Решение по дело №16875/2011 на Софийски градски съд

                                                 РЕШЕНИЕ

 

                                                       гр.С., 19.08.2014 г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 11 състав в публичното заседание на двадесети май през двехиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Е.И. 

                                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря М.Д. и в присъствието на прокурора ....….…....... като разгледа докладваното от съдията гр.дело N: 16 875 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              При условията на субективно и обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ.

              В исковата молба на С.Х.К. и Х.Е.К., с.М. към се твърди, че при ПТП, настъпило на 24.02.2011 г. на ПП І-6 в отсечката между раЗ.-лона за гр.Б. и кв.”В.” на гр.Б. между л.а.”Р. Л.” с рег.№ ******** и автобус „М.” с рег.№ ******** и л.а.”О. А.” с рег.№ ********* по вина на водача на л.а.“Р.Л.” – Г. Д.К., е причинена смъртта на Е.Х.К., пътувал в това МПС на задна лява седалка – съпруг на ищцата С.К.  и баща на втория ищец. Поддържа се, че смъртта на Е.К. е при-чинила на ищците неизмерими болки и страдания, които едва ли ще преодолеят някога, тъй като те са били в блиЗ.и отношения, живели са заедно задружно, сплотено и щаст-ливо, като починалият е бил тяхна опора в живота и пример за подражание; че ищецът Х.К. от една иЗ.лючително ранна възраст е останал без подкрепа и издръжка от страна на баща си, както и че виновният водач е бил застрахован по риск “Гражданска отговорност” в З. „Б.и.” АД – полица №  *********-4747, със срок на ва-лидност от 07.01.2011 г. до 06.01.2012 г., по която последното следва да ги обезщети за тези им вреди.

              Молят съда да постанови решение, с което да осъди Застрахователна компания “Български имоти” АД, гр.С. да им заплати обезщетения за причинените им неиму-ществени вреди от смъртта на Е.К. в размери от по 100 000,00 лева – частични претенции от вземания в пълни размери от по 200 000,00 лева, както и обезщетение за имуществени вреди на ищеца Х.Е.К. на стойност 9 623,11 лева /след допуснатото изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК в о.с.з. от 15.10.2013 г./, изразяващи се в неполучаването на издръжка от починалия му родител за периода от момента на смъртта на последния на 24.02.2011 г. до навършването на пълнолетие на ищеца на 24. 11.2013 г., заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончател-ното заплащане на сумите и направените по делото разноски. Представят писмени бележки.

              Ответникът – З. “Б.и.” АД, *** в депозирания писмен отго-вор оспорва изцяло предявените искове – и по основание и по размер. Оспорва твърде-ните в исковата молба факти относно механизма на настъпване на ПТП, противоправ-ното поведение и вината на водача на л.а.”Р. Л.” и предмета на застраховател-ното правоотношение с ответното дружество. Излага доводи и че не дължи и претенди-раната лихва за забава от датата на деликта, тъй като не е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие по реда на чл.224, ал.1 КЗ; че претендирания размер на вредите е завишен и надхвърля трайната съдебна практика на съдилищата, като не е съобразен и с причините за настъпването на инцидента. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Е.Х.К., поради това, че не изпълнил задължението си за използване на предпазен колан, с което нарушил разпоред-бата на чл.137а ЗДвП, както и на водача на участвалия в ПТП автобус „М.” с рег. № *********.

              С определение от 11.12.2012 г. е прекратено производството по делото по отно-шение на ответника ЗК “Б.и.” АД и на основание чл.227 ГПК като ответник в същото е конституиран ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, гр.С. – униве-рсален правоприемник на преобразуваното чрез вливане в ЗАД „Б. В. И. Г.” АД дружество ЗК “Б.и.” АД, вписано в търговския регистър на 13.11.2012 г., съгласно данните от приетото в производството удостоверение изх.№ 20-121113135533 от 13.11.2012 г. на Агенция по вписванията. 

              В о.с.з. от 11.12.2012 г. ново-конституираният ответник е заявил становище, че поддържа изцяло депозирания от праводателя му писмен отговор и релевираните в него искания.

              Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

              От приетите в процеса заверени копия от констативни протоколи за ПТП № РК-1934/28.02.2011 г. и № РК-1935/28.02.2011 г.на ОДМВР-Б., сектор „ПП” и протокол за оглед на местопроизшествие от 24.02.2011 г. на ОДМВР гр.Б. със скицата и фото-албума, неразделна част от него /неоспорени от ответника/, се установява, че на 24.02. 2011 г. около 08,30 ч. на ПП-І-6, км 480+700 от разклон Б. към кв.”В.”, Община Б. е настъпило ПТП между л.а.”Р. Л.” с рег.№ ******* – собст-веност на Г.Д. К., ЕГН **********, управляван от същия, автобус „М.0350 Туризмо РХД” с ДК № ********, собственост на ЕТ „А.-**-ВД-В.А.”, управляван от Р.Л.Ч. и л.а.”О. А.” с ДК № А 44-63 ВХ, собственост на В. К. Т., управляван от Б.Р. Р., като в първите два от цитираните документи е посочено, че инцидентът е настъпил при следните обстоятелства: при движение с несъобразена с пътните условия скорост /снеговалеж и заледена пътна настилка/ водачът на л.а.”Р.” навлиза в лентата за насрещно движение, удря се в придвижващия се в нея автобус „М.”, след което се удря и в л.а.”О.А.”.

              Във визираните документи подробно са отразени констатациите на контролните органи относно:  състоянието и параметрите на пътното платно в района на местопроиз-шествието и двата банкета; липсата на видимост на хоризонталната маркировка, поради натрупан сняг; констатираните увреди по МПС и тяхното разположението след удара, както и тези по л.а.”Т. Я.” с рег.№ А 98-52 КН, както и местоположението и със-тоянието на намерените два мъжки трупа. В констативните протоколи е удостовеР. и че починалите на място лица са водачът на л.а.”Р.” К. и пътникът от задна лява седалка от същия автомобил Е.Х.К., ЕГН **********, а в протокола за оглед – и че в л.а.”Р.Л.” коланите липсват.

              Обстоятелствата във връзка с настъпването на произшествието, неговите послед-ствия, както и пътните и атмосферни условия към момента на същото са установени в производството и от събраните по него гласни доказателства – показанията на свидете-лите Р.Л.Ч. и И.К.Ц., съотв. водач на участвалия в събитието автобус „М.” и пътувалият в същия втори шофьор на това МПС. 

              Не се спори в процеса, че с постановление от 05.10.2011 г. – изх.№ 1110/11 от 10. 10.2011 г., Окръжна прокуратура /ОП/ - Б. на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл. 24, ал.1, т.4 от НПК е прекратила наказателното производство по ДП № 88/2011 г. по описа на ОДМВР Б., пр.вх.№ 1110/2011 г. по описа на ОП-Б., водено срещу не-известен извършител за престъпление по чл.343 НК относно процесното ПТП от 24.02. 2011 г., при което по непредпазливост е причинена смъртта на Г. Д. К. и Е.Х.К. и телесна повреда на Л.Р.Т., изразяваща се в поли-травматизъм с опасност за живота, подари настъпила смърт на извършителя на деянието – Г. Д. К.. Фактът на смъртта на посочените лица се потвърждава и от ангажираните в производството заверени копия от преписи-извлечения от актове за смърт № 0211/24.02.2011 г. и № 0212/24.02.2011 г., издадени от Община Б., ІІ-ро Кметство. Във втория посочен документ е вписана следната причина за смъртта на Е.К.: 1.Смазване на гръдния кои и травматична ампутация на част от гръдния кош и 2. Други уточнени транспортни злополуки.

              От приетото от съда и неоспоР. от страните заключение на допуснатата съдеб-но-медицинска експертиза /СМЕ/ с вещо лице д-р А.М. - съдебен медик, е видно, че при аутопсията на Е.Х.К. е установена следната съчетана трав-ма: ▪ закрита гръдна травма: охлузвания и кръвонасядания на гръдния кош, двустранно счупване на ребра, контузия на сърцето и белите дробове, излив на кръв в гръдната кухи-на, разкъсване на ставната капсула с изкълчване на дясната гръдно-ключична става и ▪ счупване на лява раменна кост; че причината за смъртта на това лице е описаната закри-та гръдна травма; че установените травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да бъдат получени при ПТП, както и че смъртта е в пряка и непрекъсната причинна връзка с получените увреждания при ПТП от 24.02.2011 г. 

              В о.с.з. от 11.12.2012 г. д-р М. е пояснил, че „действие” на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия като понятие включва: удар с или върху тъп, твърд предмет и притискане между такива; че такива са уврежданията, които се по-лучават при ПТП; че там има три вида увреждания: специфични, характерни и нехарак-терни съгласно съдебно-медицинската терминология, както и че в конкретния случай има нехарактерни увреждания, увреждания от твърди тъпи предмети.

              За изясняването на въпросите относно механизма на произшествието и тези от-носно факта дали пострадалият е бил с или без поставен предпазен колан и значението на това обстоятелство за получените увреди от наследодателя на ищците и неговата смърт, по делото е изслушана комплексна съдебна експертиза, изготвена от вещите лица доц. д-р инж.А.А. – автоинженер и д-р А.М. – съдебен медик.

              От приетото от съда заключение на същата се установява, че от извършения ана-лиз от техническа гледна точка на ангажираните в производството доказателства във връзка реализирането на инцидента се определя следния механизъм на произшествието: на 24.02.2011 г. около 8,30 часа по главен път ПП І-6 /Б. – С./ в отсечката между разклона Б. и кв.”В.”, на км.480+700 в посока към гр.Б. по заснежено платно и при валеж на сняг се е движил л.а.„Р. Л.” с peг.№ ********, управля-ван от Г.Д.К., в който на предната дясна седалка е пътувал Л.Р.Т., и на задна лява седалка – Е.Х.К.. След преминаване на разклона за гр.Б. преди подстанцията на кв.„В.” на прав и заснежен участък от пътя водачът на л.а.„Р. Л.” Г.К. е застигнал колона от по-бавно движещи се автомобили /със скорост от 40 км/ч./, поради наличието в дясната канавка на аварирал микробус „Ф. Т.”, като първо е изпреварил л.а.„Т.Я.” с peг.№ *******, след което е предприел изпреварване на следващия автомобил – л.а.„О.А.” с ДК № ******** и тъй като скоростта на л.а.„Р.Л.” е била по-висока от скоростта на колоната, а водачът му в процеса на изпреварване след навлизане в лентата за насрещно движение е решил за прекрати същото /вероятно защото е видял опасността от насрещно движещия се автобус/, е завъртял по-рязко волана надясно, от което поради центробежната сила е настъпило странично занасяне на л.а.”Р.Л.” и същият е придобил ротация в посока на часовниковите стрелки. Л.а.”Р.Л.” се е плъзгал странично с лявата си страна напред и се е ударил с тази си страна /лявата/ в движещия се със скорост около 60 км/ч. в лентата за насрещно движение, но в обратната посока: към гр.С., автобус „М. 0350” с peг.№ ******** управляван от Р.Ч., който първи удар е настъпил изцяло в лентата за движение на автобуса в посока към гр.А.и гр.С. на около 5-6 метра след приетия в протокола за оглед ориентир /бетонна основа над отводнителен канал, намиращ се от страната на подстан-цията за посока на движение към гр.Б., дълъг 2 м., широк 30 см. и отстоящ от пътно-то платно на 5 м. от ограничителната линия на пътя/.               

