Р Е Ш Е Н И Е
№206/12.3.2021г.
гр.
Пазарджик, 12.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
адм. дело № 35 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалба
на И.Л.Н. *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 17-4332-005822/31.08.2017 г. на Началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед,
като издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което
се иска да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата, моли за отмяна на
ЗППАМ.
Ответната
страна - Началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Оспорената
заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4332-005822/31.08.2017
г. на Началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР на основание чл.171, т.1, б. „б“
ЗДВП е временно отнето СУМПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. Основание за издаване на заповедта е
съставен АУАН № Г538499/19.08.2017 г. против И.Л.Н. за това, че на 19.08.2017
г., около 03,00 часа в гр. София, бул. „Н. П.“, е управлявал лек автомобил „С..“
с рег…., като отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на алкохол.
Към
преписката е приложен цитирания № Г538499/19.08.2017 г., в който е изложена идентична
фактическа обстановка на тази в оспорената заповед. Към АУАН е приложен и талон
за изследване от същата дата. Към преписката е приложена и докладна записка, от
която е видно, че жалбоподателят преди съставянето на АУАН и издаването на
талона за изследване, отказал да бъде тестван за алкохол. По преписката е
видно, че във връзка с решаване въпроса за отговорността за деянието е издадено
НП № 17-4332-017463 от 05.09.2017 г.
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в законоустановената форма. Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй
като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат
с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се
издава въз основа на АУАН № Г538499/19.08.2017 г., като са описани и
установените с акта обстоятелства.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени
фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Посочено е в
заповедта, че се издава на основание чл.171, т.1, б. „б“ ЗДВП.
Същата
е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда, че за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки.
Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ е съставеният АУАН,
който представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните
фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват
едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на
превантивната ПАМ. В случая са били налице предпоставките по чл.171, т.1, б.
„б“ ЗДВП за прилагане на оспорената ПАМ. Съгласно посочената норма временно се отнема свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4 установените стойности са определящи.
Безспорно
е, че принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за
цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Съгласно чл. 142, ал.
1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон
се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на
заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ
не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно до решаване на въпроса
за отговорността, което в случая следва да е с влязло в сила НП, но не повече
от 18 месеца. При наличието на визираните материалноправни предпоставки, в
условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената
в закона ПАМ, което е сторил с процесната заповед. В случая обаче следва да
намери приложение разпоредбата на чл.142, ал.2 АПК.
На
първо място принудителните административни мерки не са наказание, а средство за
преустановяване на административните нарушения, видно и от формулировката на
чл.171 ЗДвП. Това ясно личи и от разпоредбата на чл. 22 ЗАНН: „За
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат
принудителни административни мерки“. Безспорно е, че принудителни
административни мерки се прилагат независимо от вида и характера на наказанието.
Съгласно чл.142, ал.2 от АПК
обаче: „Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на
акта се преценява към момента на приключване на устните състезания“.
По смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти от значение за делото могат да
бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна
сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз
основа на които органът е взел решението си. Точно такъв е конкретният
случай. Съгласно
т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ОСС НК на ВКС и ОСС
на II колегия на ВАС разпоредбата на чл.11 ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Съгласно чл.82, ал.1, т.5 НК наложеното наказание глоба не се изпълнява, когато
са изтекли две години, а съгласно чл.82, ал.4 НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в ал. 1, т.е., когато наказанието
е глоба, този срок е три години. В тази насока са и разпоредбите на ЗАНН.
Съгласно чл.82, ал.1, б. „а“ ЗАНН административното наказание не се изпълнява,
ако са изминали две години, ако наложеното наказание е глоба, като с оглед
разпоредбата на ал.3 на същия член независимо от спирането или прекъсването на
давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока по ал.1, освен ако в този срок не е
образувано изпълнително производство (каквото в случая не е, тъй като от
данните по делото е видно, че НП в момента се обжалва пред СРС и не е влязла в
сила). По конкретния казус към момента са минали повече от три години и половина,
поради което наложеното наказание глоба е погасено по давност и не би следвало
да се изпълнява. Това от своя страна прави процесната ЗППАМ, която е издадена
до решаване на въпроса за отговорността с влязло в сила НП, безпредметна.
Установяването на нови факти от
значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на
приключване на устните състезания, към който момент е налице безспорно изтеклата
абсолютна давност, касаеща деянието на 19.08.2017 г., във връзка, с което е
съставен АУАН и издадена ЗППАМ. Тези релевантни факти са се осъществили и
установени по делото след издаване на обжалвания акт, като съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК водят до извод за
незаконосъобразност на оспорения административен акт към момента на приключване
на устните състезания, поради отпадане на предпоставките за изпълнение на
наказанието, а оттам и за отнемане на СУМПС, поради което и в конкретния случай
ЗППАМ се явява безпредметна. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, съдът преценява
съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването
му, но не и след това. Съдебната практика сочи, че изключението за преценка
наличието на нови факти от значение за делото към един по-късен момент, а
именно към момента на приключване на устните състезания по чл. 142, ал. 2 АПК, в случая е приложимо, тъй като установените нови факти са от значение за
делото и имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или
доказателствени факти, или иначе казано - променя
се с обратна сила фактическата обстановка при издаване на акта.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, като ще следва
да се отмени издадената ЗППАМ като незаконосъобразна.
По делото не е направено искане за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VII състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-4332-005822/31.08.2017
г. на Началник отдел „Пътна полиция“ към СДВР.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.
5 от ЗДвП.
СЪДИЯ:/П/