Р Е Ш
Е Н И Е
№2167
гр. Пловдив, 30 октомври 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в съдебно заседание на
десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев АД
№ 1593 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172,
ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на К.Л.К., ЕГН
********** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0432-000026 от 07.03.2019г., издадена от Началник на 01 РУ към Областна
Дирекция на МВР, гр. Пловдив, с която е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП “Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца“.
Жалбоподателят лично и чрез адв. С.А.-пълномощник, намира обжалвания акт за
незаконосъобразен и издаден при неправилно прилагане на материалния закон. Искането
е да се отмени атакуваният административен акт.
Ответникът - Началник на 01 РУ към
Областна Дирекция на МВР, гр. Пловдив, редовно призован, не взема становище по
жалбата.
Съдът намира жалбата за подадена в
рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
В обстоятелствената част на
административния акт е посочено, че същият се постановява въз основа на АУАН №
Д-0627808 от 07.03.2019г., за това, че
на 07.03.2019 г., около 23,40 часа в гр. Пловдив, на ул.“Македония“, до № 31 К.
като водач на МПС Фиат Браво, рег. № РВ****ВР, лична собственост отказва да
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за химико-токсилогично
лабораторно изследване, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. Въпросният АУАН е приложен по
преписката. В същите подробно е описано прежде
посоченото деяние, осъществено от К.К..
На лицето е бил издаден Талон за
медицинско изследване № 0041051.
В конкретния случай, принудителната
административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП,
според относимата редакция, временно отнемане на свидетелството за управление
се прилага по отношение на водач, който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
Следва да бъде съобразена и
разпоредбата на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, според която в случаите по чл. 171, т.
1, буква "б" свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение.
С оглед изложеното дотук, Съдът
намери възраженията на жалбоподателя срещу оспорената заповед за неоснователни.
Съображенията са следните:
Обжалваният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, за което по делото е приета
Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на МВР.
На първо място, очевидно е че в
обстоятелствената част на заповедта, с необходимата степен на конкретизация е
описано деянието, поради което е приложена процесната мярка. Административният
орган изрично се е позовал на съставения Акт за установяване на административно
нарушение № Д-0627808 от 07.03.2019г., който пък съдържа изчерпателно изложение
относно датата, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
деянието. При това положение, следва да се приеме, че оспорената заповед
съдържа необходимата и достатъчна информация относно нарушението, заради което
се прилага принудителната мярка. Извода на съда в изложената насока не са разколебават
и от свидетелските показания на лицето В.К.- сестра на жалбоподателя. Същата е
възприела контакт на брат й /К.К./ със служители на
органите на реда пред домашния им адрес. Свидетелят не е възприел
непосредствено проверката на ул. „Македония“ и не може да внесе яснота по
конкретното твърдение в обжалвания акт.
На следващо място, в процесната заповед
не е посочен изрично срокът, за който се отнема свидетелството за управление на
МПС, но пък е указано, че въпросното свидетелство се отнема при условията на
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП и е изрично посочено „до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Сиреч, ако въпросът за
отговорността на нарушителя бъде окончателно разрешен преди изтичане на срока,
действието на мярката се преустановява, съответно ако това не бъде сторено, то
действието на мярката се преустановява с изтичане на 18-месечния срок от
налагането й.
Следва още да се добави, че въпросът
с отмяната или влизането в сила на съответно издаденото наказателно
постановление е ирелевантен по отношение на
преценката за законосъобразност на заповедта за налагане на принудителна
административна мярка от категорията на процесната такава. Както се посочи, това е от значение
единствено за преценка на срока през който може да действа наложената вече
мярка.
Видно е, че цитираната по-горе
разпоредба на чл. 172, ал. 3 от ЗдвП, не релевира издаването или влизането в сила на наказателното
постановление, като основание за прилаганото на принудителната административна
мярка. Необходимото и достатъчно основание за налагане на мярката е надлежно
съставен акт за установяване на административно нарушение, в който е
удостоверено осъществяването на нарушение от категорията на тези посочени в чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
На следващо място, съдът е на
становище, че производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство.
Върховният административен съд има изобилна и безпротиворечива
практика относно самостоятелния характер на отделните производства по ангажиране
отговорността на водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол.
Ангажирането на наказателна отговорност на водача по чл. 343б, ал. 1 НК е
неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Каза се, че прилагането
на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на
режима на ЗАНН.
Крайният
извод е, че в конкретния случай административният орган е упражнил своите
правомощия при наличието на предвидените в закона предпоставки, като е обективирал властническото си волеизявление в предвидената
от закона форма и при спазване на установените материални и процесуални
правила.
Мотивиран
от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.Л.К., ЕГН ********** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 19-0432-000026 от
07.03.2019г., издадена от Началник на 01 РУ към Областна Дирекция на МВР, гр.
Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/