Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 330 19.08.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 208 по описа за
2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.213, ал.7 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/.
Образувано е по жалба на А.Н.А. ***,
против Заповед № 375з-64 от 09.03.2020г., издадена от Началника на Районно
управление – Чирпан при Областна дирекция на МВР – Стара Загора. С оспорената
заповед, на основание чл.213, ал.5 във вр. с чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ, е
разпоредено отнемане в полза на държавата на пистолет „ТТ“, кал.7,62х25, №
ИГ511.
Оплакването на жалбоподателя е, че изземването
на пистолета е неоснователно, тъй като има всички необходими документи –
удостоверение за завършени курсове за боравене и съхранение на бойно оръжие,
както и е член на ловния съюз от 1976г. и продължава да ловува. Твърди, че осем
години не е бил предупреден, че трябва да предприеме мерки за прехвърляне на
собствеността и не е запознат с изискванията на закона. Иска се да му бъде върнато оръжието.
Ответникът по жалбата – Началник на
Районно управление – Чирпан при Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез
пълномощника си по делото – юриск.А., оспорва жалбата като неоснователна и моли
оспорената заповед, като законосъобразна,
да бъде потвърдена.
Въз основа
на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Със
Заповед рег.№ 50 от 23.05.2012г. на Началника на Районно управление „Полиция“
гр.Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора, е отказано издаването на разрешение за
носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоохрана
на А.Н.А. ***. Заповедта е била обжалвана пред Административен съд – Стара
Загора, като с Решение № 141 от 20.09.2012г., постановено по адм.дело № 195/
2012г. по описа на Административен съд Стара Загора, е отхвърлена жалбата на А.А.
против Заповед № 50/ 23.05.2012г. на Началника на РУП гр.Чирпан. Решението е
оставено в сила с Решение № 16145/ 17.12.2012г. по адм.д. № 13267/ 2012г. на
Върховния административен съд.
С протокол
за приемане на ВВООБ рег.№ 7260/ 13.06.2012г. жалбоподателят А.А. е предал
следните ВВООБ: пистолет „ТТ“, кал.7,62х25, № ИГ511. Като основание за
предаване на оръжието е посочено Заповед за отказ № 50/ 2012г. на началника на
РУП-Чирпан.
С оспорената Заповед № 375з-64/
09.03.2020г., издадена от Началника на Районно управление – Чирпан към Областна
дирекция на МВР – Стара Загора, на основание чл.213, ал.5 във вр. с чл.213,
ал.2 от ЗОБВВПИ, е разпоредено отнемане в полза на държавата на пистолет „ТТ“,
кал.7,62х25, № ИГ511. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с обстоятелството, че на А.Н.А. е била издадена Заповед за отказ за
издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие и
боеприпаси № 50/ 23.05.2012г. На 30.05.2012г. А. *** късоцевно огнестрелно
оръжие - пистолет „ТТ“, кал.7,62х25, № ИГ511, за което е изготвен протокол за
приемане на ВВООБ с рег.№ 7260/ 13.06.2012г. Иззетите вещи се съхраняват в
РУ-Чирпан, съгласно изискванията на чл.74 и чл.98, ал.1-3 от ЗОБВВПИ. При
извършена справка било установено, че от момента на предаване на оръжието –
30.05.2012г., до настоящия момент А.Н.А., в указания в чл.213, ал.3 от ДОБВВПИ,
не е предприел мерки за прехвърляне на собствеността на вещите си.
Видно
от направеното отбелязване върху заповедта, същата е връчена на жалбоподателя
на 13.03.2020г.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспорването е направено в
регламентирания от закона преклузивен срок, а именно в 14-дневен срок след
съобщаване на оспорената заповед и от лице, адресат на акта, което има правен интерес от това
производство, поради което същото е процесуално допустимо.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и като извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира жалбата за неоснователна.
Обжалваната
заповед е издадена от материално и териториално компетентния административен
орган по чл.213, ал.5 във вр. с чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ – Началника на
РУ-Чирпан при ОД на МВР – Стара Загора. Постановена
в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК
реквизити. При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
административно-производствените правила, които да създават вероятност за
неистинност на фактите, които административният орган е приел за установени.
Обжалваният административен акт е постановен и в съответствие с
материалноправните разпоредби, на които се основава.
От фактическа страна не е спорно по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че въз основа
Заповед за отказ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късоцевно
огнестрелно оръжие и боеприпаси № 50/ 23.05.2012г., жалбоподателят е предал в
РУ – Чирпан притежаваното от него огнестрелно оръжие: пистолет „ТТ“,
кал.7,62х25, № ИГ511, за което е бил съставен Протокол за приемане на ВВООБ
рег.№ с рег.№ 7260/ 13.06.2012г. Няма данни а и не се твърди А. да е подавал друго
заявление за издаване на ново разрешение за носене и съхранение на късоцевното
огнестрелно оръжие - предмет на отнемане с оспорената заповед, нито да е
прехвърлил собствеността върху същото.
Съгласно посочената като правно
основание за издаването на обжалваната заповед разпоредба на чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ, когато собственикът не прехвърли собствеността върху вещите или не
подаде заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в сроковете по ал. 2 или 4, вещите се отнемат в полза на държавата
със заповед на органа по чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ. Следователно законът регламентира две
хипотези за упражняване на административното правомощие по чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ за издаване на заповед с разпореждане за отнемане в полза на държавата
на взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия, а
именно: 1. когато собственикът не прехвърли собствеността и 2. когато не подаде
заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото
разрешение в срока по ал.2 или ал.4.
В
случая разпореденото отнемане в полза на държавата на късоцевно огнестрелно
оръжие пистолет „ТТ“, кал.7,62х25мм,
както от фактическа, така и от правна страна, е обосновано с
непредприемане от собственика на огнестрелното оръжие на действия по
прехвърляне на собствеността върху вещите в срока по чл.213, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Независимо, че в обжалваната заповед непрецизно е посочена ал.3 на чл.213 ЗОБВВПИ, тъй като от фактическата обосновка може да се извлече действителното
правно основание, то това нарушение не се явява съществено. Съгласно чл.213,
ал.2 от ЗОБВВПИ собственикът на вещите по ал. 1 може да прехвърли собствеността
върху взривните вещества и пиротехническите изделия в срок 6 месеца, а върху
оръжията и боеприпасите - в срок една година от изземването, на лица, получили
разрешения за производство, търговия или придобиване. Собственикът на вещите по ал.1 е този, на
когото е издадено решение по чл.155 от ЗОБВВПИ за отнемане на разрешението за
осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и
пиротехнически изделия или на когото е прекратено разрешението поради
прекратяване на дейността. Следователно при издадено решение по чл.155 от ЗОБВВПИ за отнемане на издаденото разрешение за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие и боеприпаси /както е в процесния случай/, ако собственикът
не прехвърли собствеността на оръжието и боеприпасите в едногодишен срок, за
държавата възниква правото да го отнеме, а за компетентния орган - да постанови
отнемането. В срока по чл. 213, ал.2 от ЗОБВВПИ, считано от датата на
доброволното предаване на ловното и късоцевното огнестрелно оръжие и боеприпаси
към него /30.05.2012г./ А.А. не е прехвърлил собствеността върху оръжието и
боеприпасите /т.е. до 30.05.2014г./. Ето защо в съответствие и при правилно
приложение на закона Началникът на РУ – Чирпан е приел, че са налице
материалноправните предпоставки за упражняване на правомощието по чл.213, ал.5
от ЗОБВВПИ, поради което съдът намира, че оспореният акт и разпореденото със
заповедта отнемане в полза на държавата на притежаваното от жалбоподателя А.А.
късоцевно огнестрелно оръжие - пистолет „ТТ“, кал.7,62х25, № ИГ511, са
съобразени с материалните изисквания на закона.
Неоснователно е
единственото оплакване на жалбоподателя, че заповедта следва да се отмени
поради допусната съществено нарушение в хода на административното производство,
тъй като Д. не е бил уведомен за срока, в който е следвало да упражни правото
си да прехвърли собствеността върху огнестрелното оръжие и боеприпаси. Следва
да се отбележи, че на административния орган не е вменено задължение да уведоми
лицето за обстоятелството, че е започнал да тече срокът по ал. 2 на чл.213 от ЗОБВВПИ, нито да му указва възможността да предприеме действия за охрана на
правото си на собственост. В
производството по чл. 213, ал. 5 от ЗОБВВПИ компетентният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност и при
установяване на релевантният факт – пасивно поведение от страна на собственика,
който в рамките на 1-годишния срок не е прехвърлил собствеността върху оръжията
и боеприпасите, правилно и законосъобразно е упражнил публичното право за
отнемане на оръжието в полза на държавата.
За изчерпателност на изложението е необходимо да се отбележи
също, че макар правото на частна собственост да е
конституционно гарантирано, това не означава, че по изключение не би могло да
бъде законодателно ограничавано в случаите, когато следва да бъдат охранени
особено важни обществени интереси. Възможността за ограничаване правото на
собственост е залегнала в чл.
17, ал. 5 от Конституцията и е допустима, когато следва да бъдат защитени:
националната сигурност, народното здраве, правата и свободите на други
граждани, респ. да бъдат задоволени особено важни държавни или общински
интереси. Притежанието, употребата и съхранението на огнестрелни оръжия без
съмнение е свързано с изключително висока обществена опасност и подлежи на
строг разрешителен режим. Спрямо собствениците на тази категория вещи
законодателно е предвиден ред за ограничаване правото им на частна собственост.
Иначе казано, в случая законодателно установеният превес на обществения интерес
спрямо личния не е израз на
несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Съблюдавайки принципа на
неприкосновеност на частната собственост, законодателят в хипотезите на чл.
213, ал. 5 от ЗОБВВПИ е създал правен механизъм, гарантиращ на собственика
възможността да прехвърли правото си върху иззетото огнестрелното оръжие,
респективно да се снабди с разрешение за съхранение, носене и употреба на
такова. Логиката на закона е в предоставения разумен срок засегнатите лица
активно да охранят правото си на собственост, а в случай на бездействие да
понесат неблагоприятното засягане върху правната им сфера. В този смисъл съдът
намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на
оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с
по-висок интензитет, а съразмерността /чл. 6 от АПК/ винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.
С оглед
на изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е законосъобразен
- издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е
при спазване на административно-производствените правила, в съответствие и при
правилно приложение на материалноправните разпоредби на които се основава и при
съобразяване с целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава,
следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд,
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на А.Н.А. ***, против Заповед №
375з-64 от 09.03.2020г., издадена от Началника на Районно управление – Чирпан при
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която е разпоредено отнемане в полза
на държавата на пистолет „ТТ“, кал.7,62х25, № ИГ511, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: