Решение по дело №655/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 850
Дата: 11 май 2018 г.
Съдия: Христо Милков Минев
Дело: 20183110200655
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                             

 

Гр. Варна. ...........  2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на деветнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

 

при секретаря Радостина Иванова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №655 по описа за 2018г.

Р  Е  Ш  И:

                   ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №23-0001244 от 05.12.2017г., на Началник ОО „АА“ в ГД „АИ” гр.Варна, с което на К.И.К. с ЕГН **********, адрес *** е наложена ГЛОБА в размер на 2000.00лв. на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

                Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................


М О Т И В И

Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от К.И.К. с ЕГН **********, адрес ***, против Наказателно постановление №23-0001244 от 05.12.2017г., на Началник ОО „АА“ в ГД-„АИ” гр.Варна, с което на К.И.К. с ЕГН **********, адрес *** е наложена ГЛОБА в размер на 2000.00лв. на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

           В жалбата си въззивникът обжалва наказателното постановление  като твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо,

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, не се представлява, депозирано е писмено становище от адв. Н.И. ***, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на атакуваното НП, като твъри, че липсват доказателства, че процесния превоз е бил а собствена сметка.

           Въззиваемата страна, изпраща представител, който по същество оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -    Началник ОО „АА” в ГД „АИ“ гр.Варна.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 28.09.2017г., около 14.30часа в общ. Варна по ГП в местност „Горна Трака“ – кв.“Виница“, на 100м. след авто сервиз „Аутолина“, в посока кв.“Виница“, при извършване на превоз за собствена сметка, въззивника управлявал т.а.”КАМАЗ” с Рег.№ В 3438 КА, кат.N3, собственост на дружеството превозвач „Жидо транс 2015“ ЕООД с ЕИК *********, като превозвал земна маса на основание товарителница №428046/28.09.2017г., с маршрут от базата на „Жидо транс 2015“ ЕООД до  местност „Перчемлията”.

          На така описаното МПС и водача К., била извършена проверка от служители на ОО”АА“ Варна, в хода на която било установено, че:

         Водача не представя заповед на управляващия ЮЛ, за чиято сметка се извършва превоза.

         За установеното бил изготвен АУАН №241122/28.09.2017г. В обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа обстановка.

         Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

         При връчването на АУАН въззивника е вписал че има възражения, които не е конкретизирал.    

         Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.18 т.4 от Наредба №Н8 от 27.06.2008г. на МТ.

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на водача е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната квалификацията на нарушението. Безспорно е установено, кой, къде, кога какво нарушение е извършил и същото е законосъобразно и правилно квалифицирано.

         Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато административно нарушение от страна на К.К., което е било  констатирано по надлежният ред.

         АНО е обсъдил липсата на факторите за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е посочил, че не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен случай.

         В конкретния случай, съдът намира, че правилно е ангажирана отговорността на въззивника, за допуснато нарушение по чл.18 т.4 от Наредба №Н-8 на МТ. Такова нарушение безспорно е допуснато и безспорно К. не е представил при проверката заповед на работодателя си за извършване на превоза за собствена сметка. Съдът също намира, че това нарушение безспорно не се отличава с малозначителност в сравнение с други такива нарушения. По делото липсват и доказателства нарушението да е било отстранено след проверката.

          Съдът не споделя становището на адв.Н.И., че липсват доказателства, че извършвания превоз е за собствена сметка, като извежда доводи за това от непосочването на получател в процесната товарителница.

         Съдът намира, че от товарителницата безспорно се установява, че изпращача и превозвача са едно и също лице и предвид липсата на посочване на получател и липсата на посочена превозна цена за услугата е ясно, че превозът е за собствена сметка.

         Съдът намира, че е недопустимо въззивника да черпи права от собствената си недобросъвестност, предвид непълното попълване на товарителницата.

         Съдът намира, че размерът на глобата е правилно определен и съобразен с обществената опасност на деянието и нарушителя.

          Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................