              След удара водачът на автобуса е предприел внимателно спиране и е спрял на 120 метра след ориентира на десния за него банкет, а поради по-голямата маса и скорост на автобуса – л.а.„Р.Л.” е бил отблъснат назад и към неговата дясна пътна лента – в посока гр.Б., в която се е движил изпреварвания л.а.„О.А.”, поради което на около 14 -15 метра от ориентира е настъпил втори удар на л.а.„Р.Л.” в предна лява част на л.а.„О.А.”. От този втори удар двата автомобила: „О.А.” и „Р.Л.”, са се отклонили надясно и са спрели в дясната за тях канавка, считано в посока към гр.Б..

              Поради това, че първият удар на л.а.„Р.Л.” в предната част на насрещно движещия се автобус е осъществена с лявата страна на това МПС, най-тежко са постра-дали водачът му Г.К. и пътникът Е.К., седящ на задна лява седалка, които са починали на местото на произшествието. Седящият пътник на предна дясна се-далка – Л.Р.Т., която е била отдалечена от контактната зона при удара с автобуса, е получил по-леки телесни увреждания, в резултат на което е останал жив.

              От разглежданото доказателство е видно и че непосредствено преди произшест-вието скоростта на автобус „М.” е била около 60 км/ч., скоростта на л.а.”Р. Л.” – около 55 км/ч., а тази на л.а.”О.А.” – 40 км/ч.; че водачът на л.а.„Р. Л.” е имал възможност да види идващия насреща му автобус и да прецени, че предп-риетото изпреварване в конкретните пътни условия на валеж от сняг е опасно – риско-вано, и е трябвало да изчака автобусът да премине или ако вече е започнал и е изпрева-лил част от колоната, е трябвало да се върне в дясната лента зад л.а.”О.А.”; че предвид факта, че основната причина за ПТП е рязкото завиване надясно, за да се прест-рои в своята пътна лента, водачът на л.а.”Р.Л.” е имал възможност да борави плавно с волана и да се върне в дясната лента без занасяне, тъй като към момента на удара вече е бил пред изпреварвания от него л.а.”О.А.” на разстояние повече от 10 м.; че при своевременна реакция от страна на водача на автобуса, той не е имал въз-можност да спре преди мястото на удара, а само да намали скоростта на автобуса с 6-7 км/ч. до 53-54 км/ч., както и че водачът на л.а.”О.А.” е бил пасивен участък в ин-цидента предвид това, че при произшествието водачът на л.а.”Р.Л.” е загубил уп-равлението над автомобила си.   

              Констатира се и че конкретната причина за възникването и настъпването на ПТП са субективните действия от страна на водача на л.а.„Р.Л.” Г.К., който е предприел рисковано изпреварване на колона от по-бавно движещи се автомобили в опасна близост до насрещно движещия се автобус и е действал неадекватно на конкрет-ните пътни условия с органите за управление на автомобила, а именно: рязко е завил на-дясно, за да се прибере в неговата лента след като вече е изпреварил л.а.„О.А.”; че л.а.”Р.Л.” се произвежда фабрично с предпазни колани на всичките 5 места в автомобила; че по време на удара починалият Е.К. е пътувал на задна лява се-далка; че отразеният в протокола за оглед запис: „Липсват коланите”, дава основание да се приеме, че последният е пътувал без поставен предпазен колан, както и че при нали-чие на правилно поставен предпазен колан от страна на пътника на задна лява седалка и деформацията в областта на лява задна врата – хлътване 40 см., не може да бъде изклю-чен смъртен изход за този пътник.  

              В о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице инж.А. е пояснил, че при изграждането на механизма и на удара основно са се ръководили от протокола за оглед; че първият удар в автобуса е построен на базата на наличните данни от протокола за ог-лед, като са анализирали и деформациите в предната част на автобуса и лявата страна на л.а. и са използвани снимките към протокола за оглед, от които също се вижда как е про-текъл ударът и данните от разпитаните по делото свидетели; че цитираната от постанов-лението на ОП-Б. канавка е помощна информация, която изяснява, защо водачът на л.а.„Р.Л.” е тръгнал да изпреварва, но не касае самия процес на изпреварване; че в случая от значение е въпросът относно резултата от това изпреварване, който е опреде-лен на базата на обективните данни по делото.

              Отразено е и че скоростта на автобуса е била около 60 км/ч., като от възможните и посочени от свидетелите скорости, експертите са се спрели на горната граница, като са имали предвид и разстоянието, където той е спрял /не е оставил спирачни следи, но при едно служебно спиране, това съответства на по-висока скорост/; че с оглед деформации-те и времето за реакции, скоростите на автобуса и двата автомобил са технически реал-ни; че са извършени съответните изчисления и са отчетени деформациите по автомоби-лите и площта на тези деформации, като експертът е направил и изчисления по отноше-ние и на втория удар, за да може да изгради становището си по отношение на скоростта на процесния л.а. Уточнено е и че за да приемат, че пострадалият К. е бил на задна лява седалка вещите лица са имали предвид деформациите по автомобила и получените от този пътник увреждания от произшествието, като е посочено и че именно защото г-н К. е пострадал, експертите са приели, че той е седял на крайна лява седалка – зад водача на л.а.; че ако същият е бил в средната част на задната седалка или в дясната част и е бил без колан, той също е щял да отлети и е можел да загине; че вещите лица не знаят какво е било точното му изходно място, както и че ако това лице е било с предпазен колан на средната част на задната седалка или в дясната й част, тогава тялото му е щяло да бъде задържано и е нямало да отиде до деформираната част.

              Вещото лице д-р М. е допълнил и че ако пострадалият К. е бил с поста-вен предпазен колан в тази област, където има деформации и хлътване от 40 см. – на задна лява страна, не може да се изключи възможността да настъпи смъртен изход, както е посочено в заключението, и че не може да се каже, че неминуемо ще настъпи смъртен случай, нито дали е по-малко или повече вероятно да настъпи смъртен случай – няма как да се мотивира такъв извод. За яснота д-р М. изрично е подчертал, че ако пострада-лият е бил в деформираната част в лявата половина на автомобила и е бил с поставен предпазен колан, не може да се изключи настъпването на смъртен случай при 40 см. хлътване, съотв. че ако е бил от средата надясно в недеформираната част на автомобила с поставен предпазен колан, практически е малко вероятно, да не се каже изключено, настъпването на смъртен случай, защото предпазният колан е щял да го задържи и е ня-мало да отиде наляво.

              Във връзка с извършено оспорване от страна на ищците на комплексната експер-тиза по въпроса: дали при поставен предпазен колан би се избегнало причиняване на ув-режданията на пътника К., е допуснато изслушването на повторна комплексна СМАТЕ, както и разпит на свидетеля Л.Р.Т..

             При разпита му г-н Т. поддържа, че при катастрофата от 24.02.2011 г. същият е седял на предната седалка от дясната страна на шофьора на л.а.„Р.Л.” Г. и че е бил с обезопасителен колан, който го е предпазил; че Е.К. е седял зад шо-фьора; че още когато са тръгнали от селото Е. е седнал зад шофьора, както и че по време на удара той е бил зад Г..   

              В повторната комплексна експертиза, изготвена от вещите лица д-р В.Н. и инж.С.А. /неоспорена в процеса/ след анализ на събраните в про-цеса доказателства във връзка с настъпването на ПТП, в т.ч. и показанията на свидетеля Л.Т., е прието, че непосредствена причина за смъртта на Е.К. е тежката гръдна травма, довела до контузия на белите дробове и сърцето; че тази гръдна травма е причинена от силен удар в гръдния кош, който е бил ограничен в зоната на описаните фрактури; че основният инициален контакт е в лявата странична част на л.а.„Р. Л.”, където са налице тежки деформации на купето вляво с дълбочина от 40 см.; че уврежданията на пострадалия Е.К., който е седял на задна лява седалка, основ-но са в резултат на придвижването на деформиращите се части от л.а. към пострадалия и притискането на тялото му, както и че при такива силни удари с такива деформации, наличието или липсата на предпазен колан не би избегнало причиняването на увреж-данията на пътника в автомобила, тъй като липсата му няма съществено значение за ув-режданията в областта на тялото, а играе предпазна роля най-вече за главата при челен удар.

              Съгласно депозираните от вещото лице д-р Н. пояснения в о.с.з. от 20.05. 2014 г., дори и с предпазен колан биха се получили тези тежки увреждания на гръдния кош, които пострадалият е получил при ПТП и които са причинили смъртта му; че тези тежки увреждания са поради тежките деформации на автомобила вляво, поради което експертите приемат, че поставен обезопасителен колан не би предотвратил смътния из-ход.

              От представеното удостоверение за наследници № 24/28.02.2011 г. на Кметство М., Община Сунгурларе е видно, че починалият на 24.02.2011 г. пътник Е.Х.К. е ЕГН ********** след смъртта си е оставил за негови наследници по закон лицата: С.Х.К. с ЕГН ********** – съпруга и Х.Е. Ка-диш с ЕГН ********** – син.

              За установяване на наведените в исковата молба обстоятелства във връзка със сключената задължителна застраховка по риск „Гражданска отговорност” и нейното дей-ствие ищците са ангажирали справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд от 07.07.2011 г. /приложена към писмо на ГФ с изх.№ 24-01-263 от 11.07.2011 г./ и са заявили искане по реда на чл.190 ГПК. От цитираното доказателство и представеното от ответника извлечение от електронната база данни от застрахователна полица № 04/11191004747 от 06.01.2011 г. /неоспоР. в производството/, за времето от 07.01.2011 до 06.01.2012 г. моторното превозно средство – лек автомобил марка/модел „Р.Л.” с рег.№ ******** е било застраховано от собственика му Г. Дже-мал Кенан, ЕГН ********** в ЗК „Б.и.” АД – праводател на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.” АД, по риск „Гражданска отговорност” на автомоби-листите с ниво на покритие “Задължително”. Не се спори в процеса, който факт е отразен и в доклада на съда по чл.375, ал.1 ГПК във връзка с чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, че към датата на процесното събитие визираната застраховка е била в действие.

              За доказване на твърденията им във връзка с търсените неимуществени вреди по искане на ищците са събрани гласни доказателства – показанията на Р.Ш.Д. Ш., първи братовчед на Е.Х.К. по майчина линия, а във връзка с психогическия статус на ищеца Х.К. е допусната и психолого-пси-хиатрична експертиза /ППЕ/, изготвена от вещите лица д-р Б.Щ. – психиа-тър и З.М. – детски клиничен и съдебен психолог.

              Г-н Ш. депозира показания, че със загиналия, който е бил с десет години по-голям от него, на практика са израснали заедно в с.М., отношенията им са били много добри и често са общували, тъй като са живеели наблизо в две махали; че същият познава съпругата на Е. ***/ откакто двамата са се оже-нили; че от този момент, докато Е. е починал, те винаги са живеели заедно, разби-рали са се, като бракът им е продължил 20 години без да е имало периоди на раздяла. Твърди се и че в къщата им в с.М. са живеели Е., С., синът им Х., майката и бащата на Е.; че в момента в тази къща живеят Х., С. и бащата на Е. /майка му е починала/; че докато Е. е бил жив той се е грижел за семейст-вото, работил е, носил е пари и любов на същото, както и че след като е починал семейството му се е затворило, вечно са умислени, не говорят с никого.

              Сочи се и че когато се е случила трагедията с Е. синът му е бил девети клас и е учел в гр.Карнобат – на 50 км. от с.М., където е живеел на квартира с още ед-но момче; че към момента /разпитът е проведен на 11.12.2012 г./ той също е там на квартира и продължава да учи в Карнобат; че непосредствено след случилото се с . свидетелят е бял в контакт със С. и момчето, бил е и на погребението, като състоянието на последните е било много лошо и тежко; плачели са, не са говорели с никой, а докато братовчед му е бил жив те са били радостни и весели.

              Поддържа се и че след смъртта на Е. те се справят доста по трудно; че успе-хът на момчето също се е променил – станал е много по-лош, като то не общува много със съучениците си; че когато г-н Ш. се опитва да говори с него на тази тема Х. отказва да говори, но казва, че мисли за баща си; че С. продължава да жи-вее само със сина си, не е създала друга връзка, като според свидетеля те сигурно цял живот няма да преодолеят трагедията, която ги е сполетяла, защото преди са били радостни, веселели са се, събирали са се с хора, а сега по-малко отпреди.

              Г-н Ш. свидетелства и че към момента на разпита му С. ***-то, а момчето си идва в събота и неделя от Карнобат; че то се затваря  в къщи и не излиза много – много; че Х. живее в Карнобат от 15 годишен, но не работи и не си изкарва сам пари и към момента; че когато е бил жив Е. е работел в строителството, не е имал постоянна работа, а от време на време фирмите като са имали поръчки са го ви-кали; че където е излизала работа е ходил, вкл. и по морето, както и че във финансово отношение са имали периоди, в които са били по-добре и периоди, в които са били по-зле.

              Съгласно данните от ППЕ, депозирана в съда на 01.04.2013 г., към момента на изследването ищецът Х.К. на 17 г. и 4 м. е с интелектуално развитие в рамките на средната норма за възрастта; че при същия се отчитат резултати за повишени депре-сивно-тревожни оплаквания, известни когнитивни нарушения, затруднения в справянето с учебния материал, стремеж към изолиране и ограничено общуване; че данните по дело-то и проведеното комплексно изследване сочат за състояние на разстройства в адапта-цията според МКБ-10 /Международната класификация на болестите/, като подраздел на така наречените разстройства – реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията според МКБ-10. Отразено е и че реакциите на тежък стрес и разстройства в адаптацията обхващат всички възрастови Г.и, вкл. и деца и подрастващи; че това са състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, които възникват в периода на адапта-ция към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено съби-тие; че стресът може да засяга целостта на социалното обкръжение на индивида /загуба на близък, раздяла/ или по-широката система на социалната подкрепа; че той може да ангажира не само отделното лице, но и неговата Г.а или общност /в случая трябва да се има предвид културалните особености и модели за справяне в такива ситуации/, както и че при такива състояния се отчита повишено депресивно настроение, тревожност, без-покойство или смесица от тях, чувство за затрудненост за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето и промяна в обичайното ежедневие, промяна на обичайните ин-тереси и занимания.  

              От разглежданото доказателство е видно и че направеното към м.03.2013 г. изс-ледване на Х.К. обективира протрахирана депресивна реакция /продължаваща реакция на скръб/ с водещо депресивно състояние; че това състояние зависи, както от индивидуалните особености на това лице, така и от възможностите на отглеждащите го възрастни, съотв. от възможността за психотерапевтична подкрепа; че ходът на същото е флуктуиращ, като има значение и навременната специализирана оценка и адекватна пси-хотерапевтична помощ, както и че отшумяването и справянето с проблемите зависи и от възрастта на потърпевшия, емоционалната му и социална зрялост, личностовото разви-тие и механизми за справяне при стрес.

              По реда на чл.200, ал.2 ГПК д-р Щ. е пояснил, че записаната в заклю-чението: протрахирана депресивна реакция на дезадаптация, е вид невротична реакция; че това не е душевно заболяване, а невротично смущение; че същото не е състояние, за-щото има динамика; че състояние е олигофренията, в която няма динамика /който е глупав, си остава глупав/, а тук има невроза, при която винаги има динамика; че невроза имат голям процент от хората в съвременното общество, но в случая тя е по-специфична и е предизвикана от загубата на бащата, както и че когнитивните нарушения могат да бъдат свързани и с ниски интелектуални възможности, и с невротично разстройство, както и с други фактори, като в случая за интелекта на непълнолетния е посочен резулта-тът от тестовото изследване /ІQ – 70 %; стеснен обем на фиксационната памет – 68 %; след интерференция възпроизвежда 60 %; леко удължено реактивно време на отгово-рите/.

              Вещото лице М. е допълнила, че на базата на този добър интелект те не очакват да има паметови смущения, смущения на вниманието и това, че ги обективизи-рат – те са в контекста на депресивното разстройство; че при едно депресивно смущение много често, както има промяна в апетита, в настроението, настъпват и промени по деп-ресивен път на памет, внимание и т.нар.когниции, които допълнително затрудняват при-мерно: справянето му в училище; че интелектът е базисът, на който сравняват, както и че едно дете с добър интелект, не би трябвало в нормални условия да има тези затрудне-ния, а те се обективизират и са в контекста точно на това депресивно преживяване на загубата.

              Поради оспорване на заключението от страна на ответното дружество на основа-ние чл.200, ал.3 ГПК е допуснато изслушването на нова ППЕ с вещи лица д-р Р.К. – психиатър и Г.Г. – клиничен психолог.

              От приетото от съда и неоспоР. от страните заключение на същата от 07.10. 2013 г. се констатира, че непосредствено след научаването за смъртта на баща му в реа-лизиралото се на 24.02.2011 г. ПТП, преживяванията на Х.Е.К. имат характер на остра реакция на стрес /с психотравмено изтласкване на първите спомени от първоначалното състояние на „зашеметеност” и непосредствено последващо „отри-чане”/; че внезапната смърт на родител е висок стресогенен потенциал и при Х.К. е довело до развитие на протрахирана депресивна реакция при разстройство в адаптацията.

              Посочено е и че нарушенията в адаптацията представляват състояния на субек-тивен дистрес, възникващи в периода на приспособяване към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие, каквито при освидетелствания са налице; че според данните от психиатричното и психологичното изследване неочаква-ната смърт на бащата е предизвикала у ищеца негативни емоционални преживявания /потиснато настроение, усещане за непоправима загуба, несигурност в бъдещето (песи-мизъм), намалена възможност за преживяване на радост и удовлетворение/, поведен-чески промени /желание за избягване на контакти/, както и психосоматична проблема-тика /нарушения в съня, липса на апетит/.

              От обсъжданото доказателство се установява и че след острата реакция на стрес, представляваща преходно разстройство със значителна тежест, развиваща се в отговор на силен соматичен или психичен стрес, в следващите пет шест месеца скръбта е била особено интензивна, а през следващата година и половина продължавали да персистират депресивните изживявания; че едва през последната около половин година Х.Е.К. е започнал да се приспособява към загубата в емоционален план, но все още има чести моменти на негативни емоции, свързани с това стресогенно събитие; че са налице последици в психологичен план, както и че следва да се има предвид, че базисните лич-ностови характеристики на това лице не предопределят повишена депресивност като личностова предразположеност.

              В о.с.з., проведено на 15.10.2013 г., д-р К. е конкретизирала, че „под после-дици в психологичен план” в т.2 от заключителната част на експертизата са имали пред-вид, че въпреки времето, което изминава, лицето си спомня за случилото се и понеже това е станало в неговата непълнолетна възраст, когато ищецът се е оформял като лич-ност, той ще има моменти, в които ще се чувства некомфортно – с чувство на тъга, на яд, на спомени от случилото се, което в психологичен план по един или друг начин се отра-зява върху неговите психични преживявания при важни същия събития като: завърш-ване, брак, започване на работа; че в тези моменти човек, когато е загубил родител в детска възраст, е склонен да изпада в едни такива моменти, в които размишлява и прежи-вява тъга или яд, в зависимост вече от това как се структурира личността; че тези после-дици са преодолими; че това не е патология, не е състояние, а са моменти. 

              Д-р К. е пояснила и че двамата експерти приемат, че протрахираната депре-сивна реакция при разстройство в адаптацията в случая е в пряка връзка със смъртта на родителя на Х.К.; че оплакванията могат да бъдат Г.ирани в съответната рубрика и основното при тях е, че винаги се дължат на причина, която представлява те-жък стрес от психологичен или физически характер; че това не е психическо заболяване, а реакции в адаптацията, като всъщност това е класификацията за бившите неврози, как-то и че при извършеното изследване вещите лица са констатирали, че към момента на съ-щото това състояние е започнало да отшумява тотално, че е минало доста време, човек свиква с това положение, но не приема загубата.

              Вещото лице Г. е допълнил и че „под последици в психологичен план” са имали предвид, че това са негативни емоционални преживявания към определени момен-ти, а не че е болест в клиничния смисъл, която оттук нататък трябва да се преодолява чрез медикаменти или специализирана терапия; че протрахираната депресивна реакция при разстройство в адаптацията не е психично заболяване в тесен смисъл, а е такова състояние, което е в пряка връзка с обсъжданото събитие и отговаря, както по време на непосредствено възникване след събитието, така и по съдържание на клинична картина, поради което считат, че има пряка причинно-следствена връзка със смъртта на неговия родител.

              С исковата молба са приети и заверени копия от трудова книжка № 2, серия Б № 157140/24.09.2004 г. на Е.Х.К., трудов договор № 146 от 14.02.2011 г. и удостоверение обр.УП-3 – изх.№ 25/20.03.2011 г., издадено от „П.С.” ООД, гр. Б.. От цитираните доказателства е видно, че преди последната му месторабота в „П.С.” ООД като общ работник на 4 часа, считано от 15.02.2011 г., Е. Х.К. е работил в ЕТ „М.-Х. П.” на длъжността „работник” за срок от 5 м. и 23 дни; в ЗСК „Т.”, гр.К. като „строителен работник” за период от 1 г., 3 м. и 2 дни; във „В.-С.” АД, с.С. на длъжността „строителен работник” за срок от 1 г., 5 м. и 24 дни, както и в „РЗ К. А.” ООД, гр.С.на длъжността „работник поддръжка сгради” – 1 г., 2 м. и 23 дни.   

              От документите, касаещи последното трудово правоотношение на Е.К., се констатира, че същото е било за определен срок – до завършване на определена работа на об.х-л ”Атлантис”; че основното месечно трудово възнаграждение на това лице е било 155,00 лева, а както и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и проф.опит – 3,72 лева.

              По искане на процесуалните представители на ищеца Х.К. е допуснато изслушването на съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Г.Д.. Съгласно приетото заключение на същата средномесечната сума за изд-ръжка на едночленно семейство със статута на ищеца на базата на статистическите дан-ни на НСИ за периода от 24.02.2011 г. до 31.12.2012 г. е в размер на 289,95 лева или общо за периода – 6 421,01 лева; че допълнителните средства до навършване на пълно-летие на 24.11.2013 г., изчислени на базата на отчетните данни за 2012 г. с инфлационен коефициент, са посочени в размер на 3 202,30 лева или общо за времето от 24.02.2011 г. до 24.11.2013 г. – сумата 9 623,11 лева.     

              В дадените обяснения вещото лице Д. е отразила, че в изготвената от нея експертиза не са включени разходи за лечение, но всичко останало е включено;  че не й е поставяна задача за изследване на реалните доходи на бащата, на двамата родители и какви средства те реално са отделяли за издръжката на детето, а само да изчисли статис-тическите данни относно необходимите средства за издръжката на едно лице със статуса на ученик; че същата е извадила необходимите разходи от статистическия анализ и е до-бавила допълнителни разходи за ученически пособия, както и такива, свързани със ста-туса на ученик в друго населено място, както и че стойността, която е изчислила за пе-риода до навършване на пълнолетие – 9 623,11 лв., е размерът, който общо двамата роди-тели трябва да осигурят за издръжката на детето по статистически данни.

             При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че са налице предпоставки-те за ангажиране на отговорността на ответната страна по предявените срещу нея искове във връзка с неимуществените вреди с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, регламентиращ материята относно правото на увреденото лице, спрямо което застрахованият по риск „Гражданска отговорност” е задължен по правилата на непозволеното увреждане, да пре-дяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото му се обезщетение за обезвереда на нанесените му вреди в границите на застрахователната сума, определена в договора по чл.223, ал.1 КЗ.

              Безспорно се установи в процеса – от приетите по него писмени и гласни доказа-телства, касаещи реализирането на това събитие и неговите последици, както и от изслу-шаната комплексна СМАТЕ от 07.10.2013 г., че произшествието от 24.02.2011 г. е настъ-пило в резултат на виновните действия на Г.Д.К. при управлението на л.а.”Р.Л.” с ДК № ******** – презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена в процеса, чието поведение от друга страна се явява и противоправно, тъй като това лице като водач на МПС е нарушило правила за движение по пътищата, предвидени в чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП; чл.20, ал.1 ЗДвП и чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП, установяващи задълженията за водачите на ППС с поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хора-та; да контролират непрекъснато ППС, които управляват, както и  когато при изпревар-ване навлизат в пътната лента, предназначена за насрещното движение, да не създават опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, в дадената хипотеза – автобус ”М.”. Управлението на л.а.”Р.Л.” в нарушение на посочените правила е предизвикало възникването на опасност за движението от страна на водача Г.К.; не е позволило на същия да премине безпроблемно през този пътен учас-тък и го е лишило от възможността да предотврати създадената от него критична пътна ситуация чрез плавно връщане в неговата пътна лента.

              Доказано бе – от визираните в предходния абзац доказателства; показанията на свидетеля Р. Ш., събрания доказателствен материал, касаещ леталния изход на пострадалия пътник и изслушаните ППЕ, и че от смъртта на наследодателя им Е.К., двамата ищци са претърпели неимуществени вреди – неблагоприятни психо-емоционални изживявания и състояния, душевен и личностен дискомфорт, както и че тези им вреди са пряк и непосредствен резултат от осъщественото на 24.02.2011 г. дея-ние.

              Констатираната кумулативна даденост на елементите от фактическия състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност” към датата на събитието, отговарящ на повелителните изисквания на Част 4 и 5 от КЗ, сключен с праводателя на ответното дружество относно л.а.”Р.Л.” с ДК № ********, обуславят основателността на предявените от С. и Х. К.искове по реда на чл.226, ал.1 КЗ за заплащането на обезщетения за възстановява-нето на причинените им от това събитие нематериални вреди.

 

              По размера на вземанията:

              По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която тъй като не е абстрактно понятие, предпос-тавя за всеки отделен случай да се съобразят всички относими към нея обективно съще-ствуващи обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.

              Изхождайки от изложеното и вземайки предвид: момента на настъпване на смъртта на Е.К. през м.02.2011 г.; социално-икономическата обстановка в стра-ната към този период, определяща общественото възприемане на критерия за справед-ливост на този етап от развитието й; възрастта на починалия – 37 г. и 8 м. и тази на ищ-ците към същия момент; степента на родствената връзка между тези лица и вида на съществувалите между тях взаимоотношения на съпрузи и родител-дете, характеризира-щи се с: обич, близост, постоянство, подкрепа и обща среда; начина на приемане на кончината на загиналия от страна на неговите наследници – предвид показанията на свидетеля Ш., и неблагоприятното отражение на последната върху тяхното емоцио-нално и душевно състояние, което при ищеца Х.К. е довело до развитие на протрахирана депресивна реакция при разстройство в адаптацията, съгласно приетите ППЕ – в процес на отшумяване; степента и продължителността на търпените вреди и техните последици; невъзвратимостта на загубата; качествата на починалия, съгласно данните от разпита на свидетеля Ш.; обстоятелството, че починалият и ищцата са самостоятелни, пълнолетни и трудоспособни лица, които не са били зависими един от друг; обуславящата роля на моралната и материална подкрепа и грижи на бащата за раз-витието и изграждането като пълноценна личност на Х.К., съобразно които СГС, І-во ГО, 11 състав приема, че С.К. и Х.К. следва да се опреде-лят обезщетения за причинените им неимуществени вреди от загубата на техния близък  вследствие на процесното ПТП в съответствие с принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД, съотв. в размер от 110 000,00 лева – за първата и 130 00,00 лева – за втория ищец, които се покриват изцяло от лимита по § 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес на последните трябва да се присъдят само претендираните в производството суми по частичните вземания от по 100 000,00 лева, поради което тези претенции следва да бъдат уважени изцяло.

              Неоснователни са наведените от ответната страна доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия наследодател на ищците. С ангажираните по делото доказателства ответното дружество не е установило – в съответствие с изиск-ването на чл.154, ал.1 ГПК, че с поведението си Е.К. е допринесъл по някакъв начин за настъпването на инцидента и неговите последици, вкл. и поради допуснато нарушение на изискването на чл.137а, ал.1 ЗДвП. От една страна: не бе доказано от заст-рахователя, че към момента на инцидента на местата на задната седалка на л.а.”Р.Л.” е имало монтирани обезопасителени колани, което в случая е абсолютно необ-ходимо при направената констатация от органите на МВР, обективирана в протокола за оглед, че липсват колани, а от друга: съгласно данните от приетите заключения на комп-лексните СМАТЕ с поясненията на вещите лица д-р М. и д-р Н., дори и да е бил с предпазен колан при пътуване на задна лява седалка пътникът Е.К. пък би получили тежки увреждания по тялото си от значимите деформации на автомобила вляво, както и че поставеният предпазен колан не би предотвратил /не би изключил/ нас-тъпването на летален изход за това лице от тези увреждания.

             Наведените от ответника доводи във връзка с релевираното съпричиняване на процесното събитие от страна на водача на автобус „М.” са ирелевантни за изхода на спора, тъй като дори и да беше доказано някакво противоправно поведение на това лице /каквото в хода на производството не бе установено/, този факт не би освободил от отговорност застрахователното дружество, тъй като по силата на чл.53 ЗЗД, ако уврежда-нето е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, а съгласно нормата на чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници.

              Настоящата инстанция намира за неоснователен и искът на ищеца Х. Ка-диш с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, касаещ заплащането на обезщетение за иму-ществени вреди в размер на 9 623,11 лева за периода от 24.02.2011 г. до 24.11.2013 г.

              Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в гражданското съдо-производство е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията си. До приключване на устните състезания по делото ищецът К. не е ангажирал доказа-телства, с които да проведе пълно и главно доказване и да установи по безспорен начин твърденията си за настъпването на претендираните имуществени вреди в неговия пат-римониум и техния размер. В производството не са представени никакви доказателства за доходите на двамата родители на ищеца към 24.02.2011 г., както и такива относно раз-мера на дела на баща му в средствата за неговата издръжка към същия период, както и за полагащата се на ищеца наследствена пенсия и нейната стойност, предвид което не може да се приеме, че последният е пропуснал да реализира едно приращение на имуществото си, респ. че последното не се покрива изцяло от размера на дължащата му се наследст-вена пенсия, както и че е налице разлика над тази пенсия и необходимите средства за издръжката му, която да подлежи на обезвреда от страна на застрахователя.

              Поради липсата на кумулативната даденост на елементите от фактическия със-тав на разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ първоинстанционният съд намира, предявената от Х.К. претенция на това основание относно търсените имуществени вреди, се явява неоснователна и като такава същата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

              Съобразно приетия изход на спора ответникът следва да заплати на ищците и за-конната лихва върху присъдените суми, считано от 24.02.2011 г. – датата на увреждането /по аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ във връзка с чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното им изплащане, както и по сметката на СГС сумата 8 000,00 лева – дър-жавна такса по делото, съобразно уважената част от исковете, дължима се по реда на чл. 78, ал.6 ГПК.

              На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищците и направените разноски по производството, както следва: 8 038,75 лева – на С.К. и 7 280,38 лева – на Х.К., последните по компенсация с дължащите се на ответника такива на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК в размер на 233,32 лева.

               Водим от горното, Съдът

 

                                                   Р     Е     Ш    И:

 

             ОСЪЖДА З.А.Д. „Б.В.И. Г.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.”П.” № 5, ЕИК ****** да ЗАПЛАТИ на С.Х.К. ***, ЕГН **********, сумата 100 000,00 /сто хиляди/ лева – обез-щетение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ във връзка със смъртта на съпруга й Е.Х.К. с ЕГН **********, настъпила на 24.02. 2011 г., вследствие на ПТП от същата дата, заедно със законната лихва, считано от 24. 02.2011 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 8 038,75 лева /осем хиляди тридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/ – разноски по делото.

 

             ОСЪЖДА З.А.Д. „Б.В.И. Г.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.”П.” № 5, ЕИК ****** да ЗАПЛАТИ на Х.Е.К. ***, ЕГН **********, сумата 100 000,00 /сто хиляди/ лева – обезще-тение за неимуществени вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 във връзка със смъртта на баща му Е.Х.К. с ЕГН **********, настъпила на 24.02. 2011 г., вследствие на ПТП от същата дата, заедно със законната лихва, считано от 24. 02.2011 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 7 280,38 лева /седем хиляди двеста и осемдесет лева и тридесет и осем стотинки/ – разноски по делото по компенсация.

 

              ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Е.К. ***, ЕГН ********** срещу З.акционерно дру-жество „Б.В.И.Г.” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., пл.”П.” № 5, ЕИК ****** иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 9 623,11 лева за периода: 24.02.2011 г. – 24.11.2013 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

               ОСЪЖДА Застрахователно а.д. „Б.В.И.Г.” АД със седалище и адрес на управление: гр.С., пл.”П.” № *, ЕИК ****** да ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски градски съд сумата 8 000,00 /осем хиляди/ лева – държавна такса по делото на основание чл.78, ал.6 .    

 

             Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните - с въззивна жалба.

 

 

 

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: