РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Благоевград, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102853 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от Л. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. Б* ул. „А*, чрез адв. Н. Р. против „Е*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*
район В*ж.к. М*л. „Р*, представлявано от управителя Р****.
Ищцата заявява, че с изпълнителен лист (ИЛ) от 24.02.2017г., издаден по ч.гр.д.№
386/2017г. по описа на РС-Благоевград била осъдена да заплати на "Ю* общата сума от 5
678,51 лв., включваща 4545,31 лв. - главница по договор за потребителски кредит от
22.10.2012г.; 324,33 лв. - възнаградителна лихва; 217,47 лв. - мораторна лихва и 101,74 лв. -
държавна такса, и 489,66 лв. - адвокатско възнаграждение. Сочи, че гореописаните вземания
произтичали от Договор за потребителски кредит № FL658945/22.10.2012г., по който имала
качеството на кредитополучател. Навежда, че въз основа на издадения в полза на "Ю* ИЛ
било образувано на 23.05.2017г. изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград.
Поддържа, че след образуване на изп.д. били извършвани действия с цел проучване на
имущественото състояние на длъжника, както и че била изпратена покана за доброволно
изпълнение. Смята, че последното изпълнително действие, което прекъсвало давността било
молбата за опис на движими вещи от 15.10.2018г., като след тази дата не били извършвани
други изпълнителни действия. Излага, че за събиране на сумите по ИЛ впоследствие е било
образувано второ изпълнително производство, а именно изп. д. № 485/2024 г. по описа на
ЧСИ В* Т*. Твърди, че били сключени последователно два договора за цесия на вземанията
по ИЛ (съответно между "Ю* и „К*и между „К* и ответника „Е*), като взискател по изп.д.
бил ответникът „Е* Счита, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по
давност на основание чл. 110 ЗЗД.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В
тази връзка сочи, че освен действието от 15.10.2018г. били извършвани и други действия,
включително извънсъдебни споразумения за разсрочено плащане на задълженията, които
също прекъсвали давността. Счита, че в тази връзка била и най-новата съдебна практика.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по
делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника общата сума от 5 678,51 лв., представляваща
сбор от сумите по изпълнителен лист /ИЛ/ от 24.02.2017г., издаден на основание чл. 417
ГПК, по ч.гр.д. № 386/2017 г., по описа на Районен съд Благоевград, в полза на Юробанк
България" АД, както следва: 4545,31 лв. - главница по договор за потребителски кредит от
22.10.2012г.; 324,33 лв. - възнаградителна лихва; 217,47 лв. - мораторна лихва и 101,74лв. -
държавна такса и 489,66 лв. - адвокатско възнаграждение поради настъпила петгодишна
погасителна давност.
От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй
като ищцата има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се
изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти,
възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради
настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а
именно настъпила петгодишна погасителна давност).
Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие
на следните предпоставки: 1/ ищцата е била осъдена въз основа на несъдебно изпълнително
основание да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от 24.02.2017г. по
ч.гр.д. № 386/2017г. по описа на РС-Благоевград, 2/ наличието на образувани въз основа на
процесния ИЛ изпълнителни производства; 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/
да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния
давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието
и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения
Изпълнителен лист.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на
изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ.
наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за
принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства:
1/ Че на 24.02.2017г. по ч.гр.д.№ 386/2017г. по описа на РС-Благоевград бил издаден ИЛ в
полза на "Ю* с който ищцата Л. В. Р. била осъдена да заплати на "Ю* общата сума от 5
678,51 лв., включваща 4545,31 лв. - главница по договор за потребителски кредит от
22.10.2012г.; 324,33 лв. - възнаградителна лихва; 217,47 лв. - мораторна лихва и 101,74лв. -
държавна такса и 489,66 лв. - адвокатско възнаграждение;
2/ Гореописаните вземания произтичат от Договор за потребителски кредит №
FL658945/22.10.2012г., по който ищцата има качеството на кредитополучател;
3/ Въз основа на издадения в полза на "Ю* ИЛ е образувано на 23.05.2017г. изп.д. №
108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград;
4/ Че за събиране на сумите по ИЛ впоследствие на 31.07.2024г. е било образувано второ
изпълнително производство, а именно изп. д. № 485/2024 г. по описа на ЧСИ В***
5/ Че били сключени последователно два договора за цесия на вземанията по ИЛ (съответно
между "Ю* и „К* и между „К* и ответника „Е*), като взискател по второ изп.д. № 485/2024
г. по описа на ЧСИ В*бил ответникът „Е*
Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие,
което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.
2
Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се
изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приети
като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното
съдържание се констатира, че:
- Изпълнителният лист, посочени от ищцата, действително е бил издаден срещу нея и в
полза на "Ю*, за процесните вземания. Изпълнителното основание, послужило за неговото
издаване, е влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК.
- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. №
108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград) е започнало на 23.05.2017г., въз основа на
молба, подадена от кредитора по него "Ю*(като взискател).
- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (запор върху
трудово възнаграждение, опис на движими вещи и на МПС, и на недвижими имоти).
- От страна на съдебния изпълнител са били предприети действия по проучване на
имущественото състояние на длъжника (чрез справки от БНБ за банкови сметки на
длъжника, от НАП и от сектор ПП към ОД на МВР-Благоевград), и по връчване на покана за
доброволно изпълнение.
- На 23.05.2017г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника при работодателя „В*, като в тази връзка изпратил на адреса на управление на
това търговско дружество запорно съобщение от 25.05.2017г. Това запорно съобщение не е
било връчено на третото задължено лице „В* като в тази връзка е била изготвена и докладна
записка от 14.09.2017г. от полицейски служител от 01 РУ към ОД на МВР-Благоевград. С
оглед невръчването на запорното съобщение се налага изводът, че запорът върху трудовото
възнаграждение на длъжника е бил неизпълнен.
- На 25.05.2017г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му
е била връчена на 29.10.2018г.
- На 08.06.2017г. е постъпило писмо от сектор ПП към ОД на МВР-Благоевград, с което
уведомяват ДСИ, че към 01.06.2017г. няма регистрирани ППС на името на длъжника.
- На 04.10.2017г. взискателят поискал от ДСИ налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника.
- С оглед постъпилата молба ДСИ с постановление от 30.11.2017г. наложил запор върху
банковите сметки на длъжника в „П* като в тази връзка изпратил и запорно съобщение до
това трето задължено лице. Горепосочената банка получила запорното съобщение на
05.12.2017г., като отговорила, че няма наличности по банковите сметки на длъжника към
05.12.2017г.
- На 15.10.2018г. взискателят депозирал молба до съдебния изпълнител, с която поискал да
бъдел извършен опис, оценка и публична продан на притежаваните от длъжника движими
вещи, намиращи се в дома.
- Въз основа на тази молба ДСИ с разпореждане от 16.10.2018г. насрочил за 29.11.2018г. от
11:00 часа опис на секвестируемо движимо имущество на длъжника в жилището му.
- Този опис не се е състоял, като същият с протокол от 29.11.2018г. е бил отложен поради
изоставянето му от взискателя /отпочнато доброволно погасяване на задължението/.
- В периода от 16.11.2018г. до 15.08.2020г. длъжникът заплащал суми от по 70 лв. по изп.д.
№ 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград, като в тази връзка са приобщени и
разписки за извършените плащания.
- На 27.03.2020г. взискателят "* прехвърлил с договор за цесия вземанията си по процесния
ИЛ на „К*Впоследствие на 11.12.2020г. от своя страна „К* прехвърлил чрез договор за цесия
на ответника „Е* вземанията по ИЛ.
- На 14.03.2024г. съдебният изпълнител с постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК прекратил производството по изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-
Благоевград.
- На 14.05.2024 г. ответникът "Е* е депозирал молба пред съдебния изпълнител, с която
3
поискал да му бъде върнат оригиналът на процесния ИЛ.
- С известие от 20.05.2024 г. органът, ръководещ изпълнителната процедура, е върнал на
взискателя оригинала на изпълнителния лист.
