Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 753
28.02.2020
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско
отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двдесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3185 по описа на съда за 2019г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД
срещу Гаранционен фонд за заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за голяма
разкъсно-контузна рана на лявата половина на лицето, от което е останал голям
груб и неравен белег, който нарушава естествения му вид и е довел до
обезобразяване на лицето-средна телесна повреда, нанесена при ПТП, реализирало
се между ****. на път между село Б. и гр. П., ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното погасяване на сумата.
Ищецът твърди,
че като пътник
в лек автомобил ***“ рег. № ****, управляван от А.Н.Е., е претърпял ПТП, при
което му било нанесено посоченото по-горе увреждане. Срещу водача било
образувано наказателно производство, което приключило със споразумение,
установяващо вината му. Лекият автомобил нямал валидна застраховка ГО и ищецът
отправил претенция към ответника. Иска присъждането на обезщетение за
претърпените болки и страдания в размер на 24000 лева. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът- Гаранционен
фонд,
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че е определил обезщетение в размер на 3900 лева, което
не било платено, поради непредставяне на банкова сметка ***. Прави възражение
за съпричиняване, поради предприемане на пътуване при водач след като е видял
да употребява алкохол, пътуване без
предпазен колан и заедно с още петима пътници на задната седалка на автомобила.
Оспорва обезщетението по размер, както и датата от което се дължи законна
лихва. Иска се конституирането на трето лице помагач.
Третото лице подпомагаща страна на ответника не излага становище по
претенцията.
Правната
квалификация на предявения иск
е чл. 557, ал. 1, т. 1, б. „а“ КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
От одобреното по н.о.х.д. № 5924/2018г. споразумение се установява, че А.Н.Е.
на ****. на път **** между с. Б.и гр. П., при управление на лек автомобил „***“
с рег. № ****, собственост на Е.У. е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Й.Б., изразяваща се в
голяма разкъсно-контузна рана на лявата половина на лицето, от която е останал
голям, груб и неравен белег, който нарушава естетическия вид на човека, довел
до обезобразяване на лицето, като деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта 0.87 на хиляда и деецът е управлявал без да има
необходимата правоспособност.
Не се установява към процесната дата за лек
автомобил „****“ с рег. № **** да е имало сключена застраховка ГО и съгласно чл. 557,
ал. 1, т. 2, б.а КЗ, Гаранционния фонд отговаря за изплащане на обезщетение
на пострадалия.
Предвид това, че одобреното споразумение има сила
на влязла в сила присъда и с оглед разпоредбата на чл. 300 ГПК, претенцията на
ищеца се явява доказана по своето основание. Всички тези обстоятелства не се
оспорват от ответника, като възраженията му са насочени единствено по отношение
на размера на иска и наличието на съпричиняване поради непоставяне на предпазен
колан и качване в превозното средство при знание за употребата на алкохол от
водача.
По делото безспорно се установява, че починалият
е пътувал на задната седалка, заедно с още 5 човека, като няма данни да е бил
поставен предпазен колан. В приетата по делото СМАТЕ, която съдът кредитира,
вещите лица посочват, че предпазният колан не ограничава движението на главата,
поради което е възможно да се получат процесните увреждания дори същия да е бил
поставен. При изслушването в о.с.з. вещото лице С. допълва, че коланът се
разтяга и при едно съприкосновения с друг автомобил или при преобръщане,
главата е възможно да контактува със страничните части, тавата, с други части
на автомобила, дори и с пода. В обобщение и двете вещи лица не могат да дадат
категоричен и еднозначен отговор, за това, че увреждането не би могло да
настъпи ако ищецът е бил поставил колан.
При така събраните доказателства не
може да се приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат поради
липсата на предпазен колан. Дори да се приеме, че
такъв не е бил поставен, приетата по делото експертиза не дава категоричен отговор по въпроса за наличие
на причинно- следствена връзка между непоставянето на предпазен колан и нанасянето на увреждането. В представеното писмено заключение по СМАТЕ, вещите лица предполагат, че и при поставен предпазен колан пътуващият на
задната седалка ищец би могъл да получи такова нараняване. Поради това изводът, че неползването на
задължителния предпазен колан, е допринесло за настъпването на резултата, е
необоснован и ще доведе до неправилно приложение на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. При липсата на категорични доказателства за наличието на
причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало да се
намалява дължимото обезщетение за вреди. В този смисъл е и трайната съдебна
практика обективирана
в решения на ВКС- Решение № 206 от 12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г., II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д.
№ 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., II т. о. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник
е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, не е достатъчно за
прилагане разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди ще е допустимо само
при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Що се отнася до второто възражение –
относно съпричиняване на вредата в хипотезата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, от самия протокола за
разпит на ищеца в досъдебното производство се установява, че същият е видял
употребата на алкохол от страна на шофьора и е бил в пълно съзнание, че след
изпиването на 3-4 бири от половин литър, е седнал зад волана, за да управлява
превозното средство. От одобреното по наказателното дело споразумение се
установява, че концентрацията на алкохол в кръвта е била 0.87 промила, което е
над допустимите в закона норми. Ищецът е познавал шофьора и доброволно, т. е.
на свой риск, е избрал да бъде пътник в МПС, управлявано от водач след употреба на алкохол. В тази връзка ще следва да бъде съобразено
разграничението, последователно проведено в мотивите към т. 7 на ТР № 1/23.12.2015 г. на ОСТК
на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г.: между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото ПТП – като правно значим факт, обуславящ възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, от една страна, и – от друга, приносът на
последния за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В процесната хипотеза ищецът не
е допринесъл
за настъпване на конкретното ПТП, защото не е бил
водач на лекия автомобил, в който е пътувал, нито по друг начин е въздействал
пряко върху управлението му, (от приетите
доказателства не се установява да е надвишена максималната маса), но с поведението
си е спомогнал за собственото си непоправимо увреждане. Като
"рисково" следва да бъде квалифицирано поведение, изразяващо се в
пътуване в МПС, чиито водач е употребил
алкохол, когато то се явява проява на съзнателен и свободно формиран
избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт. Поради това обезщетението следва да се намали с 1/3 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съответно чл. 477, ал. 4, изр. второ КЗ. (Решение
№ 170 от 24.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 2857/2017 г., I т. о., ТК). Макар и малолетен към датата на инцидента, ищецът е имал достатъчен
житейски опит, за да разбира значението на извършеното, като няма направени
възражения в обратна насока.
Данни за това, че ищецът е бил
принуден да пътува в лекия автомобил има единствено в неговите изявление и
показанията на неговата майка, която е получила информацията от сина си. Тъй
като възпроизвеждат изгодни за страната обстоятелства същите не могат да бъдат
възприети.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда
се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики- характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение.
В тази връзка съдът възприема
приетите документи във връзка с нанесените увреждания и изготвената въз основа
на тях СМАТЕ, която следва да бъде кредитирана. Вещото лице посочва вида на
увреждането, което е довело до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и 129 НК, но установеният груб и неравен белег по лявата лицева половина,
със значителни размери, се приема че загрозява в значителна степен външния вид
на пострадалия и се приема, че е било причинено обезобразяване на лицето по
смисъла на чл. 129 НК. До момента на хирургическата обработка на раните,
пострадалият е изпитвал умерени до силни болки и страдания, а след това те са
били със затихващ характер. Непосредствено след инцидента ищецът е бил приет в
УМБАЛ Св. Г. ЕАД, където му е била извършена операция под обща анастеза и е
прекарал 7 дни. Оздравителните процеси са продължили 2-3 месеца и не са били
особено болезнени, в каквато насока има и признание на ищеца- лист 12 от
досъдебното производство.
Освен това, съдът съобрази
и естеството на увреденото благо,
правото телесна неприкосновеност, мястото на увреждането- лицето на ищеца, липсата на
възможност за спонтанно подобряване, освен чрез естетическа хирургия, възрастта
на пострадалия- малолетен на 13 навършени години, отчете времето, мястото и начина на причиняване на увреждането- вечер, при ПТП и съответно отражението му в здравето
и психиката на страната.
Отделно- внезапния характер на случилото се, операцията, 7-дневния болничен престой,
последвалия 2-3 месечен оздравителен период и неизбежните затруднения във
връзка с възстановителния процес, са причинили на пострадалия още болки и
страдания, довели до допълнителни неудобства, които също следва да бъдат
овъзмездени. Последните се установяват както от медицинската документация и
експертизата, така и от показанията на свидетелите Нонка Божкова и Веселина
Илиева, които съдът кредитира, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, като
достоверни с оглед останалите доказателства по делото.
С оглед на гореизложеното и преживените
от ищеца физически, психически и емоционални
болки и страдания, техният характер, продължителност и интензитет, както и
обстоятелството, че дори и към момента на разглеждане на делото преживяваното продължава да му причинява
емоционален дискомфорт, настоящия състав намира, че справедливия
размер на обезщетението за причинените на ищеца
болки и страдания се покрива напълно със сумата от 18000 лева.
Този размер следва да бъде намален поради съпричиняване с
1/3 на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съответно чл. 477,
ал. 4, изр. второ КЗ.
Ето защо искът следва да бъде уважен за сумата от 12 000 лева.
Относно законната лихва:
Съгласно
чл. 558, ал. 1 във вр. с чл. 497 КЗ Гаранционен фонд дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.
106, ал. 3 или 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3.
В
настоящия случай, от представеното с исковата молба писмо от ответника е видно,
че същият е определил обезщетение от 3900 лева, като е поискана банкова сметка ***.
В тази насока са и твърденията на ответника в отговора, като е поискано
представянето на банкова сметка, *** с определението за насрочване на делото.
До момента задължението на ищеца по чл. 380, ал. 1 ЗК и по чл. 127, ал. 4 ГПК
все още не е изпълнено, поради което ответната страна не дължи обезщетение за
забава за признатата сума от 3900 лева.
За
разликата до 12 000 лева обезщетението за забава се дължи след изтичането
на 15 работни дни от представянето на всички доказателства. Видно от
приложеното на лист 29 писмо, искането на ищеца е направено на 03.12.2018г.
нема данни ответникът да е изисквал представянето на други документи, поради
което за неоснователно оспорваната част от обезщетението е изпаднал в забава на
28.12.2018г. (последният ден от срока е 24.12.2018г., който е неприсъствен), от
което следва да се присъди законната лихва.
За
периода от датата на деликта- 14.04.2017г. до 27.12.2018 искането е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата 115 лева за разноски съобразно отхвърлената част от
претенцията. Разноски за свидетели не следва да се присъждат, защото не са били
изплатени.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да бъде
осъден да заплати
разноски по делото за експертиза в размер на 35 лева и за държавна такса в размер на 480 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с административен адрес:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, да заплати на А.Й.Б., ЕГН **********, сумата от 12 000 лева /дванадесет хиляди лева/– главница, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- болки
и страдания, вследствие причинено на ****. при ПТП с лек автомобил „****“, рег. № ****, управляван от А.Н.Е., без
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, непозволено увреждане, изразяващо се в нанасянето на голяма разкъсно-контузна
рана на лявата половина на лицето, от която е останал голям, груб и неравен
белег, който нарушава естетическия вид на човека, довел до обезобразяване на
лицето, ведно със законната лихва върху част от главницата в размер на 8100
лева от 28.12.2018г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
неимуществени вреди за разликата НАД 12 000 лева ДО 24 000 лева; за законна лихва върху 12000 лева за
периода от датата на деликта- 14.04.2017г. до 27.12.2018г.; и за
законна лихва върху разликата над
8100 лева до 12000 лева главница за периода от 28.12.2018г. до
окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА А.Й.Б., ЕГН **********,
да заплати на Гаранционен фонд, с
административен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, сумата от 115 лева /сто и
петнадесет лева/, представляваща
направени по делото разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА Гаранционен
фонд, с административен адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по актуалната сметка на Районен съд- Пловдив
държавна такса за образуваното дело в размер на 480.00 лева /четиристотин и осемдесет лева/ и разноски в размер на 35.00 лева
/тридесет и пет лева/.
Решението
е постановено при участието на А.Н.Е., ЕГН **********, като трето
лице подпомагаща страна на ответника Гаранционен фонд.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с
оригинала.
Р.М.