Решение по дело №20589/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16891
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20231110120589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16891
...., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110120589
по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
oт 1 877,14 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по
собствения на ищеца л. а. „Опел Корса“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 17.01.2023 г.,
настъпило в ...., по вина на застрахования при ответника водач на л. а. „БМВ Х3“, с рег. № ...
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.04.2023 г. до
окончателното плащане (след допуснато в о. с. з. на 12.10.2023 г. изменение на иска чрез
увеличаване на размера му).
Ищецът Д. П. Н. твърди, че на 17.01.2023 г., около 11:30 часа, в ...., при движение по
...“ с посока от ул. „... към ул. ... е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача ...., който
при управление на л. а. „БМВ Х3“, с рег. № ... внезапно е потеглил назад и се е ударил в
собствения на ищеца находящ се на безопасна дистанция зад него л. а. „Опел Корса“, с рег.
№ ..... Поддържа, че за реализиране на процесното ПТП е съставен двустранен констативен
протокол за ПТП, в който като виновен за настъпването му е отразен именно водачът на л. а.
„БМВ Х3“, с рег. № ... по отношение на който е била налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ...., поради което същият отговаря за причинените
от застрахования водач вреди по собственото на ищеца МПС. Допълва, че на 17.01.2023 г. е
уведомил ответния застраховател за настъпване на процесното ПТП, който е извършил
оглед и е съставил опис – заключение № **********, в който е отразено увреждането на
следните детайли: облицовка предна броня, фар десен, радиатор воден, решетка предна
броня средна и преден капак, но въпреки това не е получил заплащaне на застрахователно
обезщетение от него. Сочи, че след извършено проучване в няколко сервиза е установил, че
необходимата стойност за възстановяване на щетите възлиза в размер на 1 783,60 лв.
Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата молба, с който
не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на л. а. „БМВ Х3“, с рег. № ... както и образуването при него на щета №
**********, във връзка с настъпването на процесното ПТП. Оспорва иска по размер. С тези
1
съображения отправя искане за отхвърляне на предявения иск. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при него автомобил да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което са причинени вреди на собствения
на ищеца автомобил, както и размерът на вредите.
С определение от 12.06.2023 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 17.01.2023 г., около 11:30 часа, в ...., при движение по ...“ с
посока от ул. „... към ул. ... е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача на л. а. „БМВ
Х3“, с рег. № ... - ...., както и, че към датата на ПТП-то – 17.01.2023 г. по отношение на л. а.
„БМВ Х3“, с рег. № ... е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника .....
Нещо повече, за тяхното осъществяване свидетелстват и събраните по делото писмени
доказателства – свидетелство за регистрация – част I, двустранен констативен протокол за
ПТП от 17.01.2023 г. и материалите по щета № **********, както и констатациите на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, достигнало до идентичен извод
относно механизма на настъпване на процесното ПТП по описания от ищеца с исковата
молба начин.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, не
касаещи размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае
единствено размера на вредите, причинени на собствения на Д. П. Н. л. а. „Опел Корса“, с
рег. № ...., респ. в какъв размер е възникнало вземането на ищеца за заплащане на
застрахователно обезщетение.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист
в съответната област съдът кредитира, се установява, че всички щети по л. а. „Опел Корса“,
с рег. № .... се намират в причинна връзка с процесното ПТП от 17.01.2023 г. Експертът
изяснява, че необходимата стойност за възстановяване на същите, изчислена на база на
средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 1 877,14 лв. Изчислената именно по
този начин стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на
съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за
съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни
цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на
2
процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд. Ето защо, съдът приема, че общият размер на дълга възлиза на 1 877,14
лв., колкото е и заявената от ищеца сума с оглед допуснатото изменение в размера на
претенцията в о. с. з. на 12.10.2023 г., поради което предявеният иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Посочената сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 20.04.2023 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер
на 860,09 лв., от които: 75,09 лв. – платена държавна такса, 200,00 лв. – депозит за САТЕ и
585,00 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с
оглед представения договор за правна защита и съдействие от 06.10.2023 г. (л. 47 от делото),
в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.
Релевираното възражение за неговата прекомерност съдът счете за неоснователно, тъй като
претендираният размер съответства на минималния такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при съобразяване
на начисления върху него ДДС. С оглед изхода на спора, в полза на ответника не се следват
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ...., .... да заплати на Д. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 1 877,14 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения на ищеца л. а.
„Опел Корса“, с рег. № ...., вследствие на ПТП от 17.01.2023 г., настъпило в ...., по вина на
застрахования при ответника водач на л. а. „БМВ Х3“, с рег. № ... ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 20.04.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ...., .... да заплати на Д. П.
Н., ЕГН **********, с адрес: ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 860,09 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3