№ 24
гр. Варна, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000499 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от Н. Р. З. с ЕГН **********
от гр.Търговище против решение № 260031/14.06.21г. на Търговищкия
окръжен съд, постановено по т.д. № 8/21г., с което е отхвърлен предявения от
него срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, гр.София, ЕИК
********* иск по чл.459 от КЗ за присъждане на застрахователно
обезщетение в размер на 38 892лв за трудова злополука по полица №
3607170710000002 за времето от 13.01.2017г. до 13.01.2018г., в резултат на
която злополука на 10.01.2018г. е настъпила смъртта на баща му Р. З. О.,
ведно със законната лихва върху главницата от 13.03.2018г., като
неоснователен и с което същият е осъден да заплати на ответното дружество
200лв разноски по делото. Въззивникът счита решението за неправилно,
поради необоснованост на изводите на съда и постановяването му в
нарушение на материалния закон – чл.143 ЗЗП и чл.348 ал.1 от КЗ, поради
което моли същото да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с
което да му бъде присъдена сумата от 38 892лв обезщетение за смъртта на
1
баща му за застраховка „трудова злополука“, ведно със законната лихва от
13.03.2018г. и с което да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗАдв. Изложени са подробни аргументи за това.
Въззивамата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл.459 КЗ.
Ищецът Н. Р. З., ЕГН ********** от гр.Търговище претендира от
ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********,
гр.София заплащане на сумата от 38 892лв застрахователно обезщетение по
застраховка „трудова злополука“ по полица № 3607170710000002, в резултат
на която злополука на 10.01.2018г. е настъпила смъртта на баща му Р. З. О.,
ведно със законната лихва върху главницата от деня на постановения отказ от
застрахователя - 13.03.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства се установява, че бащата на
ищеца Р. З. О. работел като шофьор на лек автомобил по безсрочен трудов
договор от 12.12.2017г. с „Ай Вип Сервиз“ ЕООД, гр.Търговище. На
10.01.2018г. същият загинал при ПТП до с.Камбурово, общ.Омуртаг по време
на работа. С разпореждане І5104-25-6/16.02.2018г. на ТП на НОИ-Търговище
инцидентът е признат за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. С влязло в
сила на 22.07.2020г. решение №53/02.06.2020г. по в.гр.д.№27/2020г. на ОС-
Търговище на ищеца му е присъдено обезщетение по чл.200 ал.1 КТ от
работодателя в размер на 60 000 лв., като в мотивите на решението е прието,
че пострадалият е съпричинил вредоносния резултат на 50 % при условията
на груба небрежност-навлизайки в насрещното пътно платно през нощта, при
движещ се насрещно автомобил и то със скорост 133 км/ч-значително
надвишаваща максимално допустимата от 90 км/час.
Установено е още, че работодателят на наследодателя на ищеца е
сключил с ответното дружество Договор за задължителна застраховка
„трудова злополука“ за времето 13.01.2017г.-12.01.2018г., за което е
съставена застрахователна полица №3607170710000002/04.01.2017г. относно
18 лица, поименно упоменати в приложен към полицата списък и обща
2
застрахователна сума в размер на 695 352 лв., както и застрахователна премия
в размер на 422 лв. Ищецът не фигурира в списъка на 18-те застраховани
лица. Същият е встъпил в трудово правоотношение със застраховащия
работодател на 12.12.2017г., т.е. – година след сключване на застрахователния
договор.
При това положение първият спорен по делото въпрос е дали
загиналият Р. О. е обхванат от действието на задължителната застраховка
„трудова злополука“. Във връзка с това съдът съобрази следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд работодателят има задължение да застрахова задължително
за риск „трудова злополука“ за своя сметка работещите, които извършват
работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, като
условията и реда за това са уредени в Наредба за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“,
приета с ПМС № 24/06.02.2006 г. Договорът за задължителна застраховка
„трудова злополука“ представлява договор в полза на трето лице по смисъла
на чл. 22, ал. 1 от ЗЗД - на работника или служителя, намиращ си в трудово
правоотношение със съответния работодател.
При настъпване на застрахователното събитие, признато за трудова
злополука увреденият, респ. – неговите наследници имат правната
възможност да претендират обезщетяване на всички претърпени
имуществени и неимуществени вреди от работодателя по реда на чл.200 КТ.
В този случай дължимото обезщетение се определя от сбора на претърпените
имуществени вреди (претърпени загуби и пропуснати ползи) и
неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер
и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост, и от
получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията
по общественото осигуряване. Последното намаляване на дължимото
обезщетение според чл. 200, ал. 4 КТ се извършва само в случаите, когато
пострадалият работник или служител е получил парична сума по сключени
договори за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука” за сметка на работодателя при условията на чл. 52
от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Застрахователната
сума, която се дължи при настъпването на застрахователното събитие
3
(настъпването на трудовата злополука), е определена в застрахователния
договор. В случай на изплатено обезщетение от набраните вноски, които
работодателят е правел в интерес на работника или служителя, за настъпило
застрахователно събитие, изплащането от страна на работодателя на пълния
размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за
една и съща вреда, поради което законът предвижда, че дължимото от
работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по
застрахователния договор. Ето защо в теорията и практиката еднозначно се
приема, че груповата застраховка „трудова злополука“ има обезпечителна
функция по отношение отговорността на работодателя – да ограничи тази
отговорност в рамките на предвиденото в чл.200, ал.4 КТ намаляване на
дължимото от него обезщетение, когато увреденият или правоимащите лица
са получили плащания по застраховката, но не се изразява в задължение на
застрахователя да обезщети увредения вместо неговия работодател.
/Опр.292/13.05.21г. по т.д.1709/20г., първо т.о./
При неизпълнение на задължението си да сключи тази задължителна
застраховка имуществена отговорност на работодателя се увеличава по
размер, тъй като той не ще може да редуцира дължимото от него
обезщетение с договорената застрахователната сума, платена на работника,
респ. – неговите наследници по застрахователния договор с оглед настъпване
на риска „ трудова злополука”.
В процесния случай имуществената отговорност на работодателя на
починалия Р. О. е реализирана, без от присъденото обезщетение за бъде
приспадната сума по ЗЗ „трудова злополука“.
От друга страна вярно е, че съгласно разпоредбите на чл.459 ал.4 във
вр.с чл.441 ал.1-2 от КЗ, застраховащият може да застрахова за злополука
две или повече лица, чийто брой е определен или определяем, и които са
включени в списък по определени критерии, без да е необходимо договорът
да съдържа имената и адресите на застрахованите лица, ако те са определени
по друг недвусмислен начин, включително чрез посочване на определено
тяхно качество, като в случаите, когато работодател сключва групова
застраховка, застраховани лица са неговите служители и/или работници,
чиито живот, здраве, телесна цялост и работоспособност са предмет на
застраховката.
4
Вярно е и това, че сключената от работодателя задължителна
застраховка „трудова злополука“ би следвало да касае целия персонален
състав на предприятието му, но застрахованите лица са посочени в приложен
списък, с посочване на трите им имена и получаваното от тях трудово
възнаграждение. Липсва уговорка застрахователят да носи авансово риска за
всички постъпили на работа след сключването на договора работници и
служители. Дори и да се приеме обратното, няма данни по делото, че за тях,
респ. – за починалия наследодател на ищеца са правени застрахователни
вноски.
При това положение съдът намира, че Р. О. не се явява застраховано
лице по сключената от работодателя с ответното дружество задължителна
застраховка „трудова злополука“. Само на това основание предявеният иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Дори и да се приеме, че пострадалият е бил застрахован, искът се явява
неоснователен поради наличието на изключен застрахователен риск за
проявена от пострадалия груба небрежност - т.10 от раздел VIII от Общите
условия. Тази груба небрежност от застрахованото лице е установена с влязло
в сила решение №53/02.06. 2020г. по в.гр.д.№27/ 2020г. на ОС-Търговище,
действието на което е обвързващо за страните по предвидения в чл.223, ал.1-2
от ГПК начин и се изразява най-малкото в това, че пострадалият Р. О. е
шофирал, навлизайки в насрещното пътно платно през нощта, при движещ се
срещу него автомобил и то със скорост 133 км/ч-значително надвишаваща
максимално допустимата от 90 км/час. Подобно поведение на пътя покрива
изцяло съдържанието на понятието „груба небрежност“, което по обща
дефиниция представлява поведение, свързано с неполагането на дължима
грижа. Според трайното разбиране, застъпено в съдебната практика,
работникът проявява груба небрежност в случай, че не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, както и при
случаите (сравни например решение № 60 по гр.д. № 5074/2013 г., ІV г.о.,
ВКС), в които работодателят не е осигурил безопасни условия на труд или без
да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за
безопасност при работа.
Не се споделят поддържаните във въззивната жалба възражения на
ищеца, че представените от застрахователя Общи условия не са предадени на
5
застраховащия при сключването на застрахователния договор и няма изрично
изявление, че той е запознат с тях и ги приема, каквито са изискванията на
чл.348 ал.1 КЗ. Това възражение може да бъде направено от страната по
договора, а не от ползващото се от застраховката лице. Освен това Общите
условия са част от застрахователния договор, от който ищецът черпи
основанието на претенцията си.
Клаузата не е и неравноправна. Съгласно чл.143 ал.2 т.6 ЗЗП
неравноправна е тази клауза, която позволява на търговеца да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка, като същата възможност не е
предоставена на потребителя. В случая наличието на изключен
застрахователен риск не е оставено на субективната преценка на
застрахователя, тъй като и теорията, и съдебната практика са дали еднозначен
отговор какво е съдържанието на понятието „груба небрежност“. Освен това
изключеният застрахователен риск черпи правното си основание в
разпоредбата на чл.460, ал.2 от КЗ, където законодателят е предвидил
възможността страните да договорят и други основания за изключване
отговорността на застрахователя, разширяващи кръга на предвидените в
чл.460, ал.1 от КЗ такива.
С оглед на горното съдът намира, че дори и в хипотезата на валидна
застраховка „трудова злополука“ по отношение на пострадалия Р. О. липсва
покрит от застрахователя риск и основание за ангажиране на имуществената
му отговорност, поради което предявеният иск по чл.459 от КЗ за заплащане
на застрахователна сума в размер на 38 892 лв. и претенцията по чл.86, ал.1 от
ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадение на крайния резултат обжалваното решение се
потвърждава.
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031/14.06.21г. на Търговищкия окръжен съд,
постановено по т.д. № 8/21г.
6
Разноски не се присъждат.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7