- Изпълнителни действия с практически ефект по първото изп.д. № 108/2017г. по описа на
ДСИ при РС-Благоевград са били наложеният запор върху банковите сметки на длъжника от
30.11.2017г. и молбата на взискателя от 15.10.2018г. до съдебния изпълнител, с която
поискал да бъдел извършен опис, оценка и публична продан на притежаваните от длъжника
движими вещи, намиращи се в дома.
- На 31.07.2024 г., съобразно молба на дружеството ответник, е започнало второто
изпълнително дело - изп.д. № 485/2024г. (при частния съдебен изпълнител Виолина Тозева),
като е представено и изхождащо от него (като пълномощник на стария кредитор) писмено
уведомление до ищцата за прехвърлянето на вземанията по изпълнителния лист.
- Тук ответникът е направил възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като поискал е събиране на
данни за имуществото на длъжника.
- С разпореждане от 05.08.2024г. ЧСИ образувал изп.д. № 485/2024г., като разпоредил да се
връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника.
Така установените факти, преценени на плоскостта на нормативните разпоредби,
приложими към конкретния казус, създават опора за следните правни изводи:
С т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
е утвърдено разбирането, че в хода на изпълнителното производство погасителната давност
не спира да тече, а се прекъсва многократно с предприемането на всяко валидно
изпълнително действие, като при прекратяването на изпълнителния процес поради
перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК-отм.) за началото на
новата давност релевантна е датата, на която е било поискано или е било предприето
последното валидно изпълнително действие. По този начин се изоставя концепцията на
Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, което е обявено за
загубило сила, че инициирането на изпълнителната процедура прекъсва давността, на
основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, а през нейното времетраене течението на давностния срок се
спира. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес
давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/или да не действа/да не иска нови
изпълнителни способи/.
Процесните изпълнителни дела са образувани съответно на 23.05.2017г. и на 31.07.2024г.,
т.е. след обявяването на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При това положение за тях важи горепосочената т. 10 от това
Тълкувателно решение.
В съдебната практика (вж. Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на
ВКС, както и в мотивите на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г.,
ОСГТК на ВКС), са изведени някои важни принципни положения, според които:
- двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение;
- след тълкувателното решение от 26.06.2015 г. перемпцията не е от значение за давността,
нито самото образуване на изпълнителното дело;
- по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД прекъсването на давността става с предприемането на
конкретно изпълнително действие от страна на съдебния изпълнител, но се счита да е
настъпило с обратна сила – от момента на поискването му от кредитора, ако самата давност
е изтекла след искането и преди извършването на действието;
- когато изпълнителното действие е поискано, след като изпълнителното дело е било
прекратено поради перемпцията (за което не е нужен акт на съдебния изпълнител),
давността пак се прекъсва, защото органът по принудителното изпълнение е длъжен да го
4
осъществи, като образува ново дело;
- няма прекъсване на давността, ако поискано от кредитора изпълнително действие не е
било предприето по причина, за която той отговаря.
- перемпцията и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната сигурност с
цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да упражнява субективните си
права, да иска принудително изпълнение на своите притезания, когато разполага с
изпълнително основание и доброволно изпълнение от страна на длъжника липсва, както и
да поддържа висящността на изпълнителния процес със своята активност. Като процес,
принудителното изпълнение е подчинено на основните начала на гражданския процес и на
особени правила, съдържащи се в Част Пета на Гражданския процесуален кодекс, които
норми свързано регламентират искането като волеизявление на кредитора – взискател и
изпълнителните действия, предприемани единствено от съдебен изпълнител;
- прекратяването на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността
да се иска принудително изпълнение;
- кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради
перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите
изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава
и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. За
него санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е в друго. Взискателят губи възможност да събере
от имуществото на длъжника вече направените разноски по перемираното дело, губи
наложените обезпечения и напредъка, постигнат по предприетите изпълнителни действия,
изграждащи неосъществилите се изпълнителни способи. Перемпцията е процесуален
институт, при който санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
публичното субективно право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган по принудително
изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на изпълнителния лист. Ново писмено
искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото
на ново процесуално правоотношение;
- съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително
изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист,
който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането
на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително
действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора;
- погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при
упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече
перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства;
- активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може
да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния
изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа
и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за
материалноправния ефект от действията на кредитора;
- правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът
предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля
в писмен вид поради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително
изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен
изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК.
- съдебният изпълнител дължи и указания по изправността на постъпилата по вече
перемираното дело молба, така че тя да стане процесуално годна да постави началото на
ново изпълнително дело. Съответните процесуални действия, израз на служебното начало в
5
гражданския процес, са дължими, тъй като съдебният изпълнител е подчинен на
изпълнителния лист, а взискателят продължава да има правото, което може да реализира
само по този начин;
- за прекъсването на погасителната давност определящо е условието в материалноправната
уредба, но е необходимо да се съобразяват и императивните предпоставки за редовност на
сезиращото искане. Необходимо е молбата на кредитора за изпълнение да е редовна, като се
съобразява възможността за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, а съдебният изпълнител има
служебната компетентност да укаже и изиска изправянето на недостатъците. Води до
прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение, включително и
когато първоначалната й нередовност е поправена - чл. 426, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 129
ГПК. Върнатата поради неотстраняване на нередовности молба на взискателя не прекъсва
давността. В този случай не се осъществява дължимото според нормата на чл. 116, б. „в”
ЗЗД;
- молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността.
Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права,
които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността.
- погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на първото
изпълнително производство (изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при РС-Благоевград)
поради т. нар. „перемпция“ е настъпило по силата на закона след изтичане на 2-годишния
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При това положение постановлението на ДСИ от 14.03.2024г.
има само декларативен ефект, а не конститутивно действие.
Както стана ясно определяща за погасителната давност е не датата на прекратяване на
изпълнителното производство, а на предприетото последно валидно изпълнително действие,
от който момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Следователно
моментът, в който е настъпила перемпцията, не е меродавен за давността, но самата давност
е била прекъсната за последно на 15.10.2018г. с молбата на взискателя от 15.10.2018г. до
съдебния изпълнител, с която поискал да бъдел извършен опис, оценка и публична продан
на притежаваните от длъжника движими вещи, намиращи се в дома, когато е извършено
последното валидно изпълнително действие. След тази дата не са били извършвани
изпълнителни действие, които да са годни да се прекъсвали течението на петгодишната
давност по чл. 110 ЗЗД. Считано от 15.10.2018г., тя е изтекла на 15.10.2023г., т.е. вземанията
по ИЛ са погасени по давност.
Не може да се сподели тезата на ответника, че последното действие, което прекъсва
давността по първото изпълнително производство (изп.д. № 108/2017г. по описа на ДСИ при
РС-Благоевград) е било на 15.08.2020г., когато било направено частично доброволно
плащане от страна на длъжника. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е налице
прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите,
изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането,
следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед
обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора (вж.
Тълкувателно решение № 4/14.10.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСГТК на ВКС.). В
мотивите на този задължителен тълкувателен акт е разяснено, че признаването на вземането
по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е изявление с удостоверителен характер или действие на носителя на
задължението, с което той потвърждава категорично и недвусмислено съществуването на
все още неизпълнено конкретно задължение към неговия кредитор. Признаването на
вземането не е правопораждащ, правопроменящ или прекратяващ юридически факт.
Неговата единствена последица като законоустановен юридически факт е прекъсване на
погасителната давност, в резултат на което длъжникът загубва своето право да прави в
6
процеса възражение за изтекла давност. Изявленията или действията на страните, насочени
към уредба на възникналото между тях правоотношение, имат значение единствено и само
ако са отправени или извършени помежду им. Прекъсването на давността, уредено в общата
част на Закона за задълженията и договорите, касае релативни облигационни отношения,
обвързващи непосредствено само определени лица. В тази връзка прекъсването на давността
има значение единствено за страните по правоотношението, а не и за всички останали (erga
omnes). Признаването не е безадресно изявление и има винаги за адресат носителя на
вземането. Целта на признаването по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД е установяване на
безспорност в отношенията между страните по конкретното правоотношение чрез
недвусмислено заявяване от страна на длъжника, че не се оспорва дългът, без да е
необходимо от изявлението да се извежда намерение за изпълнение. Прекъсването на
давността по чл. 116, б. „а“ ЗЗД представлява бонус за кредитора, обоснован от поведението
на длъжника, който със своите изявления или действия е създал у кредитора увереност, че
длъжникът не оспорва дълга. Прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. „а“ ЗЗД е
всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено
манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и
обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат достигането му до
знанието на кредитора. Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва
да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече
погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано изрично
(макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва да бъде ясно и
недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг към момента на
извършването му. Кредиторът като титуляр на вземането, наред с длъжника, признаващ
съществуването на задължението, са част от индивидуализиращите белези на
правоотношението, поради което насочеността на изявлението, с което се признава
вземането именно към кредитора или негов представител, формира съществена част от
еднозначността и недвусмислеността на това волеизявление. В настоящия случай не се
констатират гореизброените белези, които да водят до извода, че длъжникът е направил
недвусмислено и категорично признание на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Извършените частични плащания в периода от 16.11.2018г. до 15.08.2020г. не означават
признаване на останалата част от дълга. Дори условно да се приеме, че е налице признание,
то е само до посочения размер и не засяга остатъка от задължението.
Относно разноските:
При този изход от делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата.
Същата е направила съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1193,07 лв., от които
193,07 лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение. При определяне на
дължимите разноски трябва да се съобрази и направеното от процесуалния представител на
ответника възражение за прекомерност за претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение. В тази връзка съдът намира възражението за основателно. Съгласно чл. 78,
ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, ако претендираният
размер е прекомерен съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
Наредба № 1/09.07.2004 г. са определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищцата
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., като с оглед предмета на
делото минималният размер на адвокатския хонорар е 867,85 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата). Трябва да се отбележи, че съдът вече не е обвързан от предвидените в Наредба
№ 1 от 2004 г. минимални размери, защото СЕС взе отношение по въпроса. В решението на
неговия втори състав, постановено на 25.01.2024 г. по дело C438/22, е прието, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
7
тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Според СЕС,
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не
могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба,
приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга
страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС вр. чл. 4, § 3 от ДЕС. Накрая СЕС заключава, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по чл. 101, § 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални
размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С въпросното решение на
СЕС, присъждането на разноски по делата вече не е обвързано с минималните адвокатски
хонорари по цитираната наредба и българският съд вече спокойно може да определя и
присъжда адвокатски възнаграждения и под предвидените в Наредба № 1 от 2004 г.
минимални размери. В конкретния случай са налице причини за намаляване на изплатения
хонорар на адвокат Руинов. Исканият адвокатски хонорар е по-малък от минималния
размер, който вече не е задължителен за съда. От друга страна, следва да се има предвид, че
казусът не се характеризира с фактическа и правна сложност, като разглеждането на делото
е приключило в едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на
ищцата не се е явил. Съобразявайки всички тези обстоятелства, настоящият съдебен състав
преценява, че на адвокат Р. се следва справедливо възнаграждение за оказаните услуги,
което е в размер от 500 лв. При това положение следва да се намали половината от
претендирания адвокатски хонорар в размер на 1000 лв., като се присъдят 500 лв.
Ето защо ответникът следва да заплати на ищцата разноски в производството в общ
размер на 693,07 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд - гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 ГПК, че Л. В. Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. Б*, ул. „А*, не дължи на „Е* ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С*, район В*ж.к. М* ул. „Р*представлявано от управителя Р***** общата
сума от 5 678,51 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист /ИЛ/ от
24.02.2017г., издаден на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 386/2017 г., по описа на
Районен съд Благоевград, в полза на Ю* както следва: 4545,31 лв. - главница по договор за
потребителски кредит от 22.10.2012г.; 324,33 лв. - възнаградителна лихва; 217,47 лв. -
мораторна лихва и 101,74лв. - държавна такса и 489,66 лв. - адвокатско възнаграждение
поради настъпила петгодишна погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Е*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С*, район В*ж.к. М*, ул. „Р*, представлявано от управителя Р* да заплати
на Л. В. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б*, ул. „А* разноски в производството в
размер на 693,07 лв. /шестстотин деветдесет и три лева и седем стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
8
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9