РЕШЕНИЕ
№ 730
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20245300500995 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Профи кредит България” ЕООД,
ЕИК ***, гр.***, чрез юрисконсулт Г. С.-К. срещу решение №
647/12.02.2024г. по гр.д. № 5686/2023г. на РС Пловдив, ХІХ гр. състав, с
което е отхвърлен предявения от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** чрез юрисконсулт С. против В. А. К.
с ЕГН: ********** и адрес: *** иск за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца сумата от сумата от 2 763,03лв. /две хиляди седемстотин
шестдесет и три лева и три стотинки/, от които – 2 634,82 лв.-главница; 37,73
лв. непогасено падежирало договорно възнаграждение дължимо за периода
02.04.2021-02.10.2020г., 90,48 лв законна лихва за периода 02.10.2020-
27.02.2023г., законна лихва от 28.02.2023г. до изплащане на вземането за
които е издадена заповед за изпълнение по чгд 3092/2023г. на ПРС.
Решението се обжалва като се сочи, че ПРС неправилно е приел, че
кредитното правоотношение не е действително, защото няма
1
недействителност на основание чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК. Сочи се, че ясно е посочена методика за формиране на ГПР, като е
спазена нормата на т.10 на чл.11. Всички допускания при изчисляването на
ГПР са взети предвид, съобразно Приложение № 1 на ЗПК. Сочи се, че
допълнителните услуги по договора не попадат в дефиницията на § 1, т.1 от
ДР на ЗПК и не следва да се включват в ГПР. Сочи се, че възнаграждението
за закупения пакет от допълнителни услуги е било предмет на настоящия иск
и по него има постановено решение от 18.02.2021г. по гр.д. № 5726/2020г. на
Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. състав и по отношение на това
правоотношение действа забраната за пререшаване на делото при влязло в
сила предходно съдебно решение. Иска се отмяна на обжалваното решение и
уважаване на иска. Претендират се разноските по делото. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника
адв. Р. Р., с който решението се намира за правилно и законосъобразно и се
иска неговото потвърждаване. Претендират се разноски съобразно чл.38 от
Закона за адвокатурата.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
По делото пред РС Пловдив е доказано, че на 27.11.2019 г. между
страните по делото е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на
ответника на сума от 5000 лв. за срок от 24 м. платима на вноски от по 300,12
лв. при ГЛП -38,30 %, ГПР-45,37 %, възнаграждение за допълнителни услуги-
4830 лв. платимо на вноски заедно с тези по заема. Общото задължение е 12
033,02 лв. платимо на вноски от по 501,37 лв. Периодът на погасяване е
10.02.2019-10.01.2021г. Срокът е продължен до 10.02.2021г. От представеното
уведомително писмо от 05.10.2020г. е видно, че ищеца е предприел действия
2
по уведомяване на ответника за настъпило просрочие на задължението му по
договора и обявяване на предсрочна изискуемост от 02.10.2020г. От
изготвеното заключение от 19.12.2023г. по изготвената ССЕ е видно, че
длъжника е платил по договора до 02.10.2020г. сума от 5861,90 лв. Част от
нея - 3724,08 лв. е отразена като платена главница и част - 2137,82 лв. - лихва.
Основателно е възражението на жалбоподателя „Профи кредит
България” ЕООД, че възнаграждението за закупения пакет от допълнителни
услуги е било предмет на настоящия иск и по него има постановено решение
от 18.02.2021 г. по гр.д. № 5726/2020 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр.
състав и по отношение на това правоотношение действа забраната за
пререшаване на делото при влязло в сила предходно съдебно решение.
Още в исковата молба ищецът се е позовал на решение №
260492/18.02.2021г. по гр.д. № 5726/2020г. на РС Пловдив, ХVІІ ти гр.с. /л.32-
34/, с което по предявен установителен иск между същите страни „Профи
кредит България” ЕООД и В. А. К. е отхвърлен предявения иск на В. А. К.
срещу „Профи кредит България” ЕООД за обявяване за недействителен на
процесния договор за потребителски кредит № ***/10.01.2019г. С горното
решение е обявена за недействителна само клаузата на раздел VІ
“Параметри“ по избран и закупен пакет от допълнителни услуги за 4 830 лева
на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП. Решението е прието като незаверен
препис от РС Пловидв. Въззивният съд след служебна проверка установи, че
това решение не е било обжалвано и е влязло в сила още в 2021 година.
Настоящият иск е предявен много по-късно на 28.02.2023г. в заповедното
производство Първата инстанция е игнорирала горното решение и не е взела
становище дали то формира сила на пресъдено нещо по настоящия казус.
Обосновано жалбоподателят сочи че по силата т.5 от ТР №7/31.07.2017г. по
т.д. №7/2014г. на ВКС, ОСГТК - идентичност в предмета на влезлите в сила
съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по
смисъла на чл.303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само
при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и
страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни
въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на
пресъдено нещо. В казуса според въззивният съд на основание чл.297 от ГПК
влязлото в сила решение № 260492/18.02.2021г. по гр.д. № 5726/2020г. на РС
Пловдив, ХVІІ ти гр.с е било задължително за РС Пловдив по по-късно
3
заведеното дело по чл.422 от ГПК. Като не се е съобразил с това и е пререшил
правните въпроси по делото РС Пловдив не се е съобразил със силата на
пресъдено нещо сформирана относно правния въпрос дали процесния договор
за потребителски кредит е нищожен изцяло или не. Въззивният съд
съобразявайки се със силата на пресъдено нещо по горното гр.д. №
5726/2020г. на РС Пловдив приема, че процесния договор за потребителски
кредит № 30034257491/10.01.2019г. не е недействителен поради нарушение на
норми от ЗЗП и ЗПК, като недействителна е само клаузата за закупен пакет от
допълнителни услуги за 4 830 лева.
Поради което извода на ПРС за отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК
поради недействителност на договора за потребителски кредит №
***/10.01.2019г. поради нарушение на норми от ЗЗП и ЗПК е
незаконосъобразен и несъобразен с нормата на чл.297 от ГПК, която налага на
съда да се съобрази със силата на пресъдено нещо по влязло в сила решение.
Ето защо в казуса при действителност на процесния договор за потребителски
кредит и недействителност на само една негова клауза и при съобразяване на
плащанията на длъжницата по този договор искът следва да се уважи до
размера определен от приетата ССЕ. Извършените плащания на ответницата
по иска в размер на общо 5 861,90 лева следва да се вземат предвид при
решаване на настоящото дело на основание нормата на чл.235 от ГПК,
съобразно и дадените указания в т.9 на ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на
ВКС ОСГТК. Съобразно приетата ССЕ /л.100-л.104/ при съобразяване на
нищожност на клаузата за допълнителни услуги и датата на настъпване на
изискуемостта – 02.10.2020г. от длъжника се дължи само главница в размер 1
275,92 лева. До тази сума искът по чл.422 от ГПК следва да се уважи, като
решението се отмени само в тази чу част, а в останалата част решението
следва да се потвърди като правилно по посочените от въззивния съд доводи.
Решението следва да се отмени и в частта относно разноските като се
присъдят същите съобразно новия резултат от изхода на делото. Искът като
сбор от главница и лихва е уважен на 46,18%, а е отхвърлен на 53,82%. В
рамките на тези пропорции следва да се присъдят разноските по това дело.
На ответника В. К. на основание чл.78 ал.3 от ГПК се дължат от
сторените от нея разноски за първата инстанция 100 лева за експертиза /л.95/
в пропорция от 53,82% или дължат й се разноски от 53,82 лв. За втората
4
инстанция ответницата не е правила разноски. За оказана безплатна правна
помощ на ответницата по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на адвокат Р. Н. Р. от
АК Пловдив с личен № ***, *** се дължат по 200 лева за първата и
въззивната инстанция или общо 400 лева, съобразно на уважения размер на
исковете, преценено по справедливост от ОС Пловдив.
На ищеца „Профи кредит България” ЕООД на основание чл.78 ал.1 от
ГПК се дължат от сторените от тях разноски за първата инстанция 55,26 лева
държавна такса /л.38/ и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение
определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната
помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.
Общо за първата инстанция 205,26 лв. За втората инстанция „Профи кредит
България” ЕООД е платило 102,70 лв. за държавна такса /л.12/, дължат и се и
още 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25
ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от
Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК. Общо за инстанцията 252,70
лева. Общо за съдебното производство в първа и втора инстанция разноските
са в размер на 457,96 лв. От тях се дължат съразмерно на уважената част от
иска от 46,18 %, а именно 211,48 лева. Разноски направени в заповедното
производство 55,26 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение общо са 105,26 лв. от тях се дължат съразмерно на уважената
част от иска от 46,18 %, а именно 48,61 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 647/12.02.2024г. по гр.д. № 5686/2023г. на РС
Пловдив, ХІХ гр. състав, в частта за главницата до размера от 1 275,92
лева и в частта относно разноските и вместо това постанови:
ПРИЗНАВА по иска по чл.422 от ГПК за установено че В. А. К. с ЕГН:
********** и адрес: *** дължи на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: *** сумата от 1 275,92 лева за главница
по договор за потребителски кредит № ***/10.01.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 28.02.2023г. до изплащане на вземането за които е
издадена заповед за изпълнение №1420/01.03.2023г. по ч.г.д. № 3092/2023г.
на ПРС.
5
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части.
ОСЪЖДА В. А. К. с ЕГН: ********** и адрес: *** да плати на „Профи
кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от от 211,48 лева за разноски пред първата инстанция и въззивния съд
и 48,61 лева за разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на В. А. К. с ЕГН: ********** и адрес:
*** сумата от от 53,82 лева за разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: **** да заплати на адвокат Р. Н. Р. от АК Пловдив с
личен № ***, ***сумата от 400 лева за оказана безплатна правна помощ на В.
А. К. с ЕГН: ********** по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за защита пред РС
Пловдив и ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6