РЕШЕНИЕ
№ 6037
Хасково, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Съдия: | ПЕТЪР ВУНОВ |
При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20247260700916 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от „Медик 75“ ЕООД, чрез адв. А. С. от ХАК, срещу Агенция за хората с увреждания (АХУ).
Ищецът твърди, че с Наказателно постановление (НП) № 98/0023-4338 от 20.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ му било наложено административно наказание „имуществена санкция" в размер на 10 000 лева, но то било изцяло отменено с влязло в сила Решение № 114325/14.05.2019 г. по НАХД № 13111/2018 г. на СРС, потвърдено с Решение № 5787/07.10.2019 г. по КАНД № 6782/2019 г. на АССГ. В хода на проведените съдебни производства ищецът заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер от 1 800 лева, по 900 лева за всяко едно от тях.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочената сумата от 1 800 лева, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 07.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б. Б., счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на иска, поради което предлага да бъде уважен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От материалите в приложените по делото НАХД № 13111/2018 г. по описа на СPC и КАНД № 6782/2018 г. по описа на АССГ се установява, че с НП № 98/0023-4338/20.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ, на „Медик 75“ ЕООД, на основание чл. 54а ЗИХУ и чл. 53, във вр. с чл. 83 ЗАНН, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000,00 за нарушение по чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 ЗИХУ.
С влязло в сила Решение (без номер) от 14.05.2019 г., постановено по НАХД № 13111/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 5787/07.10.2019 г. по КАНД № 6782/2019 г. по описа на АССГ, горепосоченото НП е отменено.
От представените по тези дела договори за правна защита и съдействие – от 29.10.2018 г., респ. от 17.09.2018 г. се установява, че между „Медик 75“ ЕООД и адв. А. С. от ХАК е било постигнато съгласие последният да осъществи процесуално представителство на жалбоподателя по тях, за което е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на по 900 лв., платено в брой.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е процесуално допустим, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като е насочен срещу юридическoто лице, в чиято структура е включен административният орган - пряк причинител на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесния акт е установена с влязло в сила съдебно решение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно: наличието на сочения от ищеца незаконосъобразен акт от орган на ответника, отменен с влязло в сила съдебно решение, в резултат на което за него да са настъпили твърдените имуществени вреди в претендираните размери, и наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразно издадения акт и причинените вреди.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че НП № 98/0023-4338/20.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ е отменено по жалба от „Медик 75“ ЕООД с влязло в сила Решение (без номер) от 14.05.2019 г., постановено по НАХД № 13111/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 5787/07.10.2019 г. по КАНД № 6782/2019 г. по описа на АССГ, както и че в производствата пред двете съдебни инстанции е било представлявано адв. А. С. от ХАК по силата на сключени между тях договори за правна защита и съдействие, за което му е заплатило в брой адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 800 лева - по 900 лева за всяка една от тях. Тези вреди подлежат на репариране от ответника, тъй като имуществото на „Медик 75“ ЕООД е неблагоприятно засегнато в пряка причинно-следствена връзка с издаденото НП, доколкото ищецът не би ангажирал адвокат и не би му заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен, акт – НП № 98/0023-4338/20.07.2018 г., т.е. те са именно във връзка със защитата срещу него чрез оспорването му. Тук е уместно да се посочи, че според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на ВАС, ОСС, I и II колегия, „…хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие-гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка нелогично е да се твърди, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от издаденото срещу него наказателно постановление, с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква специални познания, каквито имат адвокатите.“ Посочено е още, че за всеки един български гражданин без юридическо образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на НП, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. В тези мотиви се съдържа отговор и на другото основно възражение на ответника, а именно, че поради липсата на уредба в ЗАНН и в НПК относно разноските при обжалване на НП, такива не се дължали. Именно, защото към онзи момент е нямало процесуален ред за присъждането им на признатия за невиновен за извършено административно нарушение, единственият път за него да ги възстанови, е по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Доводите на ответника, свързани с обстоятелствата относно издаването на НП № 98/0023-4338/20.07.2018 г., са напълно неотносими в настоящото производство, поради което й не следва да бъдат обсъждани.
Върху сумата от 1 800,00 лева следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата на влизане в сила на решението на СРС - 07.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, е именно влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове.
По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на спора и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива за платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на последното, обаче е основателно, тъй като действително делото не е с особена фактическа и правна сложност. По него е проведено едно открито съдебно заседание, в което като доказателства са приети единствено НАХД № 13111/2018 г. по описа на СРС и КАНД № 6782/2019 г. по описа на АССГ, като не са направени други доказателствени искания, а процесуалните действия на упълномощения адвокат се свеждат до участие в него, както и до подаване на искова молба. От друга страна, към спора са приложими само няколко национални правни норми и е налице трайна и непротиворечива съдебна практика както на Административен съд – Хасково, така и на Върховния административен съд, вкл. и задължителна, по сходни случаи. Ето защо претендираните разноските за адвокатско възнаграждение би следвало да се намалят до сумата, предвидена в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за съответния вид работа. Съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай и биха могли да се разглеждат единствено като необвързващ ориентир. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, за което се изложиха съображения по-горе, съдът счита, че в полза на ищеца, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция за хората с увреждания, със седалище: [населено място], [улица]106, да заплати на „Медик 75“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. ***, сумата от 1 800,00 лева, представляваща обезщетение за претъпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 13111/2018 г. по описа на СРС и по КАНД № 6782/2019 г. по описа на АССГ, във връзка с обжалване на отменено Наказателно постановление № 98/0023-4338/20.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, ведно със законната лихва върху нея, считано от 07.10.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 725,00 лева, представляваща направени разноски по делото, от които 25,00 лева за държавна такса и 700,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: | |