РЕШЕНИЕ
гр. София, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева,
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 1401 по описа за 2018 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №217751 от 20.09.2017 г., постановено по гр. дело № 36245/2016
г., по описа на СРС, 72 състав, са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД
пасивно субективно съединени положителни установителни искове по реда на чл.
422 ГПК, за признаване за установено, че всеки от ответниците М.Р.Б. и С.Р.К.
дължи на банката непогасени задължения по договор за кредит от 28.12.2009 г.,
сключен с наследодателите им Д.И.и Р.И., както следва: 1504,49 лв. главница,
ведно със законна лихва от 13.03.2015 г., до изплащане на вземането; договорна
лихва в размер на 1052,68 лв., за периода от 07.07.2010 г. до 12.03.2015 г.; санкционираща
/наказателна/ лихва в размер на 664,43 лв., за периода от 11.10.2010 г. до 12.03.2015
г.; и за които суми е издадена заповед от 07.03.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13256/15 г. на СРС, 72 състав. Със
същото решение ищецът е осъдена да заплати на ответниците на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК съдебни разноски, както следва: на С.Р.К. - 700 лв. и на М.Р.Б. - 300
лв.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Банка
ДСК“ ЕАД, с оплаквания за неговата неправилност, поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния, съществени процесуални нарушения
и необоснованост. Въззивникът поддържа, че неправилно СРС не е назначил
служебно съдебно-графическа експертиза за установяване автентичността на
подписите на наследодателите на двамата ответници, положени върху представения
по делото договор за кредит. Предвид допуснатото процесуално нарушение,
неправилно съдът е изключил от доказателствения материал договора за кредит, а
освен това не е съобразено обстоятелството, че ответникът М.Р.Б. е признал
съществуването на кредитното правоотношение, и е извършил и погасяване на част
от задължението по кредита, с които действия конклудентно е приел наследството.
Моли обжалваното решението да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде признато
за установено по отношение на всеки от тях, че дължи претендираните от банката
суми, обективирани в издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 13256/15 г.
на СРС, 72 състав.
Въззиваемата ответница С.Р.К., чрез пълномощника си – адв. П.Х. в
законоустановения срок е подала отговорна въззивната жалба, с който оспорва същата
по подробно изложени съображения. Сочи, че своевременно е оспорила подписите на
нейните наследодатели върху договора за кредит, поради което съдът правилно е
указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи автентичността на
подписите им. Доколкото подобно доказване не било проведено от банката, то и законосъобразно
първоинстанционният съд е отхвърли предявените по реда на чл. 422 ГПК искове. Претендира
разноски.
Въззиваемият ответник М.Р.Б. в законоустановения
срок не е подал отговор по въззивната жалба. В открито съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител – адв. Бъбаров излага доводи за нейната
неоснователност и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части /постановено е в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита/.
Разгледана по същество въззивната жалба е частично
основателна.
По делото е установено, че въз
основа на заявление от 13.03.2015 г. за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 е образувано гр.д. №13256/2015, на СРС, 72 състав, като в полза
на „Банка ДСК” ЕАД е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу М.Р.Б. и С.Р.К.,
явяващи се двама от тримата наследници на сключилите договор за кредит за
текущо потребление от 28.12.2009 г., наследодатели
Д.М.И.и Р.Б.И., за дължими от всеки от наследниците суми, както следва: 1504,49
лв. - главница, ведно със законна лихва от 13.03.2015 г., до изплащане на вземането;
1052,68 лв. - договорна лихва за периода
от 07.07.2010 г. до 12.03.2015 г.; 664,43 лв. - санкционираща /наказателна/
лихва за периода от 11.10.2010 г. до 12.03.2015 г.; разноски в заповедното производство,
в размер на 291,95 лв. По отношение на третия наследник на кредитополучателите
– Б.Р.Б. заявлението е било отхвърлено, тъй като съдът е установил, че лицето
пребивава от 2001 г. в Руската Федерация.
Във връзка с подадените от
длъжниците възражения, банката е предявила по реда на чл. 422 ГПК установителен
иск за вземанията си.
По делото е представен договор
за кредит за текущо потребление от 28.12.2009 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД
и Д.М.И.и Р.Б.И. в качеството им на кредитополучатели, по силата на който на последните
е предоставена сумата от 5000 лв.. Заемните средства е следвало да бъдат
издължени за 48 месеца от усвояването на кредита, при годишна възнаградителна
лихва от 14,95 %.
Безспорно
е по делото, а и видно от приложените удостоверения за наследници, че
починалият на 09.06.2010 г. Р.Б.И. и починалата на 11.06.2010 г. Д.М.И., са оставили
за свои законни наследници децата си Б.Р.Б., М.Р.Б. и С.Р.К..
За да отхвърли изцяло
предявените искове по чл. 422 ГПК, СРС е приел, че ищецът не е установил автентичността
на подписите на кредитополучателите, явяващи се наследодатели на ответниците,
положени върху представения договор за кредит, поради което и е счел за
недоказано възникването на валидно облигационно правоотношение по договора за
кредит.
С оглед релевираното от
ответника С.Р.К. оспорване автентичността на подписите на нейните наследодатели
върху договора за кредит, в нарушение на указанията дадени в т. 3 на
Тълкумателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и процесуалния закон (чл. 195,
ал. 1 ГПК) СРС не е назначил исканата от ищеца служебно съдебна графическа
експертиза, въпреки че за преценката на това възражение са необходими специалния
знания. В
тази връзка във въззивно производство е допуснато изслушването на СГрЕ, което
настоящият състав намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие,
се установява, че подписът, положен от името на Д.М.И.на лист №1 и на лист №2,
в графата „Кредитополучател: 1“, е изпълнен от нея. Вещото лице е приело
по отношение на подписа на лист №2, в графата „Кредитополучател: 2“, че
същият не е изпълнен от Р.Б.И..
Предвид така даденото
заключението, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, следва
да се приеме, че банката е доказала съществуването на валидно сключен договор
за кредит с наследодателя на ответниците Д.М.И.. От приетата в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 28.12.2010 г. по
нейната сметка е постъпила договорената по кредита сума от 5000 лв., поради
което за Д.М.И.е възникнало задължението да върне кредита при уговорените
условия и срок. Заключението на СГрЕ, че Р.Б.И. не е подписал процесния договор
за кредит, не рефлектира върху отговорността на ответниците, тъй като същите
отговарят за дълга на своята майка, която в случая е и единствено задължено по
кредита лице. Доколкото ответниците по делото М.Р.Б. и С.Р.К., наред с Б.Р.Б.,
се явяват наследници на кредитополучателя Д.М.И., то и по силата на чл. 5, ал.
1 ЗН, всеки от тях наследява задължението на своята майка при равни квоти - по
1/3.
Според заключението на ССчЕ,
се установява, че в периода от 07.01.2010 г. до 07.07.2010 г. са погасени общо
6 бр. погасителни вноски, в размер от 139,03 лв. всяка, а за периода от
07.07.2010 г. до 03.08.2010 г. са погасени частично още две вноски в размер на
81,57 лв., като общо погасената главница е 546,54 лв. Последната вноска по
кредита е била дължима на 28.12.2013 г., като според експертизата към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК (13.03.2015 г.) неизплатената главница
е в размер на 4513,46 лв. На 04.12.2015 г. ответникът М.Р.Б. е внесъл за
погасяване на кредита сумата от 1020,00 лв., с която е бил намален размера на
главницата.
Предвид заключението на ССчЕ настоящият
състав намира, че при падеж на последната погасителна вноска по кредита -
28.12.2013 г., то и към дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
претендираната главница по кредита е била изцяло изискуема. Ето защо и без
правно значение е направеното оспорване в отговора на исковата молба от С.Р.К.,
че не е получила писмо от 20.10.2014 г. за обявяване предсрочната изискуемост
на кредита, тъй като към този момент падежът на всички вноски по кредита вече е
бил настъпил.
Доколкото според вещото лице
общо внесената сума за погасяване на главницата е в размер на 546,54 лв., то и
при отпуснат размер на кредита от 5000 лв., непогасеният остатък е 4453,46 лв.
(5000-546,54), поради което изводът на вещото лице, че непогасената част от
главницата е в размер 4513,46 лв., се явява необоснован и в тази си част съдът
не кредитира заключението по изслушаната ССчЕ.
По
отношение на релевираното възражението на С.Р.К. за погасяване на
претендираните вземания по давност, съдът намира същото за частично основателно.
Връщането
на предоставената за ползване сума (главница) на погасителни вноски представлява
по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл.
66 ЗЗД), поради което приложима по отношение на това задължение е общата
5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок
за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД (в този смисъл и решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г., ІІ т.о.
на ВКС). Ето защо, при краен падеж на кредита 28.12.2013 г., петгодишният срок
за вземанията за главница не е изтекъл към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК. Следва да се отбележи, че в случая този срок не е изтекъл и по
отношение на всяка падежирала главница като част от погасителните вноски, тъй
като първата падежирала и непогасена вноска е от дата 03.07.2010 г., а заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено на 13.03.2015 г.
Предвид
горните изводи, всеки от ответниците, като наследник на Д.И.дължи 1/3 от
непогасената към датата на подаване на заявлението главница, т.е. 1484,48 лв. (4453,46:3).
С
оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, поради което
претенциите на банката за възнаградителни и за санкциониращи лихви, чиято изискуемост
е настъпила за период, по-дълъг от три години назад, считано от дата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е. преди 13.03.2012 г., се явява погасена по
давност.
При
това положение и доколкото не са постъпвали погашения по кредита след 03.07.2010
г., С.Р.К. дължи възнаградителните лихви, включени във вноските, падежирали в
периода от 07.04.2012 г. до датата на последната вноска по погасителния план -
28.12.2013 г. Размерът на всяка от тях е посочен в таблица към задача №3 от
приетата пред СРС счетоводна експертиза, като на основание чл. 162 ГПК, съдът
изчисли, че сборът им се равнява на сумата от 350,12 лв. Тъй като ответницата
отговаря съобразно наследствената си квота, то и дължи 1/3 от 350,12 лв., т.е.
116,70 лв.
При
изчисляването дължимия размер на наказателните лихви съдът съобрази, че в т.
19.1 от подписаните от Д.И.общи
условия към договора за кредит е уговорено, че при забава в плащането на месечната
вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща
главница се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от
10 процентни пункта, т.е. при договорна лихва от 14,95 %, санкционираща
/наказателна/та (наказателна) лихва е в размер на 24,95 % годишно. Според т.
7.3 от общите условия към договора за кредит, при начисляването на лихвите месецът
се брои за 30 дни, а годината за 360 дни. Непогасени по давност се явяват вземанията
за наказателните лихви, начислени след 13.03.2012 г.
Дължимата
наказателна лихва, начислена за периода 07.04.2012 г. до 28.12.2013 г., върху
главницата по всяка една от вноските с настъпил падеж след 13.03.2012 г., т.е.
вноските с падеж от 07.04.2012 г. до 28.12.2013 г., следва да се изчисли като
се умножи частта от главницата по всяка падежирала вноска, по броя на дните
просрочие за съответната вноска, данните за което се съдържат в задача №3 от
ССЕ, и така полученото произведение се умножи по размера на наказателната
лихва, дължима за един ден просрочие - 0,********* (24,95%:360 дни). Сборът на
така определения размер на наказателната лихва, начислена за периода 07.04.2012
г. до 28.12.2013 г., върху частта от главницата по всяка падежирала вноска, се
равнява на сумата от общо 550,44 лв.
До
дата на настъпването на тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ -
13.03.2012 г., е изискуема главницата по вноски с падежи от 07.07.2010 г. -
07.03.2012 г., като размерът за всяка вноска е посочен в таблицата към задача №3
към ССЕ, а сборът на тези главници се равнява на 1958,71 лв. Следва да се
отбележи, че вноската за главницата с падеж 07.08.2010 г., в размер 83,23 лв., е погасена частично със сумата от
25,14 лв., видно от таблица към задача №2 от ССЕ, т.е. нейният размер е 58,09
лв., като от същата таблица е видно и че вноската за главница за м. 07.2010 г.
не е погасявана. След 07.07.2010 г., до датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, не е имало погасявания на главницата и при това положение за
периода 13.03.2012 г. до 28.12.2013 лв. (656 дни просрочие) наказателната лихва
върху главницата от 1958,71 лв. е в размер на 890,51 лв. (1958,71*656*0,*********).
Предвид
приетия от съда размер на общо непогасената главница по кредита - 4453,46 лв.,
падежирала в периода 07.07.2010 г. – 28.12.2013 г., върху същата се дължи
наказателна лихва и за периода от деня, следващ дата на падежа на последната
вноска (29.12.2013 г.), до посочената в заявлението по чл. 410 ГПК крайна дата
– 12.03.2015 г. За този период просрочието е 439 дни, а размерът на наказателната
лихва се равнява на произведението от главницата, умножено с процента на
наказателната лихва за един ден просрочие, умножено с броя дни просрочие, т.е. дължимата
наказателна лихва за този период е 1354,97 лв. (4453,46*0,**********439).
Следователно,
общият размер на наказателната лихва, дължима за периода 13.03.2012 г. - 12.03.2015
г. и начислена върху падежиралата и непогасена главница, е в общ размер на 2795,92
лв. (550,44 + 890,51 лв. + 1354,97 лв.). Съобразно наследствената си квота,
ответницата С.Р.К. дължи 1/3 от 2795,92 лв., т.е. сумата от 931,97 лв.
С
оглед горния извод и независимо че със заявлението банката е претендирала наказателна
лихва за периода 11.10.2010 г. до 12.03.2015 г., част от който е погасен по давност,
доколкото претендираният размер от 664,43 лв. е по-малък от реално дължимия, същият
следва да бъде изцяло присъден.
Предвид
обстоятелството, че възражението за давност е своевременно релевирано
единствено от С.Р.К., но не и от другия наследник – ответника М.Р.Б., то и по отношение
на него правилата на чл. 110 и чл. 111, б. „в“ не могат да бъда приложени
служебно от съда. Ето защо и М.Б. следва да отговаря за целия претендиран от
банката размер за възнаградителните и санкциониращи лихви, при съобразяване
наследствената му квота – 1/3. Следователно, ответникът дължи договорна лихва за
периода от 07.07.2010 г. до 12.03.2015 г., в размер на 1052,68 лв. и санкционираща
/наказателна/ лихва за периода от 11.10.2010 г. до 12.3.2015 г., в размер на
664,43 лв.
Тъй
като след подаване на възражение по чл. 414 ГПК, но преди предявяването от банката
на иска по чл. 422 ГПК (30.06.2016 г.), ответникът е внесъл на 04.12.2015 г. сумата
от 1020 лв., която според ССчЕ е отнесена към погасяване на главницата, то и по
аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, това обстоятелство следва да бъде взето предвид
в исковото производство, и дългът му по главницата от 1484,48 лв. следва да
бъде намален с тази сума. Следователно, към момента на устните състезания пред
настоящата инстанция задължението за главница се равнява на сумата от 464,48
лв. (1484,48 - 1020).
По
отношение дължимата от М.Р.Б. законна лихва, същата следва да се начисли върху установения
в настоящото производство размер на главница от 1484,48 лв. и за периода от 13.03.2015
г. до датата на внасянето на сумата от 1020 лв., т.е. до 03.12.2015 г. От
04.12.2015 г., когато главницата е частично погасена, законна лихва се дължи
върху неиздължения остатък от нея - 464,48 лв., до окончателното погасяване на
задължението.
По
изложените съображения, дължимите от С.Р.К. като наследник на кредитополучателя
Д.И.непогасени задължения по договора за кредит са както следва: 1484,48 лв. -
главница, ведно със законна лихва от 13.03.2015 г., до изплащане на вземането;
116,70 лв. - договорна лихва за периода 13.03.2012 г. - 12.03.2015 г.; и 664,43
лв. - санкционираща /наказателна/ лихва за периода 13.03.2012 г. - 12.03.2015
г., и за които суми обжалваното решение следва да бъде отменено. Претенцията на
банката следва да бъде отхвърлена като погасена по давност, спрямо С.Р.К., за претендираната договорна
лихва, в размер на 935,98 лв., дължима за периода 07.07.2010 г. – 12.03.2012 г.
и явяваща се разликата между претендираните 1052,68 лв. и непогасени по давност
116,70 лв., както и в частта, с която се претендира санкционираща /наказателна/
лихва за периода 11.10.2010 г.-12.03.2012 г., поради което в тази си част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, макар и по различни съображения. По
отношение на претендираната главница - за разликата над 1484,48 лв. до претендираните
1504,49 лв., обжалваното решение следва да се потвърди, тъй като крайният извод
на СРС за неоснователност на иска е правилен, макар и по различни съображения.
Предвид
горните съждения, задълженията на М.Р.Б. като наследник на кредитополучателя Д.И.,
са както следва: 464,48
лв. - главница, ведно със законна лихва върху тази сума от 04.12.2015 г. до окончателното
погасяване на дълга; дължима законна лихва върху главницата от 1484,48 лв., за
периода 13.03.2015 г. – 03.12.2015 г.; договорна лихва, в размер на 1052,68
лв., за периода от 07.07.2010 г. до 12.03.2015 г.; санкционираща /наказателна/
лихва, в размер на 664,43 лв., за периода от 11.10.2010 г. до 12.03.2015 г., и
за които суми обжалваното решение следва да бъде отменено. Макар и по различни
съображения, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта, с
която е отхвърлена претенцията за главницата – над сумата от 464,48 лв. до 1504,49
лв., доколкото част от същата е заплатена преди предявяване на установителния
иск по чл. 422 ГПК и банката не е имала основание да претендира тази сума, а за
останалата част е налице погасяване преди образуване на заповедното производство.
Предвид частичната основателност на предявените искове,
обжалваното решение подлежи на отмяна и в частта с възложените в тежест на
банката разноски, направени от ответниците в производството пред СРС – за
разликата над 207,72 лв. до присъдените на С.Р.К. 700 лв., както и за разликата
над 96,85 лв. до присъдените на М.Р.Б. 300 лв. разноски.
Пред СРС ищецът е сторил разноски от 300 лв. за ССЕ и
191,50 лв. за държавна такса, като не следва да му бъде присъждано
юрисконсултско възнаграждение, доколкото такава претенция не е било изрично
заявена. Пред СГС ищецът е заплатил разноски от 450 лв. за СГЕ и 128,86 лв. за
държавна такса, като следва да му бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лв. Като основа за изчисляване размера
на всяка от дължимите разноски, по отношение на всеки един от ответниците,
следва да се вземе половината от стойността на разноските, тъй като ответниците
са двама, като допълнително този размер се редуцира с оглед частичната основателност
на ищцовите претенции.
С оглед горните пояснения, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8, и съобразно уважената част от исковете, ответникът С.Р.К. следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски, както следва: за заповедното производство
205,32 лв.; пред СРС – общо 172,83 лв., от които 105,49 лв. за ССЕ и 67,34
лв. за държавна такса; а за производството пред СГС – общо 238,70 лв.,
от които: 158,23 лв. за СГЕ; 45,31 лв. за държавна такса и 35,16 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8, и съобразно уважената
част от исковете, ответникът М.Р.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, както следва: пред СРС – общо 166,42 лв., от които 101,58 лв.
за ССЕ и 64,84 лв. за държавна такса; за производството пред СГС – общо 229,85
лв., от които: 152,36 лв. за СГЕ; 43,63 лв. за държавна такса и 33,86 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. За заповедното производство на ищеца следва да
се присъдят разноски в размер на 290,14 лв., като се съобрази, че към дата та
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, неоснователна се явява единствено
претенцията за главница - над сумата от 1484,48 лв. до заявените 1504,49 лв., а
постъпилото след това плащане от 1020 лв. има отношение към разноските в
исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Банка ДСК“ ЕАД дължи на
всеки от ответниците сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, чийто размери са намалени до минимално предвидените в
НМРАВ с оглед релевираното от въззивника възражение за прекомерност и липсата
на фактическа и правна сложност на делото пред СГС, а именно: на С. Крилаткса –
135,17 лв. и на М.Б. - 147,05 лв.
Предвид цената на исковете, въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1, вр. чл. 69, ал.
1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №217751 от 20.09.2017 г., постановено по гр. дело № 36245/2016
г., по описа на СРС, 72 състав, в частта,
с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД пасивно субективно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответникът
С.Р.К. дължи на ищеца непогасени задължения по договор за кредит от
28.12.2009 г., сключен между наследодателя ѝ Д.М.И.и банката, за следните
суми: 1484,48 лв. - главница, ведно със законна лихва от
13.03.2015 г., до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 116,70
лв., за периода от 13.03.2012 г. до 12.03.2015 г.; санкционираща /наказателна/
лихва в размер на 664,43 лв., за периода от 13.03.2012 г. до 12.03.2015 г.; както и в частта с присъдените в полза
на ответницата разноски пред СРС – за разликата над 207,72 лв. до 700 лв.,
и ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК/отм./, че ответникът С.Р.К., ЕГН **********, с адрес *** - адв. П. Х., дължи на ищеца непогасени задължения
по договор за кредит от 28.12.2009 г., сключен между наследодателя ѝ Д.М.И.и
банката, за следните суми: 1484,48 лв.
- главница, ведно със законната
лихва от 13.03.2015 г., до изплащане на вземането; 116,70 лв. - договорна лихва за периода 13.03.2012 г. - 12.03.2015
г.; и 664,43 лв. - санкционираща /наказателна/ лихва за периода
13.03.2012 г. - 12.03.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.03.2016 г., по ч.гр.д. № 13256/15 г.
на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от „Банка ДСК“ ЕАД установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за
признаване за установено, че ответникът С.Р.К. не дължи на ищеца главница по
договор за кредит от 28.12.2009 г. – за разликата над 1484,48 лв. до претендираните
1504,49 лв., както и в частта, с която е признато за установено, че ответникът С.Р.К.
не дължи на ищеца суми по договор за кредит от 28.12.2009 г. за договорна лихва
- за разликата над 116,70 лв. до 1052,68 лв., дължима за периода 07.07.2010 г.
– 12.03.2012 г., както и претенцията за санкционираща /наказателна/ лихва,
дължима за периода 11.10.2010 г. - 12.03.2012 г., поради погасяването на акцесорните вземания по давност.
ОТМЕНЯ Решение №217751 от 20.09.2017 г., постановено по гр. дело № 36245/2016
г., по описа на СРС, 72 състав, в частта с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ ЕАД искове с правно
основание чл. 422 ГПК за признаване за установено, че ответника М.Р.Б., дължи
на ищеца непогасени задължения по договор за кредит от 28.12.2009 г., сключен
между наследодателя му Д.М.И.и банката, както следва: 464,48 лв. - главница,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 04.12.2015 г. до
окончателното погасяване на дълга; дължима законна лихва върху главницата от 1484,48
лв., за периода 13.03.2015 г. – 03.12.2015 г.; договорна лихва, в размер на
1052,68 лв., за периода от 07.07.2010 г.
до 12.03.2015 г.; санкционираща /наказателна/ лихва, в размер на 664,43 лв., за
периода от 11.10.2010 г. до 12.03.2015 г.; и за които суми е издадена заповед
от 07.03.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 13256/15 г. на СРС, както и отменя
решението в частта с присъдените в полза на ответника разноски пред СРС – за
разликата над 96,85 лв. до 300
лв., и ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „*******, ЕГН **********, с адрес ***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, че ответникът М.Р.Б., EГH **********, с адрес ***,
дължи на ищеца непогасени задължения по договор за кредит от 28.12.2009 г.,
сключен с наследодателя му Д.М.И.и банката, за следните суми: 464,48 лв. - главница, ведно със законна лихва върху тази сума от 04.12.2015 г. до окончателното
погасяване на дълга; дължима законна
лихва върху главницата от 1484,48 лв.,
за периода 13.03.2015 г. – 03.12.2015 г.; договорна лихва, в размер на 1052,68 лв., за периода от 07.07.2010
г. до 12.03.2015 г.; санкционираща /наказателна/ лихва, в размер на 664,43 лв., за периода от 11.10.2010 г.
до 12.03.2015 г.; и за които суми е издадена заповед от 07.03.2016 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 13256/15 г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която е отхвърлен предявения от
„Банка ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено,
че ответника М.Р.Б. дължи на ищеца по договор за кредит от 28.12.2009 г. главница
– за разликата над 464,48 лв. до
претендираните 1504,49 лв.
ОСЪЖДА С.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски, както следва: за заповедното
производство 205,32 лв.; за производството
пред СРС –172,83 лв.; за производството
пред СГС – 238,70 лв.
ОСЪЖДА М.Р.Б., EГH **********, с адрес ***, да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК
*******, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, разноски, както следва: за заповедното производство 290,14 лв.; за производството пред СРС
– 166,42 лв.; за производството пред СГС – 229,85 лв..
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, да заплати на въззиваемите разноски за производството пред СГС, както
следва: на С.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П. Х., ет.**- 135,17 лв., и на М.Р.Б., EГH **********,
с адрес *** - 147,05 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: