№ 1009
гр. В., 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500654 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на ИВ. ДР. Г. ЕГН
********** от гр. В., ул. ****, чрез адв. К.С., против решение № 262977/22.12.2021г. по
гр.д. № 12780/2021г. на 49-ти състав на ВРС, с което е признато за установено в
отношенията между страните, че дължи на Етажна собственост на сграда с административен
адрес: гр. В., ул. ж.к. ****, представлявана от управителя „Домоуправител Б.“ ООД, ЕИК:
****, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „****, представлявано от Д.С.П., следните
суми: сумата от 294,00 лева /двеста деветдесет и четири/, в това сумата от 216,00 лева/двеста
и шестнадесет лева/, дължими за периода от юни 2017 г. до май 2020 г., представляваща
такси към етажната собственост за поддръжка и управление на общите части, определени с
Решение на Общото събрание на ЕС проведено на 02.05.2017 г., сумата от 18 лева –
представляваща такса за поддръжка на сградна абонатна станция на парна инсталация за
периодите ноември 2017 г. до април 2018 г.; ноемрви 2018 г. до април 2019 г. и ноември
2019 г. до април 2020 г., определени с Решение на Общото събрание на ЕС от 26.10.2016 г.,
както и сумата от 60 лева, представляваща разходи по изпълняване изисквания и
предписания относно пожарната безопасност на сградата, дадени от ОДПБЗ, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 12.06.2020 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед №
2642/15.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
6344/2020г. по описа на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК и е осъдена да заплати на Етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. В., ул. ж.к. ****, представлявана от
управителя „Домоуправител Б.“ ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. В.,
1
ул. „****, представлявано от Д.С.П., сумата от 125 лева/сто двадесет и пет лева/,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 385
лева/триста осемдесет и пет лева/, представляваща направени в заповедното производство
разноски, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Моли се обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално да
бъде отменено, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде
отхвърлен предявения иск. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за
двете инстанции.
Сочи, че исковата молба е недопустима, понеже е предявена от „Домоуправител Б.“
ООД, ЕИК ****, а това дружество не е валидно избрано с мнозинство от минимум 67%ид.ч.
от общите части на ЕС и не е представител на ЕС. Няма валидно гласувана представителна
власт по отношение на ЕС. Нарушени са разпоредбите на чл. 7, чл. 26, ал. 2, чл. 101р чл. 129
и чл. 130 от ГПК.
С цел разкриване на обективната истина за липсата на 67%ид.ч. при избора на
„Домоуправител Б.“ ЕООД и предприетите оспорвания по реда на чл. 193 от ГПК на
протокол на ОС и решения на ОС на ЕС от 02.05.2017г., 21.05.2018г. и 26.10.2016г. са били
представени доказателства, които не са обсъдени от ВРС.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, ЕС с административен адрес гр. В.,
жк ****, чрез управителя „Домоуправител Б.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. ****, представлявано от Д.С.П., чрез адв. Д. С., оспорва въззивната
жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
ВОС констатира следното:
В исковата молба на Етажна собственост /ЕС/ с административен адрес: гр. В., ул.
ж.к. „**** чрез управителя „Домоуправител Б." ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „**** представлявано от Д.С.П., чрез адв. Д.С., против ИВ. ДР. Г.,
ЕГН: ********** с адрес: гр. В., ж.к. „**** са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.6, ал.1, т 10 ЗУЕС и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ИВ. ДР. Г. дължи на Етажна собственост сумата в общ размер от 294,00
лева, в това сумата от 216,00 лева, представляваща такса за поддръжка и управление на
общите части, определена с решение на Общото събрание /ОС/ на ЕС, проведено на
02.05.2017 г., дължима за периода от м.юни 2017 г. до м.май 2020 г.; сумата от 18 лева,
представляваща такса за поддръжка на сградна абонатна станция на парна инсталация,
определена с решение на ОС на ЕС от 26.10.2016 г. за периода от м. ноември 2017 г. до
м.април 2018 г., от м.ноемрви 2018 г. до м.април 2019 г. и от м.ноември 2019 г. до м.април
2020 г., както и сумата от 60.00 лева, представляваща разходи по изпълняване на изисквания
и предписания относно пожарната безопасност на сградата, дадени от ОДПБЗН при ОД на
2
МВР-В., съгласно решение на ОС на ЕС от 29.11.2017 г., както и законната лихва върху
главницата от 294.00лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-
12.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
Сочи, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
по реда на чл. 410 от ГПК, ЕС е било образувано гр.д. № 6344/2020г. на 49-ти състав на ВРС,
като заявлението е било уважено и издадена заповед № 2642/15.06.2020г. Понеже е
последвало подаването на възражение, на осн. чл. 415 от ГПК, на ЕС е указана
възможността да подаде иск относно вземането.
С решение на ОС на ЕС от 21.05.2018г. „Домоуправител Б.“ ООД е избрано за
управител за срок от 12 месеца, считано от м.юни 2018г. На 01.06.2018г. е под писан
договор, с който е възложено управлението на ЕС. Съгласно чл. 21 ,ал. 2 от ЗУЕС ,
управителят продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител. До
момента няма избран нов управител.
И.Г. е собственик на на ап. № 46 от сградата-ЕС. Тя не е заплащала дължимите такси
към ЕС в размер на 216.00лв. за периода от м.юни 2017г. до м.май 2020г. С решение на ОС
на ЕС от 02.05.2017г., т. 3 е прието, че разпределението на таксите се запазва каквото е било
до момента: на етаж от 1-ви до 3-ти включително на брой обитател-по 3 лв. и 1лв. на
апартамент, от 4-ти етаж включително нагоре-по 5лв. на обитател и 1 лв. на апартамент.
Апартаментът на И.Г. е на 10-ти етаж. И в регистрите на фирмата-домоуправител е
записано, че ап. № 46 се обитава от 1 човек. Тя дължи по 6лв. месечно за периода от м. юни
2017г. до м.май 2020г. или общо 216лв.
И.Г. дължи и 18лв. за парно ,за периода от м.ноември 2017г. до м.април 2018г.,
м.ноември 2018г. до м.април 2019г. и от м.ноември 2019г. до м.април 2020г. С решение на
ОС на ЕС от 26.10.2016г., в т. 5 от протокола е избран отговорник на абонатната станция,
като за този ангажимент ще се заплащат по 55 лв. на месец, разпределени по 1лв. на
апартамент. Този финансов ангажимент е за зимните месеци за периода от м.ноември до
м.април за 2017г.-2018г., за 2018г.-2019г. и за 2019г.-2020г. Този начин на заплащане е
потвърдени и с решение на ОС на ЕС от 29.11.2017г., т. 3 от протокола.
С решение на ОС на ЕС от 29.11.2017г. т. 2 на протокола е прието да се събират
60лева на апартамент до 15.01.2018г. за покриване разпореждането на пожарната и по-
конкретно за приетата оферта от **** на стойност 2700лв. с ДДС. Тази сума е следвало да
бъде заплатена от собствениците веднъж до 15.01.2018г. или на два пъти през месеците
декември 2017г. и януари 2018г.
На 30.10.2018г. е взето решение за започване на съдебно производство срещу
собственика на ап. 46 ,видно от т. 2 от протокола.
На 12.06.2020 г. е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу ИВ. ДР. Г., за сумата от 294,00 лева, представляваща такси към етажната
собственост в размер на 216,00 лева за периода от м.юни 2017 г. до м.май 2020 г., 18 лева за
парно за периодите м.ноември 2017 г. до м.април 2018 г.; м.ноември 2018 г. до м.април 2019
3
г. и м.ноември 2019 г. до м.април 2020 г. и 60 лева за пожарна безопасност, за което е
образувано ч.гр.д. № 6344/2020 г. на 49-ти състав на ВРС, заявлението е уважено и е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2642/15.06.2020г.
В срок е постъпило възражение от ИВ. ДР. Г..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника
ИВ. ДР. Г., чрез адв.К. С., в който оспорва, че е собственик на посочения в исковата молба
апартамент. Тя не обитава процесния имот. Оспорва истинността и констатациите в
посочените в исковата молба протоколи за проведени ОС на ЕС на 01.06.2018г.,
21.05.2018г., 02.05.2017г., 26.10.2016г., 29.11.2017г., 09.10.2018г. и 30.10.2019г. Навежда
твърдения за нищожност на проведени ОС на ЕС, взетите на тях решения, както и
сключените договори с домоуправителя. Оспорва ид.ч. в съсобствеността относно отделните
обекти в ЕС. Оспорва претендираните суми по основание и размер. , като заявява, че не
обитава процесния апартамент, а по отношение останалите претенции възразява за
нищожност на взетите решения, с които се формират.
С оглед становищата на страните, но събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от ч.гр.д. №6344/2020г. на 49-ти състав на ВРС, в полза на ЕС в сградата на
адрес гр. В., жк **** представлявана от „Домоуправител Б.“ ООД, чрез Д.С.П. е издадена
заповед за изпълнение срещу ИВ. ДР. Г. по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, като срещу заповедта за изпълнение е постъпило в срока по чл. 414
от ГПК възражение.
Видно от представената по първоинстанционното дело справка №
433653/15.004.2021г. от Сл.по вписванията-В. за имот с идентификатор № 10135.3512.2, ,
находящ се в гр. В., жк ****, възражението на И.Г., че не е собственик на ап. № 46 за
исковите периоди-от м.юни 2017г. до м.май 2020г. за претендираните такси в размер на
216.00лв. и от м.ноември 2017г. до м.април 2020г. за претендираното възнаграждение за
ангажиралото се с абонатната станция на парното лице от 18.00лв. и за дължимата до
м.януари 208г. сума за пожарна безопасност от 60.00лв. е неоснователно. Собственик е била
тя от 03.0.2013г. Вярно, че на 11.11.2020г. тя е отчуждила имота, но тази дата следва
исковия период.
Към делото по заповедното производство са представени всички цитирани в исковата
молба протоколи на ОС на ЕС, в които са обективирани взетите решения.
С решение по протокол от ОС на ЕС на 26.10.2016г. е взето решение за избора на
отговорник на абонатната станция **** от ап. 5, като за този ангажимент той ще получава
55лв. на месец, разпределен по 1лв. на апартамент.За изготвянето на този протокол е
поставено съобщение на 01.11.2016г.
С решение по протокол от ОС на ЕС на 02.05.2017г. е взето решение за избора на
управител на ЕС-„Домоуправител Б.“ ООД, като **** от ап. 14 е упълномощен да подпише
4
договора с „Домоуправител Б.“ ООД за срок от 12 месеца. Взето е решение още за начина на
изчисляване на дължимите от етажните собственици такси, в смисъл, да останат така, както
са били разпределени до сега. Изготвянето на този протокол е съобщено на 08.05.2017г.
С решение по протокол от ОС на ЕС на 29.11.2017г. е взето решение касиерът на
„Домоуправител Б.“ ООД да събира до 15.012017г. по 60лв. на апартамент за покриване на
разпореждането и изискванията на ГДПБЗН. Изготвянето на този протокол е съобщено на
етажните собственици на 05.12.2017г.
С решение по протокол от ОС на ЕС на 21.05.2018г. е взето решение за отново да
бъдат възложени правомощията на „Домоуправител Б.“ ООД за срок от 12 месеца, считано
от м.юни 2018г. Присъстващите упълномощават **** от **** да подпише договора за
възлагане. Изготвянето на протокола е съобщено на 11.05.2018г.
С решение по протокол от ОС на ЕС на 09.10.2018г. е взето решение да се даде 14-
дневен срок на всички длъжници да плащане, но относно задълженията на собственика на
ап. 46-да започне съдебна процедура по събиране на задълженията към ЕС, т.к. са най-
големи. Този протокол е изготвен и съобщен на етажните собственици на 22.10.2019г.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предявеният от ищцата иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422
от ГПК. Искът се явява допустим, доколкото срещу издадената по реда на чл. 410 от ГПК
заповед за изпълнение № 2642/15.06.2020г. по ч.гр.д. № 6344/2020г. на 49-ти състав на ВРС,
в срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжницата ИВ. ДР. Г. и в указания от
съда срок, още на 09.10.2020г. е образувано настоящото гр.д. по иска на управителя на
ЕС-„Домоуправител Б.“ ООД, представлявано от Д.С.П..
Най-напред следва да бъде посочено, че всички оплаквания във въззивната жалба и
представената писмена защита са неоснователни.
Не само, че исковата молба по гр.д. № 12780/2020г. на 49-ти състав на ВРС не е
недопустима, а напротив. Тя се явява и основателна, както е приел и ВРС, към които мотиви
на осн. чл. 172 от ГПК препраща в решението си и въззивният съд. Независимо от това ,че
изложи основанията за собствените си изводи.
ИВ. ДР. Г. е собственик на апартамент № 46 в ЕС за исковия период, както беше
обсъдено вече по-горе.
Настоящият състав намира за неотносимо по спора позоваването на въззивника на
разпоредбите на ЗС, понеже по предявения иск не се произнася съда по засегнати вещни
права.
И въззивният състав споделя приетото от ВКС в решение № 39/19.02.2013г. по гр.д.
№ 657/2012г., че при разглеждане на предявен иск за нищожност на решение на ОС на ЕС е
неприложим ЗЗД, а се прилагат правилата на ЗУЕС, включително и чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.
Следователно само в срока по този текст може да се иска отмяна на това решение,
независимо от това дали се твърди нищожност, или незаконосъобразност.
В случая, чак с отговора на исковата молба, депозиран по първоинстанционното дело
и входиран с № 275737/02.03.2021г. ИВ. ДР. Г., чрез процесуалния си представител е навела
твърдения за нищожност на взетите от ЕС на ОС решения, обективирани в протоколи от
21.05.2018г., 02.05.2017г., 26.10.2016г., 29.1.2017г., 09.10.2018г. и 30.10.2019г. Всяко едно
от тези решения са съобщени на етажните собственици, включително и на Г. по реда на чл.
16, ал. 7 от ЗУЕС. Нито твърди, нито има данни по първоинстанционното дело да е
изпълнила задължението си по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, като е представила електрона поща и
адрес или телефонен номер, на който да получава покана за ОС, съответно съобщение, че
5
протоколът е изготвен. Както вече беше посочено по-горе, изготвянето на протоколите за
проведени ОС с взети решения са били надлежно съобщени на етажните собственици, най-
късният от които от 30.10.2019г.-на 06.11.2019г., като срокът по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС е
изтекъл далеч преди датата на писмения отговор-02.03.2021г. Недопустимо следователно е
да се обсъждат наведените твърдения и събират доказателства.
Въззивницата, чрез процесуалния си представител прави неправилно тълкувание на
приетото от ВКС в посоченото решение № 39/19.02.2013г. по гр.д. № 657/2012г. Когато няма
взето от ОС на ЕС положително решение е само единият аспект, разгледан от ВКС в
решението, какъвто не е настоящият казус. Другият, който касае точно настоящия казус е
случаят на взето от ОС на ЕС решение, за което се приема, че може да се иска отмяна или се
твърди нищожност само в срока по чл. 40 от ЗУЕС. Иск заведен след този срок е
недопустим. Така приема и въззивния съд.
Решенията, взети на всички проведени от ОС на ЕС събрания и оспорени с писмения
отговор на исковата молба, посочени по-горе са валидни, действителни и пораждат права и
задължения за адресатите си.
Неправилен е извода на въззивницата, действаща чрез адв. К.С., че след като
постоянният и настоящ адрес на ИВ. ДР. Г. е в гр. В., ул. ****, то тя не дължи разноски за
управление и поддръжка на ЕС. Налице са правилата, уреждащи тази материя в
разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗУЕС. Съгласно ал. 2 на чл. 51 ЗУЕС разходи за
поддръжка не се заплащат за деца, ненавършили 6 - годишна възраст, както и от собственик,
ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в
рамките на една календарна година, като съгласно чл. 51, ал. 3 ЗУЕС е предвидено, че
Общото събрание с мнозинство повече от 50 на сто от идеалните части от общите части
може да реши собственик, ползвател или обитател, който отсъства повече от 30 дни в
рамките на една календарна година да заплаща за времето на отсъствие 50 на сто от
разходите за управление и поддържане по ал. 1. Във всички случай, за да се приложи
разпоредбата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС собственик, ползвател или обитател, който отсъства
повече от 30 дни в рамките на една календарна година следва да е уведомил
писмено председателя на управителния съвет (управителят) на ЕС. Не се твърди и не се
доказва извършено от Г. такова уведомление на управителя. Тя дължи разноски по валидно
взетите от ОС на ЕС решения.
Тя има задължения, както се твърди, за исковия период, общо посочен от м.юни
2017г. до м.април 2020г.
Исковата претенция за главницата в общ размер на 294,00 лева, в това число сумата
от 216,00 лева, дължими за периода от м.юни 2017 г. до м.май 2020 г., представляваща такси
към етажната собственост за поддръжка и управление на общите части, определени с
решение на ОС на ЕС, проведено на 02.05.2017 г., сумата от 18 лева , представляваща такса
за поддръжка на сградна абонатна станция на парна инсталация за периодите от м.ноември
2017 г. до м.април 2018 г.; от м.ноемрви 2018 г. до м.април 2019 г. и от м.ноември 2019 г. до
м.април 2020 г., определена с решение на ОС на ЕС от 26.10.2016 г., както и сумата от 60
лева, представляваща разходи по изпълняване изисквания и предписания относно пожарната
безопасност на сградата, дадени от ОДПБЗ, за които суми е издадена Заповед №
2642/15.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
6344/2020г. на 49-ти състав на ВРС, е основателна и следва да бъде уважена. Разбира се, че
върху тази главница от 294.00лв. се дължи законна лихва, както е поискано, считано от
датата на подаване на заявлението в съда - 12.06.2020 г. до окончателното плащане, която
присъства в Заповедта и е призната за установена от ВРС. Дължими са още и разноските по
първоинстанционното решение в размер на 125.00лв. и тези в заповедното производство в
размер на 385.00лв.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в решението на ВРС, последното следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, И.Д. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ЕС с
6
административен адрес гр. В., жк **** чрез управителя „Домоуправител Б.“ ООД,
представлявано от Д.С.П. разноски за въззивната инстанция в размер на 360.00лв., на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262977/22.12.2021г. по гр.д. № 12780/2021г. на 49-ти
състав на ВРС, с което е признато за установено в отношенията между страните, че ИВ. ДР.
Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. ****, дължи на Етажна собственост на сграда с
административен адрес: гр. В., ул. ж.к. ****, представлявана от управителя „Домоуправител
Б.“ ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „****, представлявано от
Д.С.П., следните суми: сумата от 294,00 лева, в това число сумата от 216,00 лева, дължими
за периода от м.юни 2017 г. до м.май 2020 г., представляваща такси към етажната
собственост за поддръжка и управление на общите части, определени с решение на ОС на
ЕС, проведено на 02.05.2017 г., сумата от 18 лева , представляваща такса за поддръжка на
сградна абонатна станция на парна инсталация за периодите от м.ноември 2017 г. до м.април
2018 г.; от м.ноемрви 2018 г. до м.април 2019 г. и от м.ноември 2019 г. до м.април 2020 г.,
определени с решение на ОС на ЕС от 26.10.2016 г., както и сумата от 60 лева,
представляваща разходи по изпълняване изисквания и предписания относно пожарната
безопасност на сградата, дадени от ОДПБЗ, ведно със законната лихва върху посочената
главница от 294.00лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.06.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед № 2642/15.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 6344/2020г. на 49-ти
състав на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК и ИВ. ДР. Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. ****, е
осъдена да заплати на ЕС на сграда с административен адрес: гр. В., ул. ж.к. ****,
представлявана от управителя „Домоуправител Б.“ ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „****, представлявано от Д.С.П., сумата от 125.00 лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, както и сумата от 385.00
лева, представляваща направени в заповедното производство разноски, на осн.чл.78, ал.1
ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. ДР. Г. ЕГН ********** от гр. В., ул. **** да заплати на Етажната
собственост на сграда с административен адрес: гр. В., ул. ж.к. ****, представлявана от
управителя „Домоуправител Б.“ ООД, ЕИК: ****, седалище и адрес на управление: гр. В.,
ул. „****, представлявано от Д.С.П. разноски за въззивната инстанция в размер на 360.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл. 280, ал. 3 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8