РЕШЕНИЕ
№ 1430
гр. Бургас, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20242120103464 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Юробанк
България“ АД, ЕИК ..., със седалище гр. София, с която претендира осъждане
на Х. О. К. и О. Х. К., в качеството им на наследници по закон на
кредитополучателя Н..Д..К., поч. на 04.01.2022 год., двамата с настоящ и
постоянен адрес в гр. Бургас, да му заплатят разделно, в равни части от по 1/2,
следните суми, на основание Договор за потребителски кредит по „Програма
за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“ № .../.... год.:
6900 лева – главница за периода 14.07.2023-23.04.2024 год., 362,73 лева –
обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 14.07.2023-23.04.2024
год., и 108 лева – разноски за уведомяване за периода 14.07.2023-23.04.2024
год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
исковата молба – 30.05.2024 год., до окончателното й изплащане.
В исковата молба са изложени следните фактически и правни
твърдения: на 14.06.2021 год. между ищеца, в качеството му на кредитор, и
Н..Д..К., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит по „Програма за гарантиране на безлихвени кредити в
защита на хора, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията
от COVID-19“ № ...., за сумата от 6900 лева; кредитополучателят се е
задължил да върне кредита в срока и условията, уговорени с договора; към
договора за кредит е подписан погасителен план, представляващ неразделна
1
част; кредитополучателят е ползвал гратисен период от 24 месеца, считано от
датата на сключване на договора, през който не дължи плащане на главницата,
а след изтичане на гратисния период кредитополучателят дължи плащане на
месечни вноски съгласно изготвения погасителен план; кредитът е усвоен на
14.06.2021 год., съгл. банково бордеро № ...../14.06.2021 год.; въпреки
договорните клаузи между страните, налице е неизпълнение; съгласно чл. 11
от процесния договор, при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е
вноска от главницата или лихвата по кредита, банката има правото да обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем; поради неплащане на вноска № ..., с
падеж 14.07.2023 год., и вноска номер 26, с падеж 14.08.2023 год., банката е
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем; кредитополучателят
Н..Д..К. е починала на 04.01.2022 год., поради което уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост е изпратено чрез ЧСИ до
наследниците й по закон – ответниците Х. О. К. и О. Х. К.; уведомленията до
двамата наследници следва да се считат за редовно връчени на 12.12.2023 год.,
на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК; предсрочната изискуемост на вземанията на
банката е настъпила на 12.12.2023 год.; в условие на евентуалност банката се
позовава на обявена предсрочна изискуемост чрез връчване на ответниците на
препис от исковата молба по настоящото дело.
Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните
разноски.
Съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, правните
им основания са чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 430-432, ТЗ и чл.
10 и сл., ЗПК.
Ответникът О. К. не изразява становище по делото, не ангажира
доказателства.
Ответникът Х. К., чрез представителя си по чл. 47, ал. 5, ГПК, е
представил писмен отговор по чл. 131, ГПК, с който е оспорил исковете като
неоснователни и недоказани, навел е следните възражения и твърдения: само
наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с
които то е обременено, съобразно дяловете си; за да се ангажира
отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е
необходимо те да са приели наследството му; наследството се придобива с
приемането му, а това става изрично – със заявление до районния съдия, в
района на който е открито наследството, или с извършено от наследника
действие, което несъмнено предполага намерението му да приеме това
наследство; до приемането наследникът не придобива никакви права и
задължения; когато настъпи предвиденият в закона юридически факт по
приемане на наследството, възниква и правото на призования да наследи
наследник върху тези имущества, които той придобива с приемането му, като
законът придава на последното обратно действие – към момента на откриване
на наследството; ВКС приема, че в хипотезата на заведено дело по предявен
2
иск срещу наследник на починал в хода на делото ответник-длъжник, при
липса на данни дали наследникът е приел, или се е отказал от наследството,
съдът следва да даде срок на наследника да заяви приема ли наследството, или
се отказва от него; когато наследството не е прието, кредиторите разполагат с
възможността по чл. 51, ЗН, до изчерпване на законните наследници и до
преминаване на наследственото имущество към Държавата;
кредитополучателят по настоящото дело е починал на 04.01.2022 год.,
оттогава за банката е възникнало задължението по чл. 84, ал. 1, ЗЗД да покани
наследниците да встъпят в правата и задълженията по договора или да погасят
задълженията; липсват данни за това, поради което не е налице и твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като след смъртта на
кредитополучателя наследниците не са поели задълженията му; не са
представени доказателства за настъпване изискуемостта на вземането;
обявяването на кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2,
ЗКИ предполага допълнително изявление на кредитора, което не е
инкорпорирано в документа по чл. 417 от ГПК – това е потестативно право,
което се упражнява чрез едностранно волеизявление на кредитора, а
преобразуващият ефект настъпва с получаването му от длъжника; няма
доказателства за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост чрез
ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5, ГПК, а правният извод на ЧСИ за редовност на
връчването не обвързва съда, който извършва самостоятелна преценка по
приложението чл. 47, ал. 5, ГПК; процедурата за фингирано връчване е
двуфазна и включва залепване на уведомление по постоянен и настоящ адрес
при спазване на предвидените в закона изисквания и уведомяване по
месторабота; няма данни ЧСИ да е връчила съобщението до ответника Х. К.
по настоящия му адрес в Сирийска Арабска Република; връчването на
уведомлението за предсрочна изискуемост е нередовно, поради което
потестативното право на банката по чл. 60, ал. 2, ЗКИ не е надлежно
упражнено; и към настоящия момент ответникът не е уведомен от ищеца за
дължимата от него сума и не му е надлежно връчено искане за изискуемост на
кредита, няма връчване на длъжника или на негов пълномощник, а по
настоящото дело той е призован чрез фикцията на чл.47, ал. 5 от ГПК;
особеният представител не е пълномощник на страната и той е извън
материалното правоотношение между представляваното от него лице и
кредитора, не е упълномощен да извършва каквито и да е действия, свързани с
предмета на делото, нито касаещи материалното правоотношение;
осъществяваното представителство включва само съдопроизводствени
действия; особеният представител не може да заяви материално-правни
възражения, тъй като е извън това отношение и не е упълномощен от
ответника; по делото не е безспорно установено, че претендираното
задължение е изискуемо, поради което не е без значение кой и кога е уведомен
за размера на претендираното задължение.
Ответникът Х. К. не е направил искания по доказателствата.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по
3
делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено:
Видно от данните по делото, между банката-ищец и Н..Д..К. е бил
сключен Договор за потребителски кредит по „Програма за гарантиране на
безлихвени кредити в защита на хора, лишени от възможността да полагат
труд поради пандемията от COVID-19“ № .../.... год., по силата на който
кредиторът е предоставил на длъжника сума в размер от 6900 лева, със срок за
връщането й до 14.06.2026 год., съгласно приложения погасителен план.
Според чл. 1, ал. 5 и 6 от договора, кредитополучател не дължи
възнаградителна лихва, такси, комисиони и неустойки. В чл. 7 на договора е
уговорено задължението на кредитополучателя да заплати обезщетение за
забава в размер на законната лихва при неплащане на погасителните вноски.
Според чл. 11 от договора, банката може да обяви вземанията си за частично
или изцяло предсрочно изискуеми при неплащане в срок на една или повече
от погасителните вноски.
Видно от представеното бордеро, сумата от 6900 лева е била усвоена от
кредитополучателя на 14.06.2021 год., по банков път.
Видно от представеното по делото удостоверение, Н..К. е починала на
04.01.2022 год., а нейни наследници са ответниците Х. К. и О. К..
Ищецът твърди, че е изправна страна по договора, като е обявил
вземанията си за предсрочно изискуеми – предвид бездействието на
длъжниците за плащане на първите две вноски по погасителния план, с
падежи на 14.07. и 14.08.2023 год., на основание чл. 11 от договора за кредит.
Тази си воля ищецът е обективирал в писмен вид, като уведомленията до
двамата кредитополучатели-наследници на Н..К. са им връчени от ЧСИ по
реда на чл. 47, ГПК – на 12.12.2023 год.
По делото са представени 2 преводни нареждания, с които банката-
ищец е платила сума в общ размер от 108 лева – за изготвяне на
уведомленията за предсрочна изискуемост и за връчване на поканите до
длъжниците от ЧСИ.
По делото е изготвено и прието експертно заключение, неоспорено от
страните, което съдът цени като компетентно и безпристрастно. Вещото лице
е установило усвояването от кредитополучателя на отпуснатия кредит на
14.06.2021 год., както и пълната липса на извършени погасителни плащания;
4
изчислило е размера на обезщетението за забава – 362,73 лева.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените искове за основателни. Ищецът е провел главно и пълно
доказване на релевантните за спора факти – валидно сключен договор между
страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от ищеца-
изправна страна по съглашението и обявена предсрочна изискуемост на
паричните задължения на двамата контрахенти (чл. 154, ал. 1, ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, ЗЗД). Облигационната връзка между страните във връзка със
сключения договор за банков кредит е безспорен факт, тъй като не е
установена неавтентичност на подписа на кредитополучателя Н.. К. върху
писмения договор и, или погасителния план към него. Процесният договор е
сключен в изискуемата от закона писмена форма, при спазване императивните
правила на чл. 10 и сл., ЗПК; съдържа изискуемите реквизити. Ответниците не
са се позовали на конкретни непълноти в договора, или на противоречия на
клаузите му с императивни законови правила – такиава пороци не са открити
и при извършената от съда служебна проверка, поради което следва да се
приеме, че няма данни за недействителността на процесния договор по
смисъла на чл. 22, ЗПК.
С настъпване смъртта на кредитополучателя Н..К. на 04.01.2022 год.
задълженията й по договора са поети от двамата й наследници, в равни квоти
от по 1/2 част, на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, ЗН. Делото не съдържа
доказателства, че някой от наследниците е направил отказ от наследството
(при извършената от БсРС служебна проверка не е установено вписано
изявление по чл. 52 и 49, ЗН), поради което съдът приема, че имуществената
сфера на всеки от ответниците следва да бъде ангажирана с паричните
задължения по банковия кредит, получен от наследодателя им Н..К..
Възражението на процесуалния представител на ответника Х. К. за липса на
изявление за приемане на наследството е неоснователно, тъй като приемането
може да бъде извършено и с конклудентни действия. Наследственото
правоприемство не настъпва само при направен в писмена форма отказ от
наследство, какъвто за настоящия казус не е доказан по отношение някой от
двамата ответници.
В тежест на ответниците е провеждане на насрещно главно и пълно
доказване, за опровергаване отрицателното твърдение на ищеца за липса на
5
извършени плащания според договорения погасителен план. Делото не
съдържа данни за такива плащания след м. юли 2023 год., поради което за
ищеца е възникнало правото да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми
– съгл. чл. 11 от процесния договор. Волята си ищецът е съобщил на двамата
ответници в писмен вид, връчени им от ЧСИ по реда на чл. 47, ГПК, след
извършени справки за адресната им регистрация и за местоработата им.
Делото не съдържа данни, че към момента на извършената от ЧСИ служебна
проверка двамата ответници са имали друг, известен, адрес, на който е
можело да бъдат открити – вкл. месторабота или място на стопанска дейност.
Уведомяването на ответника Х. К. от ЧСИ по настоящия му адрес е
невъзможно, тъй като отразяването в НБД включва данни само за държавата –
Сирийска Арабска Република, но не и за конкретния адрес, до който бъде
отправено съобщението. Това мотивира съда да приеме, че волята на ищеца за
обявяване на предсрочна изискуемост по договора е надлежно съобщена на
контрахентите му Х. и О. К.. При така упражненото от банката право по чл. 11
от договора, считано от 12.12.2023 год. за всеки от двамата ответници е
възникнало задължението за връщане на 1/2 част от главницата от 6900 лева,
на 1/2 част от обезщетението за забава от 362,73 лева и на 1/2 част от
направените от кредитора разноски от 108 лева във връзка с обявяване
предсрочната изискуемост на вземанията по договора.
По отношение размерите на претендираните суми съдът основава
решението си на приетото експертно заключение, неоспорено от страните,
което цени като обективно и компетентно. Видно от заключението на вещото
лице, сумите съответстват изцяло по размер на предявените искове, т. е. те
следва да бъдат уважени.
Основателността на претенциите налага осъждане на всеки от
ответниците да плати на ищеца направените деловодни разноски – 1410,25
лева от Х. К. и 1060,25 лева от О. К. (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. О. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ..... на
6
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Юробанк България” АД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ....., следните суми: 3450
лева – главница по Договор за потребителски кредит по „Програма за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“ №
..../14.06.2021 год., за периода 14.07.2023-23.04.2024 год.; 181,36 лева –
обезщетение за забава за периода 14.07.2023-23.04.2024 год., и 54 лева –
разноски за уведомяване за обявена предсрочна изискуемост за периода
14.07.2023-23.04.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от
3450 лева, начиная от подаване на исковата молба – 30.05.2024 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА О. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. .....на
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на „Юробанк България” АД,
ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. ....., следните суми: 3450
лева – главница по Договор за потребителски кредит по „Програма за
гарантиране на безлихвени кредити в защита на хора, лишени от
възможността да полагат труд поради пандемията от COVID-19“ №
...../14.06.2021 год., за периода 14.07.2023-23.04.2024 год.; 181,36 лева –
обезщетение за забава за периода 14.07.2023-23.04.2024 год., и 54 лева –
разноски за уведомяване за обявена предсрочна изискуемост за периода
14.07.2023-23.04.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата от
3450 лева, начиная от подаване на исковата молба – 30.05.2024 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х. О. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ..... на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление гр. ....., деловодни разноски в размер от
1410,25 лева.
ОСЪЖДА О. Х. К., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. ....., на
основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Юробанк България” АД, ЕИК .....,
със седалище и адрес на управление гр. ....., деловодни разноски в размер от
1060,25 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
7
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8