№ 38
гр. Горна Оряховица , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ в публично
заседание на трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20204120101578 по описа за 2020 година
Искове по чл.127 ал.2 от СК.
Ищцата Й. Н. Й.(чрез адв.Л.И. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с М. Т. С. са
родители на Т.М.С. - роден на 29.12.2012г. в Кр.Испания, с ЕГН****. Със Споразумение от
17.05.2018г.(с нотариално удостоверяване на подписите на нотариус К.Б. с район на действие
ГОРС) страните се договорили, че родителските права върху детето ще се упражняват от неговата
майка, при която било определено и неговото местоживеене. Бил уговорен и режим на лични
контакти между детето и неговия баща, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за
времето от 16h в петък до 14h в неделя с преспиване при бащата, пет дни от Коледните и
Великденски ваканции на детето и четиринадесет дни през неговата лятна ваканция, което време
да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата се задължавал да взема и връща
детето от неговия адрес на местоживеене. Ответникът са задължавал да заплаща до 10- то число на
текущия месец, месечна издръжка за детето от по 150.00лв., считано от 17.05.2018г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Твърди се, че споразумението в по-голямата си
част се изпълнявало от страните. Доверителната ми не е препятствала срещите между детето и
неговия баща. Изминалият от подписването му двугодишен период, дал възможност на всяка от
страните да уредят личния си живот. Майката продължила да полага грижи за детето. Сменила и
местоработата си. Имала и нов партньор, с когото живеят на квартира в града. Ответникът останал
да живее в с.Г.И., но продължил да се занимава с търговия на леки автомобили и консумативи за
тях, както и транспортни услуги, като реализирал високи доходи и водел луксозен начин на
живот. Той е едноличен собственик на капитала на „Т.М. БГ”ЕООД и съдружник с равен дял в „Е.
18”ООД(двете дружества с идентична дейност - продажба на автомобили, транспортни услуги в
страната и чужбина, търговия с авточасти, аксесоари и продукти за поддръжка за тях). Т.М.С. е
ученик в I клас на ОУ„И.В.” в гр.Г.О.. Необходими били допълнителни разходи за
униформа(117.30лв.), такси за Таекуондо клуб и футболен клуб, средства за екипировка, средства
1
за тренировъчни лагери и т.н. Малко след раждането у детето била установена непоносимост и
алергия към протеините на кравето мляко, телешко месо и кипарис, което налагало
индивидуалното приготвяне на неговата храна. Детето е и с поставена диагноза „Астма с
алергичен компонент”, диспансеризиран е при „детски пулмолог” и при пристъп приема
лекарства, които се заплащат от Здравната каса. В резултат от това заболяване често боледувал от
инфекциозни заболявания на горните и долни дихателни пътища, като лекарствата за лечението на
тези заболявания са доста скъпи. Твърди се, че ответникът не давал на майката никакви средства
извън уговорената месечна издръжка от по 150.00лв. Майката имала до средата на
м.септември.2020г. нетни доходи по средната за страната минимална работна заплата и била във
финансови затруднения при осъществяване на издръжката за детето. Моли съда да постанови
решение, с което: -да и бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на
детето Т.М.С. с ЕГН****; -да се определи местоживеене на детето Т.М.С. с ЕГН**** – при
неговата майка Й. Н. Й. на адрес: гр.Г.О. ул.“С....“№16; -да бъде осъден М. Т. С. да заплаща за
детето Т.М.С. с ЕГН****, чрез неговата майка Й. Н. Й. месечна издръжка в размер на по 350.00лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2020г. до настъпване на законови
причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното и изплащане; -да бъде определен режим на лични контакти на М. Т. С. с
детето Т.М.С. с ЕГН****, съответно: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
16h00min. на петъчния ден до 14h00min. на неделния ден с приспиване при бащата; пет дни от
Коледните и Великденски ваканции на детето; четиринадесет дни през лятната ваканция на детето,
което време да не съвпада с платения годишен отпуск па майката. Бащата се задължава да взема и
връща детето от/в неговия дом. В съдебни заседания процесуалният представител поддържа
предявените искове. Прави предложение за сключване на спогодба(размерът на месечна издръжка
за детето да бъде 250.00лв.). Претендира направените по делото разноски.
Ответникът М. Т. С.(чрез адв.С. И. М. от АК-Перник) не спори факта, че си ищцата са
родители на малолетното дете и понастоящем същите живеят разделени и че детето се отглежда от
ищцата. Твърди се, че подписаното споразумение се изпълнявало в пълен обем от бащата.
Ответникът заявява, че работи във „Т.М. БГ”ЕООД като получава минимална работна
заплата(удостоверение с изх.№1/18.11.2020г.). Ответникът има ново семейство, като съпругата
му е бременна в деветия месец и М.С. очаква своето второ дете. Оспорва твърденията на ищцата,
че водел „луксозен начин на живот”. Публично известно било, че от една година транспортните
услуги били едни от най-засегнатите от пандемията, предизвикана от Covid-19. Въпреки
финансовите си затруднения и отдалечеността си, бащата редовно пътувал, за да вземе детето си
от гр.Г.О., като го правел с удоволствие, тъй като знаел, че детето го чака и го търсило
непрекъснато. На 08.11.2020г. и на 09.11.2020г. ответникът заплатил 494.54лв. за раници, дрехи и
др. необходими неща на детето си. Заявява, че такива суми периодично изразходвал с оглед
нуждите на Т.С.. Следвало да се съобрази, че ответникът имал и друго семейство. Не възразява
родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката и съответно
местоживеенето на детето да бъде при неговата майка - на нейния адрес. Моли да бъде постановен
режим на лични контакти между детето Т.С. и неговия баща, както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 14h00min. на петъчния ден до 16h00min. на неделния ден с
приспиване при бащата; пет дни от Коледните и Великденски ваканции на детето; четиринадесет
дни през лятната ваканция на детето, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката. Бащата се задължава да взема и връща детето от/в неговия дом. Оспорва размера на
2
претендираната издръжка и моли да бъде определен размер към 155.00лв. В съдебни заседания
процесуалният представител оспорва предявения иск за издръжка по размер. Счита, че по
възможностите на М. Т. С. е да заплаща месечна издръжка за детето Т. от по 170.00лв. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:
Й. Н. Й. и М. Т. С. са родители на Т.М.С. - роден на 29.12.2012г. в Кр.Испания, с ЕГН****.
Родителите се запознават през 2011г. в Кр.Испания и през м.октомври.2011г. те започват
съвместно фактическо съжителство. През м.август.2016г. родителите и детето се връщат в
Р.България и се установяват в с.Г.И., в жилище - собственост на майката на М. Т. С., където
живеят самостоятелно. Взаимоотношенията им се влошават и се стига до раздяла. От
м.септември2017г. майката и детето Т. живеят в гр.Лясковец в частна квартира.
Със Споразумение от 17.05.2018г.(с нотариално удостоверяване на подписите на нотариус
К.Б. с район на действие ГОРС) страните се договорили, че родителските права върху детето ще се
упражняват от неговата майка, при която било определено и неговото местоживеене. Бил уговорен
и режим на лични контакти между детето и неговия баща, както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца за времето от 16h в петък до 14h в неделя с преспиване при бащата, пет дни от
Коледните и Великденски ваканции на детето и четиринадесет дни през неговата лятна ваканция,
което време да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като бащата се задължавал да
взема и връща детето от неговия адрес на местоживеене. Ответникът са задължавал да заплаща до
10- то число на текущия месец, месечна издръжка за детето от по 150.00лв., считано от
17.05.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Т.М.С. е ученик във втори клас на ОУ”И.В.” гр. Г.О.. Тренира футбол във футболен клуб
„Л.”, за което заплаща месечна такса в размер на 30.00лв. Тренира таекуондо в Таекуондо клуб
„Инвикта”, за което заплаща месечна такса в размер на 40.00лв.
Й. Н. Й. работи по трудов договор с фирма „А.-95”ЕООД гр.Г.О.(на смени) и получава
възнаграждение малко над минималната за страната работна
заплата(удостоверение№6/05.01.2021г.) Семейството се подпомага от Д”СП” гр.Г.О., съгласно чл.7
от ЗСПД в размер на 40.00лв. месечно. Получава и 150 лв. издръжка за сина си Т. от неговия баща
М. Т. С..
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от М. Т. С. е сключила граждански
брак с Г.И.С. на 12.09.2020г., с акт№26/12.09.2020г. за сключен граждански брак на кметство с.К.
Общ.М. М. Т. С. и Г.И.С. са родители на М.М.С. – роден на 17.12.2020г., видно от удостоверение
за раждане, издадено от Общ.П..
Според Удостоверение за декларирани данни с изх. № **********/26.01.2021г., изготвено
от Община М. на името на М. Т. С. са декларирани декларирани 3бр. леки автомобили.
Според изискания служебно по реда на чл.127 ал.2 от СК, социален доклад, издаден от
Д”СП” гр.Г.О., се установява, че детето Т.М.С. живее с майка си и с нейния съжител Радослав
Чокоев. Осъществява редовни срещи с баба си по майчина линия Т.Н., която се включва често в
3
обгрижването на детето. Жилището, в което се отглежда детето Т.М.С. към момента на
проучването е частна квартира с месечен наем 350.00лв. Същата представлява апартамент ново
строителство състоящ се от голяма дневна с кухня, спалня със самостоятелна баня и тоалетна,
детска стая, коридор и втора баня с тоалетна. Детската стая има ново и подходящо обзавеждане -
легло във формата на спортен автомобил, гардероб и две бюра. Детето разполага и с телевизор и
персонален компютър. Всички стаи са обзаведени с нови и функционални мебели според
предназначението си. Проучването не установило детето Т. да се оставя без достатъчно грижи и
надзор от страна възрастен, с което се гарантира неговата сигурност и безопасност. При
извършеното проучване е установено, че детето няма установени специални образователни,
интелектуални или социални потребности, които налагат специфика на отглеждането или
полагането на допълнителни грижи. Детето има диагностицирана бронхиална астма и доказана
алергия към определени храни и към влага и мухъл. Това налага стриктно спазване на хранителен
режим, редовен прием на предписаните медикаменти и периодични консултации с лекар –
специалист. От осъщественото социално проучване на О“ЗД“ при Д“СП“ гр.Г.О. било
констатирано, че спрямо непълнолетното дете от страна на майката са задоволени в пълна степен
неговите основни потребности, получава адекватна родителска загриженост и отговорност от
майката Й. Н. Й..
От страна на ищцата са ангажирани гласни доказателства. Св.М.М.Ч.(живущ с Й. Н. Й. на
семейни начала от три години) твърди, че детето Т. и майка му живеят при него. Счита, че
месечно издръжката за детето е около 600.00лв.(за храна, за дрехи, за поддръжка на спортове, за
спортно облекло, тъй като тренирал футбол и таекуондо). Всяка сутрин на детето му давали пари
за обяд(около 60.00лв.). Твърди се, че ищцата получавала минимална заплата, както и по
150.00лв. издръжка от М. Т. С. за детето. Свидетелят също декларира заплата към 750.00лв.
Твърди, че имал информация, че бащата на детето е управител и собственик на фирма за
транспорт, а имал и автокъща в гр.П.. Притежавал и къща на морето. Детето посещавало баща си
в с.Г.И. два пъти месечно, като баща му купувал дрехи. СвС.Д. познава майката и детето Т..
Имала информация, че детето тренира футбол и още един вид спорт. Твърди, че сутрин майката
приготвяла храна за училище, тъй като детето имало алергии към определени храни. От майката
разбрала, че бащата имал транспортна фирма за превози. Св.С.Д.П. твърди, че работи във
фирмата(транспортна фирма с извършване на товаро-разтоварна дейност) на ответника от
м.септември.2020г. Поради епидемията съставът бил редуциран(имало съкращения) и останали пет
работника. Имало забавяне на заплати от два месеца. Свидетелят твърди, че ответникът полагал
грижи и за новото си семейство, както и за детето Т.. Не счита, че ответникът водел луксозен
начин на живот. Съдът кредитира свидетелските показания(тези на св.М.М.Ч. и на св.С.Д.П. през
призмата на чл.172 от ГПК) и им дава вяра. Същите не са оспорени от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск с правно
основание чл.127 ал.2 от СК за основателен, по следните съображения:
Разпоредбата на чл.124 ал.1 от СК установява задължение за родителите да се грижат за
детето си, като полагат ежедневни грижи както за физическото, така и за духовното му развитие.
Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители,
заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след
изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за
конкретни права по отношение на детето, а не спор относно упражняването на родителските права
4
цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак. Различно е положението на децата,
родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са
разделени. Oт временното им съжителство имат родено дете Т.М.С. с ЕГН****. Установи се, че от
м.септември2017г. родителите са разделени, като детето остава при майка си. При разделеното
живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно
упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на
родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по
чл.127 ал.2 от СК. Според чл.126 aл.1 от СК ненавършилите пълнолетие деца са длъжни да живеят
при родителите си освен ако важни причини налагат да живеят другаде. В такъв случай възниква
спорът, при кого ще живее детето. След като се определи при кой от двамата родители ще живее
то, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Макар да е предявен иск само от страна на Й. Н. Й. по реда на чл.127 ал.2 от СК, съдът
дължи произнасяне при всички случаи(при уважаване, респ. отхвърляне на иска) относно
упражняването на родителските права.
Според ППВС№1/1974г. под „интереси на децата“ по смисъла на действащия СК следва да
се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на
трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на
всяко дете като съзнателен гражданин. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на закона се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови
навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и
материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на
имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за
интересите на детето има така изложената съвкупност от интереси в нейната цялост.
От приетия по делото социален доклад и свидетелките показания, се установява, че детето
Т.М.С. се чувства добре и спокойна в семейната среда на майката. В приложения социален доклад
и липсват точни данни относно реалните възможности на бащата да поеме грижите за детето. В
този смисъл, при разделно живеене на двамата родители, което би наложило детето да живее при
единия родител, който да упражнява родителските права спрямо детето, а за другия родител да
бъде определен режим на лични отношения с децата. В случая, майката Й. Н. Й. е без алтернатива
при предоставяне упражняването на родителските права. Искане в противната насока от страна на
бащата до този момент не е направено, като родителите на детето са постигнали извънсъдебно
споразумение, уреждащо упражняването на родителските права по отношение на детето. В
съдебно заседание ответната страна дава съгласието си майката да продължи да упражнява
родителските права по отношение на детето Т.. Съдът счита, че в интерес на детето Т. на този
етап от съдебното производство, е той да продължи да живее при своята майка Й. Н. Й. и тя да
продължи да упражнява родителските права спрямо детето. До този извод съдът стигна и след като
взе предвид, че това е семейната среда, в която детето живяло преимуществено и с която е
свикнало, а изваждането на детето от тази семейна среда и обстановка и установяването му да
живее в друга семейна среда и обстановка, би поставило същото в стресова ситуация, която не е в
негов интерес на този етап от неговото физическо и психическо развитие. Ноторно известен факт
за всички родители е, че в ранна възраст, в която се намира децата, предвид липсата на достатъчно
физическа и психическа зрялост, децата се нуждаят от спазване на точно определен режим на
хранене, почивка, сън, игри и занимания, при нужда - съобразен с препоръките на съответния
5
педиатър, като именно последователното спазване на този режим да им осигури спокойствие и
сигурност в средата, в която се отглежда.
В тази връзка следва да бъдат определени и мерки относно личните отношения между
бащата М. Т. С. и детето Т.М.С.. От една страна, с оглед задължителния характер на разпоредбата
на Закона, и от друга – да не се отчужди детето от рождения си родител – в случая бащата, личните
отношения и контакти следва да бъдат определени предвид възрастта на децата, както и с оглед
възможността за запазване на духовната връзка майката и децата. При решаването на въпроса за
личните отношения между децата и родителя, при когото те не са оставени за отглеждане и
възпитание, съдът изхожда от интересите на децата и особеностите на конкретния случай. От
социалното проучване стана ясно, че връзката на детето с бащата е прекъсната и в този смисъл
тепърва следва да се изгражда. Активно отношение следва да прояви и майката, зачитайки
родителския авторитет и на другия родител. Всичко изложено налага периодите на лични контакти
така да се определят по време и начин, че детето да не бива подлагано на неоправдан стрес. Съдът
приема, че в настоящия случай е целесъобразно да се определи следния режим на лични контакти
между бащата и детето: бащата да взема детето при себе си: всяка първа и трета седмица от месеца
за времето от 16h00min. на петъчния ден до 14h00min. на неделния ден с приспиване при бащата;
пет дни от Коледните и Великденски ваканции на детето; четиринадесет дни през лятната ваканция
на детето, което време да не съвпада с платения годишен отпуск па майката.
Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение
за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на
издръжката се съпътства от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката е
парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.
М. Т. С. е баща на детето Т.М.С. и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК му дължи
издръжка независимо дали е трудоспособен и дали могат да се издържа от имуществото си.
Безспорно е установено, че родителите на децата са разделени от около пет години, като децата са
останали да живеят при своята майка. В този смисъл настоящата инстанция определя като
морално и законово задължението на бащата М. Т. С. да плаща издръжка за детето си.
Според трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При
определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на
дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват
основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият
издръжката, обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение,
че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен
доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от ППВС№5/1970г./.
Събраните гласни доказателства чрез разпит на тримата свидетели установиха, че ответникът
плаща редовно издръжка за детето, съобразно постигнатото между родителите извънсъдебно
споразумение. Действително, ищецът полага грижи за детето си и му осигурява по-висок стандарт
6
на живот, тъй като стана ясно, че разполага с повече материални възможности, макар че не е
представен документ за доходите му(представеният документ-удостоверение от 18.11.2020г. е
издаден от „Т.М. БГ”ЕООД с управител М. Т. С. и удостоверява, че същият се е самоосигурявал
съобразно месечни доходи към минималната за страната работна заплата). От друга страна се
установи, че майката няма начин на живот, който да поставя под съмнение грижата по отглеждане
на децата съобразно установения стандарт.
Към датата на приключване на устните състезания Т.М.С. е на възраст от 8г. и има
обичайните за едно осемгодишно момче нужди, свързани с осигуряване на храна, облекло,
задължително обучение, а така също и участие в извън училищни форми за обучение, социално
общуване, физическо, културно и духовно развитие. В случая не се касае някакви специални
способности и таланти, а за обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и
духовно развитие посредством участие в извън училищни форми на занимания, а определената
сума, далеч не би могла да осигури луксозен начин на живот. При разпределяне на тази издръжка
следва да се отчете, че детето живее с майката си, която поема неговите ежедневни битови
разходи, ведно с грижите по отглеждането и възпитанието. За това и по-висок размер на
издръжката следва да се възложи на бащата. Съдът съобрази и обстоятелството, че ответникът не
полага преки грижи за него и получава доходи, надвишаващи средната работна заплата за
страната. Касае се за млад, трудоспособен мъж, който има новосъздадено семейство(съпруга и
новородено дете). В същото време законът не освобождава от задължение отглеждащия родител да
поеме своята част от издръжката на детето, но неговият дял следва да е по-малък, тъй като
посреща ежедневните нужди през по-голямата част от времето. При определяне размера на
издръжката съдът следва да вземе предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени
грижи по отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие дете не могат да бъдат
изразени стойностно в паричен еквивалент. Нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат
до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е
поддържал или който иска да поддържа. Що се касае до размера на предявените искове, съдът
намира, същите за основателни за размер от по 210.00лв. месечно за Т.М.С., считано от датата на
завеждане на исковата молба – 15.10.2020г. до настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на заплащането на издръжката. Мотив за горния извод дава разпоредбата на чл.142
ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява доходите на страните и нуждите на детето. Според
общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК минималната издръжка е равна на една четвърт от размера
на минималната работна заплата. Съгласно ПМС№331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г.
размерът на минималната работна заплата е 650.00лв. и на минималната часова работна заплата
3.92лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица
за пълен работен месец. Следва да се отбележи, че издръжката, която бащата следва да заплаща
служи за покриване на екзистенциалните нужди на детето и не би могла да осигурява покриването
на луксозни разходи за отглеждането и обучението им, надвишаващи средностатистическите
стандарти в държавата. Съдът счита, че този размер не би могъл да постави в затруднение
ответника да задоволява нуждите за издръжка на новосъздаденото си семейство. Искът в
останалата част за месечна издръжка от по 210.00лв. до пълния предявен размер от по 350.00лв.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и
неотложни нужди и във връзка с характера на вноските по издръжка – периодични плащания,
7
според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая
настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
Няма пречка при възникването на нови обстоятелства, които са от съществено значение и
да водят до извода, че интересите на детето ще бъдат по-добре защитени в случай, да се инициира
друго производство за промяна на определените режим на лични контакти/отношения и издръжка,
респ. на родителските права.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищцата такси, разноски по производството и
възнаграждение за адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следва
да се отбележи, че решенията, постановени в производства по спорна съдебна администрация,
имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните(напр. промяна на
упражняването на родителските права по отношение на малолетни/непълнолетни деца, на тяхното
местоживеене и на режима на личните отношения между родители и деца, промяна на ползването
на съсобствен недвижим имот и др.), която обаче не произтича от упражняване на конкретно
право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези
правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти,
преценявани по целесъобразност. Доколкото става въпрос за спорна съдебна администрация и
въпросите, които следва да бъдат разрешени се отнасят за решаване от съда(настоящото
производство е двустранно и спорно), въпросът за присъждане на разноските следва да се
подчинява на общите правила за присъждане на разноски в исковото производство, като това
важи за всички инстанции/Определение№18/07.01.2014г. по ч.гр.дeлo№3859/2013г. - ІІІг.о. ВКС;
Определение№306/04.09.2017г. по ч.гр.дело№2722/2017г. - ІІІг.о. ВКС;
Определение№162/02.04.2019г. по ч.гр.дело№2377/2018г. - ІVг.о. ВКС;
Определение№359/08.10.2019г. по гр.дeло№2906/2019г. - ІVг.о. ВКС;
Определение№504/20.11.2019г. по ч.гр.дело№4300/2019г. – IIIг.о. ВКС/. Няма правна норма
указваща на съда да не присъжда разноски между страните, още повече, че разпоредбата на чл.78
от ГПК е приложима, както в исковия процес, така и по отношение на особените съдебни
производства. Същевременно следва да се посочи и това, че характер на спорна съдебна
администрация има производството по предоставяне на родителските права на единия родител и
определяне режим на лични контакти на другия родител с ненавършилото пълнолетие дете, но не и
това по иска за присъждане на издръжка, какъвто в случая е предявен(„Българско гражданско
процесуално право” - IX преработено и допълнено издание, изд.„С.” §.122 „Брачен процес”
стр.702-стр.703).
В настоящия случай, разноските на ищцовата страна представляват заплатена ДТ по
тарифата за ДТССГПК – 30.00лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв., за което
има доказателства, че е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на ВКС
Платеното адвокатско възнаграждение за първата инстанция(300.00лв.) е както за искове за
предоставяне на родителските права на единия родител и определяне режим на лични контакти на
другия родител с малолетното дете, така и за присъждане на издръжка, което е под минимално
регламентирания размер възнаграждения, визирани в чл.7 ал.1 т.4, т.6 от Наредба№1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения(300.00лв.+300.00лв.+300.00лв). В този
смисъл, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на Й. Н. Й. сумата 330.00лв.,
представляваща направените по делото разноски, която да бъде заплатена от М. Т. С.. Разноските
8
на ответната страна представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00лв., за
което има доказателства, че е изплатено - т.1 от Тълкувателно решение№6/2013г. на ОСГК на
ВКС. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, съдът следва да присъди в полза на М. Т. С. сумата 120.00лв.,
представляваща направените по делото разноски, която да бъде заплатена от Й. Н. Й..
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, М. Т. С. следва да бъде осъден да
заплати по сметката на ГОРС: сумата 302.40лв., представляваща ДТ върху иска за издръжка по
Тарифата за ДТССГПК, сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за
служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА Т.М.С. - роден на 29.12.2012г. в Кр.Испания, с ЕГН****, с родители: Й.
Н. Й. с ЕГН********** и М. Т. С. с ЕГН**********, ДА ЖИВЕЕ при своята майка Й. Н. Й. с
ЕГН**********, на адрес: гр.Г.О. ул.„П..“№22.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху Т.М.С. с ЕГН**** - на
майката Й. Н. Й. с ЕГН**********, с адрес: гр.Г.О. ул.„П..“№22.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения и контакти на бащата М. Т. С. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: с.Г.И. ул.„И.В.“№29 Общ.М.Обл.П., с детето Т.М.С. с ЕГН****, с
адрес: гр.Г.О. ул.„П..“№22, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца за времето от
16h00min. на петъчния ден до 16h00min. на неделния ден с приспиване при бащата М. Т. С.; пет
дни от Коледните и Великденски ваканции на детето Т.М.С.; четиринадесет дни през лятната
ваканция на детето Т.М.С., което време да не съвпада с платения годишен отпуск па майката Й. Н.
Й.. Бащата М. Т. С. се задължава да взема и връща детето от/в неговия дом.
ОСЪЖДА М. Т. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г.И. ул.„И.В.“№29
Общ.М.Обл.П., ДА ЗАПЛАЩА за детето Т.М.С. с ЕГН****, чрез неговата майка и законна
представителка Й. Н. Й. с ЕГН**********, - двамата с адрес: гр.Г.О. ул.„П..“№22, месечна
издръжка в размер на по 210.00лв./двеста и десет лева/, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 15.10.2020г. до настъпване на законови причини за изменяването или
прекратяването и, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното и
изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка в останалата част до пълния предявен размер от по
350.00лв.
ОСЪЖДА М. Т. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г.И. ул.„И.В.“№29
Общ.М.Обл.П., ДА ЗАПЛАТИ на Й. Н. Й. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Д.О. ул.“Р..№6
9
Общ.Г.О., с настоящ адрес: гр.Г.О. ул.“С....“№16, с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.„П..“№22,
сумата 330.00лв./триста и тридесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Й. Н. Й. с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Д.О. ул.“Р..№6 Общ.Г.О., с
настоящ адрес: гр.Г.О. ул.“С....“№16, с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.„П..“№22, ДА ЗАПЛАТИ
на М. Т. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г.И. ул.„И.В.“№29 Общ.М.Обл.П.,
сумата 120.00лв./сто и двадесет лева/, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА М. Т. С. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: с.Г.И. ул.„И.В.“№29
Общ.М.Обл.П., ДА ЗАПЛАТИ по сметката на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата
302.40лв./триста и два лева и четиридесет стотинки/, представляваща ДТ върху исковете за
издръжка по Тарифата за ДТССГПК; сумата 5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10