Р Е Ш Е Н И Е
№485 07.12.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На четиринадесети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Прокурор: Константин Тачев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №425 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 285 от ЗИНЗС във връзка с чл. 203 и сл. от АПК, образувано по предявен на 09.07.2021г от
П.М.И. иск с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС вр. с чл. 3 ал.2 вр. с ал.1
от същия закон, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000лв,
настъпили в резултат от нарушение на забраната по чл.3 ал.2 вр. с ал.2 от ЗИНЗС, извършено както следва:
За времето от 21.09.2011г до 01.01.2012г
е с мярка „задържане под стража“ в следствения арест в град Хасково, където
няма обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода, липсвала
е дневна светлина и чист въздух, без престой на открито.
В периода от 01.01.2012г до 01.06.2013г.
е в затвора в град Стара Загора, където също няма обособен санитарен възел с
постоянно течаща топла и студена вода, а осветлението е слабо и не позволява да
се чете вестник или книга.
В периода от 01.06.2013г до 01.05.2015г е
в Затворническо общежитие в село Черна гора към затвора в град Стара
Загора.
В периода от 01.05.2015г до 01.08.2016г е
в Затвора в град Пазарджик.
В периода от 01.08.2016г до 09.07.2021г /
датата на исковата молба/ е в Затвора в град Стара Загора, като през 2018г се
разболява от диабет, поради лошата храна и стреса, на който е подложен. Не му
се дават лекарства и той си купува, когато има пари.
През цялото описано време е държан в
пренаселени килии, в които има влага и мухъл. Имало е има дървеници, хлебарки и
гризачи. Храната е малко и с лошо качество.
В ареста не е имало обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и
студена вода, липсвала е дневна светлина и чист въздух, без престой на открито.
В Стара Загора също няма обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода.
Осветлението е слабо и не позволява да се чете книга или вестник. Не му се дава
работа и така не може да намалява срока на наказанието си и да покаже
превъзпитание да иска условно предсрочно освобождаване.
Процесуалния представител възразява да се
приложи института на погасителната давност, поради липса на прекъсване на
страданието, причинено от нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
За установяване на фактите, посочени
като сбъдващи правното основание на чл.284 от ЗИНЗС иска разпит на свидетели.
Ответника ГД „Изпълнение на
наказанията“, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлен
предявения иск изцяло като погасен по давност за времето до 12.07.2016г, тъй
като са изминали пет години, считано от датата на исковата молба, а за времето
след 12.07.2016г и до 09.07.2021г като неоснователен въз основа на
представените справки и разходни документи за условията на изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ и закупуване на хигиенни материали,
включително за извършвани мероприятия по дезинфекция и
дезатеризация/дезинсекция. Установения медицински проблем е проследяван активно
и са предоставяни медикаменти, като ищецът е посещавал както Медицинския
център, така и специалисти извън и за сметка на Затвора в град Стара Загора
като му е осигурена назначената лекарствена терапия, съобразно рецептурната
книжка.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора дава заключение за неоснователност на исковата претенция
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Предявения иск е допустим, но
разгледан по същество е погасен по давност за периода от 21.09.2011г до
09.07.2016г, за който се установява
нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Неоснователен е за времето от
05.08.2016г до 09.07.2021г, а за отрязъка от време между 09.07.2016г и до
05.08.2016г като не погасен по давност и основателен, ще следва да бъде уважен,
но размера на обезщетението ще бъде определен по правилата за кумулативното
въздействие, включително продължителността. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е
станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД). Предявеният от ищеца иск се основава за
твърдения за бездействие на администрацията по изпълнение на наказанията да
подобри условията за живот, в които е бил поставен за времето от 21.09.2011г до
09.07.2021г. Правото на обезщетение за вреди възниква за всеки ден, прекаран от
задържаните лица в неблагоприятна жизнена среда по причина на проявеното от
отговорните длъжностни лица незаконно бездействие. Претенцията се счита
погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в
който е станала изискуема. Исковата молба на е подадена по пощата на 09.07.2021г.,
с оглед на което искът не е погасен по давност само в частта, в която се
претендира обезщетение за времето от 09.07.2016 г. до 09.07.2021г.
С преживяване на вредното въздействие
приключва изпълнението на състава, представляващ основание за пораждане на имуществен
иск срещу държава в лицето на субституента ГД „Изпълнение на наказанията“,
поради което възражението на процесуалния представител на ищеца, че докато
същият пребивава в място за лишаване от свобода при посочените условия, то
давност не тече, не намира правна опора. Освен това, преди да изтече давностния
срок ищецът е разполагал и със средството за защита, а от задължението за
неговото упражняване не може да бъде освободен, поради пречки, които не е могъл
да преодолее или ако същото е било безсмислено да се използва с оглед тежестта
на процесуалните ограничения. Считано от 07.02.2017г ищецът е разполагал с иск по
чл.284 от ЗИНЗС, а преди това и с правното основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ,
поради което бездействието му да упражни предоставени му имуществени притезания
е в пряка причинно следствена връзка с изтичане на пет годишен период за всеки
ден на страдание, който обективен факт има правната квалификация на погасителна
давност спрямо материалното основание. / виж Решение № 12306/16.09.2019г по
адм.д.№1569/18г на ВАС на РБ – докладчик Ж.П./. В тази връзка следва да се
каже, че искът е един и имуществен за преживените страдания от жизнената среда
/ когато се предявява въз основа на факти, имащи признаците по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС/ към всеки момент, а не отделен за всяко условие – аргумент и от
правилото за съобразяване на кумулативното въздействие при определяне размера
на обезщетението. Обстоятелствата, които водят до ситуация на жертва и
определят степента на страдание, обуславят размера на обезщетението за всеки
ден на страдание. Ето защо се преклудират и всички не заявени неблагоприятни
условия, които могат да имат същата правна квалификация за същия период тоест
да бъдат същото основание /нарушение на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС/, за предявяване на
същия иск между същите страни – силата на присъдено нещо, потвърдено и от
правилата за допустимост на жалбите пред ЕСПЧ, който Съд също съобразява
сезиран ли е с оплакване за същото нарушение в предходна жалба, а не сезиран ли
е със същите факти, които имат идентична правна квалификация тоест сочат на
същото нарушение, но не са заявени, включително и при проверката за изчерпване
на вътрешно правните средства за защита – посочени ли са тези факти, увреждащи,
които се навеждат и пред Съда.
Постоянната практика на ЕСПЧ,
по-специално решенията, в които е извършен правен анализ на компенсаторното
средство за защита по чл.284 от ЗИНЗС и преките по чл.274 и сл. от ЗИНЗС, е за
причината за бездействието да бъдат използвани тези средства от лишените от
свобода, които твърдят да са жертви на нарушение на забраната –обективна ли е
тя, включително когато се установи, че средството, с което разполагат е само
формално, или обратно - касае е се за
техен избор, какъвто е настоящия случай.
За периода до извършване на ремонт в
Затвора в град Стара Загора, съответно за условията в следствените арести, е
налице известна практика на ЕСПЧ, включително Н. и други срещу България, но в
резултат на същата и по Норвежкия механизъм, обективните условия,
представляващи нарушение на забраната по чл.3 от КЗПЧ са променени трайно след
2016г, поради което оплакванията, изложени в настоящата искова молба в
съчетание с не използването на компенсаторно средство за защита, както и на
това по чл.274 от ЗИНЗС, сочат на съмнение в изпитваните тежки страдания, определени
от претендираната сума от 150 000лева и на търсене на възможност за
възползване от предоставената на лишението от свобода, без никаква процесуална
тегоба, съдебна защита за преживявания в периоди, за които вече е известно, че
условията не са били на нивото на изискуемия стандарт, но които са погасени по
давност, и то след като в период от 05.08. 2016г до 09.07.2021г, ищецът не е
поставен в описаните условия, които именно са били цел на ремонта по Норвежкия
механизъм и за изпълнение на което са приобщени и Докладите на Омбудсмана,
изготвени по линията на Националния превантивен механизъм. Липсата на тежест на
доказване на основанието по чл.284 от ЗИНЗС, както и общо известните факти, че
в определени места за лишаване от свобода условията са представлявали нарушение
на чл.3 ал.2 от ЗИНЗС в погасения по давност период, не означава, че този
материално правен институт не се прилага, според установените в ЗЗД правила,
както и че всяко неудобство, съответно установено във времето общо, макар и
хронично заболяване, включително от типа на социално значимите и широко
разпространени от съвременния начин на живот, ендокринни диагнози, следва да
имат пряката причинно-следствена връзка с изпълнение на наказанието „лишаване
от свобода“. Изложеното се налага с оглед следващите от схематичната искова
молба общо посочени не благоприятни битови и жилищни условия, които са били
характерни до 2016г и са представлявали причина за осъдителните решения срещу
България, в съчетание с не използването на предоставени от законодателството
ефективни средства за защита, както за погасения по давност период, така и за
времето след 05.08.2016г до 09.07.2016г, през което ищецът не пребивава в
условия, представляващи ситуация на жертва на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Следователно
за периода от 21.09.2011г до 09.07.2016г, основанието, макар да се установява,
както ще бъде посочено по-долу, е
погасено по давност, а това означава и част от претендираните неимуществени
вреди, чийто размер се определя от съда,
тъй като се касае за засягане на негативния интерес / деликта води до
засягане на негативен интерес и поради тази причина, съдът определя размер на
обезщетението, но не присъжда повече от заявения, в случай на превишаване на
определения/. Искът по чл.284 от ЗИНЗС е
имуществено притезание, което възниква от поставяне на лишените от свобода в
условия да бъдат жертва на нарушаване на забраната за нечовешко, жестоко и
унизително отношение, а оттук и извода, че не всяко страдание, което е присъщо
и неизбежно, включително от суровост на условията, е понесено извън самопричиненото
от извършване на престъпление, за което е наложено наказание лишаване от
свобода. Освен това, погасяването по давност на основанието, както и
установената промяна в жизнените условия след 05.08.2016г, ще се отразят на
размера на обезщетението с оглед правилото за вземане предвид на кумулативното
въздействие на факторите на жизнената среда и степента на засягане на личността
спрямо времето на понасяне на вредите / по дневно/, но освен това и защото
средството, освен компенсаторно има и друга функция – да бъде причина за
възстановяване на положение в съответствие със стандарта, а в такива
съответстващи условия, ищецът пребивава от 05.08.2016г до датата на исковата
молба и всички не заявени условия, имащи признаци по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС се
преклудират към дата на приключване на устните състезания -14.11.2022г. тоест
не могат да се разглеждат /изследват с оглед съществуването им/ след тази дата,
като настъпили до 09.07.2021г и представляващи основание / нарушение на чл.3
ал.2 от ЗИНЗС/, за предявяване на същия иск 284 ЗИНЗС, между същите страни до
09.07.2021г. Промяната в условията, настъпила след 05.08.2016г ще се вземе
предвид и спрямо датата на установяване на заболяването не инсулино зависим
захарен диабет, повече от две години по-късно през декември 2018г, през който
период от време ищецът пребивава в условия, които отговарят на стандарта и не
причиняват страдание, вън от неизменно присъщото на ограничената свобода на
движение.
В случая ищецът е определил, че
кумулативното въздействие се е изразило в заболяването диабет, проявено през
2018г, тоест две години след промяната на условията по смисъла на чл.3 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗИНЗС, което обсъдено със стандартните условия на изтърпяване на
наказанието в периода след 05.08.2016г, прави вероятно основателно твърдението
на ответника, че диагнозата не е страдание в резултат на нарушение на
забраната.
От представените от ответника документи се
установява следното:
Справка /
стр.13/: За периода от 21.09.2011г до 03.01.2012гищецът е задържан под стража в
арест в град Хасково в килия №15 с площ от 8.06 кв.м, оборудвана с три легла,
една маса и две табуретки. Има не отваряем прозорец на външната стена за
осигуряване на дневна светлина и
отваряем на вратата на килията към коридора за свеж въздух. До тук е ясно, че
чист въздух от вътрешно затворено помещение не може да постъпва, а площта от
8кв.м. за трима лишени от свобода е под минималните 4 кв.м. за всеки
задържан/лишен от свобода. В тази килия обаче ищецът пребивава с едно лице в
периода от 21.09.2011г до 27.09.2011г тоест за шест дни липсва пренаселеност,
като и периода не е достатъчно дълъг да постави лицето в условия на жертва на
изтезание от липсата на лично пространство. От 28.09.2011г до 29.09.2011г – за
един ден, в тази килия са трима човека, което води до пренаселеност. От
30.09.2011г до 12.10.2011г отново са двама и липсва пренаселеност.
В килия №20 със същата площ и оборудване
ищецът е бил в условията на пренаселеност – когато са общо трима задържани в
рамките на 8кв.м., за времето от 13.10.2011г до 27.10.2011г / 15 дни/, от
01.11.2011 до 10.11.2011г /10 дни/ и от 21.11.2011г до 03.01.2012г. /44 дни/.
Само в периода от 11.11.2011г до 20.11.2011г са общо двама в тази килия и не са
в условията на пренаселеност. Следователно за периода от 21.09.2011г до
03.01.2012г ищецът е бил преимуществено за общо 70 дни в условията на
пренаселеност – трима на общо 8кв.м., от
всичките 105 дни в следствения арест на град Хасково. Най-дълъг период на пренаселеност без
прекъсване е за времето от 21.11.2011г до 03.01.2012г, - 44 дни, като в
съображение относно тежестта на страданието и размера на обезщетението влиза
липсата на отваряем прозорец навън за свеж въздух и естествено проветрение,
както и липсата на престой на открито, което причинява страдание от невъзможност
за движение и е продължителна изолация, извън присъщата на мярката задържане
под стража. За тези страдания, причинени от пренаселеност, липса на престой на
открито за времето от 105 дни и липсата на чист въздух в килията, липса на
санитарен възел към нея с топла и студена постоянно течаща вода, се следва
обезщетение в размер на минималната работна заплата за страната за този период,
която е обективен критерий за минимален жизнен стандарт. Съгласно ПМС
№180/30.06.2011г, МРЗ за страната, считано от 01.09.2011г до 31.12.2011г е в
размер на 270лв месечно тоест по 9лева на ден или 945лв за времето от
21.09.2011г до 03.01.2012г, което е погасено по давност вземане и ще бъде
включено в общия размер на погасеното по давност обезщетение.
За следствения арест в град Хасково не се
установяват общо посочените за всички места на задържане/лишаване от свобода
влага и мухъл, гризачи, инсекти, храна с малко и лошо качество, тъй като в
Справката е удостоверено с приложени фактури закупуването на материали за хигиенни
дейности, но и за текуща поддръжка на помещенията, включително и банята –
например, фактура на стр. 15 и 16 по делото за закупуване на душ батерия,
метла, секретен патрон, дръжка за брава, сапун, прах за пране, гел за миене на
съдове, полиетиленови торбички, препарат за под, прах за пране, сапун, метра,
крушка, от 28.09.2011г., 31.10.2011г / стр.19, от 29.11.2011г / стр.21/,
28.12.2011г. / стр.20/ тоест всеки месец са закупувани необходими за хигиена на
задържаните и на помещенията средства. На 07.09.2011г е издадена фактура за
пране от „Свежест“ ЕООД, което потвърждава удостовереното, че са предоставяни
постелъчно бельо и услуги за неговата хигиена.
В периода от 01.01.2012г
до 19.06.2013г./ а не до 01.06.2013г/ ищецът е в затвора в град Стара Загора,
където твърди, че липсва обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и
студена вода, а осветлението е слабо и не позволява да се чете вестник или
книга, мухъл и влага в килиите, гризачи, инсекти, пренаселеност, лоша храна и в
малко количество. Ищецът е постъпил в Затвора в град Стара Загора на
03.01.2012г с начало на наказанието 21.09.2011г / приспада се времето на
задържане винаги/, като в Справката на стр.232 е посочено, чрез работа
изтърпени 5 месеца, а това опровергава твърдението, че такава възможност не му
се предоставя. Общия размер на наказанието, което търпи от 21.09.2011г е 15
години лишаване от свобода, обусловило първоначално определен строг режим.
В Справка на стр. 29 и сл. по делото,
издадена от Началника на затвора в град Стара Загора се сочи, че не се пази
архив за размери на килиите и брой настанени лица, поради което пренаселеност
следва да се приеме за този период с оглед чл.284 ал.3 от ЗИНЗС. Удостоверено
е, че до 19.06.2013г, когато е разпределен в ЗОТ „Черна гора“, килиите не са
разполагали със самостоятелен санитарен възел с постоянно течаща топла и
студена вода, а санитарните възли са били общи за коридорите и групите, като
достъпа до тях е бил свободен само в периода от 6.00ч до 20.00ч през деня, но
не и в периода след 20.00ч вечерта до 06.00ч сутринта. Всички спални помещения
са били с отваряеми прозорци, за разлика от ареста в град Хасково, поради което
вентилацията е била естествена, включително и дневната светлина. Изкуственото
осветление е посредством електрическа крушка с нагреваема жичка. Оборудвани са
със стандартни легла, шкафчета, маси и столове. Отоплението и тогава и към
настоящия момент е посредством отоплителна централа, разполагаща с два парни
котела, работещи на природен газ и газьол. В корпуса има абонатна станция, в
която парата се превръща в гореща вода и чрез помпи циркулира в отоплителната
инсталация. През зимния период котлите работят по график, а абонатната станция
осигурява циркулация постоянна на гореща вода в чугунените радиатори по
килиите. Топла вода за битови нужди е осигурявана от същата отоплителна
централа, като за всички групи е осъществявано къпане по график в общата баня
на корпуса на затвора. Извън това и с цел поддържане на лична хигиена във
всички групи е разрешавано общо ползване на големи бързовари за затопляне на
вода. Прането на спалното бельо е осъществявано в пералнята на затвора, а
веднъж годишно се перат и одеялата. Санитарния контрол е осъществяван от
директора на МЦ към затвора. Общите помещения коридор, за сушене на дрехи,
санитарните баня и умивални, са почиствани ежедневно под ръководството на
секция „Хигиенно-битова“ към Самодейните затворнически групи, като всяко спално
помещение дава дежурство в рамките на една седмица на ротационен принцип.
Инспекторите по социалната дейност са контролирали осигуряване на хигиената в
общите помещения. Ежемесечно са предоставяни и необходимите материали. През
2012 и 2013г доставките са по заявки, без сключване на договори за обществена
поръчка. За този период няма данни за дървеници в сградата, а за хлебарки и
гризачи са извършвани обработки от външни фирми без договори.
Следователно за този период ищецът е бил лишен
от нужните 4 кв.м. жилищна площ и самостоятелен санитарен възел в килията с
денонощно свободен достъп до него и до постоянно течаща топла вода, което е
достатъчно да го постави в ситуация на жертва. Не е бил допълнително угнетен и
страдащ, поради поставянето му в килия с влага и мухъл, студена и тъмна, нито е
търпял прекомерна изолация. За времето от 03.01.2012г до 19.06.2013г, когато е
преместен в ЗОТ „Черна гора“, се следва обезщетение определено въз основа на
МРЗ от 270лв на месец или по 9лв на ден, поради пренаселеност през целия
период, но с възможност за престой на открито, за разлика от ареста в град
Хасково, но отново при липса на
постоянно течаща топла и студена вода, осигурена от санитарен възел, до който
лицето няма не препятстван и свободен достъп.
Седемнадесет месеца и деветнадесет дни от 01.2012г до 19.06..2013г
включително носят обезщетение в размер на 4 743лв, но спрямо тях следва да се
приложи възражението за изтекла пет годишна погасителна давност.
В периода от 01.06.2013г до
01.05.2015г е в Затворническо общежитие в село Черна гора към затвора в град
Стара Загора. Съгласно данни от представените справка: ищецът е настанен в
спално помещение №26 с площ от 24 кв.м. , но не се съхранява информация за
лицата настанени в тази килия в посочения период. Трета група, в която е
разпределен е наброявала между 49 и 60 човека, като в посоченото спално
помещение са били настанявани между 5-ма и 6-ма лишени от свобода на строг
режим. Не се посочват брой легла. Килията разполага с отоплителни радиатори,
естествено осветление и проветрение от два двойни прозореца /1.40м/1.40м,
електрическа крушка от 100 W – един брой, и собствен
санитарен възел, включително тоалетна и умивалник. Всеки лишен от свобода е
разполагал с шкаф за бельо и лични вещи. Ищецът е разполагал с денонощен достъп
до санитарен възел и течаща вода. Почистването на спалните помещения се
извършва по график и с осигурени от администрацията препарати. Периодично са
провеждани дейности по дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Достъпа до баня
е два пъти седмично за тези, които не работят и всеки ден за заетите в обслужващата
дейност. Ищеца не е работил, защото му липсвали умения за това. По план на
присъда е посещавал учебни занятия в СУ „П.М.Кънчев“ , поради постъпване в
затвора с ниво начално образование.
От Справката се установява, че
изолацията, въведена с твърдение за не предоставяне на възможност за работа и
намаляване времето за изтърпяване на наказанието, не се потвърждава като
обективен факт, тъй като не полагането на труд в ЗОТ „Черна гора“ не е по
причина на затворническата администрация, а поради липса на усвоени умения /
образованието е начално/, но вместо това ищецът е посещавал учебни занятия,
което изключва извод за изолиране до степен на страдание. За посочения период
липсва данни за брой легла и настанени в спално помещение №26, поради което
следва да се приеме, че не е доказано спазването на условието за 4кв.м. жилищна
площ на всеки един лишен от свобода. Достъп до санитарен възел и течаща вода се
твърди да е бил осигурен, но не се потвърждава от Доклада на Омбудсмана.
Потвърдени от представените фактури са твърденията за предоставени средства за
хигиена, с предприети мерки за справяне с инсекти, които населяват общи сгради
в урбанизираните територии – хлебарките са налични не само в местата за
лишаване от свобода, по обективни причини, като дължимите действия се състоят в
периодичната дезинсекция, която е провеждана, съгласно представени фактури с
получател ГД „ИН“ Затвора град Стара Загора, към който е ЗОЗТ Черна гора / стр.
129 и сл. по делото/. Необходимо е обаче
да се постигне и резултат относно дървениците, които паразитират по спалното
оборудване и бельо.
За условията в ЗОЗТ Черна гора съдът
съобрази и Доклад на Националния
превантивен механизъм относно проверките в затвора в град стара Загора,
общежитие от открит тип към Затвора, общежитие от закрит тип „Черна гора“,
арест в същия град, Затвора в град Пловдив,, общежитие от открит тип „Хеброс“ и
арест в град Пловдив. Съгласно този доклад, изготвен въз основа на извършена
проверка в периода от 12.17.09.2016г / след посочения престой на ищеца от
19.06.2013г до 01.05.2015г/ средногодишно натовареността е била, както следва:
за 2013г-159 места, за 2014г -163места, и 2015г-49 места. Пренаселеността през
2016г е видима, тъй като към този момент в ЗОЗТ е имало между 170 и 180 лишение
от свобода, при капацитет от последното замерване през 2015г от 121 места,
което означава, че през 2015г капацитета не е превишаван, но през 2013г и 2014г е било пренаселено. Даден е пример със
спално помещение №17 от първи отряд, в което на площ от 15 кв.м са настанени 8
човека. Общежитието и към 2016г е установено като не отговарящо на основните
условия , поради липсата на санитарни възли в спалните помещения. В банята няма
душове, а бетонно корито, от което лишените от свобода могат да се поливат с
помощта на леген или други подръчни средства.
Тези бани са определени в доклада като уникални в местата за лишаване от
свобода в ЕС, включително и за България и явно са в този вид от 1967г. През
нощта задържаните използват пластмасови кофи за тоалетни. Националния превантивен механизъм е оценил
тези условия в ЗОЗТ „Черна гора“ като най-лошите в сравнение с другите
общежития от закрит тип в България и ги квалифицира като изтезание по смисъла
на чл.3 от ЗИНЗС поради пренаселеност, липса на санитарни възли, установено още
през 2012г и продължаващо още четири години след това до 2016г.
Следователно ищецът е бил поставен в
ситуация на страдание, поради нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, предвид
описаните условия на пренаселеност, липса на достъп до санитарен възел и
постоянно течаща вода, липса на условия за лична хигиена – състоянието на
банята и начина къпане, установено е също така и липса на топла вода за
изпиране на дрехите, както и не справяне в ЗОЗТ Черна гора с дървениците,
поради което е препоръчано използване на Корпуса на затвора в град Стара
Загора, независимо от риска от пренаселеност, за да се намали кумулативния
ефект на условията в ЗОЗТ Черна гора тоест по-добре пренаселеност, отколкото
най-лошите условия, които са установени в ЗОЗТ Черна гора.
За посочения период от 19.06.2013г до
01.05.2015г на ищеца се следва обезщетение, но същото е погасено по давност.
Общия размер на основателното, но погасено по давност вземане за неимуществени
вреди от нарушаване на забраната по чл.3 от ЗИНЗС за този период, съдът
определя като равен на сумата от 7 570лв, получена като сбор от: 1860лв
/6м от 2013гх310лв/ плюс 4080лв/12м от 2014г х340лв/ плюс 1440лв /4м от 2015г х
360лв/ плюс 190лв /19 дни от 2013гх10 лв/.
Следващия период касае престоя в затвора
в град Пазарджик за времето от 01.05.2015г до 05.08.2016г. /15 месеца и пет
дни/.
В Справката от затвора в град Пазарджик се
сочи, че е постъпил на 01.06.2015г, но в двете справки от Затвора в град Стара
Загора и тази за ЗОЗТ Черна гора е вписано, че преместването в затвора
Пазарджик е извършено на 01.05.2015г, поради което тази дата съдът приема за
достоверната с оглед на факта, че към датата на подаване на исковата молба и
изготвяне на справките, досието на ищеца е в затвора в град Стара Загора. В
Справката от Пазарджик, противно на посоченото в предходно цитираните, се
твърди, че затворническото досие с индекс ТС-РАД-16 от Номенклатурата на делата
в ГД „ИН“, се съхранява в период от 20години след освобождаването на лишения от
свобода до навършване на 70г възраст, и от това досие се дава следната
информация:
В спално помещение №310, трето отделение,
ищецът е настанен с още 6 лишени от свобода. Размерите са 3.8мх3.8м или 14.44
кв.м., което при седем човека сочи на пренаселеност, при това размерите
включват и санитарния възел, който е с площ от 1.95кв.м. / два квадрата на
човек, без санитарния възел/ Помещението е оборудвано с три двойни вишки и три
шкафчета. Има достъп до дневна светлина от прозорци, които осигуряват
проветряване, а в тъмната част на денонощието осветлението е изкуствено. В
спално помещение 310 е за времето от 01.06.2015г до 26.06.2015г или общо 26
дни. От 26.06.2015г до 08.09.2015г е в спално помещение №803, осмо отделение, с
общо осем лишени от свобода на площ от 21.53кв.м., заедно със санитарния възел,
който е с площ от 1.36кв.м. Оборудвано е с 4 двойни вишки и четири шкафчета.
Има прозорци, които осигуряват проветрение. От 08.09.2015г до 08.03.2016г е бил
в трето отделение, като до 23.10.2015г е в спално помещение 0305 с още 7 лишени
от свобода на площ 23.94кв.м. в това число санитарен възел от 1.95кв.м.,
оборудвано с 4 двойни вишки и 4 шкафчета, съответно прозорци, а нощем
изкуствено осветление. От 23.10.2015г до 08.03.2016г е в 304-то спално
помещение с още 8 лишени от свобода на площ от 23.18кв.м. в това число
санитарен възел от 1.95кв.м., оборудвано също с 4 двойни вишки и четири
шкафчета. В периода от 08.03.2016г до 05.08.2016г е в осмо спално отделение, в
спално помещение №807 с още 15 лишени от свобода. Спалното е с площ от
38.1кв.м. включително санитарния възел от 1.69кв.м, оборудвано с четири двойни
вишки. Ремонта е извършен през 2018г, след пребиваването на ищеца в затвора в
град Пазарджик.
Според Доклад на Националния превантивен
механизъм относно проверка в затвора в град Пазарджик /стр.187/, извършена в периода
22.-26.08.2016г / 26 дни след преместване на ищеца в затвора в град Стара
Загора/ условията са следните: Корпусът е триетажен с капацитет от 483-ма
лишени от свобода, но в деня на посещението са 460, докато през 2012г са били
417. Установено е, че въпреки достатъчни общ капацитет, разпределението води до
пренаселеност, като например 18 човека се намират на 30кв.м.-40кв.м.,
по-конкретно в спално помещение №506 с размери 6м на 3.80м ведно със санитарния
възел, са настанени 10-ма човека. Обстановката към датата на проверката / 26
дни след преместването на ищеца/ е значително по-благоприятно поради обективния
факт, че от затвора в град Пазарджик и към затвора в град Стара Загора са
преместени около 200 човека, поради вече извършения в Стара Загора ремонт.
Санитарни възли липсват в зоната за повишена сигурност. Установен е проблем с
дървениците, който произтича от липса на дезинфекция на дюшеците в склада. Килокалориите
за хранене са в диапазона 2 400 до 2 829, като за работещи се дават
допълнително 634 килокалории. Хлябът е в рамките на 400гр на ден, от които
100гр за закуска, 150гр за обяд и 100гр за вечеря. Едни хляб е с тегло 400
грама, но са много оплакванията относно неговото качество. Основния проблем, за
който е съобщено е краткото време за хранене.
Следователно потвърдено е изнесеното в
Справката от затвора в град Пазарджик за поставяне в ситуация на жертва на
ищеца, поради пренаселеност, но не и поради липса на постоянен достъп до
санитарен възел и постоянно течаща вода. Продължителността на пренаселеността
обаче е в непрекъснат период от 15 месеца, при това степента на тежест се
определя и от факта, че ищецът е разполагал с лично пространство не повече от
2.4кв.м., на което е разположена двойната вишка тоест само мястото за сън. За
тези 15 месеца се следва обезщетение в размер на стандарта по ЕСПЧ от около 9лв
на ден, който е преминат от размера на МРЗ за 2015г, но преди този период МРЗ
му съответства, поради което е взета за основа при изчисляване сумите на
обезщетението, не само в настоящия случай и не само при прилагане на чл.284 от ЗИНЗС, но и преди влизането й в сила,
спрямо искове по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявени по сходни факти. Съобразно
стандарта от 9лв на ден за най-тежките битови условия – пренаселеност,
обезщетението е равно на сумата от 4 095лв, от които погасено по давност е
вземането до 09.07.2016г или в размер на 3 852лв, като следва да се присъди
обезщетение в размер на 243лв за пренаселеност в затвора в град Пазарджик,
преживяна от 09.07.2016г до 05.08.2016г. Тук е мястото да се каже, че
признаването статут на жертва на ищеца също е цел на компенсаторното средство
за защита с оглед предназначението на правната норма на чл.284 от ЗИНЗС,
определено от факта, че заплащането на неимуществените вреди не може да
възстанови обективното минало, поради което искът има възпиращ ефект и срещу бъдещо допускане на условия и ситуации на
нечовешко и унизително отношение тоест той е средство за реално подобряване на
начина на изпълнение на наказанието, а не само за имуществени репарации, но при
продължаващи нарушения на забраната, каквито не се установяват. Следователно
размера от 243лв е само с компенсаторен ефект с оглед установяване на
основанието за посочените дни, което не е погасено по давност.
Последния период на страдания, посочен в
исковата молба обхваща времето от преместването в затвора в град Стара Загора,
извършено на 05.08.2016г до датата на подаване по пощата на исковата молба –
09.07.2021, а датата 12.07.2021г е дата
на образуване на делото, която не точно се сочи в отговора на исковата молба.
На 05.08.2016г е приведен в затвора в
град Стара Загора / Справка на стр.30, абзац предпоследен/, като на 09.08.2016г
е разпределен в 3-та група, ІІ В коридор, в който физически са се помещавали
втора и трета група. От месец октомври 2019г групите са обединени, като трета
група не съществува, остава само втора група във ІІ В коридор. След осъществен
ремонт на Корпуса на затвора в град Стара Загора по Норвежкия финансов механизъм
и в рамките на престоя във втора група от 09.08.2016г до датата на исковата
молба 09.07.2021г ищецът е пребивавал в изцяло ремонтирано спално помещение №14
в коридор ІІВ. Помещението разполага със самостоятелен санитарен възел с
тоалетна и течаща вода с денонощен достъп до него, прозорци с възможност за
отваряне по всяко време на денонощието по преценка на лишените от свобода, с
което се осигурява светлина, проветрение и естествена вентилация. Оборудвано е
със стандартни легла, шкафчета, закачалки, маса и столове. Изкуственото
осветление е от два броя луминесцентни осветителни тела 2х36W.
Отоплението е осигурено от описаното по-горе локално парно и чугунените
радиатори в помещението. Всеки коридор има общо помещение с огледала и
умивалници, помещение за къпане, оборудвано с душове и помещение за сушене и
пране, достъпът до които е свободен от 6.00ч до 20.00ч всеки ден. Спално
помещение №6 в коридора е с площ от 33.50кв.м с три броя прозорци с площ от
3.24кв.м., един голям чугунен радиатор и за периода на престой на ищеца в него,
считано от 09.08.2016г до 09.07.2021г в него са настанени между 5 и 10 лишени
от свобода лица.
Относно оплакването за не предоставяне на
възможност за превъзпитание и намаляване времето на изтърпяване на наказанието,
чрез работа, ответника сочи, че ищецът много пъти е подавал заявление за
назначаване на работа, които с оглед измененията на ЗИНЗС от 2017г и въвеждане
на конкурсното начало не са удовлетворени, тъй като Комисията е назначавала
други кандидати.
За осигуряване на хигиенни материали са
представени фактури, както е удостоверено и създаването на условия за
поддържане на хигиената на лишените от свобода и на спалното бельо и завивки.
Потвърдени са тези факти и от Доклад на Националния превантивен механизъм за
извършена проверка в затвора в град Стара Загора в периода от 13.07. до
17.07.2020г. В доклада се сочи, че
затворът е посетен през 2015г и през 2016г, когато е ремонтиран изцяло, което
се потвърждава и от доклада по отношение условията в затвора в Пазарджик, в който
е констатирано, че преместване на 200 лишени от свобода от Пазарджик в Стара
Загора е извършено, поради осъществения ремонт на Корпуса в Стара Загора.
Подменени са електроуредите, ремонтирана е столовата и е обявено седмичното
меню. Подобрена е материалната база и на мястото за престой на открито,
изразява се в поставяне на нови настилки, пейки, масички и кошчета за отпадъци.
През 2020г е извършен освежаващ ремонт на спалните помещения в приемното
отделение, в което се констатират течове по някои стени и падаща мазилка, както
и са получени оплаквания за хлебарки и дървеници, въпреки ежемесечните
пръскания, от години по сключените договори. Препоръчва се изваряване на
дрехите в приемното отделение. Следователно тези констатации не касаят спалното
помещение на ищеца, което не се намира в приемното отделение, освен проблема с
дървениците, но по отношение на същия липсва бездействие от страна на
затворническата администрация и тяхното наличие самостоятелно не поставя ищеца
в ситуация на жертва на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Установено е в доклада, че капацитета на
затвора на база 4кв.м. за всеки лишен от свобода е 406 човека. В момента на
проверката през 2020г са настанени 399 човека. През календарната 2019г общо са
повече 449, от които 323 осъдени, а 126 обвиняеми и подсъдими. Установено е
спазването на чл.164 от ППЗИНЗС за обявяване на свободни работни места и
създаване на организация за включване в трудова заетост по молби на лишените от
свобода, които се разглеждат от Комисия. През цялата година са използвани
възможностите за доброволен не платен труд по чл.80 ал.1 т.1 –т.5 от ЗИНЗС.
Активно са включвани лишени от свобода в благоустройството и поддържането на
базата, както и в организирането и провеждането на творчески, образователни и
спортни дейности, което спомага за развитието на социално значими умения,
удовлетвореност и съответно се избягват последици от изолацията. Ангажираните в
трудова дейност са общо 336, от които доброволен не платен труд 138, домакински
щат 73 и ДП „Фонд затворно дело“ – 125 тоест по-малко е платения спрямо не
платения труд, но функционира и училището, което ищецът е посещавал в част от
исковия период и няма пречка да полага доброволен не платен труд.
От всичко установено за времето на
изпълнение на наказанието в затвора в град Стара Загора в периода от
05.08.2016г до 09.07.2021г се установява, че няма основание да му се признае
статут на жертва от нарушение на забраната, включително и поради пренаселеност,
тъй като според стандарта на ЕСПЧ под 3.5 кв.м. на лишен от свобода е ситуация,
в която липсата на лично пространство представлява изтезание. Дори, когато са
настанявани по 10 човека в спално помещение с площ от 33.5кв.м. този минимален
праг не е преминаван.
Признаването на статут на жертва от
началния момент на исковата молба 21.09.2011г до 05.08.2016г предпоставя
обсъждането му във връзка с претенцията за конкретно неимуществено страдание, а
именно заболяването от диабет тип ІІ, установено през 2018г в затвора в град
Стара Загора, след което ще бъде обсъдено оплакването за не предоставяне на
медикаменти и липса на контрол върху страданието.
Ситуацията, причиняваща стрес и
неимуществени вреди е преустановена на 05.08.2016г, включително и по отношение
на храненето, което и съобразно докладите на Омбудсмана е по утвърдените
хранителни таблици като калориен състав, количество и състав. Представените
примерни менюта потвърждават спазването на утвърдените стандарти, а що се
отнася до качеството, контролът е предоставен на здравните специалисти от МЦ
към лечебните заведения и липсват препоръки в Докладите за пропуски по
отношение качество и състав на храната. В съображение влиза и доказаното
включване на ищеца в диетично хранене с оглед установеното през 2018г
заболяване. Същото е диагностицирано през месец декември 2018г или повече от
две години след преустановяване на стресовата ситуация от пренаселеност, която е главния фактор, поставил ищеца в
ситуация да бъде жертва на забраната в периода до 05.08.2016г. Прекъсването за
период от две години е пречка да се приеме, че не инсулинов зависим захарен
диабет е причинен от условията на
пренаселеност в продължение на почти пет години от 01.09.2011г до 05.08.2016г.
Заболяването е социално значимо и е известно, без специални знания, че засяга
възрастното население в държави с добър жизнен стандарт тоест не се причинява
от сурови условия и недостиг на храна, а от кумулативни промени на
цивилизования начин на живот. В данните за осъждане на ищеца има присъда от
2018г за притежаване на наркотични вещества и за алкохолни злоупотреби извън
местата за лишаване от свобода, без развита алкохолна зависимост, но тези
обстоятелства са фактори за здравето на човека и за развитието на заболявания
на ендокринната система.
От медицинската справка и документацията
към нея се установява, че лечение на заболяването е осигурено от лекар
–специалист на 21.12.2018г, който е назначил медикаментозна терапия, а на
08.01.2019г е издадена рецептурна книжка, по която ежемесечно се изписват
предписаните лекарства. Включен е на диета с добавка към храната. Лечението с
Небиволол, назначено от лекар специалист - кардиолог се осигурява от МЦ към
затвора, като се проследява и контролира заболяването. Последните изследвания
преди 09.07.2021г, са от 09.06.2021г с показатели кръвна захар 4.97 в норма и
гликиран хемоглобин от 6.7%, което сочи на поставен под контрол неинсулино
зависим диабет. Документите са приложени на стр.80 и сл по делото, като на стр.
85 и сл. е удостоверено, че Затвора в град Стара Загора доплаща на ищеца суми
за закупуване на лекарствата по Рецептурна книжка на хронично болния, последно
за месец юли 2021г, но също така за май 2021г, за юни 2021г. Представените
резултати от медицински изследвания / стр.93/ съдържат данни за леко завишени
стойности на холестерол и триглицериди, които са обвързани с не инсулино
зависим захарен диабет, доказан от гликирания хемоглобин и заедно обясняват
предписаната терапия за редукция на телесната маса тоест метаболитни промени,
водещи до установените променени стойности на показатели за обмяната на веществата.
Назначената терапия се осигурява, диетичния режим също, както и добавката,
поради което неоснователно е оплакването, че не му е осигурено лечение на
установеното през 2018г заболяването.
От изложеното до тук се налага извода, че
предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е
основателен за времето от 21.09.2011г до 09.07.2016г, но е погасен по давност,
като за времето от 09.07.2016г до 05.08.2016г се дължи сумата от 243лв. За разликата до пълния предявен размер от
150 000лв и за времето от 05.08.2016г до 09..07.2021г следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, включително и за причиняване на заболяване диабет
тип ІІ, от бездействие да се осигурят условия, не нарушаващи забраната по чл.3
ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, и от бездействие да бъде лекувано заболяването след
неговото установяване през 12.2018г до 09.07.2021г.
На основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС на
ищеца се дължи възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от
исковата претенция, но според представеното пълномощното, представителството е
осъществено безплатно. Следователно на присъждане подлежи само размера на
държавната такса от 10лв на основание чл.286 ал.3 изречение първо от ЗИНЗС, но
същата не е поискана в срок до приключване на устните състезания по делото и не
е представен списък на разноските.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ град София на основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.1
вр. с ал.2 от ЗИНЗС да заплати на П.М.И. ЕГН ********** обезщетение за не
имуществени вреди в размер на 243лв / двеста четиридесет и три/, причинени от
бездействие да се осигурят жизнени условия в затвора в град Пазарджик,
съответни на забраната по чл.3 ал.1 вр. с ал.2 от ЗИНЗС, понесени в периода от
09.07.2016г до 05.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021г
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.И.
ЕГН ********** иск с правно основание чл.284 ал.1 вр. с чл.3 ал.2 вр. с ал.1 ЗИНЗС за разликата от 243лв / двеста
четиридесет и три/ до предявения размер от 150 000лв, като погасен по давност за времето
21.09.2011г до 09.07.2016г, и като неоснователен за времето от 05.08.2016г до
09.07.2021г.
Решението подлежи на
обжалване пред тричленен състав на АС Стара Загора в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: