НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ……..
гр. Варна, 30.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІV състав,
в публично заседание на девети януари през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при
участието на секретаря С.Г.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 9869
по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано по повод предявени от „М.2.” ЕООД срещу „С.и п.с.” ЕООД, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл. 327 ТЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 258 и чл.
92 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумите,
както следва: 1684.64 лева,
представляваща цена на доставен кабел по договор за доставка на стока от
25.08.2014 год., сумата от 310.25 лева
– обезщетение за забавено плащане на цената на доставената стока, начислено за
периода от 24.10.2014 год. до 15.08.2016 год., сумата от 16012.80 лева, представляващо възнаграждение по договор №
503.5611/06.03.2015 год. за строителни и монтажни работи, приети с протокол №
1/27.04.2015 год. и протокол № 2/22.05.2015 год., сумата от 800.64 лева – неустойка за забава по
чл. 13 от договор № 503.5611/06.03.2015 год., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
18.08.2016 год. до окончателното изплащане на задължението.
В
срока по чл.131
от ГПК, ответникът не е подал писмен отговор.
Първо по делото заседание е проведено на 09.01.2017 год., като редовно
призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в
съдебно заседание.
Ищецът „М.2.” ЕООД основава
исковите си претенции на следните фактически твърдения: на
25.08.2014 год. дружеството е сключило със „С.и п.с.“ ЕООД договор
за доставка на стоки, по силата на който се е задължило да достави на ответника
2000м кабел 22 кV, 1х185 кв.мм, А1 жило срещу цена от 19600 лева. Твърди се, че
ответното дружество приело на 23.10.2014 год. стоката без възражения, за което
е съставен приемо-предавателен протокол. Въпреки това ответникът е заплатил
само част от дължимата продажна цена и е останал да дължи сума в размер на
1684.65 лева, както и лихва за забава в размер на 310.25 лева, начислена от
деня следващ получаването на стоката – 24.10.2014 год. до 15.08.2016 год. Наред
с горния договор се твърди страните да са сключили на 06.03.2015 год. и договор
№ 503.5611 за строително-монтажни работи, по силата на който ищецът се е
задължил срещу възнаграждение да изпълни монтажни дейност на обект „Изграждане
на Електроцентрала на биомаса“, кв. „Устово“, гр. Смолян. От своя страна
ответникът се е задължил да заплати възнаграждение в размерите, посочени в
приемо-предавателните суми, удостоверяващи завършването на
строително-монтажните работи. Твърди се ищецът да е изпълнил възложената му
работа, като същата е приета с приема-предавателен протокол № 1/27.04.2015
год., по който размера на възнаграждението е 12663.60 лева и с приемо-предавателен
протокол № 2/22.05.2015 год. на стойност 3349.20 лева. Въпреки приетата без
забележки работа, ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение, поради
което и наред с него дължи неустойка по чл. 13 от договора в размер на 5% от
стойността на неизплатената сума, или неустойка в размер на 800.64 лева.
Размерът на дълга към ищеца се твърди да е потвърден от ответното дружество на
18.03.2016 год. Независимо от това „С.и п.с.” ЕООД не е изпълнило задълженията си към ищеца, поради което и
сезира съда с искане за осъждане на ответника да заплати горните суми..
Ответникът
не е оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл. 327 ТЗ,
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 258 и чл. 92 ЗЗД ищецът е представил
писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Преценени в
тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извода за вероятна основателност
на претенциите.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.
С оглед направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски
в размер на 807.90 лева – заплатена държавна такса, 3938.40 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 40.00 лева – заплатена в производството по чл. 389 ГПК държавна такса. На страната не следва да се присъждат направените в хода на
изпълнителното производството разноски, доколкото същото не е част от
обезпечителното такова.
По изложените съображения и на осн. чл.239, ал.2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.и п.с.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис 11, ДА ЗАПЛАТИ на „М.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумите, както следва: 1684.64 лева /хиляда шестстотин
осемдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща цена на доставен кабел по договор за
доставка на стока от 25.08.2014 год., сумата от 310.25 лева /триста и десет лева и двадесет и
пет стотинки/ – обезщетение за
забавено плащане на цената на доставената стока, начислено за периода от
24.10.2014 год. до 15.08.2016 год., сумата от 16012.80 лева /шестнадесет хиляди и дванадесет
лева и осемдесет стотинки/,
представляващо възнаграждение по договор № 503.5611/06.03.2015 год. за
строителни и монтажни работи, приети с протокол № 1/27.04.2015 год. и протокол
№ 2/22.05.2015 год., сумата от 800.64
лева /осемстотин лева и шестдесет и четири стотинки/ – неустойка за забава по чл. 13 от договор №
503.5611/06.03.2015 год., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.08.2016 год. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „С.и п.с.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, офис 11, ДА ЗАПЛАТИ на „М.2.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 4786.30 лева /четири хиляди седемстотин
осемдесет и шест лева и тридесет стотинки/, представляваща направените по
делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване, на осн. чл. 239, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: