Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 19.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на петнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 257 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.
144 СК и чл. 149 СК предявени от Г.Д.Х., ЕГН: **********,***, чрез адв. И.Д.
против Д.Т.Х., ЕГН: **********,***.
ИЩЦАТА твърди, че ответникът Д.Х. бил неин баща. Почти от едногодишната
ѝ възраст родителите ѝ били разделени, като след раздялата им тя
живяла само с майка си. Твърди, че към настоящия момент била пълнолетна, като
навършила **години през *** г. След завършване на средното си образование
миналата година, кандидатствала и била приета като редовна студентка в „Т. у.“
– гр. С. З., специалност „*****“, в медицински факултет, като в момента била
първи курс, редовно обучение.
Твърди, че всяка учебна година дължала такса, чийто размер се определял
по реда и условията на Закона за висшето образование. За тази учебна година
таксата ѝ била в размер на 800 лв., като в началото на месец февруари
заплатила такса за втори семестър в размер на 400 лв.
В гр. С. З. живеела на свободен наем, тъй като към учебното заведение
нямало общежитие и заплащала месечен наем в размер на 250 лева. По силата на
този договор за своя сметка заплащала всички консумативи – вода и ток,
интернет,като през зимния период сумата за ел. енергия била доста голяма,
средно по 150 лв. месечно, тъй като единствения вариант за отопление бил на
ток. Всички останали ежедневни разходи за храна, за превоз, без изобщо да
включва някакви допълнителни, извън учебния процес, поемала с подкрепата на
майка си А. М., която също изпитвала финансови затруднения, но въпреки всичко
ѝ помагала. Тя получавала месечен доход от около *** лв., но средствата,
които можела да отделя за дъщеря си били изключително ограничени и
недостатъчни.
Ищцата твърди, че баща ѝ живеел и работел в А.повече от десет
години, като ѝ заплащал издръжка в размер на 90 лева до месец май 2018
г., когато навършила ***-годишна възраст. През месец септември 2018 г. му се
обадила, че е приета и ще учи висше образование и му споделила че ще има нужда
от финансова подкрепа от него. Той отговорил, че щял да се прибере в Б. през
месец декември 2018 г. и тогава щели да говорят, а през м. декември казал, че
ще си идва през февруари. Така до момента нямала отговор от него дали ще поеме
част от издръжката ѝ, а в същия момент разходите ѝ се натрупвали.
Ищцата твърди, че нямало да прибягва до предявяване на съдебен иск, ако
не изпитвала изключително сериозни затруднения. Нямала възможност сега в първи
курс да започне някаква работа, тъй като била в самото начало на обучението си
и по програма, която включвала лекции и упражнения и била ангажирана целодневно
в университета. Не разполагала с никакво имущество на свое име, за да може да
получи някакви доходи от него и да подпомогне обучението си. Живеела единствено
със средствата, които майка ѝ ѝ давала.
Ето защо и след като баща ѝ живеел и работел в чужбина, където
било известно, че дори социалните помощи /ако бил на такива/, били по-високи от доходите в
страната ни, счита, че за него нямало да е трудно да отделя някаква сума, с
което да я подпомага в този труден за нея момент.
МОЛИ съда да постанови да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да ѝ заплаща:
- на основание чл. 144 от СК месечна издръжка в размер на 300.00 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.02.2019 г., до предвидения
срок на обучение, ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното
плащане;
- да ѝ заплати на основание
чл. 149, вр. с чл.144 от СК, издръжка за минало време в размер на 300 лв., за
периода от 01.10.2018 г. – началото на учебната година, до датата на
предявяване на иска – 21.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
падежа до окончателното плащане.
Претендира разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, представляван от назначения особен представител адв. Г.Ш.,
признава исковете и моли съда да ги уважи, като присъди справедлива издръжка за
ищцата.
От събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представеното
удостоверение за раждане се установява, че
към датата на подаване на исковата молба – 21.02.2019 г., ищцата Г.Д.Х.
е навършила пълнолетие – родена на *** г., а ответникът е неин баща. Майка на
ищцата е А. И. М..
От представеното
удостоверение №004/15.01.2019 г. от Т.
у. – гр. С.З.е видно, че през учебната 2018/2019 г. ищцата е записана в първи курс, редовно обучение, специалност „*****“, държавна поръчка.
Представена е вносна
бележка от 05.02.2019 г., от която е видно, че Г.Х. е заплатила семестриална
такса от 400 лева.
От приложеното копие
на договор за наем от 11.02.2019 г. се установява, че ищцата живее на квартира
в гр. С.З.с месечен наем от 250 лева.
Представено е копие
на фиш за изплатено трудово възнаграждение за м. декември 2018 г., от което е
видно, че на майката на ищцата – А. М., е изплатено трудово възнаграждение от
работодателя УМБАЛ – *********** с **** и ****, в размер на 655.91 лева.
От показанията на свидетелката
П.А.М.се установява, че е баба по майчина линия на ищцата. Г. била студент в
гр. С.З.и живеела там на квартира. Майка ѝ А.М.живеела в гр. К. и когато
се прибирала, Г. оставала при нея. Бащата на ищцата от около 10 години бил в
А.. До навършване на пълнолетие той плащал издръжка на дъщеря си, тъй като бил
осъден. След това обаче спрял да ѝ помага финансово, макар, че ѝ
бил обещал по телефона. Г. имала немалко разходи – 250 лева месечен наем за
квартира, отделно консумативи за квартирата, за транспорт, за храна, дрехи и т.
н. Средствата ѝ не били достатъчни, а тя нямало как да работи, защото
била редовно обучение и трябвало да посещава учебните занятия. Майка ѝ
била ***** и нейните средства също били недостатъчни – около **** лева месечно.
Съдът, изграждайки вътрешното си
убеждение прави следните изводи от правна страна:
По
иска с правно основание чл.144 СК:
Съобразно разпоредбата чл. 144
от СК, родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако
последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на
имуществото си, когато учат редовно в средни и висши учебни заведения за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст и родителите
могат да дават издръжката без особени затруднения. Пълна безусловност на
задължението в случая не е налице – трябва да се установи, че ищцата продължава
да учи редовно във ВУЗ, че тя не може да се издържа от доходите или от
използване на имуществото си, както и даването на издръжката не трябва да
съставлява особени затруднения за родителя (в този смисъл - Решение № 199 от
17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., III г.о постановено по чл.290 от ГПК). Това означава, че законът релевира допълнително условие за задължението
на родителите за доставяне на издръжка на пълнолетно дете, което е свързано с
техните материални възможности (в този смисъл - Решение № 179 от 22.III.1996
г., II г. о. и Решение № 226а от 02.III.1993 г., II г. о.). За разлика от издръжката
на ненавършилите пълнолетие деца, издръжката на навършилите пълнолетие е
условна – следва да се преценява обстоятелството дали заплащането и няма да
създаде особени затруднения за родителите. В хипотезата на чл. 144 СК условие
за задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е издръжката да не
съставлява особено затруднение за задължения родител. При тази издръжка
възможността за доставянето ѝ не съвпада с общото изискване на чл. 143,
ал. 1 СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като функция
на нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. Задължението за издръжка по чл. 144 СК се подчинява освен на
общите правила, определящи правото и размера на издръжката, но и на определени
ограничителни изисквания. Неговият родител, по силата на чл. 144 СК, може да е
задължен само при условие, че това не би го затруднило особено. В този смисъл
възможността на родителя за доставяне на издръжка, по смисъла на чл. 144 СК,
предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на
издръжката няма да се чувства особено осезателно от този родител. В конкретния
случай се доказва по несъмнен начин и не се спори между страните, че ищцата е
пълнолетна, учаща редовно във висше учебно заведение. Спорният въпрос е може ли
ищцата да се издържа от доходите и имуществото си, има ли възможност ответникът
– неин родител да ѝ осигурява издръжка и при положителен отговор – в
какъв размер издръжката не би му създала особено затруднение.
При установените факти, съдът
намира, че е доказано по несъмнен начин, че ищцата не може да се издържа от
доходите си и няма имущество, което да ѝ носи приходи. Същата има немалки
разходи – за наем и битови консумативи, хранителни продукти, облекло,
транспорт, такса за обучение, учебници и учебни помагала и пр. Финансова помощ получава единствено от
своята майка, която от също не разполага с високи доходи – около 650 лева
месечно, които следва да послужат и за собствените ѝ нужди.
По делото не се събраха доказателства за местоработата
и доходите на ответника, освен че се е установил от около 10 години в А*.
Ноторно известно е, че
получаваните доходи там значително надвишават тези в Б, поради което съдът
приема, че може да реализира над средните такива за страната, които за първото
тримесечие на 2019 г. са около 1000 лева (по данни на НСИ). Липсват
доказателства за разходи на ответника за задължения към други, ненавършили
пълнолетие деца или за влошено здравословно състояние. Ето защо и с оглед
изложените дотук обстоятелства съдът счита, че няма да представлява особено
затруднение ответникът да заплаща на пълнолетната си дъщеря Г.Х. месечна
издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
– 21.02.2019 г., до предвидения срок на обучение, ведно със законната лихва от
датата на падежа до окончателното плащане.
Относно иска по чл. 149 от СК:
Издръжка за минало време може да
се търси най-много за една година преди завеждане на иска, а в случая се
претендират по 300 лева месечно за периода от
01.10.2018 г. – началото на учебната година, до датата на предявяване на иска –
21.02.2019 г. или общо 1500 лева. По делото са събрани категорични доказателства, че
през претендирания период бащата не е давал никакви средства на дъщеря си. При
липса на съществени изменения както във възможностите на родителите, така и във
възможностите на ищцата да си осигури издръжка, и при всички изложени по-горе
съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни, съдът намира иска за
присъждане на издръжка за минало време за основателен до пълния претендиран
размер.
По отношение на разноските:
Разноски по делото се
претендират от ищцата, поради което на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, такива
следва да ѝ се присъдят в размер на 300 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди ответника да заплати, държавни такси по сметка на РС К., в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт върху определените издръжки в размер на общо 492 лева и
още 150 лева за внесен от бюджета на съда депозит за особен представител. Следва да бъде издаден разходен касов ордер за определеното
възнаграждение в полза на адвокат Г.Ш..
Съгласно чл. 242,
ал.1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато
присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно
предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от горното и на
основание чл.253 ГПК, чл.144 СК и чл.149 СК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА на основание
чл.144 от СК, Д.Т.Х., ЕГН: **********,*** да заплаща на дъщеря
си Г.Д.Х., ЕГН: **********,***, като пълнолетен
учащ, месечна издръжка в размер на 300.00 лв. (триста лева), считано от датата
на подаване на исковата молба – 21.02.2019 г., до завършване на редовна форма
на обучение във висше учебно заведение, но не по-късно от навършване на
двадесет и пет годишна възраст, ведно със законната лихва от датата на падежа
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 149 от СК, Д.Т.Х., ЕГН: **********, да заплати на дъщеря
си Г.Д.Х., ЕГН: **********, като пълнолетен
учащ, издръжка за минало време в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин
лева) за периода от 01.10.2018 г. – началото на учебната година, до датата на
предявяване на иска – 21.02.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
падежа до окончателното плащане
ОСЪЖДА Д.Т.Х., ЕГН: **********, да заплати на Г.Д.Х., ЕГН:
**********, направените по делото разноски в размер на 300.00 лева (триста лева).
ОСЪЖДА Д.Т.Х., ЕГН: **********, да заплати по сметка на РС К. в полза на
бюджета на съдебната власт държавни такси в размер на общо 642.00 лв.
(шестстотин четиридесет и два лева).
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза
на особения представител адв. Г.Ш., разходен касов ордер за сумата от 150.00
лв. (сто и петдесет лева) депозитни.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред П. о. с. в двуседмичен срок, считано от 29.07.2019 г. на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: