Решение по дело №319/2020 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			17.06.2020
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, V

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	01.06.		2020

 

на                                                                                                           Година

Страхил Гошев

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	АН		319		2020

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.                                

Обжалвано е Наказателно постановление № 348а-286-26.02.2020 г., издадено от Борислав Динев, началник на РУ-гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР, на О.Р.А.,***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР.

В жалбата се излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП. Развиват се подробни доводи в тази насока. Иска се отмяна на последното или алтернативно изменение, чрез редуциране на наложеното наказание до минималния размер предвиден в чл. 257, ал.1 от ЗМВР – 100 лв.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се защитава сам.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема становище по жалбата.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателсва, поотделно и в съвкупност, счита за установено от фактическа страна следното:

На 20.02.2020 г., около 16:40 часа жалбоподателят А. управлявал товарен автомобил „Скания Г-410“, с рег. № СВ2770МН ПО ПЪТ II-62, 48+719 км., превозващ инертни материали, като бил спрян за проверка от служители на АПИ. Същият отказал да съдейства на служителите на АПИ при извършваната проверка, поради което последните потърсили съдействие от органите на МВР, РУ-Дупница. На място пристигнал автопатрул съставен от свидетелите И. и С.. Полицейските  служители отправили устни разпореждания към  жалбоподателя да не възпрепятства проверката на МПС и товара му с техническо средство везна модел DFWKRN-118873. Водачът отказал да изпълни тези разпореждания и му било отправено писмено разпореждане от св. И. със същото съдържание, което жалбоподателят подписал и получил препис, но отново отказал да изпълни разпореденото му.

Във връзка с отказа на А. да изпълни устните и писмено разпореждания му бил съставен, от св. И., АУАН за нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. В съставения в присъствието на нарушителя и св. С. АУАН били отразени горепосочените фактически обстоятелства по извършване на нарушението, като актът бил подписан от свидетеля С. и жалбоподателя и връчен на последния срещу подпис.

Въз основа на този АУАН е издадено и процесното НП. Същото е връчено редовно на нарушителя на 15.03.2020 г., като жалбата срещу него е подадена на 24.03.2020 г. в условията на извънредно положение въведено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., до 13.04.2020 г., през което време процесуалните срокове по делата са спрени и не текат, с оглед текста на закона за извънредното положение, като е била налице и обективна пречка за жалбоподателя да подаде процесната жалба по-рано, поради ограниченията в придвижването на гражданите на територията на р. България въведени съобразно предприетите противоепидемични мерки. Наред с това в съда е постъпила по-късно и втора идентична по съдържание жалба, по която поради пропуск на съдебните служители е било образувано АНД №404/2020 г., на РС-Дупница, Н.О., III-състав, прекратено и приложено към настоящото дело по разпореждане на съдията докладчик.

Възприетата фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното следствие на настоящото производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства прочетени и приети по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и С. тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Наред с това не са налице данни за предходни лични конфликти или каквато и да е друга предубеденост на свидетелите, които са изпълнявали служебните си задължения спрямо жалбоподателя. Същите демонстрираха ясен спомен за събитията в процесните ден и място. Съдът кредитира отчасти казаното и от свидетеля доведен от жалбоподателя Ц.С., който е колега на жалбоподателя. Съдът не приема с доверие заявеното от този свидетел относно наклона на мястото където е бил паркиран при проверката процесния товарен автомобил и качеството на измервателните уреди на АПИ, тъй като се опровергава от останалите доказателства. В останалата част присъствието му на място и отказа на водача да качи автомобила за измерване се потвърждава от останалите свидетели и частично от съставените на място писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна.

При решаване на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение), съдът служебно констатира, че във воденото административнонаказателно производство е налице неправилно приложение на материалния закон, както и са допуснати процесуални нарушения, които го опорочават и водят до отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото въззивно производство.

Налице е несъответствие в правната квалификация на нарушението дадена в АУАН и НП, съответно чл. 64, ал.4 ЗМВР и чл. 64, ал.1 от ЗМВР, както и разминаване на словесното и цифрово описание на нарушението направено в текста на обжалваното НП.

В АУАН изрично е посочено от актосъставителя, че се касае за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, докато в НП противно на това е изрично отбелязано, че нарушението е по чл. 64, ал.1 от ЗМВР.

            Съгласно разпоредбата на 64, ал. 1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено.“ Тази нормата не съдържа изобщо правило за поведение, което гражданите да спазват, поради което не е възможно и нейното нарушаване, тя описва единствено правомощията съобразно функциите на полицейските органи по чл. 6 от ЗМВР и урежда формата, в която следва принципно да се обективират разпорежданията - писмена.

            Приложимото в случая правило за поведение се съдържа в посочената единствено в АУАН, но не и в НП норма - чл. 64, ал. 4 ЗМВР, съгласно който текст „разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му“. Именно това правило за поведение е директно и корелативно свързано със санкционната норма на чл. 257, ал.1 от ЗМВР, в която се предвижда, че „Който не изпълни разпореждане на орган на МВР /без оглед на формата в която е направено – писмено или устно/, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.“.

            Съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че със своите действия и бездействия жалбоподателят А. е осъществил поведение, което би могло да се субсумира единствено в състава на нарушението по чл. 64, ал. 4 ЗМВР, като не е изпълнил полицейското разпореждане дадено му устно и писмено от св. И..

            Отделно от гореизложеното в текста на НП е описано, че жалбоподателят с деянието си отказва да изпълни устно, а в последствие и писмено полицейско разпореждане, направено му по повод отказване на оказване на съдействие на служители на АПИ, а именно посоченото МПС да бъде измерено с техническо средство везна модел DFWKRN-118873 с цел да се установи тонажа съгласно изискванията на Наредба 11 на МРРБ. Тази фактология е квалифицирана неправилно от АНО като нарушение на чл. 64, ал.1 от ЗМВР, т.е. несъответствие на поведението му относно принципно посочените правомощия на полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, като разпорежданията им се издават писмено. Посоченото без съмнение представлява фрапантно несъответствие и разминаване между словесното и цифрово описание на нарушението, което на самостоятелно основание обосновава основание за отмяна на обжалваното НП.

             Не е налице възможност за съда, да предприеме приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и като преквалифицира извършеното нарушение, да измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това е така, тъй като с внесената противоречивост в НП е препятствано и сериозно ограничено правото на защита на жалбоподателя. Същият е поставен в условията на обективна и непреодолима неяснота относно претендираното от административните органи спрямо него като съставомерно поведение, а именно да гадае, дали става въпрос за деяние по чл. 64, ал.1 ЗМВР, както е посочено с цифри в НП или алтернативно по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, както пък се сочи словесно в НП и цифрово в АУАН. Всичко това без съмнение затруднява сериозно защитата му. Правилно приложената санкционна норма на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР не може да промени и санира този порок, по реда на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

            На следващо място е наложително да се посочи, че в АУАН и наказателното постановление не са описани всички елементи от състава на нарушението, което е визирано в коректно посочената в АУАН за нарушена разпоредба на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Да се опише, че лицето е отказало да изпълни отправено му устно, а в последствие и писмено полицейско разпореждане далеч не е достатъчно, за да е налице надлежно описание на нарушението. В този смисъл виж Решение № 307 от 06.11.2017 г. по н. д. № 219 / 2017 г. на Административен съд - Кюстендил.

Винаги когато АНО санкционира субект за неизпълнение на дадено негово задължение (в случая да изпълни разпореждане на полицейски служител когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции, които не са изрично посочени по смисъла на чл. 6 от ЗМВР), АНО е бил длъжен да опише в НП в какво точно се изразява неизпълненото разпореждане, т.е. за какви точно действия, респ. бездействия лицето се санкционира и при какви обстоятелства са били осъществени същите от нарушителя. В процесния случай само е записано, че лицето не е изпълнило отправено му устно, а в последствие и писмено полицейско разпореждане, без да се уточни нищо повече за характера на последното, т.е. какво му е било конкретно разпоредено /да шофира, да спре, да се премести автомобила, да замълчи и т.н./. Описанието в АУАН и НП на вида проверка извършвана от служителите на АПИ, техническото средство и Наредбата по която се осъществява не представляват посочване на разпоредените му конкретни действия дължими от него. Липсва и описание на функциите на полицейските органи по смисъла на чл. 6 ЗМВР при изпълнението на които е издадено разпореждането. В синхрон с гореизложеното са и актуалните разсъждения на върховният административен съд, който многократно е подчертавал в практиката си по чл. 64 от ЗМВР, че излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, т.к. само по този начин адресатът може да разбере какво поведение се очаква от него, какви права и задължения се създават с акта и съответно правната принуда, с която са скрепени, а съдът на свой ред би имал възможност да упражни ефективен контрол за законосъобразност. Виж Решение № 7650 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 11384/2017 на Върховния административен съд.

Ето защо, съдът намира, че наказателното постановление не отговаря изцяло на изискванията на ЗАНН за пълно описание на нарушението и при положение, че съдържа такъв, съществен по своя характер порок, който самостоятелно пряко ограничава правото на защита на наказания субект, единствената законосъобразна последица е отмяната на постановлението, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В допълнение може да се посочи, че никъде в НП не е отбелязана като основание за издаването му нормата на чл. 53 от ЗАНН.

Горните изводи водят този съдебен състав до извода, че е безпредметно да се отговаря на останалите материалноправни доводи в жалбата, тъй като наличието на посоченото неправилно приложение не материалния закон и допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на НП водят задължително до неговата отмяна.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-286-26.02.2020 г., издадено от Борислав Динев, началник на РУ-гр. Дупница, с което на основание чл. 257, ал.1 от ЗМВР, на О.Р.А.,***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: