№ 30299
гр. София, 30.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20211110146181 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба на М. Б. С., ЕГН ********** постоянен
адрес: гр. София, ул. „............" 11, ет. 3, an. 7, срещу “.......” ООД, ЕИК .........,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „.......” .......... Съдът
констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са
допустими.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският
районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.02.2024 г. от 10:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба М. Б. С., срещу “.......”
ООД, с която се иска прогласяването на нищожността /недействителността по
чл. 23 ЗПК/ на договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 449398 от
07.09.2020г. В условията на евентуалност за прогласяване на нищожността на
клаузите на чл. 33, ал. 1 от ОУ и на чл. 6.2 от договора.
Ищцата твърди, че 07.09.2020г. ищцата е сключила с ответното
дружество договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 449398, по силата на
който е получила в собственост сумата от 900лв., при фиксиран годишен
лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 47, 68 %. Страните са
уговорили, че заемателят ще погаси кредита на 6 месечни вноски с размер на
погасителната вноска: 2 х 30.04 лв. и 4 х 244, 08 лв. с крайна падежна дата
08.03.2021г. и обща сума за плащане 1 036. 40 лв. Сочи че съгласно чл. 6.1 от
договора за кредит, кредитополучателят се задължава да предостави в срок от
три дни, считано от усвояване на заемната сума едно от изброените
обезпечения: поръчител или банкова гаранция. Предвидено било, че
1
обезпечението следва да отговаря на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ към
договорът за заем, а именно: поръчителство на едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно на условията: да имат осигурителен доход на
най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в
случай на двама поръчители, размерът на осигурителният доход на всеки от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от
заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем,
сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация, различна от „редовен“, както по активни, така и
по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
Банковата гаранция, съгласно чл. 33, ал.1, т. 2 от ОУ следвало да бъде
безусловна и издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период
включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорената главница и лихва. В чл. 6.2. от договора било
предвидено, че Предвидено е, че обезпечението следва да отговаря на
условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ към договорът за заем, а именно:
поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно
на условията: да имат осигурителен доход на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителният доход на всеки от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по
сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от
„редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ. Банковата гаранция, съгласно чл. 33,
ал.1, т. 2 от ОУ следва да бъде безусловна и издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата
сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и
лихва. Сочи че в чл. 6.2 от договора било предивидено, че при неизпълнение
на чл. 6,т.1 от договора в тридневен срок от сключването му, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 613, 60 лв., която ще се плаща
разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план.
Сочи че ищцата усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 от ЗПК не
дължи изпълнение на вземанията за неустойка и за договорна лихва, тъй като
те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Сочи че
договорът е нищожен поради изначалната недействителност на съществен
елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК - договорната
лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на
2
нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ , на
основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната
неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на
насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на
интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не бил изпълнил и
изискването на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на
договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Сочи че
договорът е недействителен и поради противоречие с императивни правни
норми на ЗПК. Изтъква, че разписаният в договорът ГПР е неточен и
подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на неустойка
договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи
действителната обща сума за плащане. Намира че, уговорената неустойка в
размер на 613,60 лв. е не изпълнява обезщетителна функция, доколкото тя
надвишава заетата сума от 900 лв., без да зависи от вредите от
неизпълнението на договорното задължение, по никакъв начин не
кореспондира с последици от неизпълнението и се начислява като добавък
към платежната вноска. Освен това неустойката била уговорена да се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, което не съставлява основната
престация по договорът и че се престира независимо дали кредиторът е
претърпял вреди от настъпило неизпълнение, поради което тя е типичен
пример за неустойка, която изначално не притежава обезщетителна функция.
Ето защо намира че клаузата за неустойка е излязла извън присъщите
функции и като такава противоречи на добрите нрави. Оспорва и клаузата за
възнаградителна лихва като сочи че неравноправно не е разяснил на
потребителя какъв е размерът на дължимата от него възнаградителна лихва,
на което основание разписаната в договора лихва от 40, 05 % не е породила
валидни правни последици на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ето защо намира
че са налице пороци по съществени уговорки в договора за кредит и като
такъв намира че същият е недействителен. В условията на евентуалност
твърди че са недействителни клаузите на чл. 6.2 от договор за паричен заем
КРЕДИРЕКТ № 449398 от 07.09.2020г. и на на чл. 33, ал. 1 от ОУ към него.
Ответникът “.......” ООД в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал отговор,
с който счита исковете за неоснователни. Не оспорва сключването на договор
за кредит. Оспорва обаче че размерът на лихвата от 40,05% противоречи на
добрите нрави. Счита че не е налице заобикаляне на договорните разпоредби,
посредством предвиждане на неустоечно задължение, което се явявало
допълнителна печалба. Намира че клаузата за неустойка не е нищожна. Счита
че същата не противоречи на добрите нрави предвид риска който носи
кредиторът при отпускане на кредит. Намира, че клаузата за договорна лихва
не е неравноправна, като същата не отговаря на критериите предвидени в
ЗПП на които трябва да отговаря една клауза за да бъде приета за
неравноправна. Намира че при сключването на договора не са нарушени
императивни законови норми. Ето защо счита, че исковете следва да бъдат
3
отхвърлени.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 26, ал. 1, пр. 1,
пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест като:
УКАЗВА на ищеца, че следва да докаже, че договорът за кредит е,
нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради
нарушение на императивни норми на закона, заобикаляне на закона и
противоречие с добрите нрави.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения,
както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се
отнасят до релевантни за спора факти.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която да отговори на въпросите поставени с уточнение към исковата
молба от 23.01.2023г. и отговор на исковата молба от 07.03.2023г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 400 лева,
от които 200 лв. - платими от ищеца и 200 лв., платими от ответника в 1-
седмичен срок от връчване на настоящото определение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА всяка от страните, че ако не внесе определеният
депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която
допуска ССЧЕ по въпросите на съответната страна, като вместо това ще
остави без уважение това доказателствено искане.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Любомир Бонев Бонев, който да се призове
след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по направеното от ответника
доказателствено искане за допускане на съдебно-компютърна експертиза, за
насроченото първо съдебно заседание и след изслушване на страните.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната
спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред
по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от
внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно
4
заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда
указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в
срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на
ищеца и препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5