Решение по дело №3939/2023 на Софийски районен съд

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е
образувано по жалба на А. К. З. от гр.София, срещу Заповед за задържане рег.№226зз-
506/06.03.2023г., издадена от полицейски орган при 02 РУ-СДВР - полицай Х. Р. К..
Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна. Излага
доводи за нищожност, издадена от некомпетентен орган и в нарушение изискванията за
форма. Съставена е при съществени нарушения на административно-производствените
правила, както и противоречи на материалноправните разпоредби на българското и
европейското законодателство.
В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Д. поддържа жалбата и моли за
отмяна на заповедта, както и за присъждане на разноски. В съдебно заседание, в хода
по същество жалбоподателя и нейният защитник не се явяват и не пледират.
Ответникът - полицейски орган при 02 РУ-СДВР, чрез юрк. Х.в оспорва жалбата
и моли Заповедта да бъде потвърдена. Смята, че са спазени законовите изисквания за
форма и съдържание, както и била издадена от компетентен орган на осн. чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР. От доказателствата по делото се установило категорично фактическите
обстоятелства по заповедта, а именно, че З. е задържана, тъй като има данни за
извършено престъпление, управление на МНП след употреба на наркотични вещества.
Самото тестване било извършено на място с техническо средство, което било
преминало проверка за валидност, а на свид. Стойков не било известно да има проблем
с резултата при химическия анализ. Намира, че мотивираното на заповедта и
съобразяването й с целите на закона, следва да се преценява към момент на задържане
на лицето, към който момент тя е била запозната с основанията за задържане и
резултатите от теста й. Счита, че към момента на издаване на заповедта за задържане,
полицейският орган е разполагал с достатъчно данни въз основа, на които може да
предположи, че е извършено престъпление. При задържането не е необходимо тези
данни да са безспорни и доказани, тъй като доказването се извършвало на по-късен
етап, в ДП. Задържането било необходимо за извършване на процесуално-следствени
действия, поради което същото било в съответствие с целта на закона. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар.
Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:
Вино от изготвената Заповед за задържане рег.№226зз-506/06.03.2023г. от
полицейски орган при 02 РУ-СДВР - полицай Х. Р. К., на осн. чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
лицето А. К. З. е задържана за срок до 24 часа, считано от 06.03.2023г. в 00:45 часа,
поради данни за извършено престъпление, управление на МПС след употреба на НВ.
Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на 02 РУ-СДВР.
Според докладна записка /ДЗ/ на полицай К. от 02 РУ-СДВР от 06.03.2023г., той,
заедно с полицай Димитров, назначени като АП-460 са спрели за проверка водача на
лек автомобил „Мерцедес С220“ с рег.№********, движещ се по ул. „Чавдар Войвода“
от ул. „Вечерница“ към ул. „Гина Кунчева“, тъй като ускорил внезапно, при която
проверка установили, че водача е А. К. З.. При разговор з лицето им направили
впечатление, че се държи превъзбудено, а при справка от ОДЧ съобщили к.к.6, поради
което изискали съдействие ОПП-СДВР. Явили се техни колеги, които тествали водача
са алкохол и наркотици, при което пробата за наркотици била положителна за
метамфетамин. Лицето било насочено към ВМЕ за химическо изследване, след което
се съставили нужните документи по задържането й във 02 РУ-СДВР.
Видно от удостоверение от СДВР с рег.№513000-27265/21.04.2023г., Х. Р. К. е
1

на длъжност полицай в Група „Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна
полиция“ към 02 РУ-СДВР, която длъжност изпълнява и към датата на
удостоверението.
Според уведомително писмо от прокурор при СРП с вх.№154031/01.06.2023г. и
писмо от 02 РУ-СДВР с вх.№114174/25.04.2023г. е образуване ДП за престъпление по
чл.343б, ал.2 от НК, по което няма привлечено лице в качеството на обвиняем, като е
назначена токсикологична-химическа експертиза на А. К. З..
Видно от заключението по химикотоксикологична /токсикологична/ експертиза
№И-7554/17.08.2023г. от извършените изследвания на предоставените проби – кръв и
урина на лицето А. К. З. не се установи наличие на алкохол, наркотици/ упойващи
вещества.
Според показанията на свид. Стойков, той е извикан за съдействие на колегите
си и пристъпили към тестване на З. с Дръг Чек, който отчел положителен резултат за
наркотични вещества, показан на тестваното лице, поради което били съставени АУАН
и талон за медицинско изследване, с което тяхната работа приключила. Лицето било
придружено за даване на кръв във ВМА от колегите им на място и в последствие с
оформени документи за задържане, тъй като имало данни за извършено престъпление.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от
надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – полицай при 02 РУ-
СДВР, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.74 от
ЗМВР.
Видно от акта, заповедта е издадена на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР - за лицето
има данни, че е извършило престъпление. Към момент на задържане такива данни се
извеждат от положителния тест за наркотици, за каквото сочат както докладната
записка на К., така и съставения на място АУАН и издаден талон за медицинско
изследване. Именно и за такова престъпление е образувано ДП при СРП.
В коментираната заповед е са посочени и фактическите и правните основания за
задържането по чл.74, ал.1, т.2 от ЗМВР – управление на МПС след употреба на
наркотични вещества. По делото не се спори, че лицето е тествана и резултата, който й
е показан, бил е положителен за наркотици. При това положение, З. е била наясно по
каква причина са предприети действията срещу нея за задържане, за да може да
организира защитата си. В конкретния случай, е необходимо да са били налице
доказателства за осъществено от нея престъпление, от които да може да се обоснове
предположение, че именно тя е осъществила състав на престъпление по чл.343б, ал.2
от НК. Такива категорично са били налице, явяваща се положителния тест за
наркотици, резултатите, от който са й предявени още тогава, в деня на тестването. Тук
е без правно значение дали тестовете се потвърждават от токсикологични експертизи,
дали практиката при използване на конкретен вид тест показва отклонения и не винаги
верни резултати. Необходимо е да се опишат подробно фактическите и правни
основания за задържането, но към момент на самото задържане, за да може да се
запознае лицето, за какво е задържан. Става въпрос за описване на конкретни
фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо
2

което се постановява задържането, може да е извършило престъплението, за което се
води разследване или да е съпричастно с него. В този смисъл е Решение от 24.06.2014г.
по жалби №50027/08 и №50781/095 - Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ,
според което не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на
задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.
Данните за извършено престъпление са били налични преди издаване на
заповедта, респ. преди задържането на лицето, поради което не може да се говори за
полицейски произвол и необосновано задържане на лицето, което да противоречи на
целта на тази мярка - не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на заподозрения в извършването му да се укрие или да
извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. В случая, е
ясно, защо е задържана жалбоподателя, както и наличието на достатъчно данни за
участието й в извършване на престъпление като водач на МПС, както и какви са
конкретните данни за престъпление към момента на задържане – положителен тест за
наркотици. Освен това, в съответствие с ТР №16/31.03.1975г. ОСГК на ВС, З. е била
запозната с мотивите за задържането си, тъй като както е видяла резултата от теста,
така е присъствала при съставяне на АУАН за същото деяние, както и е получила
талона за медицинско изследване, явила се е във ВМА и е дала кръв и урина за
химическа изследване.
Оспорената заповед съответства с целта на закона - ЗМВР.
По своята правна същност, заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява
принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За прилагането, на
която е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата, който
включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено
конкретно от задържаното лице. Следователно, за да бъде законосъобразна наложената
ПАМ, се изисква да има данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или
да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Всяка ПАМ, като
задържането за срок от 24 часа налага неблагоприятни последици на адресата, с цел
постигане на правно определен резултат. Тази мярка в зависимост от конкретния
случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема,
било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за
да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване
срещу вероятния извършител.
Доколкото по реда на чл.72 от ЗМВР се ограничава правото на свободно
придвижване на едно лице, то тази мярка следва да се прилага по изключение, а не
безразборно. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок до 24 часа, следва
да се упражняват само, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането
на тази принудителна мярка.
В конкретният случай, З. е задържана при наличие на обосновано
предположение да е съпричастна към престъпление, за което е образувано ДП, с оглед
на положителния тест за наркотици.
Процесната заповед не е издадена в нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от
АПК за съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът
се издава, като е в съответствие и с целта на закона, поради което задържането на
3

жалбоподателя е пропорционално и съставлява акт на административна принуда, който
не противоречи на същността и предназначението на ПАМ по чл.22 от ЗАНН.
Само за пълнота на изложението, съдът ще посочи, че резултатите от
токсикологичната експертиза, могат да бъдат основание за реализиране на друг тип
последици – граждански, но не е да доведат до обосноваване на незаконно задържане,
което се преценява към момент на задържането и става въпрос за данни за
престъпление, въз основа на обосновано предположение, а не за категорични
доказателства за извършване на престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
По изложените съображения, задържането на З. с оспорената заповед е законно,
а заповедта за задържане с рег.№226зз-506/06.03.2023г. следва да бъде потвърдена.
Заповедта е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба, посочена като
правно основание за издаването й, и съответства на целта на закона, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора в полза на СДВР следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение по правилата на чл.143, ал.3 от АНП, тъй като съдът отхвърли
оспорването, определено съгласно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът като съобрази фактическата и
правна сложност на делото и продължителното разглеждане, не по вина на ответника,
счита че следва да присъди максималния размер на юрисконсултското възнаграждение
от 240 лева, като осъди жалбоподателя да го заплати.
Водим от горното, съдът
4

Номер на акта:	4775
Дата:	24 октомври 2023 г.
Съдия:	Мария Христова Шойлекова Маринова

Дело:	20231110203939
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 март 2023 г.

Решение по дело №3939/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите