Присъда по дело №930/2021 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ
по НЧХД №930 /2021 г.по описа на РС-Хасково

Против подсъдимата Д.С.С. , със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение
за това,че на 18.05.2021 год. в землището на с.Криво поле,общ.Хасково, причинила на С. К.
С. от с.Криво поле,общ.Хасково лека телесна повреда /травматичен оток и подкожен
хематом на лявата подбедрица,лявата глезенна става и лявото ходило със затруднени и
болезнени движения в ставата /, изразяваща се в разстройство на здравето,извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК -престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Подсъдимата Д.С.С. разбира частното обвинение,не се признава за виновна и не
се възползва от правото си да даде обяснения в хода на съдебното следствие. В своя
защита и в последната си дума моли да бъде оправдана.
Договорният защитник на подсъдимата адв.Т. Ч. в хода на съдебните прения
излага съображения за недоказаност на частното обвинение на база събраните в хода на
съдебното следствие доказателствени източници.По изложените съображения моли
подзащитната и да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.
Частната тъжителка С. К. С. изцяло поддържа тъжбата си.
С тъжбата са предявени граждански искове против подсъдимата , които са
приети за съвместно разглеждане и решаване в наказателното производство в размер на
1000 лева за обезщетение за неимуществени вреди и 700 лв. за обезвреда на имуществени
вреди от престъплението ,ведно с лихва и разноски.
Повереникът на частната тъжителка адв.С.Т. намира частното обвинение за
доказано относно време, място и авторство на деянието . В хода на съдебните прения
пледира подсъдимата да бъде призната за виновна,като и се наложи съответното наказание
.Гражданските искове за неимуществени и имуществени вреди счита за установени по
основание и доказани по размер,поради което моли да бъдат уважени изцяло .
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и във връзка с доводите на частното обвинение и защитата, приема за
установено следното:
Частната тъжителка С. К. С. и подсъдимата Д.С. С.а са съседи .Притежават
имоти в землището на с.Криво поле,общ.Хасково , като ги разделя телена ограда с
височина около 1.50 -1.60 метра /св.П.Б. /. В процесния имот подсъдимата и съпругът й
св.С. С. С. развивали животновъдна дейност ,като отглеждали крави. В имота в землището
на с.Криво поле тъжителката и съпруга и св.С.С. също отглеждали овце и крави . Към
месец май 2021 година св.А. Р. Ч. / внучка на тъжителката / работила във фермата на
семейство С.и ,където живеела заедно със съпруга си /брат на подсъдимата/ .
На 18.05.2021 год. късния следобяд св.С.С. се намирал в дома си ,когато
подсъдимата му се обадила по телефона да дойде във фермата им в землището на с.Криво
поле , понеже кучето им се развързало. При пристигането си на място последният
заварил съпругата си и тъжителка от двете страни на телената ограда,разделяща
имотите им . Още с идването му тъжителката започнала да негодува от факта,че кучето
им било отвързано, както и да отправя закани по адрес на сина им . С.С. се приближил
до оградата ,за да скъси дистанцията с тъжителката , но по невнимание одраскал кожата
под окото си на бодливата тел . Възприемайки нараняването по лицето на съпруга си,
1

стоящата до него и същевременно в близост до оградата подсъдима се навела към
земята , където имало струпани множество камъни . Взела от там камъни и започнала да
ги хвърляла през оградата по посока на стоящата от другата й страна тъжителка С. .
Един от хвърлените от подсъдимата камъни през оградата успял да осъществи контакт с
тялото на тъжителката,попадайки в областта на левия крак и причинявайки травматичен
оток и подкожен хематом на лявата подбедрица,лявата глезенна става и лявото ходило.
Накуцвайки тъжителката напуснала мястото на инцидента и се отправила към обора за
кравите ,където в този момент се намирал съпруга й св.С.С.. Още с влизането си
тъжителката го предупредила да не излиза навън ,защото подсъдимата хвърляла
камъни. Все още се намирали в обора за крави,когато в 20:08:51 часа от телефона на
св.С.С. с номер ********** частната тъжителка С.С. подала сигнал на ЕЕН 112 и
поискала съдействие от органите на полицията /писмо рег. № 105850-313/23.05.2022 г.
на Началник „Районен център 112“ – Кърджали/. На мястото на конфликта били изпратени
полицейските служители от РУ-Хасково св.В. Д. Д. и В. С. Д. ,които не заварили страните
в него . Впоследствие ги установили и разговаряли с тъжителката и съпруга на
подсъдимата ,за да изяснят причините за скандала. И двамата свидетели дават показания
за липса на спомен за заявени или констатирани наранявания по тялото на пострадалата.
По случая била образувана полицейска преписка рег.№197000-4451/2021г. по описа на РУ-
Хасково ,в хода на която св. П.Д. съставил протоколи за полицейско предупреждение по
чл.65 от ЗМВР спрямо подсъдимата , частната тъжителка и св.С.С. .С постановление от
16.07.2021 г. на прокурор при РП-Хасково било отказано образуване на досъдебно
производство за престъпление от общ характер.
На 21.05.2021 година тъжителката С.С. се явила пред съдебния лекар д-р Х.
Е..Видно от издаденото съдебномедицинско удостоверение №174/21 г . при прегледа и са
констатирани:травматичен оток и подкожен хематом на лявата подбедрица,лявата глезенна
става и лявото ходило със затруднени и болезнени движения в ставата . Вследствие на тези
наранявания на тъжителката е причинено разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК .Според заключението на назначената в хода на съдебното следствие
съдебно-медицинска експертиза, както и от устния доклад на вещото лице Е. касае се за
телесни повреди от травматечен характер с възможен механизъм на причиняване от удар с
камък,от който да се образува хематом . Този хематом мигрирал в кръвта, която се
изливала инфилтрирано-отивала в хематома, наслоявала се в тъканите, слизала надолу,
придружен с оток, като блокирала венозния оток и лимфата и отокът нараствал в областта
на ходилото , т.е. това била причинно-следствената верига- хематом, оток и затруднено
движение. В устното си изложение вещото лице предлага и друг възможен механизъм на
травмите - частната тъжителка да стъпи накриво и да си навехне глезена, без да има
контакт, при което също има хематом и оток на тъканите със затруднено движение.Срокът
за възстановяване е определен от експерта до 20 дни.
Така изложената фактическа обстановка се установи от показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, заключенията на съдебно-
медицинската и съдебно-техническа експертизи и другите писмени доказателства ,
приобщени към доказателствения материал по делото. При анализа на доказателствените
източници следва да се отбележи, че по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства, посредством разпит на свидетели ,някои от които пряко са възприели
упражнено от страна на подсъдимата спрямо телесното здраве на тъжителката физическо
насилие . Въпросът за авторството подлежи на изследване с всички допустими
доказателствени средства, включително и такива, които възпроизвеждат косвени
доказателства,стига при анализа им поотделно и в тяхната съвкупност да се достига до един
несъмнен извод. Свидетелката А.Ч. ,сочена от частното обвинение твърди ,че е очевидец на
физическия сблъсък между страните по делото ,изразил се в удар с камък по левия крак на
пострадалата ,като е възприела случилото се от момента на вербалния сблъсък между
2

тъжителката и подсъдимата,т.е.от началния момент на конфликта ,като показанията й
съответстват на фактите по частното обвинение .А,именно, че е имало хвърляне на камъни
от подсъдимата към пострадалата през оградата ,деляща имотите им ,при което
последната е ударена с камък в левия крак и автор на това е била подсъдимата . Очевидец
на случилото се тази свидетелка е възприела впоследствие и подутината и синините по
левия крак на тъжителката . Показанията на тази свидетелка се възприемат от съда,
като достоверни досежно лично възприетото и макар дадени от заинтересован към
позицията на частното обвинение свидетел/ тя е внучка на пострадалата / ,което само по
себе си не е достатъчно да дискредитира верността и истинността на изнесеното ,не
съдържат вътрешни противоречия,конкретни и точни са относно интересуващите съда
факти .В този смисъл показанията на св.Ч. са решаващи за изводите на съда досежно
обстоятелствата, че подсъдимата в резултат на удар с камък ,попаднал в левия крак на
тъжителката е причинила телесните и увраждания , които пък напълно кореспондират с
обективните находки, установени при извършения три дни след инцидента медицински
преглед на С.С. и със заключението на съдебно- медицинската експертиза в онези части
на левия крак , по които са констатирани обективно наранявания , заради които е
повдигнато обвинението от частен характер. Показанията на св.Ч. са достатъчни за извода
на съда , че нанесения от подсъдимата удар с камък е в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат,с оглед установения от вещото лице механизъм на причиняване на
леките телесни повреди и най-вече мястото на тяхната локализация .
На изнесеното от св.Ч. кореспондират и показанията на св.С.С. /съпруг на
тъжителката /,който макар да не е присъствал на самото място на деянието се е намирал в
непосредствена близост до него,като е чул „караницата „ между съпругата си, подсъдимата
и св.С. , видял е хвърлените камъни в имота си и най-вече установил е последиците от
действия на подсъдимата - наличието на подутини и синини по крака на пострадалата .
Тези гласни доказателства макар и косвени,потвърждават заявеното от прекия свидетел Ч.
и като допълващи се подкрепят тезата на частната тъжителка за механизма на
осъществяване на деянието и неговия автор. Освен това показанията на св.Ч. и св.С.
относно механизма на деянието се подкрепят от заключението на съдебно- медицинската
експертиза.То по никакъв начин не дискредитира твърденията на частната тъжителка за
механизма на причиняване на уврежданията и не подлага на съмнение показанията на
свидетелите на частното обвинение.
Не така стоят нещата с показанията на свидетелите на защитата- С.С. и П.Б.. Св.С.С.
при разпита си от съдебното следствие признава ,че по време на инцидента съпругата му
е хвърлила само един камък през телената ограда от другата страна на която се е
намирала пострадалата ,но категорично отрича този камък да е уличил С.С. . Показанията
на св.С. в тази им част обаче са изолирани и не се потвърждават от никое от събраните
по делото гласни и писмени доказателства . Отделно от това прави впечатление, че нито
този свидетел,нито някой от останалите свидетели при разпита им не споменава по време
на конфликта пострадалата да е стъпила накриво ,при което да навехне глезена на левия
си крак,за да бъде обсъждан другия възможен механизъм на получаване на травмите
,обяснен от вещото лице Е. . В този смисъл твърденията на св.С. в коментираната им част
остават абсолютно изолирани от останалия доказателствен материал,поради което не се
възприемат от съда при обосноваване на изводите по фактите.
Показанията на св. П.Б. пък не съдържат никаква относима към предмета на
доказване по делото информация, макар този свидетел да споменава за коментарите на
жителите на населеното място по повод инцидента ,а именно, че подсъдимата е хвърляла
камъни по тъжителката.
Показанията на полицейските служители Ж. Гр. Ж. и П.Д. Д. също нямат
доказателствена стойност за настоящия процес , поради което и не следва да бъдат
3

коментирани . Следва да бъдат обсъдени и показанията на другите двама свидетели-
полицейските служители В.Д. и В.Д. ,които също не допринасят за изясняване
авторството и механизма на осъществяване на деянието,нито пък съдържат информация за
наличие на наранявания или следи от такива по тялото на пострадалата при изясняване на
обстоятелставата около инцидента .Все пак следва да се отчете, че такива външно изразени
наранявания по крака на тъжителката ,според вещото лице Е. не могат да се констатират
веднага след причиняването им ,отчитайки разяснената от него причинно -следствена
верига-удар,хематом,оток и затруднено движение.
По изложените съображения , съдът не намира никакви правни основания да
откаже кредитиране на показанията на свидетелите на частното обвинение досежно
изтъкнатите по- горе обстоятелства- че на инкриминираната дата и място подсъдимата е
упражнила физическа сила спрямо пострадалата по начина, описан в тъжбата и в онези
части на левия крак , по които са констатирани травми , заради което е повдигнато
обвинението от частен характер.
От така установената фактическа обстановка съдът достига до следните изводи: От
обективна страна безспорно се установи наличието на съставомерен резултат по чл.130 ал.1
от НК, а именно: травматичен оток и подкожен хематом на лявата подбедрица,лявата
глезенна става и лявото ходило със затруднени и болезнени движения в ставата, установени
от заключението на съдебномедицинската експертиза, възприета от съда като компетентна
и безпристрастно дадена. Доколкото обаче този съставомерен резултат е един от елементите
на престъплението по чл.130 ал.1 от НК, на доказване подлежи дали е осъществено
изпълнителното деяние и то такова, каквото е описано в обстоятелствената част на тъжбата
, дали осъщественото деяние съставлява престъпление, дали е извършено от подсъдимия и
дали е извършено виновно.
Защитата оспорва авторството на причиняването им от страна на подсъдимата .
Основният момент от предмета на доказване обаче е налице ли е било упражнено
физическо насилие от страна на подсъдимата спрямо пострадалата , средствата, с
които това е станало и механизма на получаването им. От обсъдените по-горе и
кредитирани от съда доказателства по делото се установи престъпната дейност на
подсъдимата по извършване на деянието . В този смисъл са преките показания на
св.А.Ч. и съответстващите им косвени показания на св.С.С. . Анализът на събраната по
делото доказателсвена съвкупност не сочи на разминаване в информацията, свързана с
наличието на деяние,мястото , начина, механизма на осъществяването му и неговото
авторство . Достоверността на показанията на свидетеля Ч. относно очертаната група от
факти се потвърждава и от обективните находки по делото в тази насока, скрепени
първоначално в издаденото съдебно-медицинско удостоверение ,а впоследствие и в
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза Още
повече, че както в заключенията си, така и при изслушване на вещото лице в съдебно
заседание се отбелязва, че механизмът на причиняване на констатираните увреждания у
тъжителката е този, описан от нея и съответстващ на изложеното от свидетеля Ч.
.Наличието на видими следи от удар с камък още при извършения на 21.05.2021 година
преглед от съдебния лекар не е дало повод на последния да отхвърли достоверността на
описания от тъжителката механизъм, по който и е било нанесено увреждането, като в
устния си доклад експертът потвърждава този механизъм .Друг начин на причиняване на
телесните увреждания у пострадалата ,за който говори в устното си изложение от с.з.вещото
лице Е. не се доказва от събраната по делото доказателствена маса ,а и изглежда
логически и правно изключен, преценен от гледна точка на развитието и динамиката в
отношенията между подсъдимата и пострадалата на въпросната дата.Съвкупната
преценка на всички тези доказателства води до единствения възможен извод,затова че на
инкриминираната дата подсъдимата е причинила телесните повреди на тъжителката
4

. Получените от тъжителката телесни повреди са и в причинна връзка с деянието на
подсъдимата . Както вече се посочи получените от тъжителката телесни увреждания са
безспорно установени,а по своето естество и характер съставляват увреждания с
разстройство на здравето и представляват лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1
от НК.
Поради изложеното съдът призна подсъдимата за виновна в това,че на 18.05.2021
год. в землището на с.Криво поле,общ.Хасково, причинила на С. К. С. от с.Криво
поле,общ.Хасково лека телесна повреда /травматичен оток и подкожен хематом на лявата
подбедрица,лявата глезенна става и лявото ходило със затруднени и болезнени движения в
ставата /, изразяваща се в разстройство на здравето,извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК
-престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при условията на
пряк умисъл. Това е така, защото доказателствата обективно сочат, че действията на
подсъдимата по нанасяне на удар с камък на пострадалата , пряко са осъществили
контакт с телесната и цялост и са целяли настъпването на противоправния резултат-
причиняването на леки телесни повреди.
Признавайки за виновна подсъдимата в извършване на гореописаното
престъпление, при определяне на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид степента
на обществена опасност на деянието и дееца, а от друга страна причините и подбудите за
неговото извършване.Обществената опасност на престъпното деяние на подсъдимата не е
висока предвид вида, броя и механизма на получаване на телесните увреждания и
конкретните по интензитет болки,търпяни от пострадалата . Личността на подсъдимата ,
в контекста на събраните по делото данни не я определя, като лице със завишена
обществена опасност. Видно от справката за съдимост, подсъдимата С. не е осъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност. За осъщественото от подсъдимата
престъпно деяние материалноправната норма на закона предвижда наказание "лишаване от
свобода " до две години или пробация . Наред с това от деянието няма
причинени съставомерни имуществени вреди. Следователно са налице положителните и
липсват отрицателни предпоставки на чл. 78а от НК, поради което императивът на текста
следва да бъде приложен. При определяне размера на наказанието за подсъдимата съдът се
съобрази с наличието на смекчаващи вината обстоятелства- чисто съдебно минало и добри
характеристични данни . Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват. Имайки предвид
тежестта на деянието, съдът счита, че наказанието "глоба" следва да бъде определено в
минималния размер, а именно глоба от 1000 лв. .С така наложеното по вид и размер
наказание ще бъдат постигнати целите, заложени в чл. 36 от НК.
По предявените граждански искове :
Постановената осъдителна присъда обосновава основанието на предявените
граждански искове .Налице са елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД- противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказаната вина
на подсъдимия . Установен по основание обаче искът за обезвреда на неимуществените
вреди е завишен досежно пълния предявен размер от 1000 лв. Причинените наранявания
според данните, изнесени от вещото лице са предизвикали у пострадалата болезнено
физическо усещане, което като времетраене не е било краткотрайно ,предвид
установеното при нея заболяване – артроза на лява глезенна става , на чиито фон се развива
травмата,като утежнява развитието и протичането на заболяването и удължава
оздравителния процес.Изхождайки от начина на причиняване на телесните увреждания у
пострадалата ,която е жена на 69 години , характера и естеството, броя на нараняванията,
тяхното времетраене, интензитета на тяхното въздействие, във връзка с нормите на
справедливостта, съдът намери, че сумата от 300 лева е достатъчна да възмезди причинените
на тъжителката неимуществени вреди, изразяващи се в прет . Поради това и осъди
5

подсъдимата да заплати на тъжителката сумата от 300 лв. за обезвреда за
неимуществените вреди,ведно със законната лихва от увреждането -18.05.2021 г. до
окончателното изплащане , като иска до пълния предявен размер от 1000 лв., като
неоснователен и недоказан отхвърли.
По отношение на претенцията на тъжителката за обезщетяване на причинени от
деянието имуществени вреди съдът съобрази наличните по делото доказателство и
достигна до извода, че тъжителят не доказва, че на 18.05.2021 г. е направил разходи по
лечението си като е закупил лекарства на стойност 700 лева. Представената рецепта за
изписани лекарства и касови бонове за закупуване на такива не установяват по безспорен
начин направил разходи,във връзка с причинените на инкриминираната дата травми на
левия крак на пострадалата . С оглед посоченото и вземайки предвид, че тъжителят носи
доказателствената тежест за установяване точния размер на претърпените от него
имуществени вреди, настоящият състав преценява като неоснователни доводите на
повереника, че гражданският иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
доказан в пълния му предявен размер. Затова и претенцията за обезвреда на имуществените
вреди ,претърпяни в резултат на деянието следва да бъде изцяло отхвърлена като
недоказана .
По отношение на разноските:
Предвид доказаното престъпление, за което подсъдимата бе призната за виновна ,
съдът осъди същата да заплати на тъжителката направените по делото разноски за
държавна такса, адвокатски хонорар и вещо лице в размер на 55.06 лв.,както и да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Хасково сумата от 329.50 лв.-за
възнаграждение за вещо лице и 50 лв.- държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.

6

Номер на акта:	29
Дата:	29 юни 2022 г.
Съдия:	Даниела Колева Николова

Дело:	20215640200930
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	23 август 2021 г.

Присъда по дело №930/2021 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите