№ 558
гр. Плевен, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500741 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение №32/15.02.2022г. на РС-Червен бряг, постановено по гр.д.
№943/2020г. по описа на същия съд, е прието за установено, че към
21.06.2019г. Т. И. Н., ЕГН ********** от гр.Червен бряг, обл.Плевен,
****************** дължи на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
******************, адрес: гр.София, ******************, представлявана
от Д.Д.М. и Ю.Б.Г. – изпълнителни директори, чрез пълномощника Х.П.М.,
ЕГН **********, по силата на сключен между страните договор за кредит за
текущо потребление от 25.01.2019г., следните суми: непогасена главница в
размер на 10 000,00лв., 351,73лв. договорната лихва, 5,39лв. обезщетение за
забава до датата на изискуемостта, 8,33лева обезщетение за забава след
изискуемостта и 120,00лв. -разходи при изискуем кредит.
Със същото решение РС-Ч.бряг е осъдил Т. И. Н., ЕГН ********** от
гр.Червен бряг, обл.Плевен,да заплати на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
******************, гр.София, направените по делото разноски, в размер на
общо 1 169,62лв., от които 359,81лв. в заповедното производство и 809,81лв.
в исковото производство.
1
Постъпила е въззивна жалба от Т. И. Н., ЕГН ********** от гр.Червен
бряг, чрез адв.И. А. от Пл.АК против горепосоченото решение на РС-Червен
бряг. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост и нарушение на
материалния и процесуалния закон при постановяването му. Моли въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение, като отхвърли предявения иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.417 от ГПК.
Жалбоподателят счита за неправилни изводите на РС, че ответникът не е
провел успешно оспорване на полученото уведомление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, т.к. не е бил внесен в срок определеният
депозит за ВЛ в размер на 200,00лв.Сочи, че с молба №795/04.03.2021г.
ищецът също е поискал да бъде извършена проверка за истинността на
оспорения документ, т.к. е желаел да се ползва от него. Счита, че РС е
следвало да приложи разпоредбите на чл.76 и чл.77 ГПК, като изпрати делото
на вещо лице за извършване на графологична експертиза и постанови
определение за принудително събиране на разноските.
На следващо място РС не е съобразил, че според заключението на
вещото лице, след 21.06.2019г. /датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение/ е било образувано изп.дело №776/2019г. по описа на
ЧСИ Ц.Н.. От заключението на вещото лице се установява /потвърдено и в
о.с.з на 12.05.2021г./, че от ответника са събрани принудително суми на обща
стойност 1092,15лв. Две от вноските са преди образуване на настоящото дело
-съответно 24.03.2020г. и 11.05.2020г, но другите две са след неговото
образуване - 05.03.2021г. и 24.03.2021г. Счита, че не е налице правен интерес
за ищеца от предявяване на настоящия иск, т.к. правата му вече са
реализирани по принудителен ред. Оспорва дължимостта на сумата от
120,00лв., представляваща разходи по изискуемия кредит като неравноправна
клауза.
С жалбата не са направени доказателствени искания и не се сочат нови
доказателства пред въззивната инстанция.В съдебно заседание въззивникът не
се явява и не се представлява.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „БАНКА ДСК” АД,
ЕИК ******************,гр.София,чрез пълномощника Т.Ч.Х.. Излагат се
доводи за нередовност и недопустимост на въззивната жалба, поради липса на
представителна власт на процесуалния представител на жалбоподателя -
2
адв.И. А. от Пл.АК, която е ограничена до решаване на делото в първата
инстанция.
Въззиваемото дружество счита жалбата за неоснователна, а решението
на Пл.РС за правилно, валидно и допустимо. Изложени са подробни доводи
относно възражението на въззивника за неизготвянето на съдебно-
графологична експертиза. Сочи се, че неколкократно ЧРС е дал възможност
на въззивника да внесе депозит за възнаграждение на вещо лице, но предвид
бездействието му, определението на съда за допускане на експертиза е било
отменено, а процесният документ е бил приет за безспорно доказан.
Производството по чл. 193 ГПК е способ за страната да се защитава срещу
представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като
успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа
от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена
стойност.Изложени са подробни доводи за неоснователност на възраженията
на жалбоподателя, че за „Банка ДСК“ АД липсва правен интерес от
предявяване на иск по чл.422 ГПК, тъй като последната е образувала изп.дело
№776/2019г. по описа на ЧСИ Ц.Н. и има платени суми по делото. Позовава
се на ТР№4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя относно
неравноправността на клаузата за разходи при изискуем кредит. Позовава се
на чл.143 ЗЗП, чл. 145, ал. 1 ЗЗП, чл.146, ал.1 ЗЗП, чл.146, ал.2 ЗЗП, чл.144
ЗЗП, чл.144, ал.3 ЗЗП. Сочи, че нормите на чл.143, т.7, 10 и 12 ЗЗП не се
прилагат спрямо сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други
стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия
пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови
услуги. Счита, че за да е неравноправна и следователно нищожна договорна
клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално, да осъществява някой от фактическите състави на чл.143 ЗЗП,
и да не попада в някое от изключенията на чл.144 ЗЗП. В процесния случай
клаузата, даваща право на Банката да начисли сумата от 120,00лв. като разход
при изискуем кредит, не е уговорена индивидуално, доколкото същата е част
от Тарифата за такси на Банката за предоставяне на този вид кредити /т.5 от
Тарифата за такси по кредити за текущо потребление/, неразделна част от
договора за кредит, подписана от въззивника. В заключение въззиваемото
3
дружество моли окръжният съд да върне въззивната жалба като нередовна.
Алтернативно моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да
потвърди решението в обжалваните части. Претендират се разноски.
Във възивното производство не са представени нови доказателства и не
са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от
гл.рег.юрисконсулт Владимир Венков, който поддържа отговора на
въззивната жалба. Сочи, че без наличие на образувано изпълнително
производство, Банката не би достигнала до момента на настоящото исково
производство, предвид, че заповедта за незабавно изпълнение се връчва на
длъжника с ПДИ. Твърди, че Банката е изразила единствено желание да се
ползва от документа по повод на предсрочната изискуемост на кредита, който
е представен по делото. Моли решението на РС-Ч.бряг да бъде потвърдено.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е допустима,а по съществото си е неоснователна.
По отношение направеното от въззиваемата страна възражение за
нередовност и недопустимост на въззивната жалба, поради липса на
представителна власт на процесуалния представител на жалбоподателя -
адв.И. А. от Пл.АК,окръжният съд намира същото за неоснователно.С
определение №439/24.03.2022г. по в.гр.д.№219/2022г. по описа на Пл.ОС ,по
реда на чл.267 от ГПК,Пл.ОС е прекратил производството по в.гр.д.№
219/2022г. по описа на Пл.ОС и е върнал делото на ЧРС за извършване на
надлежни процесуални действия по проверка на подадената въззивна жалба и
оставянето й без движение съгласно разпоредбата на чл.262 от ГПК , с
даване указания на жалбоподателя Т. И. Н., ЕГН**********,гр.Ч.бряг, от
съда за внасяне на ДТ в размер на 209,81лв. от жалбоподателя за въззивно
обжалване, за установяване на обстоятелството дали жалбата е подадена от
лице със съответната представителна власт по см. на чл.32,т.1 от ГПК,като
при липса на такава следва да бъде дадена възможност на въззивника да
потвърди или не извършените от адв.А. действия по подаване на въззивна
жалба и да приподпише същата.
Указано е,че при неотстраняване в срок на допуснатите
4
нередовности,жалбата следва да бъде върната от РС.Пред ЧРС са отстранени
нередовностите по подадената жалба,като е внесена ДТ и е постъпила
изрична молба вх.рег.№1568/07.04.2022г. до ЧРС от адв.А.,с която същият
посочва,че представителната му власт по делото е изчерпана с приключване
на делото пред РС и ПОДАВАНЕ НА ВЖ.
При връщане на делото в Пл.ОС и образуване на в.гр.д.№741/2022г. по
описа на същия съд,всички съобщения и призовки за връчване лично на
въззивника Т. И. Н..
По съществото на спора решението на Районен съд-Ч.бряг е
правилно и законосъобразно.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
„БАНКА ДСК” АД, ЕИК ******************гр.София,чрез пълномощника
Х.П.М., ЕГН ********** против Т. И. Н., ЕГН********** от гр.Червен бряг,
обл.Плевен, ****************** , с правно основание чл.422 във вр.с чл.415,
ал.1 ГПК, с искане да се признае за установено, че Т. И. Н., ЕГН **********
дължи на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК ****************** следните суми,
произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 25.01.2019г.: 10
000,00лв. – непогасена главница, 356,30лв. –договорна лихва, 5,37лв.-
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта, 8,34лв. –
обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта,120лв.-
разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.06.2019г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между кредитора „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
****************** и кредитополучателя Т. И. Н., ЕГН **********, е
сключен за кредит за текущо потребление от 25.01.2019г., въз основа на който
Банката е предоставила на кредитополучателя Т. И. Н., банков кредит в
размер на 10 000,00лв., със срок на издължаване от 120 месеца при лихва и
други условия, подробно уговорени с договора за кредит. Предоставеният
кредит е усвоен по сметка на длъжника Т. И. Н. при „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
******************, съгласно приложено представеното извлечение от
сметка №25855092. Кредитополучателят се е задължил да погасява
разрешения му кредит с месечни вноски, определени в договора за кредит и
погасителния план към него, дължими на 15-то число на всеки месец. Твърди
5
се, че е налице просрочие по кредита от 15.02.2019г. Кредитополучателят не е
заплатил 5 броя месечни вноски в общ размер на просрочените суми,
включващи главница и договорна лихва -631,23лв. Поради неплащане на
задълженията по договора за кредит в срок и на осн. чл.19.1.1 от приложените
към договора за кредит Общи условия, Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, като е изпратила до кредитополучателя Покана-
Уведомление с изх.№11-20-00881/20.05.2019г.
По реда на чл.417 от ГПК и по искане на кредитора при „БАНКА ДСК”
АД, са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ЧГД №619/2019г. по описа на РС-Червен бряг, за
заплащане на следните суми: 10 000,00лв. – непогасена главница, 356,30лв. –
договорна лихва за периода 25.01.2019г.-17.06.2019г., 5,37лв. -обезщетение за
забава от 15.02.2019г. до 17.06.2019г., 8,34лв –обезщетение за забава, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, 120,00лв. –разходи при изискуем
кредит, както и 209,81лв. ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00лв.Образувано е изп.д.№776/2019г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег.№756 на
КЧСИ срещу кредитополучателя Т. И. Н..
На 15.09.2020г. ищецът е уведомен за депозирано пред РС-Червен бряг
от Т. И. Н. възражение по чл.414 от ГПК.
Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес да установи
съществуването на вземането си от кредитополучателя Т. И. Н. по Договор за
кредит за текущо потребление от 25.01.2019г., поради което предявява
настоящата искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.
чл.417 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, за признаване за установено по отношение
на ответника съществуването на вземане на „БАНКА ДСК” АД за следните
суми: 10000,00лв. – непогасена главница, 356,30лв. –договорна лихва за
периода 25.01.2019г.-17.06.2019г., 5,37лв. -обезщетение за забава от
15.02.2019г. до 17.06.2019г., 8,34лв. –обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, 120,00лв. –разходи при изискуем кредит, както и
209,81лв.ДТ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл.417 от ГПК по ЧГД №619/2019г. по описа на РС-Червен бряг.
6
Претендират се съдебни разноски и разноски в заповедното производство.
Преписи от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
изпратени на ответника за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от
ГПК.Постъпил е писмен отговор от ответника в законовия срок, в който се
посочва на първо място, че искът с пр.основание чл.422,ал.1 ГПК е
недопустим, т.к. ищецът вече е пристъпил към принудително изпълнение с
образуването на изп.дело при ЧСИ Ц.Н..Алтернативно, в случай на
допустимост на настоящото производство, ответникът твърди, че исковата
претенция е неоснователна. Твърди, че положеният подпис на известието за
доставка от куриерска фирми „Спиди“, с която му е връчечено
Уведомлението на Банката за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита, не е негов, поради което го оспорва. Ответникът оспорва
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита. Позовава се на ТР
№4/18.06.2014г. на ОСГТ на ВКС. Сочи, че обявяването на кредита за
предсрочно изискуем, следва да е упражнено преди подаването на заявление
за издаване на заповед за изпълнение и да е достигнало до длъжника. Моли
съда да отхвърли предявения установителен иск, поради ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Прави се възражение за недължимост на
сумата от 10 490,31лв. Счита, че приложените писмени доказателства не
установяват наличие на вземане в такъв размер.Прави се възражение за
неравноправност на клауза, предвиждаща заплащане на разходите в размер на
120,00лв., начислявани при изискуем кредит.Прави се доказателствено искане
за откриване на производство по оспорване на подпис.
За да уважи така предявения иск ЧРС е приел за безспорно установено
по делото, че на 25.01.2019г. между страните е сключен Договор за кредит на
стойност 10 000,00лв., със срок на издължаване от 120 месеца при лихва и
други условия, подробно уговорени с договора за кредит. Кредитът е усвоен
по сметката на Т. Н., съгласно приложено извлечение от сметка №25855092.
По договора, длъжникът не е погасявал задълженията си.
Спорен между страните е въпросът дължи ли ответникът
претендираните от ищеца суми и в какви размери?
Въззивната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд
изводи, досежно фактическите обстоятелства по делото, въз основа на
събраните доказателства и заключение по назначената ССЕ, както и
7
направените въз основа на тях правни изводи.
Неоснователно е възражението на въззивника, че иска е недопустим, т.к.
е налице изпълнително производство пред ЧСИ Ц.Н. за същата парична сума.
Заповедното производство, развило се пред РС-Червен бряг е имало за цел
удовлетворяване на вземането на кредитора –„Банка ДСК“ АД. Същото е
функционално свързано с изпълнителния процес, тъй като въз основа на
издадената заповед за незабавно изпълнение по ЧГД №619/2019г. по описа на
РС-Червен бряг, кредиторът пристъпва директно към принудително
изпълнение чрез депозиране на молба за образуване на изп.дело пред ЧСИ
Ц.Н.. Институтът на незабавното изпълнение е предпоставка за създаване на
съдебно изпълнително производство –чл.404, ал.1 ГПК. Целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да се
установи съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Издадената
заповед за изпълнение съдържа покана до длъжника да изпълни
задължението си. Заповедното производство е факултативно. Кредиторът не е
длъжен да избере този ред и може направо да предяви вземането чрез иск по
общия исков ред (Решение №52 от 29.04.2011г. на ВКС по т.д. №512/2010г., I
т.о., ТК). Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като
изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение
/какъвто е и настоящият случай/, проверката дали вземането съществува
следва да се извърши в общия исков процес. При подаването на възражението
от длъжника по чл.414 ГПК, делото не се трансформира служебно в исково
производство. Възражението създава предпоставки за предявяване на
специалния иск на заявителя-кредитор за установяване на вземането, а
пропускът да се предяви такъв иск от заявителя-кредитор в рамките на срока
по чл.415, ал.1 ГПК, води до обезсилване на заповедта и до невъзможност да
се проведе принудително изпълнение срещу длъжника. Правото на заявителя
да предяви в срока по чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за съществуване на
вземането, произтича пряко от упражненото право на възражение на
длъжника по чл.414, ал.1 ГПК.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че РС не е
съобразил заключението на ВЛ, че след 21.06.2019г. /датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ по образуваното изп.дело
№776/2019г. по описа на ЧСИ Ц.Н., са събрани принудително от длъжника
суми на обща стойност 1 092,15лв. Съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1
8
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в случая от
21.06.2019г. Ето защо, РС е признал за установено, че към тази дата,
ответникът дължи описаните в решението суми.Съгласно т.9 от ТР 4/2014г. на
НВКС по т.д.№4/2013г.,в производството по чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК
съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес,като в това производство нормата на чл.235,ал.3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите,настъпили след подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение,С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА
ФАКТА ПО УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ ВЗЕМАНЕТО ЧРЕЗ ОСЪЩЕСТВЕНО
ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА СУМИТЕ ПО ИЗДАДЕНИЯ ИЗП.ЛИСТ
ВЪЗ ОСНОВА НА РАЗПОРЕЖДАНЕТО ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ В
ОБРАЗУВАНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ПРОЦЕС/какъвто е настоящия
случай/.Видно от заключението на в.л.Г.К. по назначената ССЕ пред РС
,извършените плащания на сума общо в размер на 1092,15лв. от длъжника са
събрани чрез принудително изпълнение по ИД№776/2019г. по описа на ЧСИ
Ц.Н.,като няма доброволно платени суми.
На следващо място РС правилно е приел за неоснователно твърдението
на ответника, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, т.к.
Банката не е уведомила длъжника за това обстоятелство. ЧРС е открил
производство по оспорване подписа на получателя –ответник в
производството, по отношение на приложеното уведомление с изх. № 11-20-
00881/20.05.2019г. Оспорването не е било проведено успешно, т.к. е била
назначена от съда съдебно-графологична експертиза, но същата не е била
изготвена поради невнасяне от страна на Т. Н. на определения депозит от
200,00лв. за възнаграждение на вещо лице. На ответника е била дадена
многократно възможност да внесе депозита, но поради бездействието му,
определението на съда за допускане на експертизата е било отменено. На това
основание правилно РС е приел за безспорно доказано, че подписа на
уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е положен от
ответника.
Предвид изложеното следва да бъде потвърдено решението на РС-
Ч.бряг като правилно и законосъобразно.
9
При този изход на делото въззивникът Т. И. Н., ЕГН ********** от
гр.Червен бряг, обл.Плевен, ******************, следва да бъде осъден да
заплати на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК
******************,гр.София,направените деловодните разноски за
настоящата съдебна инстанция, в размер на 100,00лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.271, ал.1 ГПК Решение №32/15.02.2022г. на
РС-Ч.бряг,постановено по гр.д.№943/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК Т. И. Н., ЕГН **********
от гр.Червен бряг, обл.Плевен, ******************, да заплати на „БАНКА
ДСК” АД, ЕИК ******************, адрес: гр.София, ******************,
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 100,00лв.
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10