придобивна давност на част от имот с проектен идентификатор
№04234.6908.1748 с обща площ от 4252 кв.м. съгласно скица проект №15-1125484 от
10.12.2019 г ; при граници по скицата-проект : имот №04234.6906.1933 , имот
№04234.6908.29 , имот №04234.6908.25 , имот №04234.6908.1792 , имот №04234.6908.1912
и имот №04234.6908.40 ; която част по действащия план представлява имот №04234.6908.46
от 189 кв.м. ; 35 кв.м. от имот №04234.6906.1933 по точки 1-2-3-4-1 от скицата към
заключението на вещото лице Р.К. ; и 83 кв.м от имот №04234.6906.1912 по точки 3-4-5-
6-7-8-3 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. ; която скица е неразделна част
от настоящото решение ; и ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ посочения иск .
ОТМЕНЯ решение №20030295 от 15.04.2022 г постановено по гр.д.№24592/21 г на СРС ,
128-ми състав , поправено с решение №20063346 от 24.10.2022 г по същото дело ; в частта, в
която „А.П. Н“ ООД гр.София ЕИК **** гр.София е осъдено да заплати на Столична
община 100 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА Столична община да заплати на „А.П. Н“ ООД гр.София ЕИК **** гр.София
сумата от 188,66 лева разноски пред СРС /по компенсация/ и 29,96 лева разноски пред СГС
/по компенсация / .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7