РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. В., 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Биляна Р. Скорчовска Петкова
при участието на секретаря Стефка Б. Радева
като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско
дело № 20241420100413 по описа за 2024 година
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управлениегр. С., ул. Г.И.
№******** тел./факс - **/, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и
С.С., съдебен адрес: гр. В., ул. „Т." ** адв. Е.Г. е предявило против К. П. А. с ЕГН
********** с адрес: с. З., ул. С. № .... установителен иск за сумата в размер на 1869.84
лева, представляващо обезщетение изплатеното от Г.Ф. по щета № **, за които суми е
издадена Заповед №1770/04.12.2023 г. по ч.гр.дело №3111/2023 г. на Районен съд В..
Претендира се законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
дължимата сума, както и сторените в заповедното производството, както и в
настоящото съдебно производство разноски.
Предявените искове са с правно осн. чл.558, ал.7 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД във вр.с чл.422 ГПК.
В законовият срок по чл.131 ГПК ответникът К. П. А., ЕГН: **********, с
адрес: с. З., общ. В., ул, ’’С.” №1. чрез пълномощник адв. М. М., със служебен адрес;
гр. В., ул.“ М. Ц.“, №....... е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се
оспорва иска по основание и размер.
Оспорва се, че са налице предпоставките за търсене на регресна отговорност от
ответника за заплатеното обезщетение на вредите, получени от Г. Г.. Оспорва се да се
налице елементите от фактическия състав на деликта, както и посоченият в исковата
молба механизъм на ПТП.
Оспорва се ответникът да е имал виновно поведение. Твърди се, че влязлото в
сила постановление за прекратяване на наказателното производство на районната
прокуратура не може да се приравни на влязла в сила присъда. и качеството в което е
1
участвал ответникът в наказателното производство е само като свидетел, не му е
повдигано обвинение и не е имал качесвото обвиняем.
Твърди се че е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.,твърди, че
реално съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадала е 90
процента, с оглед факта,че се е отклонила при преминаването си от пешеходната
пътека и др. подробно изложени в отговора на исковата молба.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства приема следното:
От приложените по делото писмени доказателства – протокол за оглед на ПТП се
установява, че на 26.11.2019 год., около 19:45 ч., в гр. В., в района на „Ч. п." се движил
лек автомобил „О. К.", с ДК № *************, управляван от водача А., със скорост от
около 45 км/ч.
Пешеходката Г. предприела пресичане на ул. „П. С. К." по пешеходна пътека,
тип „З.", находяща се срещу аптеката и разположена косо на пътното платно, в посока
от ляво на дясно спрямо движението на лекия автомобил като след изминаване на път
по нея от около 7- 8 м., от който път 3,65 м. в осветен участък от фаровете на лекия
автомобил, пешеходката отклонила движението си и напуснала очертанията на
пешеходната пътека на около 2 м. в дясно, където настъпил удар между предна лява
част на лекия автомобил „О." областта на предна броня и долен десен крайник на
Господинова като получените увреждания на пострадалата не се оспорват от
ответника.
По делото е назначена е изслушаната съдебно-техническа експертиза,чието
заключение се възприема от съда като компетентно.
Съгласно чл. 558. ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от Г.
ф., не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по
задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие. След изплащане на обезщетението по чл.
557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до
размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за
определянето и изплащането му.,ал.8 предвижда, че след изплащане на
обезщетението по чл. 557, ал. 4 Гаранционният фонд има право на иск срещу
превозвача до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за
разходите за определянето и изплащането му.
Основателността на регресния иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. противоправното поведение на виновния водач, 3. претърпените
неимуществени вреди и 4. наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5. наличието на законоустановените предпоставки за заплащане на
съответното обезщетение на увреденото лице от страна на гаранционния фонд и
изплащането му ,които бяха установени в настоящия процес.
В подкрепа на протокола за ПТП от заключението на вещото лице се установява
следния механизъм на ПТП ,който се възприема от съда.
ПТП-то е станала през тъмната страна на денонощието,като процесния лек
автомобил се е движил в дясната страна на платното за движение на ул.”П. С. К.” гр.В.
срещу *****близо до пешеходната пътека тип „З.” в посока с.З. със скорост около 45
2
км.ч с включени къси фарове осигуряващи видимост напред в рамките от около 40-50
метра.В определен момент, когато лекия автомобил се е намирал на 40 метра от удара и
водача му е имал техническа възможност осигурена му от фаровете да види и
възприеме пешеходката като опасност и да реагира адекватно с аварийно спиране не е
предприел действия да избегне ПТП.Поради липса и закъсняла реакция със скорост
около 45 км.ч. лекия автомобил „О. К.” с предна челна лява ъглова част п в областта на
предната броня е ударил пешеходката в долен десен крайник.
При пресичане на пешеходната пътека тип”Зебра” след изминаване на 2-3 метра
пешеходката се отклонила в дясно от нея на около 2 метра,където при достигане на
мястото на удара е била блъсната от лекия автомобил.
Водача на лекия автомобил е имал техническа възможност да предприеме
ефективно аварийно спиране в условията на произшествието, но не е имал възможност
да заобиколи пострадалата поради наличието на други паркирани автомобили.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило,че евентуално водача на ВПС то е
следвало да има по-добри реакции .
Действително пострадалата пешеходка е нарушила задълженията си по чл.165 и
чл.166 ППЗДвП, тъй като е пресякла платното за движение на място, в отклонение на
обозначеното с маркировка за пресичане на платното от пешеходци, като внезапно е
навлязъла в платното за движение на автомобила, без да се съобрази че няма добра
видимост, без да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение, което прави ударът непредотвратим ,но
съдът възприема отчетения процент на съпричиняване признат от ищеца 10% .
С оглед факта,че е К. П. А., управлявал лек автомобил „О. К.", с ДК
*******, без сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност
към часа на ПТП възоснова на протокол №24/29.09.021г. е взето решение по
процесната щета при доказани от страна на пострадалата имуществени вреди в размер
на 2 077.60 лв. при възприето съпричиняване 10% от страна на пострадалата е
изпратено такова в размер на 1 869.84 лв.
Съдът не счита, че настъпилото ПТП е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК,
което изключва непредпазливостта като виновно поведение.
Счита, че причината за настъпването на ПТП-то се дължи на поведението на
двете страни при вече изложените съображения за виновно поведение от страна на
водача на МПС -то и съпричиняване на пострадалата в размер на 10 % от вредоносния
резултат.
Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.
№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС,
ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение
№99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г.
по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.
№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че
намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, което е
приложимо и в случаите на заплащане на определяне на обезщетението при изплащане
на обезщетение от страна на гаранционния фонд е обусловено на първо място от
надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този
принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
3
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. За да е налице съпричиняване, пострадалият трябва обективно да
е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане
на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението
си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален
съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП, което в
случая е направено от гаранционни фонд като правилно е отчетен процента
съпричиняване.
С оглед на изложеното исковото претенция е основателна и доказана и следва да бъде
уважена така както е предявена.
С оглед изхода от спора следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
деловодни разноски за настоящото инстанция за заповедното и исковото производство
както следва: юристконсултско възнаграждение в размер на общо 400 лв., за внесена
държавна такса 74.78 лв. и разноски за експертиза 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. П. А. с ЕГН ********** с адрес: с. З., ул.
С. № .......... дължи на Г. Ф., със седалище и адрес на управлениегр. С., ул. Г.И.
*********, тел./факс - **/, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и
С.С., съдебен адрес: гр. В., ул. „Т." ** сумата 1869.84 лева, представляващо
обезщетение за имуществени вреди изплатеното от Гаранционен фонд по щета № **,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -29.11.2023г. до
окончателното изплащане .
ОСЪЖДА К. П. А. с ЕГН ********** с адрес: с. З., ул. С. ***** да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управлениегр. С., ул. Г.И. №2 ет.4,
тел./факс - **/, представляван заедно от Изпълнителните Директори М.К. и С.С.
деловодни разноски за настоящата инстанция за заповедното и исковото производство
в размер на 774.78 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
5