О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
19.08.2020 год. гр.
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закрито заседание
на деветнадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
като разгледа докладваното от съдията частно административно дело № 152 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 60, ал. 5 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на К. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Р., ул. *** № **, вх. *, ет. *, ап. *, чрез адв. М. Т. от АК – Разград, срещу разпореждане
по чл. 60, ал. 1 от АПК на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за допускане на предварително изпълнение на
принудителна административна мярка, наложена със Заповед № 176 -ФК от
21.07.2020 г. запечатване на търговски обект
за ремонт , тенекеджийски и бояджийски услуги, находящ се в гр. Разград,
ул. „Огосово” № 10, на кръстовището с ул. „Южен булевард” , стопанисван от К. Р.
С. с ЕГН ********** и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни. В
жалбата се твърди, че в случая административният орган не е доказал, че са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение на ПАМ. Липсват данни за наличие на опасност от извършване
на ново нарушение. Изложените мотиви за
допускане на предварителното изпълнение са бланкетни, общи и не съдържат
конктретни фактически обстоятелства, обосноваващи предварителното изпълнение.
От съда се иска да отмени разпореждането , както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за
установени следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 176 -ФК от
21.07.2020 г. на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „б” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС началникът на отдел „Оперативни
дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложил по отношение на К. Р. С. с ЕГН ********** от гр. Р.
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект за
ремонт, тенекеджийски и бояджийски услуги, находящ се в гр. Разград, ул.
„Осогово” № 10, на кръстовището с ул. „Южен булевард” и забрана за достъп до него за срок от 14 дни
Като фактическо основание за налагане на ПАМ е
посочено, че при проведена на 15.07.2020 год. проверка на адрес гр. Разград, ул. „Осогово” № 10 е
идентифицирано лицето К. Р. С. с ЕГН **********,
намиращо се в частен недвижим имот, състоящ се от 2 бр. гаражни клетки,
складово помещение, стая за почивка, стая за живеене с баня и тоалетна. В
едната гаражна клетка е открит автомобил
марка „Мерцедес”, сив на цвят с рег. № **** **** , който се ремонтира и му се сменя калника и автомобил
„Фолксваген поло” с рег. № ****** **, собственост на К. Р. С. Административният орган е
приел, че са установени всички индикации за търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС – в обекта се извършват услуги – ремонт, тенекеджийски и
бояджийски. При проверката е установено, че в обекта няма монтирано, въведено в експлоатация и
регистрирано от ТД на НАП фискално устройство. Като доказателства е приложен
протокол за проверката, съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр. с чл. 50,
ал. 1 от ДОПК.
В заповедта е включено и разпореждане, с което се
допуска нейното предварително изпълнение с оглед защитата на особено важен
държавен интерес, съществуването на опасност
изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено както и от
обстоятелството, че от закъснението на изпълнението могат да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
Административният орган е обосновал защитата на
наличието на особено важен държавен интерес с разпоредбите на чл. 186 и чл. 187
от ЗДДС, които осъществявали държавната
принуда за защита на установените с този закон правни регламенти и в този
смисъл имали санкционен характер, тъй като ПАМ по принцип се налагали с цел да
преустановят и/или предотвратят извършването на административни нарушения и
последиците от тях. Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ,
съществувало опасност търговецът да
извърши ново нарушение водещо до отклонение от данъчно облагане. Неотчитането
на извършените продажби и получените суми в брой, чрез регистрирано и въведено в
експлоатация фискално устройство е от категорията на най-съществените нарушения
на данъчното законодателство. С това поведение се накърнявало съществено
обществения интерес и фискалната политика на държавата и водело до отклоняване
от данъчно облагане. С това нарушение се
засягало важен държавен интерес- задължението на стопанските субекти да отчитат
коректно приходите си, за да заплащат
определените данъци, постъпленията от които формират приходната част от
държавния бюджет. Твърди се наличие на
публични задължения в размер на 5872 лв. по ИД № 17010003181 от 20011 год. от
което можело да се направи обоснован извод за неспазване на установения правов
ред в страната и отклоняване от данъчното облагане.
В подкрепа на съществуването на опасност изпълнението
на административния акт да бъде осуетено или сериозно затруднено
административният орган е посочил, че организацията на дейността на търговеца в
обекта няма за цел и не води до
изпълнение правните регламенти и че една от целта на търговеца е отклонение от
данъчно облагане, което е негативна последица за фиска. Допускането на
предварителното изпълнение би предотвратило възможността за неотчитане
приходите от негова страна и би коригирала поведението му. Според
административния орган закъснението на
прилагането на ПАМ можело да доведе до съществено отклоняване от данъчно
облагане на конкретния субект, както и
че нарушението му препятства нормалната контролна дейност на приходната
администрация и не позволявала проследяване на търговския оборот в цялост.
Въз основа на изложеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Тя е насочена срещу
разпореждане за предварително изпълнение на административен акт, допуснато при постановяването на акта.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от АПК допуска обжалване и само на
разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на административен
акт, независимо дали той е бил оспорен. Заповедта е връчена на адресата на 18.08.2020 год., а жалбата срещу разпореждането за
предварително изпълнение на заповедта е депозирана от него в съда на 19.08.2020
год. Предвиденият в чл.60, ал.5 от АПК
тридневен срок е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна. С
разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК административният орган може да допусне
предварително изпълнение на административния акт, но само в предвидените в тази норма хипотези.
В разпореждането, с което се допуска предварително изпълнение на акта,
административният орган е длъжен да изложи мотивирани съображения за наличието
на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В настоящата
хипотеза административният орган се е позовал на необходимостта от защита на особено важен държавен интерес и значителни или трудно поправими вреди за бюджета , които биха могли да
настъпят от закъснялото изпълнение на принудителната мярка и
коригиране поведението на задълженото лице
Като правно основание за налагане на ПАМ е
посочен чл.186, ал.1, т.1б.”а” от ЗДДС,
съгласно който принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или
регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или
интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;
Съдът намира обаче, че в конкретната хипотеза не са
налице предпоставките на чл.60, ал.1 от АПК, визирани от административния орган
и неговата преценка в тази насока
противоречи на закона и не е обоснована.
Първото посочено в заповедта
основание за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид и коригиране поведението на нарушителя не е предвидено от
законодателя, като основание за допускане на предварително изпълнение на ПАМ.
Предотвратяването и преустановяването на нарушението като цел на ПАМ е
предвидено в нормата на чл. 22 от ЗАНН, но за налагане на самите
принудителни административни мерки, а не за разпореждане на предварителното им
изпълнение, поради което същото не обосновава извода за необходимостта от
такова изпълнение. Коригирането на поведението на нарушителя към спазване на
правовия ред е цел на наказанието и е регламентирано в чл. 12 от ЗАНН, но не е
посочено като основание за допускане на предварителното изпълнение в чл. 60,
ал. 1 от АПК.. Предварителното изпълнение на ПАМ не следва да се приема, че
може да е обосновано от необходимостта
оспорващият да създаде адекватна организация на начина си на отчитане.
Задължението за организиране на отчетността на търговеца в съответствие със
законовите изисквания е перманентно и съществува независимо дали е допуснато
или не предварително изпълнение на ПАМ. Следва да се има предвид, че съгласно
представеното с жалбата Свидетелство за регистрация на фискално устройство №
********* от 19.08.2020 год. в обекта
вече има регистрирано фискално устройство, регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 4434537, а жалбоподателят се е регистрирал
като едноличен търговец „К. С.” с ЕИК *********, съгласно данните от Търговския
регистър.
Общото правило в административния процес е, че
оспорването има суспензивен ефект и спира изпълнението на акта. Изключение от
общия принцип е допускането на предварително изпълнение на акта със закон или с
разпореждане на административен орган. Това изключение следва да се прилага
само при строго установените предпоставки и когато това е необходимо. Интересите
на фиска безспорно са важни държавни интереси.
Но целта на чл. 60, ал. 1 от АПК е защитата на особено съществени интереси. Тази
възможност следва да преследва законоустановената цел и да се прилага при
спазване на принципите на чл.6 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение не следва да засяга права и законни интереси в по-голяма степен
от най-необходимото за целта на акта. В случая предварителното изпълнение на
заповедта за ПАМ няма да защити особено значим интерес- дали постановеното
затваряне на обекта за срок от 14 дни ще се осъществи предварително или
след влизане в сила на заповедта, е без
значение, особено след като в обекта има вече регистрирано фискално устройство
Соченият от административният орган държавен интерес всъщност се защитава от
чл.12 от ЗАНН. Генералната и специалната превенция относно спазването на
финансовата дисциплина са цели на законоустановените административни наказания
и не могат да служат като аргумент за допускане на предварително изпълнение на
заповед за прилагане на принудителна мярка.
В случая не е налице и другото обстоятелство-
значителни или трудно поправими вреди от закъснението при изпълнение на акта.
Запечатването на търговския обект няма
да обезпечи неощетяването на фиска, защото налагането на тази принудителна
мярка не цели събирането на данъчни
задължения. Напротив, временното спиране на дейността на търговеца, особено
сега след като е регистрирал фискално устройство неминуемо ще доведе до
намаление на неговите приходи, които да обезпечат плащането на публични
задължения. С препятстване на възможността на търговецът да реализира оборот в
обекта през черинадесетдневния срок несъмнено фактически ще настъпи ощетяване
на фиска и бюджета, за разлика от което само предположение, а не реален факт, е
тезата, че тези четиринадесет дни ще
бъдат извършени продажби, без за тях да бъдат издадени фискални бонове. Липсват
конкретни констатации, на които се основава изводът на административния орган,
че съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
заповедта за налагане на ПАМ след влизането ѝ в сила, когато принципно се
изпълняват административните актове. Няма данни и доказателства, от които да се
формира изводът, че се налага предприемане на предварително изпълнение на
запечатването на обекта и забрана на достъпа до него, за да бъде предотвратено
настъпването на вреда, която да е значителна или трудно поправима за бюджета. Твърдението
на административният орган за наличието на публични задължения на жалбоподателя
по изпълнително дело са недоказани. По преписката и към заповедта липсват
доказателства в тази насока. Изводът на административният орган за съществуваща
възможност от извършване на ново нарушение, а от там и отклонение от данъчно
облагане е необоснован. В обекта вече има инсталиран и работещ ЕКФП, който е
регистриран и е осигурено сервизното му обслужване. Ако законодателят е считал, че опасността за
фискалния ред при този вид нарушения е винаги реална и поради тази потенциална
опасност извършването на подобно нарушение при всички положения следва да се
обвърже с предварителното изпълнение на наложената за него ПАМ, то тогава с
изрична правна норма в специалния закон щеше да предвиди задължителното
предварително изпълнение на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, а не да препраща към реда на
АПК – този по чл. 60, при който за законосъобразността на разпореждането за
предварително изпълнение е наложително наличието на конкретни обуславящи го
причини.
Наред с гореизложеното следва да се посочи, че
заповедта е издадена на 21.07.2020 год., а е връчена на адресата след 28 дни, което само по себе си внася сериозни
съмнения за наличието на сочените от
административния орган предпоставки за допускане на предварително изпълнение на
наложената ПАМ.
Ето защо настоящият състав
намира, че не се налага предварително изпълнение на заповедта, тъй като не са налице предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, поради което обжалваното разпореждане
в тази насока следва да бъде отменено. Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДДС
Мотивиран така, и на
основание чл. 60, ал. 6 от АПК във вр. с чл. 188 от ЗДДС, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на
принудителна административна мярка „Запечатване на търговски обект за ремонт,
тенекеджийски и бояджийски услуги”, находящ се в гр. Разград, ул. „Осогово” №
10, на кръстовището с ул. „Южен булевард”
и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни, наложена със Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № 176-ФК от 21.07.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в Главна
дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция по приходите, съдържащо се в
самата заповед.
Определението да се съобщи на страните.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване
Съдия: /п/