Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /15.01.2021г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети
състав
На единадесети януари 2021 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№319 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ”Енерго-Про Продаж-би” АД-гр.Варна, ЕИК *********, действуващо
чрез процесуалния си представител адв.Н.М. *** против решение №92/25.
09.2020г., постановено по гр.д.№645/2019г. на Районен съд-Попово, с което на
осн.чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на дружеството е уста-новено, че ищецът М.Ю.М.
*** не му дължи сума в размер на 2 801.33 лв. по фактура №02815
79041/17.06.2019г., представляваща цената на ползвана ел.енергия за периода от
22.04.2018г. до 18.06.2018г. за обект в гр.Попово, ж.к.“Руса-ля“, бл.59, ап.12,
с абонатен №**********, като на ищеца са присъдени направените по делото
разноски в размер на 713 лв. С доводи за наруше-ния на закона и необоснованост,
въззивникът моли за отмяна на реше-нието и отхвърляне на предявения иск.
С писмен отговор
по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК проце-суалният представител на
въззиваемата страна-адв.М.И. *** оспорва основателността на въззивната жалба и
моли за потвърждаване на обжалваното решение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недъл-жимост на сумата 2 801.33 лв. по фактура №**********/17.06.2019г.,
представляваща цената на ползвана ел.енергия за периода от 22.04.2018г. до
18.06.2018г. за обект в гр.Попово, ж.к.“Русаля“, бл.59, ап.12, с або-натен
№**********, е обоснован с обстоятелствата, че начисленото количество не съответства
на действително потребеното.
С писмен отговор в срока и
по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражения за
недължимост на исковата сума.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Ищецът е потребител на енергийни
услуги относно апартамент в гр.Попово, ж.к.“Русаля“, бл.59, ап.12, с абонатен
№**********, като за периода от 22.04.2018г. до 18.06.2018г. му е издадена
фактура
№02815 79041/17.06.2019г. за потребена ел.енергия в размер на 15 058 квтч,
на стойност 2 801.33 лв.
От назначената по делото техническа експертиза се установява, че видът на отчитащото
устройство не позволява определянето на периода на потреблението на
количеството ел.енергия, записано в невизуализи-рания и неотчитан регистър, като-
още повече, при конкретните харак-теристики на обекта-апартамент, такъв обем потребление е
невъзможен за посочения от доставчика период от 22.04.2018г. до 18.06.2018г., тъй като за посочената консумация са
необходими 71 денонощия и то при максимално натоварване на инсталацията в
жилището.
При тези обстоятелства, посоченото
задължение на потребителя не е установено по категоричен и несъмнен начин, в
който смисъл е и регламентацията по чл.13, т.2 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и
Съвета от 05.04.2006г., изискваща изготвянето на сметките на потребителите да е
въз основа на реалното енергийно потребление.Още повече, ищецът е във владение
на имота едва от 31.05.2018г. и в последващия едногоди-шен период средното му месечно
потребление е на стойност около 56.07 лв.Липсата на предпоставките за ангажиране
на договорната отговорност на потребителя за начисленото от ответника
количество ел.енергия е достатъчно за уважаване на предявения иск по чл.124,
ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата 2 801.33 лв. и без да се
изследват останалите доводи на страните.
Предвид горното, посоченото вземане на ответника спрямо ищеца не съществува,
предявеният установителен иск е основателен, обжалва-ното решение на районния
съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва
да бъде потвърдено, като на въззивае-мата страна се присъдят направените във
въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение,
което не е прекомерно, а дори е под регламентирания минимум от 426 лв.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №92/25. 09.2020г., постановено по гр.д.№645/2019г. по описа на Районен
съд-Попово, на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ”Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна,
ЕИК 103533 691 да заплати на М.Ю.М. ***, ЕГН:**********
направените във въззивната инстанция раз-носки в размер на 400 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.