Р Е Ш Е Н И Е
№ 260134, 26.01.2021 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-БУРГАС, Гражданско
отделение, 55-ти състав в открито съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Красен Вълев
при
секретаря Мария Милева, като разгледа докладваното от съдия Вълев гр.д.№ 3124 по описа за 2020 г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано
е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр.София с ЕИК
********* против П.Я.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, и К.Б.Д.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат
И.М.. Предявявен е иск за установяване съществуването на следните парични
задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1026/
2020г., дължими по договор за потребителски паричен кредит № ***, сключен на
27.10.2016г. с „Уни Кредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД с ЕИК ********* : 20 725,83 лв. -
главница по 57 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
21.05.2018г. - 21.10.2022г., за които на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ
към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от
01.11.2018г.; 538,85 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.05.2018г.
-18.10.2018г.; 2 622,96 лв. - обезщетение за забава за периода 21.02.2018г. -
14.02.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 14.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира и
присъждане на направените разноски. Същите суми се претендират и при условията
на евентуалност с осъдителни искове.
Ищецът
твърди, че ответникът П.Д. е кредитополучател по описания договор, а
ответницата К.Д. – поръчител. На основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите
условия, неразделна част към договора, процесните парични задължения били
обявени за предсрочно изискуеми. Неизпълнените договорни задължения на
ответниците му били прехвърлени от кредитора „Уни
Кредит Консюмър Файненсинг“
ЕАД по силата на индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 18.10.2018г. към рамков договор за цесия от 20.12.2016г. Цесията
била съобщена на кредитополучателя с писмо. Позовава се и на уведомяване за
извършената цесия и с връчването на препис от исковата молба.
На
ответниците са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. В преклузивния
срок по чл.131 ал.1 ГПК ответниците представят писмен отговор, с който оспорват
иска. Твърдят, че договорът за кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем,
ищецът не е страна по този договор, а ответниците не са били уведомени за
цесията до връчването на препис от исковата молба. По отношение на ответницата К.Д.
твърдят и изтекъл срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Като
съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:
Предявени
са искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.99 ЗЗД, вр.чл.430 и сл ТЗ, и при условията на
евентуалност – осъдителни искове с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, вр.чл.430 и сл ТЗ.
По
делото е представено копие на договор за
потребителски паричен кредит №*** от
27.10.2016 г., сключен между „Уни Кредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД с ЕИК
*********-
заемодател, П.Я.Д.- заемополучател
и К.Б.Д.- поръчител,, което е заверено от процесуалния представител на ищеца
като вярно с оригинала. Процесният договор № ***
представен и в оригинал/л.73-80 от делото/.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, която установява, че договор
за потребителски паричен кредит №*** е изготвен с използването на шрифт “Ariel” с
размер 12 и по-голям.
Съгласно
договора заемодателят е предал на ответника заем в размер на 25000 лева, които
последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: годишен
лихвен процент- 7.99%, при пазарен лихвен индекс
0,14% (тримесечен SOFIBOR) и фиксирана надбавка 7.85 %, годишен
процент на разходите- 10 %, брой месечни вноски 72, размер на
месечната вноска: 458.75 лева. Посочено е и, че се начислява такса за
разглеждане на кредита от 375 лева и се включва месечна застрахователна премия
в размер на 13.15 лева. Посочено е, че общата дължима сума от потребителя е 33
030.20 лева.
Посочено
е, че договорът се сключва при приложими Общи условия за отпускане на
потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД. По
делото не се съдържат данни, премия по каква застраховка е сумата от 13.15 лв.
месечно, кои са страни по този застрахователен договор и дали въобще такъв
договор е сключен от „Уникредит кънсюмър
файненсинг“ АД /УФК/ с някое застрахователно
дружество.
Съгласно
чл. 5, ал. 1 от договора сумата се отпускат чрез банков превод от УКФ към
банкова сметка ***. С искане за рефинансиране на съществуващ дълг П.Я.Д. е
пискал с отпуснатата сума да бъде предсрочно погасено съществуващо задължение
по кредит с размер на дълга 19 915.23 лева по номер на кредит ***.
Посочено а е и банкова сметка, *** сума.
Съобразно
чл. 12, ал. 1 от ОУ в случай на забава на плащанията на дължимите от длъжника и
поръчителя суми върху всички просрочени месечни суми се дължи лихва в размер на
законната лихва, разделена на 360 ди за всеки ден забава.
Съгласно
чл.12, ал.2, т. 1 от ОУ УКФ има право да прекрати едностранно кредитното
правоотношение с Потребителя и да обяви всички си вземания за предсрочно
изискуеми при допуснато просрочие и/или неплащане на две последователни вноски
по Кредита, при условие че допуснатите нарушения и/или неизпълнения на бъдат
отстранени, просрочените вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок, считано
от датата на осъществяване на нарушението/падежа на погасителната вноска.
Съгласно
чл. 13 от ОУ поръчителят е поел задължение да бъде солидарно отговорен за
изпълнение на всички настоящи и бъдещи, условни и безусловни задължения на
кредитополучателя. Поръчителят е декларирал, че е запознат с ОУ и поема
задължение, в качеството си на поръчител, да осигури пълно и точно изпълнение
на всички задължения на кредитополучателя.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – П.Б. е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по
делото. Вещото лице е посочило, че на
08.03.2018 г. кредитополучателят е изпаднал в забава. Констатирано
е, че сумата в размер на 25 000 лева, предмет на процесния
договор за кредит, е преведена на кредитополучателя на 27.10.2016 год., както
следва: 19 915.23 лева са преведени по банкова сметка ***а съществуващо
задължение към УКФ /Договор за кредит ***/ въз основа на Искане за
рефинансиране на съществуващ дълг /л. 16 от делото/ и 5 084.77 лева са преведени по
банкова сметка ***, с титуляр П.Я.Д..
Вещото
лице е изчислило, че размерът на непогасената възнаградителна лихва съгласно
процесния договор, дължима от 21.05.2018 г. до 18.10.2018 г. /датата на
прехвърляне на вземанията/ е в общ размер на 538.85 лева. Вещото лице е
посочило, че размерът на лихвата за забава върху дължимата главница и договорна
лихва върху падежиралите вноски за периода 21.02.2018
г. до датата на входиране на заявлението в съда е
661.02 лева.
Представено
е копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016
г., сключен между „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ АД–цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ООД –цесионер и Иннвидуален договор за
продажба и прехърляне на вземания от 18.10.2018 г. с
който „Уникредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД вземането си към различни длъжници, индивидуализирани с
приложение №1. Видно от същото, извадка от която се намира на л. 28-19 от
делото е цедирано вземане под №354 по договор 2472511
от 27.10.2016 г. с длъжник П.Я.Д. и солидарен длъжник К.Б.Д..
Съгласно
т.4.3. от Рамковия договор, цесионерът е изрично
упълномощен за уведомяване на длъжниците, чиито вземания се прехвърлят, за
цесията. Представено е и пълномощно, с
което цедентът „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД е
упълномощил цесионера „Агенция за събиране на вземания” АД да уведоми от името на цедента всички
длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно договор
за продажба и прехърляне на вземания от 18.10.2018 г.
По
делото е представено и едно уведомително писмо от 31.10.2018 г. с адресат отвтеника П.Я.Д., с които заемодателят „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ АД чрез
„Агенция за събиране на вземания”
АД го уведомява за извършеното на 18.10.2018 в
полза на „Агенция за събиране на вземания” ООД прехвърляне на вземанията си по
договора за паричен заем. На гърба на уведомлението „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД е обявила на длъжника, че поради просрочие и неплащане на вноски
по Договор за потребителски кредит №***
от 27.10.2016 г., сключен с „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД, всички
вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от датата на
получаване на писмото. Приложено е известие за доставяне, в което е посочено
име на получател Н.Я., като не е ясно дали той е член на домакинство, пълномощник,
има ли родствена връзка с получателя и в какво качество получава писмото. Независимо
от това уведомителното писмо е връчено, ведно с исковата молба, в която са
направени изявления за уведомяване за цесията и обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Установява
се от приложеното ч.гр.д.1026/2020 по описа на БРС, че по заявление от
цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, против ответниците е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 458 от 18.02.2020 г. за изпълнение на
парично задължение за сумите: 20 725,83
лв. - главница по 57 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода
21.05.2018г. - 21.10.2022г., за които на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ
към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от
01.11.2018г.; 538,85 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.05.2018г.
-18.10.2018г.; 2 622,96 лв. - обезщетение за забава за периода 21.02.2018г. -
14.02.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението на 14.02.2020г. до окончателното ѝ изплащане.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен
съд-Бургас достига до следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид
издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която
е връчена на длъжниците, които са подали възражение по чл. 414 от ГПК, а
исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че „Уникредит кънсюмър файненсинг“ АД и ответниците П.Я.Д.
и К.Б.Д. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и
ЗЗП. Ответникът е усвоил изцяло сумата от 25 000 лева, което се установи от
изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
С
цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен
договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно
постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника
и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи
действие по отношение на длъжника, цесионният договор
следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4
от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия
и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение.
Уведомяването създава достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на
стария кредитор и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице,
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че
предишният кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши
съобщението до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия
случай, предвид приложените към договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата
на чл. 36 от ЗЗД представителната власт
възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и
не са предвидени никакви изрични ограничения посредством императивни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. По силата на принципа
за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за
извършване на уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платил своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера-ищец лице. Не се твърди по делото да е извършено плащане
на стария кредитор /цедента/, в който случай неуведомяването на длъжника за
извършената цесия би имало значение.
Още с
Решение № 123 / 24.06.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС е
прието, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата , съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска , на основание чл. 235 ал.3 ГПК. В този смисъл е
константната практика на върховната инстанция: Р. № 3/16.04.2014 г., т. д. №
1711/2013 г., I т. о., Р. № 78/09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Р.
№ 114/07.09.2016 г., т. д. № 362/2015 г., ІІ т. о, Р. №46/25.05.2017 г.,
т.д.№572/2016 I т.о. и др.
Ето
защо в процесния случай с оглед доказателствата за връчване на съобщението като
част от преписката към исковата молба на ответниците, както и поради изричното
изявление, инкорпорирано в исковата молба, е изпълнено изискването длъжникът да
е уведомен за цесията Следователно цесията на осн.
чл.99, ал.4 ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя и
поръчителя и ищецът има качеството кредитор
спрямо ответниците.
В
исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на 01.11.2018
г. Това твърдение остава недоказано в производството, доколкото в известието за
доставяне на приложеното уведомително писмо с изявление за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем не е видно, то да е връчено до ответниците.
Обявяването
на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да
бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен
като приложение към исковата молба. В тези случаи изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на
това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването
на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство
представлява факт от значение за съществуването на претендираното
право на вземане за главница и възнаградителни лихви,
който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При
положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит,
и поради това, че решението следва да отразява материалноправното
положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на
съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост на кредита./ Решение №10 от 25.02.2020 г.
по т.д. №16/2019 г. на ВКС,II ТО/ В процесния случай поканата е приложена към
исковата молба, изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба и препис е връчена на ответниците 03.08.2020 г.,
като това е датата, на която съдът следва да приеме, че е настъпила
предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит.
С оглед
приетото с постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 204 от 25.01.2018
г. по т.д.2230/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, че при липса на изрично
делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна изискуемост на
длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия върху цедента
преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, съдът приема, че
независимо от липсата на изрично упълномощаване от „Уникредит
кънсюмър файненсинг“ АД на
„Агенция за събиране на вземанията" АД, със сключването на договора за
прехвърляне на процесното вземане (на 20.12.2016 г.), върху ищеца е преминало и
правото да обяви вземането за предсрочно изискуемо предвид забавата на ответниците,
поради което обявяването на вземането за предсрочно изискуемо е валидно
извършено.
Обявяването
на предсрочната изискуемост спрямо длъжника има действие и спрямо поръчителя, което
обуславя отговорността на ответницата К.Б.Д. в същия обем, за който отговаря
длъжника по аргумент от чл. 141, ал. 1 от ЗЗД. Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника -
кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по
кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение
на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по чл.
147 ал. 1 ЗЗД.
С
оглед датата на предсрочната изискуемост, еднаква и за двамата длъжници
неоснователно е възражението за изтекъл срок по чл. 147, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2017 от 27.03.2019 г. по
тълк. д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Съдът
съобразява настъпването в рамките на исковото
производство на правнорелвеантен факт по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК, а именно настъпване на ефекта от преобразуващото право
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съобразявайки този факт
исковата претенция за главницата по договора в размер на 20 725.83 лева се
явява доказана по основание и размер.
Съобразно
същия тълкувателен акт на ВКС за периода до настъпване на предсрочна изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план.
Ето защо за периода до 03.08.2020 г. на кредитора се дължи и възнаградителна
лихва, съобразно погасителния план. Такава обаче е претендирана
само за периода от 21.05.2018 г. до 18.10.2018 г., поради което и тази
претенция в размер на 538.85 лева се явява доказана по основание и размер.
Както
бе посочено, съобразно чл. 12, ал. 1 от ОУ в случай на забава на плащанията на
дължимите от длъжника и поръчителя суми върху всички просрочени месечни суми се
дължи лихва в размер на законната лихва, разделена на 360 дни за всеки ден
забава. На 08.03.2018 г. кредитополучателят е изпаднал в забава, а вещото лице
е изчислило лихвата за забава за периода от 21.02.2018 г. до 12.02.2020 г.-
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 661.02 лева. Тази
лихва се дължи само върху падежиралите вноски, а не
върху цялата сума, доколкото предсрочната изискуемост е обявена едва с исковата
молба. Ето защо установителният иск следва да се
уважи за тази сума, а за горницата до 2622.96 лева следва да се отхвърли като
недоказан по размер.
Възниква
вътрешнопроцесуалното условие съдът да разгледа и да
се произнесе по осъдителния иск за сумата от 661.02 лева до претендираната в
пълен размер от 2956.97 лева лихва, вече до датата на исковата
молба-19.06.2020г.. Независимо от осъдителния характер на иска, съдът приема
идентични изводи относно датата на настъпване на предсрочната изискуемост на
процесния кредит. Ето защо и при осъдителният иск лихва се дължи отново само
върху падежиралите вноски,като такава лихва следва да
се присъди за периода от 12.02.2020 г. до 22.06.2020 г. – датата на депозиране
на исковата молба, като съдът при изчисляването ѝ отчита действието на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
Изчислена по реда на чл. 162 от ГПК от съда тя е в размер на 76.37 лева. За
разликата до 2956.97 лева искът е недоказан по размер.
Върху
главницата се дължи законна лихва от 03.08.2020 г.- датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Установителният иск
за присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда-
12.02.2020 г. до 03.08.2020 г. следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и
осъдителният иск, разгледан при условията на евентуалност за законна лихва
върху главницата за периода от 19.06.2020 г.- датата на подаване на исковата
молба до 03.08.2020 г.
Ищецът
претендира разноски в общ размер от 1803.55 лева за
заповедното и исковото производство, за които е представен списък. На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски се следват съобразно уважената част от иска, а
именно за сумата от 1655.42 лева.
Ответниците не са претендирали разноски и такива не следва
да им се присъждат.
Мотивиран
от гореизложеното Районен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Я.Д. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***, и К.Б.Д. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес ***, че дължат солидарно на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2,
офис №4 следните суми: 20 725.83 лв. - главница по 57 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода 21.05.2018г. - 21.10.2022г., по договор за потребителски
паричен кредит №*** от 27.10.2016 г., за
които на основание чл. 13, ал. 2, б. „а“ от ОУ към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 03.08.2020г.; 538,85 лв. - възнаградителна лихва за периода 21.05.2018г.
-18.10.2018г.; 661.02 лв. -
обезщетение за забава за периода 21.02.2018г. - 14.02.2020г.; ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предсрочната изискуемост- 03.08.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, за които задължения е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1026/ 2020г., като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за заплащане на сумата от 1961.94 лева- разлика от уважената в размер
на 661.02 лева до претендираната в размер на 2622.96 лева сума- обезщетение за
забава за периода 21.02.2018г. - 14.02.2020г., както и за законната лихва върху
главницата за периода от 12.02.2020 г. до 03.08.2020 г.
ОСЪЖДА П.Я.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***,
и К.Б.Д. с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес ***, да
заплатят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис №4 сумата
от 76.37 лева- обезщетение за забава
за периода 12.02.2020г. - 19.06.2020г
ОТХВЪРЛЯ
евентуалните искове на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* за ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис №4 за
осъждане на П.Я.Д. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***, и К.Б.Д. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес *** да заплатят солидарно сумата от 2219.58 лева- обезщетение за забава за
периода 21.02.2018г. - 19.06.2020г., както и законната лихва върху главницата
за периода от 19.06.2020 г.- датата на подаване на исковата молба до 03.08.2020
г. – датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
ОСЪЖДА
П.Я.Д. с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес: ***, и К.Б.Д. с ЕГН ********** с постоянен
и настоящ адрес *** да заплатят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* за ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25,
офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис №4 сумата
от 1655.42 лева- съдебно-деловодни разноски за настоящото и за заповедното
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала: НД