№ 8519
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110147097 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на з срещу М. В. Н., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на
1076,31 лева, представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и
ликвидационни разноски за вреди на МПС б с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на
03.11.2019 г. в гр. София по вина на ответника, управлявал МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2022 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Ищцовото дружество твърди, че на 03.11.2019 г. в гр. София, ответникът, като водач
на МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по
закон норма, предизвикал ПТП, в резултат на което били причинени щети на лек автомобил
б с рег. № ,. Поддържа, че ответникът бил застрахован като водач на МПС „Ауди А3“ с рег.
№ , по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при з, поради което по
заведена щета № ********* ищцовото дружество заплатило обезщетение за вредите по лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № , в размер от 1051,31 лева. По така изложените съображения
моли съда да осъди ответника да му възстанови посоченото обезщетение заедно с 25 лева -
ликвидационни разноски. Претендира и направените в настоящото производство съдебни
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. В. Н.,
чрез назначения й по реда на чл. 47 ГПК особен представител, с който искът се оспорва по
основание и размер. Оспорва се претендираната сума да е заплатена на застрахователя по
имуществената застраховка на увредения автомобил. Оспорва се механизмът на ПТП, респ.
процесното ПТП да е настъпило поради виновното поведение на ответника, като се
поддържа, че ответникът М. Н. не е управлявала процесното МПС под въздействието на
алкохол. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност. По така изложените
доводи се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и направените в
настоящото производство съдебни разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира следното:
1
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата
по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества.
Следователно в тежест на ищцовото дружество е да докаже, че 1. вредите по лек
автомобил б с рег. № , са причинени от ответника чрез негово виновно и противоправно
поведение; 2. наличие към датата на ПТП на валидно договорно правоотношение между
ответника и ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; 3. размера на причинените вреди и заплащане от страна на
застрахователя на застрахователното обезщетение на увреденото лице/на неговия
застраховател по имуществена застраховка „Каско“ и 4. че при настъпване на
застрахователното събитие ответникът е управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ,, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда.
В тежест на ответника е при доказване на горните факти да докаже, че е погасил дълга
си.
В разглеждания случай между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени
доказателства, включително протокол за ПТП № 1726294 от 03.11.2019 г., уведомление за
щета, доклади по щета, преводни нареждания, както и събраните по делото гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля И. Ж., се установява, че на 03.11.2019 г. в гр.
София, ответникът при управление на МПС „Ауди А3“ с рег. № , по ул. „Усмивка“ и пред
бл. 22 МПС, поради движение с несъобразена скорост, реализира ПТП в паркирания лек
автомобил б с рег. № ,. Тези обстоятелства освен че не са спорни между страните, но се
установяват и от показанията на свидетеля И. Ж. – собственик на увреденото МПС, който
подробно описва настъпването на събитието, тъй като макар и да не се е намирал в
процесното МПС е бил очевидец на произшествието. Съдът намира показанията на
свидетеля за логични, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото
доказателства. На следващо място между страните не се спори, а и от административно-
наказателната преписка, включително съдържащия се в нея протокол за химическа
експертиза, се установява, че при настъпване на ПТП ответникът е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма – в случая – 2,60
промила.
Не са спорни между страните и обстоятелствата, че към датата на настъпване на ПТП
за водача на МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, управлявано от ответника, е била сключена при
ищеца застраховка „Гражданска отговорност“, както и че в резултат на ПТП на МПС б с рег.
№ , са нанесени щети в размер на 1051,31 лева. Не е спорно и че застрахователят по
имуществена застраховка „Каско“ на увреденото МПС б с рег. № , е заплатил
застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер на 1051,31 лева.
Всички тези обстоятелства са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване с
доклада по делото, поради което и съдът приема същите за установени.
От представените по делото регресна покана към з се установява, че след изплащане на
застрахователно обезщетение, на основание чл. 411 КЗ д - застраховател по имуществена
застраховка „Каско“ на увреденото МПС, е отправило регресна покана към ищеца –
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на ответника за възстановяване на
платеното обезщетение по имуществената застраховка, включващо 15 лева ликвидационни
разноски. Установява се, че въз основа на регресната покана при ищеца е образувана щета №
**********. От представеното преводно нареждане от 04.03.2020 г., заедно с приложения
към него опис на щети, се установява, че със същото ищецът е заплатил на д сумата в размер
на 1051,31 лева (л.31 и 32).
При така установените обстоятелства се налага извод, че са налице посочените
предпоставки от регресното вземане по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за възстановяване от страна на
виновния за ПТП водач на платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените
лихви и разноски, тъй като ответникът освен, че е станал причина за настъпване на
процесното ПТП, е управлявал МПС „Ауди А3“ с рег. № , с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма от 0,5 промила (чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП).
2
Основният спорен по делото въпрос е погасено ли е вземането на ищеца по давност.
Съобразно установената практика за регресните искове на суброгиралия се застраховател се
прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на
изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като
основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата
на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя
/в този смисъл и Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I ТО/. В
разглеждания случай ищецът е заплатил застрахователното обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на 04.03.2020 г. Именно от този момент е започнала да тече и
петгодишната давност. Същата обаче е прекъсната с подаването на исковата молба на
31.08.2022 г., поради което възражението на ответника за погасяване на процесното вземане
по давност, е неоснователно.
По изложените съображения се налага приемането на извод, че са налице
предпоставките на чл. 500 ал. 1, т. 1 КЗ, поради което следва да се ангажира отговорността
на ответника до размера на платеното от ищеца обезщетение от 1051,31 лева, ведно с
обичайните разноски от 25 лева, направени за неговото определяне. Ето защо предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 1076,31 лева.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото в общ размер на
450 лева, от които 50 лева за платена държавна такса, 300 лева за платен депозит за особен
представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. В. Н., ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Едисон“, бл. 33, вх. А, ет.
5, да заплати на з, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата в размер на 1076,31 лева,
представляваща регресна претенция за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и ликвидационни разноски за
вреди на МПС б с рег. № ,, причинени при ПТП, настъпило на 03.11.2019 г. в гр. София по
вина на ответника, управлявал МПС „Ауди А3“ с рег. № ,, с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва от 31.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 450 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3