Р Е Ш Е Н И Е
№ 474
град Плевен, 25.10.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Бранимира Монова и с
участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия
Христова к.а.н.д. № 651/2023г. по описа на Административен съд Плевен, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
С Решение № 331/26.06.2023г., постановено
по а.н.д. № 985/2023г., Районен съд Плевен, осми наказателен състав е отменил Електронен
фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата (ЗП) с № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София, с който на „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Тутракан“ №100, офис център „Булмаркет“,
ет.2, офис 11 на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от Закон за
движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с
касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Агенция „Пътна инфраструктура“
чрез упълномощен юрисконсулт, страна по а.н.д. № 985/2023г. по описа на РС Плевен.
В жалбата се излагат възражения за неправилност
на оспореното решение поради нарушение на материалния закон – касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е
интерпретирал разпоредбите на ЗДвП, като се излагат подробни доводи за
законосъобразност на електронния фиш. Иска се отмяна на решението и
потвърждаване на ЕФ, както и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, чрез процесуален пълномощник поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на ЕФ.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника.
Ответникът, редовно призован, в съдебно
заседание не се явява и не се представлява. В писмен отговор на касационната
жалба и в депозирана писмена молба ангажира становище за неоснователност на
същата, тъй като влекачът се е движил самостоятелно, без да е в състав с
ремарке и неправилно е била определена компенсаторната такса, която следва да
заплати. Моли да се остави в сила решението на районния съд, претендира
разноски по представен списък.
Представителят на Окръжна прокуратура
Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Административен съд
Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният
съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни
съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по принцип свежда предмета
на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира касационната
жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
С оспореното решение РС приел за
установено, че на „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД гр. Русе е бил съставен ЕФ затова, че 23.02.2021г.
в 15:19 часа в община Долни Дъбник, по път 1-3 км 100+471, с посока Намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, притежаваният от дружеството ППС
влекач Скания Г 440, с рег. номер ***, с технически допустима максимална маса
19000, брой оси 2, екологична категория ЕПС, състав с ремарке с общ брой оси 5,
с обща техническа допустима максимална маса на състава 40000, е бил в движение,
без за посоченото ППС да е заплатена изцяло дължимата пътна такса по чл.10,
ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за същото няма валидна маршрутна карта
или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението с № BC66В72ECA4D0762E053031F160A43E6
е било установено с устройство № 40222, представляващо елемент от електронната система
за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3 км
100+471. С ЕФ на собственика, на когото е регистрирано превозното средство – „Булмаркет
Автотранспорт“ ЕООД гр. Русе, на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179,
ал.3б от ЗДвП била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за
извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
За да отмени обжалвания пред него НП, районният
съд приел, че описаната фактическа обстановка не се установява от приложените
по делото доказателства. Изводите си съдът е аргументирал с наличния по
преписката снимков материал, от който не е доказано по безспорен начин, че
нарушението, за което е издаден процесния електронен фиш, е извършено от
жалбоподателя поради наличието на първата снимка на две ППС, като едното е ППС
в състав с ремарке, а другото е само влекач, без ремарке, не се вижда ясно
регистрационния номер, и не става ясно кое от двете е извършило нарушението. На
следващо място съдът е приел, че от втората снимка е виден регистрационния
номер на ППС, но не може да се установи къде е извършено нарушението, дали
въобще е в движение процесното ППС. Направен е извод, че тази неяснота води до
объркване каква компенсаторна такса следва да се заплати за освобождаване от
административнонаказателна отговорност. С горните мотиви съдът е отменил
обжалвания ЕФ поради недоказаност, че санкционираното лице е извършило
вмененото му нарушение.
Настоящият състав намира посочените
касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението –
предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП
задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.187а,
ал.2, т.3 от ЗДвП, ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане
на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция по чл.179, ал.3б – в размер 2500 лв.
В чл.179, ал.3б от ЗДвП е регламентирано, че
на собственик юридическо лице на пътно превозно средство от категорията по
чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за
пътищата, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Разпоредбата на чл.10, ал.1, т.2 от ЗП въвежда
такса за изминато разстояние – тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3 за преминаване по платената пътна мрежа. Заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от
съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз
основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно
средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние
се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния
участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки
отделен път или пътен участък. Следователно броя на осите на съответното ППС е
един от елементите, служещи за определяне на дължимата ТОЛ такса.
Нормата на чл.10, ал.2 от ЗП дава
възможност на собственика на пътното превозно средство в случаите, когато при
установено движение по платената пътна мрежа за съответното ППС не е заплатена
съответната такса по ал.1, да заплати компенсаторна такса, в който случай
същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. Неправилното
определяне на компенсаторната такса препятства собственика на ППС да се
възползва от възможността по чл.10, ал.2 от ЗП да я заплати и да бъде освободен
от административнонаказателна отговорност.
В процесния случай се споделят изводите на
районния съд за неправилно установена фактическа обстановка от АНО, както и за липса
на достатъчно убедителни доказателства, че именно влекач Скания Г 440, с рег. номер
*** е извършил нарушението по чл.102, ал.2 от ЗДвП.
Видно от снимката на л.10 от
първоинстанционното дело, на нея са две ППС, като лявото е с ремарке, докато
дясното няма прикачено ремарке. На снимката не могат да се различат
регистрационните номера на превозните средства, за да се установи кое е
процесното ППС – собственост на „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД. Това се
установява обаче от снимката на л.9 от делото на районния съд. На двете снимки е
отбелязано устройството, установило нарушението SCP_4022 Dir:2, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси,
както и времето на заснемането 23.02.2021г. в 15:19:31 ч., като между двете
снимки има разлика само от 5 стотни от секундата. Ясно е установимо и кое е
процесното ППС (вкл. по форма и дизайн на кабината), а именно дясното на снимката
на л.10, с рег.№ ***.
При съпоставка на двете снимки е
безспорно, че влекач Скания Г 440 с рег. номер *** е без прикачено ремарке и е
с две оси, съответно посочването в ЕФ, че се е движил в състав с ремарке с общ
брой оси 5, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40000, не
отговаря на фактите по делото.
Един от задължителните реквизити на
електронния фиш съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, е описание на нарушението,
следователно ЕФ следва да съдържа в достатъчна степен индивидуализиращите
признаци относно това описание. След като в процесния ЕФ е посочено, че влекач
Скания Г 440 с рег. номер *** се е движил в състав с ремарке с общ брой оси 5, неправилно
е била установена от АНО фактическата обстановка в нарушение на цитираните
разпоредби, съответно грешно е и описанието на нарушението с неговите
индивидуализиращи признаци.
Горното нарушение рефлектира както върху
правото на защита на наказаното лице, така и върху определянето на коректния
размер на компенсаторната такса, заплащането на която може да го освободи от
административнонаказателна отговорност.
В чл.26, ал.2 от Тарифа за таксите, които
се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, е регламентиран
размерът на компенсаторната такса при установено движение по платената пътна
мрежа, когато за съответното пътно превозно средство по чл.10б, ал.3 от Закона
за пътищата не е заплатена съответната такса по чл.10, ал.1, т.2 от същия
закон. Размерът на компенсаторната такса се определя за съответната категория
на пътното превозно средство към момента на извършване на конкретното нарушение
(чл.26, ал.3 от Тарифата). За товарен автомобил с обща технически допустима
максимална маса над 12 т с 2 – 3 оси таксата е 450 лв., а за товарен автомобил
с обща технически допустима максимална маса над 12 т с 4 и повече оси таксата е
750 лв. В случая в ЕФ е посочена компенсаторна такса в размер на 750 лв., но
при установеното движение на процесното ППС без прикачено ремарке, съответно с
2 оси, а не с 5, същото попада в категорията, за която се дължи компенсаторна
такса в размер на 450 лв. Неправилното определяне на дължимата компенсаторна
такса в по-голям размер е възпрепятствало наказаното лице да я заплати в
коректния размер, за да бъде освободено от отговорност, което е самостоятелно
основание за отмяна на ЕФ.
Поради горното правилни са изводите на
въззивния състав, че обжалваният електронен фиш се явява издаден в противоречие
с материалноправните разпоредби на закона, поради което следва да бъде отменен.
По изложените мотиви съдът счита
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Плевен за
валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да бъде оставено в
сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по
смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
При този изход на спора основателно се
явява искането на ответника за възстановяване на направените разноски в касационното
производство. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 595 лв. без ДДС или 714 лв. с ДДС, заплатени изцяло по банков път.
Съдът намира за основателно възражението за прекомерност, направено
своевременно от касатора. По силата на чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението
се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена санкция. С
процесния ЕФ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. и това е
материалния интерес по делото, съответно минималния размер на адвокатското възнаграждение
при интерес от 1000 до 10 000 лв. е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.,
в случая – 550 лв. Предвид фактическата
и правна сложност на делото и процесуалните действия на пълномощника на
ответника, на последния следва да се присъдят разноски в посочения размер от
550 лв. без ДДС, или 660 лв. с ДДС на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН във вр. с
чл.36 от Закон за адвокатурата във вр. с чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2
и §2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Плевенски административен
съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 331/26.06.2023г.,
постановено по а.н.д. № 985/2023г. по описа на Районен съд Плевен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София да заплати на „Булмаркет Автотранспорт“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление гр. Русе, бул. „Тутракан“ №100, офис център „Булмаркет“,
ет.2, офис 11, разноски за касационното производство в размер на 660 (шестстотин
и шестдесет) лева с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.